Защо учени съветват да съкратим работната седмица до 1 ден?
profit.bg
Изследователи от университетите Кеймбридж и Салфорд дефинираха количеството работни дни, в сходство с които в бъдеще хората и роботизираните системи ще могат да съсъществуват в душевен здравословна конюнктура.
Като начало екипът от учени изучил по какъв начин измененията в работния график са свързани с психическото здраве и удовлетвореността от живота. За задачата били събрани данни за над 70 000 британци на възраст 16-64 години през интервала 2009 – 2018 година
Анализът посочил, че плътната претовареност в колектив, спрямо отдалечената работа или пребиваването вкъщи, доста намалява риска от пораждане на проблеми с душeвността, приблизително с 30%.
Същевременно учените не разполагат с доказателства, че работата в офис обезпечава вероятност за повишение на благосъстоянието, отбелязва изданието MedicalXpress. Когато въпросът опира до психическо здраве, няма разлика дали човек работи 8 часа по график 5/2 или на смени с почивни дни през седмицата.
Взимайки поради тези данни, учените заключили, че работата, както и витамините, би трябвало да бъде дозирана.
Разполагаме с управления на процедура за всички сфери на живота: от приема на витамин С до какъв брой часа сън са нужни дневно. За първи път става дума за работата, която се заплаща, споделя съавторът на проучването, социологът от университета Кеймбридж Брендан Берчел.
Той и сътрудниците му от Салфорд са стигнали до извода, че най-ефективната „ трудова доза “ възлиза на единствено един ден на седмица .
Безработицата постоянно нанася ущърб върху благополучието на хората, отрицателно се отразява върху обществения им статус, умеенето им да разпределят времето и въздейства върху отношението към колектива.
Сега имаме визия за това какъв брой време е належащо човек да прекарва в работа, с цел да получи всички нужни обществени бонуси и да резервира разсъдъка си, прибавя Берчел.
За какво им е на социолозите и психолозите да пресмятат „ трудовата доза “?
Автоматизацията на труда последователно пораства. Докато робототехниците се пробват да научат своите творения да пазят равновесие, хората имат време да преоценят обществените полезности. Става дума на първо място за ежедневната трудова рутина,която носи благоденствие – освен икономическо, само че и психическо.
В скоро бъдеще множеството трудови задания може да бъдат предоставени на автоматизирани системи. В тази вероятност поддръжката на безработните предизвика доста политически полемики.
Един от образците е така наречен категоричен базов приход, опити с който се вършат във Финландия и Канада. Учените считат, че това не е задоволително. Важно е да се резервира заетостта на възрастното население, само че да се редуцира количеството на работните часове на седмица.
Опирайки се на данните за здравето на 71 113 британци, работещи друго количество часове в течение на 9 години, откривателите са разкрили забележителна разлика в благополучието сред тези, които са имали работа, и тези, които по някакви аргументи са я изгубили или не са я разкрили към момента.
При това работната седмица може доста да бъде орязана, без това да докара до вреди върху психическото здраве и благополучието на чиновниците, настояват учените.
Ако на мястото на индивида дойдат роботизирани механизми, ще се наложи да се сътвори креативен метод към трудоустройството на хората. Според доктор Дайга Камераде от университета Салфорд изкуственият разсъдък, огромните масиви данни и робототехниката ще доведат до редуциране на огромна част от работните меса през идващите няколко десетилетия.
Поради това е пристигнало време да се замислим за преосмисляне на сегашните трудови правила.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Изследователи от университетите Кеймбридж и Салфорд дефинираха количеството работни дни, в сходство с които в бъдеще хората и роботизираните системи ще могат да съсъществуват в душевен здравословна конюнктура.
Като начало екипът от учени изучил по какъв начин измененията в работния график са свързани с психическото здраве и удовлетвореността от живота. За задачата били събрани данни за над 70 000 британци на възраст 16-64 години през интервала 2009 – 2018 година
Анализът посочил, че плътната претовареност в колектив, спрямо отдалечената работа или пребиваването вкъщи, доста намалява риска от пораждане на проблеми с душeвността, приблизително с 30%.
Същевременно учените не разполагат с доказателства, че работата в офис обезпечава вероятност за повишение на благосъстоянието, отбелязва изданието MedicalXpress. Когато въпросът опира до психическо здраве, няма разлика дали човек работи 8 часа по график 5/2 или на смени с почивни дни през седмицата.
Взимайки поради тези данни, учените заключили, че работата, както и витамините, би трябвало да бъде дозирана.
Разполагаме с управления на процедура за всички сфери на живота: от приема на витамин С до какъв брой часа сън са нужни дневно. За първи път става дума за работата, която се заплаща, споделя съавторът на проучването, социологът от университета Кеймбридж Брендан Берчел.
Той и сътрудниците му от Салфорд са стигнали до извода, че най-ефективната „ трудова доза “ възлиза на единствено един ден на седмица .
Безработицата постоянно нанася ущърб върху благополучието на хората, отрицателно се отразява върху обществения им статус, умеенето им да разпределят времето и въздейства върху отношението към колектива.
Сега имаме визия за това какъв брой време е належащо човек да прекарва в работа, с цел да получи всички нужни обществени бонуси и да резервира разсъдъка си, прибавя Берчел.
За какво им е на социолозите и психолозите да пресмятат „ трудовата доза “?
Автоматизацията на труда последователно пораства. Докато робототехниците се пробват да научат своите творения да пазят равновесие, хората имат време да преоценят обществените полезности. Става дума на първо място за ежедневната трудова рутина,която носи благоденствие – освен икономическо, само че и психическо.
В скоро бъдеще множеството трудови задания може да бъдат предоставени на автоматизирани системи. В тази вероятност поддръжката на безработните предизвика доста политически полемики.
Един от образците е така наречен категоричен базов приход, опити с който се вършат във Финландия и Канада. Учените считат, че това не е задоволително. Важно е да се резервира заетостта на възрастното население, само че да се редуцира количеството на работните часове на седмица.
Опирайки се на данните за здравето на 71 113 британци, работещи друго количество часове в течение на 9 години, откривателите са разкрили забележителна разлика в благополучието сред тези, които са имали работа, и тези, които по някакви аргументи са я изгубили или не са я разкрили към момента.
При това работната седмица може доста да бъде орязана, без това да докара до вреди върху психическото здраве и благополучието на чиновниците, настояват учените.
Ако на мястото на индивида дойдат роботизирани механизми, ще се наложи да се сътвори креативен метод към трудоустройството на хората. Според доктор Дайга Камераде от университета Салфорд изкуственият разсъдък, огромните масиви данни и робототехниката ще доведат до редуциране на огромна част от работните меса през идващите няколко десетилетия.
Поради това е пристигнало време да се замислим за преосмисляне на сегашните трудови правила.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
