Професорът в университета задал на своите студенти следния въпрос: Професорът

Професорът в университета задал на своите студенти следния въпрос: Професорът в университета задал на своите студенти следния въпрос:
– Всичко ли, което съществува, е основано от Бог?
Един от студентите самоуверено отвърнал:
– Да, основано е от Бог.
– Значи Бог е основал всичко? – попитал още веднъж професорът.
– Да, сър – удостоверил студентът.
– Ако Бог е основал всичко, значи, че той е основал и злото, защото то по този начин или другояче съществува. И според правилото, че нашите каузи дефинират нас самите, значи Бог е зло.Студентът замълчал при този отговор. Професорът бил доста удовлетворен от себе си. Похвалил се пред студентите по какъв начин още един път потвърдил, че Бог е мит. Още един студент вдигнал ръка и споделил:
– Мога ли и аз да ви задам един въпрос, Професоре?
– Разбира се – отвърнал професорът. Студентът се изправил и попитал:
– Професоре, а мраз съществува ли?
– Що за въпрос, несъмнено, че съществува. На теб в никакъв случай ли не ти е било студено?

Студентите се засмели на заложения въпрос, само че момчето траяло:
– В реалност мраз не съществува. В сходство със законите на физиката това, което ние считаме за мраз, в действителност е неявяване на топлота. На процедура човек или предмет могат да бъдат изучени според от това имат ли и предават ли сила. Абсолютната нула (-459,67 градуса по Фаренхайт) е цялостно неявяване на топлота. Всяка материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студът не съществува. Ние сме основали тази дума, с цел да опишем това, което усещаме при неналичието на топлота. Студентът траял:
– Професоре, тъмнината съществува ли?
– Разбира се, че съществува.
– Вие, още веднъж не сте прав. Тъмнината не съществува. В реалност тъмнината е неявяване на светлина. Ние можем да изучим светлината, само че не и тъмнината. Можем да използваме призмата на Нютон, като разложим бялата светлина на голям брой цветове и изучим другата дължина на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да проникне в света на тъмнината и да я освети. Как можете да разберете какъв брой е мрачно, което и да е пространство? Измерва се количеството светлина. Не е ли по този начин? Тъмнината – това е разбиране, което човек употребява, с цел да опише отсъствието на светлина. Най-накрая младежът попитал професора:

– Сър, зло съществува ли? Този път професорът несигурно отвърнал:
– Разбира се, както към този момент споделих. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта сред хората, закононарушенията и насилието по целия свят. Това са образци за проявлението на злото. На това студентът отвърнал:- Злото не съществува, сър, или най-малко не съществува единствено по себе си. Зло – това е просто неявяване на Бог. Това наподобява на тъмнината и студа. Зло е дума основана от индивида, с цел да опише отсъствието на Бог. Той не е основал злото. Злото – това не е религия или обич, които съществуват, както светлината и топлината. Злото – това е резултатът от отсъствието в сърцето на индивида на Божествената обич. Това е съществуването на мраз, когато няма топлота, или мрачевина, настъпваща при неналичието на светлината.
Професорът безмълвно седнал на мястото си. Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
Водят се разногласия по отношение на достоверността на последното изречение. Но без значение дали в действителност Айнщайн стои зад горните думи, или не, коства си да се замислим върху тях, нали?