Стив Ханке не е бащата на валутния борд, категоричен е Иван Костов
Проф. Стив Ханке не е татко на валутния ръб в България. Този, който го наложи у нас, е Майкъл Деплер - той отговаряше за България от МВФ. Той пристигна с извънредно радикална, архаична визия за валутен ръб в България. Искаха да закрият Българска народна банка и тук срещнаха опозиция на Светослав Гаврийски, Красимир Ангарски, на мен и не позволихме това нещо да се случи, съобщи някогашният министър председател Иван Костов.
Повод за коментара на експремиера е позицията на Ханке, че основаването на еврото е неточност и България не би трябвало да се причислява към единната европейска валута. Според него не е изключено да има "тайно съглашение ", с което пред България да се слагат "дискриминационни условия " за присъединението към еврозоната.
Първи му отговори финансовият министър Владислав Горанов, съгласно който България не е сключвала никакви секрети съглашения за влизането си в еврозоната. Горанов бе безапелационен, че българският лев ще остане с сегашния си курс до влизането в еврозоната и че обезценяване на спестяванията на българите няма да има.
В понеделник Иван Костов подчертава, че страховете на хората от влизането в еврозоната никой не може да ги пребори, в случай че не работи върху настройките и убежденията на хората. "Трябва да се изяснява и би трябвало хората да се готвят ", съобщи някогашният министър-председател пред БНР.
Миналата седмица Народното събрание дефинитивно одобри измененията във Валутния закон, посредством които се трансформира текстът от Закон за Българска народна банка, уреждащ закрепения курс на лв. по отношение на еврото. Предложението беше импортирано от ръководителя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) сред първо и второ четене на измененията във Валутния закон.
Теоретично измененията дават право на Еврогрупата (членовете на Еврозоната плюс Дания) и на Европейската централна банка да изискат смяна на закрепения курс при влизането ни в механизма ERM II и по време на престоя ни в така наречен чакалня на еврозоната.
Правителството и Българска народна банка обаче твърдят, че това няма да се случи.
Като спомагателна гаранция Народното събрание одобри решение, съгласно което "министърът на финансите и шефът на Българска народна банка оферират, поддържат и гласоподават позиция за централен курс 1.95583 лв. за едно евро ". В документа е записано също, че "България не взе участие в механизма ERM II при централен курс, друг от 1.95583 лв. за едно евро ".
Повод за коментара на експремиера е позицията на Ханке, че основаването на еврото е неточност и България не би трябвало да се причислява към единната европейска валута. Според него не е изключено да има "тайно съглашение ", с което пред България да се слагат "дискриминационни условия " за присъединението към еврозоната.
Първи му отговори финансовият министър Владислав Горанов, съгласно който България не е сключвала никакви секрети съглашения за влизането си в еврозоната. Горанов бе безапелационен, че българският лев ще остане с сегашния си курс до влизането в еврозоната и че обезценяване на спестяванията на българите няма да има.
В понеделник Иван Костов подчертава, че страховете на хората от влизането в еврозоната никой не може да ги пребори, в случай че не работи върху настройките и убежденията на хората. "Трябва да се изяснява и би трябвало хората да се готвят ", съобщи някогашният министър-председател пред БНР.
Миналата седмица Народното събрание дефинитивно одобри измененията във Валутния закон, посредством които се трансформира текстът от Закон за Българска народна банка, уреждащ закрепения курс на лв. по отношение на еврото. Предложението беше импортирано от ръководителя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) сред първо и второ четене на измененията във Валутния закон.
Теоретично измененията дават право на Еврогрупата (членовете на Еврозоната плюс Дания) и на Европейската централна банка да изискат смяна на закрепения курс при влизането ни в механизма ERM II и по време на престоя ни в така наречен чакалня на еврозоната.
Правителството и Българска народна банка обаче твърдят, че това няма да се случи.
Като спомагателна гаранция Народното събрание одобри решение, съгласно което "министърът на финансите и шефът на Българска народна банка оферират, поддържат и гласоподават позиция за централен курс 1.95583 лв. за едно евро ". В документа е записано също, че "България не взе участие в механизма ERM II при централен курс, друг от 1.95583 лв. за едно евро ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ