Проф. Владимир Градев е преподавател по Теория на религията и

Проф. Владимир Градев е учител по " Теория на религията " и " Култура на Ренесанса и Барока " в компетентност Културология на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и основен редактор на сп. " Философия ". От 2001 до 2006 година е дипломат на България при Светия трон и Малтийския медал. Почетен член на Старата Флорентинска академия " Коледжо дей Нобили ".

Автор е на голям брой книги, а преди месец излезе най-новото му проучване - " Прочити на Данте ". Трите тома, отдадени на " Ад ", " Чистилище " и " Рай ", съдържат детайлни мнения, които на наличен език разпростират пластовете история, философия, теология и литература в поемата " Божествена комедия ". " Дневник " предложения проф. Градев за диалог за възприемането на Данте през днешния ден и паралелите с настоящите публични тематики.

" Божествена комедия " съставлява алегорично пътешестване, може би най-важното в живота. Вие за какво предприехте това пътешестване?

- Имаше разнообразни условия и тласъци. Най-напред беше пандемията от COVID-19 - времето на затварянето се оказа най-хубавата опция моят разум и дух да пътуват с Данте. Този интервал съответства и със 700-та годишнина от гибелта му, както и с поканата да изнеса цикъл от лекции върху " Божествена комедия " пред сестрите кармилитки от манастира " Св. Дух " в София.

Всъщност, откогато минах средата на виталното занятие, пътувам с Данте. Вече три десетилетия, от време на време, на всеки три години - се връщам към него, само че до момента само за мен самия. Този път можах да задълбоча и осмисля моите прочити и да ги направя притежание и за читателите.

Продължавате една дълга традиция на обяснение на " Божествена комедия ", която води началото си от Джовани Бокачо. Може ли седем века по-късно Данте да заинтригува актуалния четец?
Прочити на Данте: АдС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Да, уверен съм, че Данте приказва и на актуалния четец. Неговата книга е енциклопедия на Средновековието. Това е голямо благосъстояние, което, безспорно, е и задължение за нас, актуалните читатели, които нямаме непосреден достъп до него. Но както отбелязва още Бокачо, потребността от мнения идва и от това, че Данте надвишава всяка ера, тъй като ни води в световете на пъкъла, чистилището и парадайса. Тези отвъдни светове ни разрешават да погледнем по нов метод - откъм тях - на нашия земен свят и нас самите. Това е освен велико поетично произведение, само че и изумително духовно пътешестване.

Направих, в резюме, тези прочити, с цел да могат оптимален брой читатели да се приближат към смисловото и духовното благосъстояние на Данте. Впрочем, той назовава творбата си комедия, тъй като тя е със благополучен край: стартира в лутането на тъмната гора на " виталното занятие в средата ", с цел да изведе създателя и последвалия го четец от това злочесто положение и го води към щастието, което е блаженото съзерцаване на Бог.

Разкривате доста пластове, които лежат под текста. В същото време прави усещане, че проучването Ви е написано на елементарен за разбиране език. Търсен резултат ли е това?

- Така е, избягването на строго университетския жанр е търсено. Самият Данте написа на простолюден италиански и е желал неговата " Комедия " да стигне до всеки. Още до момента в който той е жив, песните към този момент са се пеели по площадите и пазарите. И до ден сегашен доста италианци знаят наизуст цялата " Божествена комедия " - преди няколко години известният артист Роберто Бенини чете цялата " Комедия " по телевизия РАИ и някои от осъществяванията му бяха гледани от 11 - 12 млн. души.

Ние нямаме опцията да се докоснем до самата поетичност на творбата, макар положителните преводи на български. Те са поетични, само че таман по тази причина доста от смислите неизбежно се губят, да не приказваме за неповторимата благозвучност на Дантевия стих.
Да вземем единствено най-популярният стих - първият: " На попрището витално в средата ", както гласи преводът на Константин Величков, още един от всички последващи преводачи. Данте написа Nel mezzo del cammin di nostra vita, т.е. " В средата на пътуването на нашия живот ". Има разлика сред попрището като положение и пътуването, на което желае да ни поведе Данте.

Има и още: поетът незабавно римува думата vita (живот) със smarrita (изгубен), т.е. тръгваме да пътуваме и си мислим, че отиваме доста далеко, само че незабавно се оказваме изгубени в " тъмна гора " на живота. Ето такива неща губим неизбежно при преводите, макар поетичното обаяние на положителните от тях, като този на Константин Величков.

Данте Алигиери написа в зората на модерна Европа. През призмата на човек, който одеве е минал още веднъж през неговото пречистващо пътешестване, по какъв начин ви наподобява Европа, пък и светът, през днешния ден?

- Нашето време е доста сходно с Дантевото: светът е раздран от рецесии и несъгласия, изгубил смисъла и посоката и е същата тъмна, дива и страшна гора, в която се изгубва поетът.

Политическия ред, в който вярвахме - демократичният ред на свободното гражданско общество, все по-често е проблематизиран, освен това - хулен и подриван

Всъщност у нас той по този начин и не беше вкоренен: институциите са в непрекъсната рецесия - вижте единствено Народното събрание и прокуратурата, само че и Висшия правосъден съвет, Съвет за електронни медии, коя ли не. И остава в нас, жителите, горчивото възприятие, че други играчи - това, което нормално медиите наричате " задкулисие " - изземват нашата лична демократично изразена воля и желания. И всичко това се забулва с шовинизъм и популизъм. И както Данте споделя, че неговата Флоренция е " разграничен град ", по този начин и нашето е, уви, едно разграничено общество, без ясни направления и цели, без действително предпочитание и дейно изпитание да излезем от актуалната рецесия.

Ако погледнем обаче от по-различна позиция - от тази точно на Дантевите отвъдни светове, бихме могли да кажем, че не сме в най-голямата рецесия. Слава Богу не сме в положение на война или на цялостен срив на стопанската система, както беше през 90-те години на предишния век, страната ни е член на Европейския съюз и НАТО. От нас се изисква да станем почтени за действителните шансове, които имаме. Ето да вземем за пример, значима част от вътрешния артикул на България идва от 30 хиляди компютърни експерти. Всяко държавно управление, което милее за страната - уповавам се новото да е такова, би трябвало да помогне новите технологии да се утвърдят като водещата стопанска система на страната ни, а не сенчестият бизнес.

От думите Ви разбирам, че не сме в Ада. Очевидно не сме и в Рая. Някъде към Чистилището ли се намираме като общество?

- Ние сме " избавени ", за разлика от някои от съседите ни, тъй като сме членове на Европейския съюзи НАТО. В подножието на Чистилището сме, още не сме почнали да го изкачваме. От нас, обаче, зависи насрещният вятър да не ни изхвърли назад в мътната вода и непознати мъртви хватки.

Разделението, за което говорите, се трансформира в последните години в диагноза за обществото. Смятате ли, че може да бъде преодоляно?

- В момента е по-трудно, тъй като имаме неприемливо разделяне и в държавната власт - виждаме жестоко абдикиране на президентската институция от позицията на моралния и политически престиж, който да сплотява нацията. Когато Данте приказва за рецесията на своята ера, той я вижда в изгубването на престижа.
Най-срамното и тъжното за мен в България сега е изгубването на престижа на обединител на нацията на президента, неговото намерено опълчване и въвличане отвън конституционните му отговорности, което видяхме в апелите да не се сформира държавно управление, в отхвърли му да стисне ръката на министър-председателя и най-много в демонстративното излизане от Народното събрание преди клетвата на държавното управление.

Има и противоположната теза - че президентът се изявява таман като водач, поемайки отговорността да ръководи, до момента в който партиите не могат да се оправят с тази задача

- Дългът на президента изисква на първо място той да почита клетвата пред конституцията, т.е. да се прекланя пред парламентаризма като парламентарен ред, а не, подривайки с думи и каузи активността на новото, законно определено и формирано, държавно управление да се трансформира в сеяч на безредици и разколи, както би го определил, прочее, Данте, който отрежда на такива " сеячи " място в предпоследния кръг на пъкъла, където са осъдени най-тежките закононарушения.

Не зная различен образец на президент, който по този начин жестоко и демонстративно да погазва най-важната си функционалност - да въплъщава единството и достолепието на нацията

Ако президентът не почита Народното събрание и девиза " Съединението прави силата ", кой ще ги почита? Как няма да бъде разграничена страната?

А с какво си обяснявате държанието му?

С това, че президентът не съставлява суверенитета на България. В последните години той не пази проевропейската ориентировка на България, а намерено заема позициите на Русия. Тъжно е един български военачалник и президент да не зачита образуваното по парламентарен път държавно управление и да не символизира единството на нацията.

Рибата се вмирисва от главата. Така можем елементарно да си разбираем и програмираната поява и непрекъснато " напомпване " на крайните националистически партии и групировки, наглостта на задкулисието, позорните зрелища към институцията на основния прокурор, усилието всеки да бъде заменен, или по-скоро сменен, с цел да не се промени нищо.

Говорите за неуспеха на президента като престиж, само че опитът от последните трагични години на пандемия, война и политически рецесии сподели, че в България като цяло липсват престижи и водачи. Колко време е допустимо едно общество да действа по този начин?

- Тук още веднъж приказваме за неналичието на ясни морални престижи. В никой от посочените от Вас случаи не видяхме президентът да заеме недвусмислена позиция от името на страната. Да поддържа, да вземем за пример, напъните на лекарите да убедят хората се имунизират. Или, в случай че вземем за образец водената от Русия война в Украйна: нито президентът, нито служебните му държавни управления направиха нещо за българите в окупираните от Русия територии, които изпитват големите усложнения на войната, непознатата окупация, възбраната да учат в български учебни заведения... Не единствено, че нищо не вършат, само че не ги виждат даже и остават глухи за техните апели.

И още, недвусмислената позиция на президента срещу Украйна, плюс упоритото безмълвие за дейната активност на съветските служби у нас - задоволително е да забележим всички псевдожурналисти и блогъри на съветска работа и тролове, все сеячи на подправени вести и езика на омразата по медиите и обществени мрежи - ловко задействат добре известни механизми в българската народопсихология - да обясняваме проблемите си с непознати заприказва и великански конспирации.


© Велко Ангелов

Проф. Владимир Градев

Но президентът е престиж по силата на позицията, която заема. А обществото би следвало да има своите естествени водачи. Те къде са?

- Нашето общество от много време не обича доста водачите. Помните, през 90-те години максимален консенсус като че ли имаше към фигурата на Христо Стоичков. Даже беше станал известен изразът " Стоичков - президент ". Сега, въпреки всичко е по-добре, имаме Георги Господинов, който премията " Букър " издигна и до интелектуален водач.

Но обществото ни има потребност на първо място от престижа на добре функциониращите институции. Ако в последните две години и половина имахме работещи парламент, постоянни държавни управления и правосъдна система, нямаше да има потребност даже да приказваме толкоз за фигурата на президента.

В подтекста на диалога за престижите, по какъв начин възприемате обръщението на Светия Синод, който се опълчи на " София прайд " и го назова " акт на заслепение на мозъка "?

- Светият Синод има, несъмнено, право да прави, които счита за подобаващи, и да пази полезностите, които изповядва. Такава декларация обаче демонстрира по какъв начин ги схваща.

Да наричаш лудост обезпеченото от конституцията право на български жители на свободна обществена изява приказва най-много за " лудост " на правещите сходна декларация

И още нещо, видяхме послание за това събитие, само че по този начин и няма ясна декларация в поддръжка на Украйна, на българите там, на украинските бежанци у нас.

Целта на такава заявления, ще кажат, е отбраната на обичайното българско семейство, само че то няма да е нито по-укрепено, нито по-християнско, нито религиозно-образовано с заявления срещу Истанбулската спогодба или срещу някаква обществена изява. Не споделям, че Православната черква би трябвало да приема безусловно всичко, което се случва в обществото. Напротив. Но това, което би трябвало и може да направи, е да предложи своето по-добро решение. Вместо, да вземем за пример, да упреква Истанбулската спогодба, дано действително отбрани достолепието на дамата, като се включи в битката срещу домашното принуждение.

Не е ли рисково сходно държание на църквата в изискванията на така и така остро опълчване по всевъзможни линии? Прави усещане, че католическата черква е много по-толерантна, макар че не признава гей браковете.

- Винаги е рисково, когато се прави разделяне на свои против непознати. Ако ви прави усещане Светият Синод в никакъв случай не е излизал с декларация против националистичните шествията на " Възраждане ", да вземем за пример. Никога е издал и инструкции на свещенослужители да не вземат участие в тези ксенофобски събрания, и с мълчанието си дават " благословия " на едно фактически антихристиянско държание и говорене.

Проф. Цочо Бояджиев: Ние постоянно сме в преход към съвършенството

Зачитането на свободата на обществена изява на убежденията, когато те не са ориентирани срещу други хора и общности - както вършат водачите и последователите на " Възраждане " - е същностна характерност на демократичното общество. Това не значи, дублирам, че Църквата би трябвало да се подчинява на " духа на времето ", само че задачата й е да популяризира богатствата новина на Христовата религия, а не да приглася в хора на омразата,

И в умозаключение на този малко печален диалог, по какъв начин ви наподобява бъдещето?

- Светът в никакъв случай няма да бъде идеален, само че това е не е съображение да махнем с ръка и да го оставим да бъде подобен, какъвто е през днешния ден.
Нашето примирие и най-много леност единствено предизвикват армията на тези, които единствено повтарят, че от нас нищо не зависи и всичко, изключително в нашата страна, ще продължи да бъде такова, каквото постоянно е било и по този метод способстват тяхното предугаждане да се сбъдне
На медицински език рецесия е сериозната точка в положението на болния, когато той или ще оздравее, или положението му ще се утежни и може да почине. Няма чак такава непосредствена заплаха обществото ни - виждаме, че то оцелява, макар непрестанните политически катаклизми и неуредици. Но имаме шанса да разполагаме с младо потомство от не просто блестящи експерти, само че на първо място мислещи хора, обичащи страната си. В тях за мен е вярата, че нещата могат да бъдат разнообразни и по-добри, а нашата задача е преди всичко да създадем условия да избират да живеят и работят в България.