Младото звено за IT продукти за другите
Профил
Радослав Гайдарски е изпълнителен шеф на софтуерната компания " Ъпнетикс ". Той е приключил бакалавърска степен по бизнес администрация в City University в Сиатъл, а след това получава и магистърска степен по ръководство на планове от същия университет. Интересът му към IT промишлеността е от над 15 години, защото стартира да програмира още в осми клас. Работи в бранша от 10 години, като през последните пет се занимава само със програмен продукт аутсорсинг.Компанията
" Ъпнетикс " беше основана като " Империя мобайл " преди две години и е обвързвана с гейм разработчика " Империя онлайн ". И двете компании са благосъстоятелност на Доброслав Димитров и Мони Дочев. Първоначалната концепция беше компанията да се занимава с мобилни разработки, само че след това насочи фокуса си към всевъзможни софтуерни планове. За първата цялостна година - 2016 година, приходите на компанията доближиха
1.9
млн. лева
Разработчиците в компанията са
100
като проектите са броят им да се удвои до две години. Още по тематиката
Централноевропейската опция на Силициевата котловина
Дунавската котловина в Словакия е упорит план за развиването на технологии, ориентирани към потребителите
17 юни 2017
Deloitte: Очаква се мощен растеж на нововъведенията в разплащанията
Българският пазар на финансови технологии се прави оценка на едвам 39 млн. евро, демонстрира отчет на консултантската компания
4 апр 2017
Българските новатори в образованието за 2016 година
Основателят на на фондация " Заедно в час " Евгения Пеева оглави тазгодишното издание на класацията на портала Uchi.bg
14 дек 2016
Атанас Райков: Публичните сметки във Viber ще стават все по-важни за фирмите
Генералният управител на Viber за района пред " Капитал "
29 ное 2016
Георги Гергинов: Софтуерният бизнес тук има потребност от най-малко още 20-30 000 експерти
Изпълнителният шеф на IT-компанията " Наксекс Технолоджикъл Дивелъпмънт " пред " Капитал "
23 окт 2016
Българската " Булпрос " е измежду най-динамичните IT компании в Централна и Източна Европа
Лидер в IT ранглиста Deloitte Fast 50 е полската Codewise
20 окт 2016
Джонатан Бекър: SAP се трансформира от компания за приложения в такава за платформи
Главният цифров шеф на SAP пред " Капитал "
14 окт 2016
Софтуерната Luxoft придобива американски софтуерен съветник
Българското звено " Луксофт " е най-бързо растящата локална IT компания за 2015 година с растеж на приходите от 560%
20 юли 2016
Потенциални IT вложители не избират България поради дефицита на фрагменти
Радослав Николов, изпълнителен шеф на SAP Labs България пред " Капитал "
12 фев 2016 Защо ребрандирахте " Империя мобайл " в " Ъпнетикс "?
По доста аргументи. Когато започвахме " Империя мобайл ", имахме друга визия тъкмо какъв бизнес ще развиваме. Представяхме си се като профилирано студио за мобилни разработки. Имахме огромни упоритости да сме най-голямото такова на Балканите и в Източна Европа. Леко утопично си представяхме свят, в който хората желаят мобилни разработки, едвам откакто имат и сървърни и всевъзможни поддържащи приложения преди този момент. В процеса на нашата работа се оказа, че това не е тъкмо по този начин. Клиентите, които идваха при нас, желаеха мобилни приложения, без да имат нищо друго. А тези приложения не работят по този метод. Ето за какво се принудихме да стартираме да предлагаме и разнообразни други услуги - web development, back-end development, front-end development и други Искаха освен мобилни, само че и уеб приложения. Постепенно изградихме компания, която покрива всички типове технологии и програмни езици. Логичната последваща стъпка беше името ни да не е подвеждащо, защото действително беше неуместно към броя на услугите, които предлагаме.
Какво вършиме сега?
В момента по-голямата част от нашите клиенти не са в мобилния сегмент. Служителите ни са малко над 100, от които към 60% са отвън мобилните разработки. Имаме Java, dot net, Web, PhP и front-end технологии.
Успяхте да намерите 100 души за две години?
Да, започнахме през май 2015 година с нула индивида.
Доволни ли сте от експертите, които намерихте?
Изключително съм удовлетворен както от хората ни, по този начин и от метода, по който ги избираме и работим с тях.
Много компании в IT бранша се оплакват от дефицита на експерти, а вие не го вършиме. Каква е тайната?
Факт е, че в бранша има извънредно огромен дефицит на експерти. Ние просто си решаваме казуса по различен метод - извънредно имаме вяра в младежите без никакъв опит, които приключват софтуерните академии. Най-вече работим с " IT гении ", а неотдавна и с " Telerik Академия ". В интерес на истината и от двете сме доста удовлетворени. Кадрите, които те създават, след къса менторска стратегия от три месеца при нас стават извънредно работоспособни и независими програмисти.
Какви други планове имате с изключение на приложението на VBox, за което наскоро бяхте наградени на Webit?
Повечето ни планове са някаква форма на предизвикателство и забавни посвоему. От разпознаваемите за необятната общност в България огромен наш план е и " Националната лотария ". Имаме и доста огромни интернационалните клиенти като най-голямата гейминг компания в света – ESL, редица телекоми в Европа и Близкия изток, авиационна компания в Канада, голям паркинг оператор от Съединени американски щати и какви ли не още образци. Хубавото на нашата промишленост е, че е безусловно световна.
Колко огромен е българският по отношение на задграничния ви бизнес?
Спада, до момента в който първоначално работихме единствено с български клиенти. В момента е към 30% от общия ни. Гледаме да покриваме от ден на ден пазари.
Къде виждате Upnetix след още две години?
Смятам, че ще успеем да задържим настоящия си напредък. Тоест да сме още 100 души. И да сме по-сериозно застъпили западноевропейския пазар - Германия, Англия, скандинавските страни.
Колко сложен пазар е американският?
Много сложен, тъй като е извънредно конкурентен. За хората в Щатите няма разлика сред България и Индия и дали работят с едната или с другата страна. Нашето качество е в пъти по-високо, само че с цел да го схванеш, би трябвало да го пробваш. В Силициевата котловина на извънредно високи позиции - СТО и Съд на Европейските общности, има хора с индийски генезис, което малко или доста е от изгода за техните експерти, даже единствено поради културни разлики.
В какви сегменти желаете да разширите бизнеса си?
Например телекомите, където имаме няколко клиента. Все още нямаме изяснени вертикали - опитваме се да отговорим на потребностите на клиента за всеки програмен продукт посредством нашия опит, методология и бизнес разбор. Към днешна дата имаме планове в доста разнообразни браншове, само че към този момент се обрисуват няколко области, в които ние имаме голяма експертиза и преимущество.
Какво мислите за мнението на някои анализатори, които от години предвиждат пръсване на балона на IT бранша в България?
Изключително дискутирана тематика от може би към този момент 10 години. По-скоро става дума за балона на заплатите. Моето мнение е, че този балон няма да се спука, просто ще спре да се надува. Лично аз считам, че сега е надут и цените на разработчиците в България са се изравнили с тези в по-голямата част от разрастващите се пазари. По-скъпи сме от Индия, Пакистан, Виетнам и Китай и сме на едни цени с Полша, Чехия, Словакия, като за момента единствената основна разлика е, че качеството ни към момента е извънредно по-високо.
Това ли е конкурентното преимущество?
Само това. В началото беше и цената, и качеството. В това е съотношението цена/качество - даваме доста по-добро качество на същата цена като други пазари. Една от естествените аргументи да пораства през годините беше ниското възнаграждение на фона на високите ценови ставки. Но този фактор изчезна в световен проект. Когато започвах преди 10 години, цените чисто като дневна ставка бяха по-високи от в този момент, а заплатите по-ниски. Беше доста по-лесно да спечелиш план на по-висока цена от в този момент, тъй като и конкуренцията не беше толкоз огромна.
Колко мъчно е в бъдеще повече български компании от бранша да се трансфорат от реализатори в такива със личен сполучлив артикул?
За страдание тук съм черноглед. Смятам, че това няма да се случва. През годините съм очевидец по какъв начин построяването на един артикул става по-скъпо в геометрична градация. Смятам, че в България няма задоволително пари, които се влагат в R&D в софтуерната промишленост, тук към този момент нужните суми са в порядъка на десетки или стотици милиони. Може и има изключения, само че образците са извънредно дребни и учудващи. Има единични компании, които взимат капитал от рода на 100 000 - 1 млн. $ и вършат нещо. Но те не могат да се борят в световен мащаб. Идеите са лесни за репликиране и даже да измислиш нещо гениално, пазарът тук няма да ти разреши да експериментираш и да го наложиш по света, тъй като популацията е малко и с лимитирани благоприятни условия. От друга страна, някой в Щатите ще направи рунд за финансиране с 100, 200, 300 млн. $ и ще те изпревари. Човек, който не е в промишлеността, не може да си показа с каква скорост се случва всичко. В същото време в Съединени американски щати е доста мъчно да произвеждаш, в Силициевата котловина годишните заплати на програмист са достигнали 300 000 $ и е извънредно мъчно да си намериш първокласен подобен даже и за такова заплащане.
Какви сложни решения сте взимал в кариерата си?
Не знам дали е тъкмо решение, само че това, с което изпитваме най-голяма компликация през последните две години, е построяването на управителен екип. В България има голям дефицит на такива фрагменти. От една страна, просветителната ни система е аварирала преди съвсем 30 години, промишлеността се съживява едвам последните 5-10, и то като изключим рецесията. А и имаше времена, в които компаниите в България просто не можеха да си разрешат да задържат най-качествените фрагменти и те отпътуваха зад граница. Виждам позитивни трендове в тази област, само че за управителните позиции си би трябвало опит, което значи, че най-малко след 5 години ще има действително усъвършенстване на пазара.Q&A
Намирате ли баланс сред свободното и професионалното време?
Все по-трудно. Компанията пораства с такива темпове, че не можем да спрем и за момент. Времето ми става все по-кът, а мейлите, които преди година са били 50 дневно, в този момент са 250. За всяка минута, която не извозвам в компанията, би трябвало да наваксвам.
Носите ли си работата у дома?
Не, просто оставям в офиса повече от нужното.
Какви устройства употребявате?
Работя на workstation. Не имам вяра в преносимите компютри като инструмент за човек, чиято работа е обвързвана с огромно количество информация, таблици и доклади. Това е и една от аргументите да не си нося работа у дома. Имам доста джаджи. Фен съм на Apple и употребявам съвсем всички техни артикули. Никога не съм имал нещо с Android. Също по този начин съм и геймър и у дома имам мощен компютър, на който играя. Отделно употребявам и устройството Steam Link, което се свързва с тв приемника, през който може да се играе. Запален съм и по аматьорска снимка, имам и дрон. Така че владея всевъзможни джаджи, не че ми остава време да ги употребявам.
А какви приложения употребявате за работа и в персоналното си време?
За вътрешна връзка във компанията използваме Viber, тъй като има доста добър десктоп клиент, както и приложения за iOS и Android. Достатъчно несъмнено е и е комфортно. Използвам Flipboard, през което си набирам новините. В интерес на истината не употребявам доста приложения, само че пък употребявам такива за всяко нещо в всекидневието ми, да вземем за пример за надзор над умния дом. Няма услуга или артикул, който да има мобилно приложение и аз да го употребявам през уеб интерфейс, в този момент, като се замисля, даже не считам, че има услуги, които употребявам през уеб интерфейс въобще.
Интервюто взе Константин Николов
Радослав Гайдарски е изпълнителен шеф на софтуерната компания " Ъпнетикс ". Той е приключил бакалавърска степен по бизнес администрация в City University в Сиатъл, а след това получава и магистърска степен по ръководство на планове от същия университет. Интересът му към IT промишлеността е от над 15 години, защото стартира да програмира още в осми клас. Работи в бранша от 10 години, като през последните пет се занимава само със програмен продукт аутсорсинг.Компанията
" Ъпнетикс " беше основана като " Империя мобайл " преди две години и е обвързвана с гейм разработчика " Империя онлайн ". И двете компании са благосъстоятелност на Доброслав Димитров и Мони Дочев. Първоначалната концепция беше компанията да се занимава с мобилни разработки, само че след това насочи фокуса си към всевъзможни софтуерни планове. За първата цялостна година - 2016 година, приходите на компанията доближиха
1.9
млн. лева
Разработчиците в компанията са
100
като проектите са броят им да се удвои до две години. Още по тематиката
Централноевропейската опция на Силициевата котловина
Дунавската котловина в Словакия е упорит план за развиването на технологии, ориентирани към потребителите
17 юни 2017
Deloitte: Очаква се мощен растеж на нововъведенията в разплащанията
Българският пазар на финансови технологии се прави оценка на едвам 39 млн. евро, демонстрира отчет на консултантската компания
4 апр 2017
Българските новатори в образованието за 2016 година
Основателят на на фондация " Заедно в час " Евгения Пеева оглави тазгодишното издание на класацията на портала Uchi.bg
14 дек 2016
Атанас Райков: Публичните сметки във Viber ще стават все по-важни за фирмите
Генералният управител на Viber за района пред " Капитал "
29 ное 2016
Георги Гергинов: Софтуерният бизнес тук има потребност от най-малко още 20-30 000 експерти
Изпълнителният шеф на IT-компанията " Наксекс Технолоджикъл Дивелъпмънт " пред " Капитал "
23 окт 2016
Българската " Булпрос " е измежду най-динамичните IT компании в Централна и Източна Европа
Лидер в IT ранглиста Deloitte Fast 50 е полската Codewise
20 окт 2016
Джонатан Бекър: SAP се трансформира от компания за приложения в такава за платформи
Главният цифров шеф на SAP пред " Капитал "
14 окт 2016
Софтуерната Luxoft придобива американски софтуерен съветник
Българското звено " Луксофт " е най-бързо растящата локална IT компания за 2015 година с растеж на приходите от 560%
20 юли 2016
Потенциални IT вложители не избират България поради дефицита на фрагменти
Радослав Николов, изпълнителен шеф на SAP Labs България пред " Капитал "
12 фев 2016 Защо ребрандирахте " Империя мобайл " в " Ъпнетикс "?
По доста аргументи. Когато започвахме " Империя мобайл ", имахме друга визия тъкмо какъв бизнес ще развиваме. Представяхме си се като профилирано студио за мобилни разработки. Имахме огромни упоритости да сме най-голямото такова на Балканите и в Източна Европа. Леко утопично си представяхме свят, в който хората желаят мобилни разработки, едвам откакто имат и сървърни и всевъзможни поддържащи приложения преди този момент. В процеса на нашата работа се оказа, че това не е тъкмо по този начин. Клиентите, които идваха при нас, желаеха мобилни приложения, без да имат нищо друго. А тези приложения не работят по този метод. Ето за какво се принудихме да стартираме да предлагаме и разнообразни други услуги - web development, back-end development, front-end development и други Искаха освен мобилни, само че и уеб приложения. Постепенно изградихме компания, която покрива всички типове технологии и програмни езици. Логичната последваща стъпка беше името ни да не е подвеждащо, защото действително беше неуместно към броя на услугите, които предлагаме.
Какво вършиме сега?
В момента по-голямата част от нашите клиенти не са в мобилния сегмент. Служителите ни са малко над 100, от които към 60% са отвън мобилните разработки. Имаме Java, dot net, Web, PhP и front-end технологии.
Успяхте да намерите 100 души за две години?
Да, започнахме през май 2015 година с нула индивида.
Доволни ли сте от експертите, които намерихте?
Изключително съм удовлетворен както от хората ни, по този начин и от метода, по който ги избираме и работим с тях.
Много компании в IT бранша се оплакват от дефицита на експерти, а вие не го вършиме. Каква е тайната?
Факт е, че в бранша има извънредно огромен дефицит на експерти. Ние просто си решаваме казуса по различен метод - извънредно имаме вяра в младежите без никакъв опит, които приключват софтуерните академии. Най-вече работим с " IT гении ", а неотдавна и с " Telerik Академия ". В интерес на истината и от двете сме доста удовлетворени. Кадрите, които те създават, след къса менторска стратегия от три месеца при нас стават извънредно работоспособни и независими програмисти.
Какви други планове имате с изключение на приложението на VBox, за което наскоро бяхте наградени на Webit?
Повечето ни планове са някаква форма на предизвикателство и забавни посвоему. От разпознаваемите за необятната общност в България огромен наш план е и " Националната лотария ". Имаме и доста огромни интернационалните клиенти като най-голямата гейминг компания в света – ESL, редица телекоми в Европа и Близкия изток, авиационна компания в Канада, голям паркинг оператор от Съединени американски щати и какви ли не още образци. Хубавото на нашата промишленост е, че е безусловно световна.
Колко огромен е българският по отношение на задграничния ви бизнес?
Спада, до момента в който първоначално работихме единствено с български клиенти. В момента е към 30% от общия ни. Гледаме да покриваме от ден на ден пазари.
Къде виждате Upnetix след още две години?
Смятам, че ще успеем да задържим настоящия си напредък. Тоест да сме още 100 души. И да сме по-сериозно застъпили западноевропейския пазар - Германия, Англия, скандинавските страни.
Колко сложен пазар е американският?
Много сложен, тъй като е извънредно конкурентен. За хората в Щатите няма разлика сред България и Индия и дали работят с едната или с другата страна. Нашето качество е в пъти по-високо, само че с цел да го схванеш, би трябвало да го пробваш. В Силициевата котловина на извънредно високи позиции - СТО и Съд на Европейските общности, има хора с индийски генезис, което малко или доста е от изгода за техните експерти, даже единствено поради културни разлики.
В какви сегменти желаете да разширите бизнеса си?
Например телекомите, където имаме няколко клиента. Все още нямаме изяснени вертикали - опитваме се да отговорим на потребностите на клиента за всеки програмен продукт посредством нашия опит, методология и бизнес разбор. Към днешна дата имаме планове в доста разнообразни браншове, само че към този момент се обрисуват няколко области, в които ние имаме голяма експертиза и преимущество.
Какво мислите за мнението на някои анализатори, които от години предвиждат пръсване на балона на IT бранша в България?
Изключително дискутирана тематика от може би към този момент 10 години. По-скоро става дума за балона на заплатите. Моето мнение е, че този балон няма да се спука, просто ще спре да се надува. Лично аз считам, че сега е надут и цените на разработчиците в България са се изравнили с тези в по-голямата част от разрастващите се пазари. По-скъпи сме от Индия, Пакистан, Виетнам и Китай и сме на едни цени с Полша, Чехия, Словакия, като за момента единствената основна разлика е, че качеството ни към момента е извънредно по-високо.
Това ли е конкурентното преимущество?
Само това. В началото беше и цената, и качеството. В това е съотношението цена/качество - даваме доста по-добро качество на същата цена като други пазари. Една от естествените аргументи да пораства през годините беше ниското възнаграждение на фона на високите ценови ставки. Но този фактор изчезна в световен проект. Когато започвах преди 10 години, цените чисто като дневна ставка бяха по-високи от в този момент, а заплатите по-ниски. Беше доста по-лесно да спечелиш план на по-висока цена от в този момент, тъй като и конкуренцията не беше толкоз огромна.
Колко мъчно е в бъдеще повече български компании от бранша да се трансфорат от реализатори в такива със личен сполучлив артикул?
За страдание тук съм черноглед. Смятам, че това няма да се случва. През годините съм очевидец по какъв начин построяването на един артикул става по-скъпо в геометрична градация. Смятам, че в България няма задоволително пари, които се влагат в R&D в софтуерната промишленост, тук към този момент нужните суми са в порядъка на десетки или стотици милиони. Може и има изключения, само че образците са извънредно дребни и учудващи. Има единични компании, които взимат капитал от рода на 100 000 - 1 млн. $ и вършат нещо. Но те не могат да се борят в световен мащаб. Идеите са лесни за репликиране и даже да измислиш нещо гениално, пазарът тук няма да ти разреши да експериментираш и да го наложиш по света, тъй като популацията е малко и с лимитирани благоприятни условия. От друга страна, някой в Щатите ще направи рунд за финансиране с 100, 200, 300 млн. $ и ще те изпревари. Човек, който не е в промишлеността, не може да си показа с каква скорост се случва всичко. В същото време в Съединени американски щати е доста мъчно да произвеждаш, в Силициевата котловина годишните заплати на програмист са достигнали 300 000 $ и е извънредно мъчно да си намериш първокласен подобен даже и за такова заплащане.
Какви сложни решения сте взимал в кариерата си?
Не знам дали е тъкмо решение, само че това, с което изпитваме най-голяма компликация през последните две години, е построяването на управителен екип. В България има голям дефицит на такива фрагменти. От една страна, просветителната ни система е аварирала преди съвсем 30 години, промишлеността се съживява едвам последните 5-10, и то като изключим рецесията. А и имаше времена, в които компаниите в България просто не можеха да си разрешат да задържат най-качествените фрагменти и те отпътуваха зад граница. Виждам позитивни трендове в тази област, само че за управителните позиции си би трябвало опит, което значи, че най-малко след 5 години ще има действително усъвършенстване на пазара.Q&A
Намирате ли баланс сред свободното и професионалното време?
Все по-трудно. Компанията пораства с такива темпове, че не можем да спрем и за момент. Времето ми става все по-кът, а мейлите, които преди година са били 50 дневно, в този момент са 250. За всяка минута, която не извозвам в компанията, би трябвало да наваксвам.
Носите ли си работата у дома?
Не, просто оставям в офиса повече от нужното.
Какви устройства употребявате?
Работя на workstation. Не имам вяра в преносимите компютри като инструмент за човек, чиято работа е обвързвана с огромно количество информация, таблици и доклади. Това е и една от аргументите да не си нося работа у дома. Имам доста джаджи. Фен съм на Apple и употребявам съвсем всички техни артикули. Никога не съм имал нещо с Android. Също по този начин съм и геймър и у дома имам мощен компютър, на който играя. Отделно употребявам и устройството Steam Link, което се свързва с тв приемника, през който може да се играе. Запален съм и по аматьорска снимка, имам и дрон. Така че владея всевъзможни джаджи, не че ми остава време да ги употребявам.
А какви приложения употребявате за работа и в персоналното си време?
За вътрешна връзка във компанията използваме Viber, тъй като има доста добър десктоп клиент, както и приложения за iOS и Android. Достатъчно несъмнено е и е комфортно. Използвам Flipboard, през което си набирам новините. В интерес на истината не употребявам доста приложения, само че пък употребявам такива за всяко нещо в всекидневието ми, да вземем за пример за надзор над умния дом. Няма услуга или артикул, който да има мобилно приложение и аз да го употребявам през уеб интерфейс, в този момент, като се замисля, даже не считам, че има услуги, които употребявам през уеб интерфейс въобще.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ