Проф. Пламен Павлов: Недопустимо е да бъдат наричани „военнолюбци“ тези, които изпращат помощ за Украйна
Проф. Пламен Павлов е историк и учител във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Сценарист и съветник е на документални филми, които са отдадени на българското минало и ориста на българите в чужбина. През 2005-2008г. води предаването „ Студио история и просвета “ на Национална радиомрежа „ Фокус “. В интервала 1998-2002г. Пламен Павлов е ръководител на Държавната организация за българите в чужбина.
Разговаряме с Проф. Павлов за положението на историческия стадий, в който се намира България, като и за настоящите проблеми, които го съпътстват.
Проф. Пламен Павлов уточни, че връчването на третият мандат на Българска социалистическа партия няма доста шансове за сформиране на държавно управление, защото политиката на Българска социалистическа партия е " под всякаква рецензия. Симптоматичното е, че най-читавият човек в Българска социалистическа партия – Явор Божанков беше изключен от парламентарната група. Той е видял персонално и на място какво съставлява актуалната съветска реалност. Това изрично не може да бъде подкрепяно. Това е нарушение на интернационалното право. Това са варварските бобмандировки. Никой не го допускаше преди една година. Това са брутални намеси от вида на Съединени американски щати във Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Самите съветски наблюдаващи го признават – наподобява на Първата международна война, което е неуместно единствено по себе си – с всички кървави жертви, с цялата безумна изразителност. Този парадокс продължава. България се „ снишава “, както и множеството партии в името на ефимерни цели. "
Проф. Павлов уточни, че в България има интелектуалци, които са смели, ясно и тъкмо декларират своята позиция и се разграничават от пропутинската агитация.
Проф. Павлов, в какъв исторически стадий се намираме?
Ние се намираме в стадий на приключил преход на Демокрация. Друг е въпросът, че този развой има своите турбуленции и не може да се счита, че е лишен от опасности, още повече при днешната сериозна геополитическа конюнктура. Тази промяна, която стартира преди повече от трийсет години от тоталитарна система към либерален режим, който е най-хубавият като ръководство за страната, крие опасности.
Според Вас какви са най-общо тези опасности?
Те са геополитически, свързани са с тази опасност, която е номер едно за днешното човечество – съветската експанзия в Украйна. Това е опитът на тоталитарните системи да дадат реванш на налагащия се модел в международен мащаб с всичките ѝ дефекти, защото ние не трябва да идеализираме, сходно на Франсис Фукояма и да считаме, че е пристигнал краят на историята. Никой не може да каже какво ще се случи с човечеството. Никога сходни прогнози не са били сполучливи. Така или другояче рисковете са доста съществени. Върхът на айсбергът сега е експанзията на Русия в Украйна. В България турбуленциите, свързани с този спор, са извънредно рискови, нищо, че те се пробват да се прикрия, да се „ снишат “, както вършат нашите политици, сходно на Живковата доктрина. Не мога да бъда упрекнат в краен евроатлантизъм или краен национализъм, само че явно ние сме част от така наречен „ групов запад “. Проблематично е, че хибридната съветска агитация се стреми да противодейства на нашата геополитическа устременост и всеки опит, който се стреми да прикрива тази агитация, на процедура е проблем. В това отношение за мен е извънредно разочароваща политиката, която е прокарвана от президента Румен Радев. Това е нещо, което не прави добра услуга на България, както и на нейното бъдеще.
Самият Румен Радев е човек от авиацията. Компетентен боен, към който аз съм имал очаквания в близкото минало, само че явно той сега се пробва да бъде кормчия на транспортен съд и явно не води страната по най-хубавия метод. Нека неговата политика да бъде уравновесена, само че не и да заобикаля от настоящите тематики на деня, тъй като по този метод продължаваме да бъдем „ мека цел на Русия. Формира се пета колона и тя доста мощно участва в Народното събрание. Даде се мандат на една проруска мощ, която даже се гордее с това, разчитайки, че ще завоюва някакъв анахроничен електорат. Това е в прорез с всички евроатлантически полезности. Да не приказваме за феномени като „ Възраждане “, даже самото име е обидно, тъй като става въпрос за доста ярък интервал от българската история. Той не трябва да бъде употребен и не би трябвало да се разрешава да бъде използват за такава евтина политическа цел, която са в услуга на непозната политика – тази на Русия.
Възмутително е, че петоколонното мислене се толерира в избрани медии. Това е явно от трибуната на Българското национално радио. Там се вихри отвратителна пропутинска агитация. Тя е антибългарска и не може да бъде друга. Това, че се прикрива от Съвет за електронни медии под предтекст, че това е независимост на словото са алабализми. Това е проведена пропагандна група. Това са Петър Волгин и Даниела Големинова. Ние, като общество, не чуваме до по кое време тази агитация ще продължава. Възмутително е, че тя се изсипва даже в дните, в които следим жестоки и кървави офанзиви на блока в Днепър с голям брой жертви. Това е пропутинска агитация.
Имам другари руснаци, с които подкрепям мъчно контакт по електронен път. Хората са ужасени. Няма да изтъквам имена, тъй като на тях по никакъв начин не им е елементарно. Те живеят сходно на описа на Н. В. Гогол " Омагьосаното място ", в който злият дух доминира. Интелигенцията в Русия е сложена на ръба на заличаването. Това е реалност. Не може да се създава агитация в стила на 19. век., на Първата международна война, и „ Ставай, страна огромная, “, в това число и в България и да печели благосклонности. Възмутително е, че българското общество, което било русофилско, е натоварено е със благосклонности към Русия и така нататък Това е култивиране, което се прокарва от цялата политическа система. Дори от време на време партии като Политическа партия с безгръбначието си през Нинова, разрешиха да се вихри сходно отношение и да не се избира ясно страна и нищо да не се прави.
Във Facebook споделят: „ Това не е наша война. “ Напротив. Наша е, тъй като една международна мощ, член на Съвета за сигурност, фрапантно наруши и продължава да нарушава интернационалното право. Да напомним ли ние с кого граничим и че изобщо не сме застраховани против сходно нещо. Някой може да реши, че това е негова територия, население и може да нападне, да прави каквото си желае. Т ова опонира на разпоредбите на интернационалния ред от два века насам. Пропагандата в България продължава да употребява мантрите на най-безочливата съветска агитация по медии и малките екрани. Не бива да се прекъсват връзките с съветската просвета и обичаи, само че в последна сметка не може да се слугува на един подобен режим, който е извънредно нездравословен за човечеството и най-много за самата Русия.
За най-дребното нарушение сега интелектуалците в Русия са застрашени от репресии. Стотици хиляди руснаци избягаха от своята страна. Без да идеализираме Украйна, която има своите проблеми – там също имаше олигархия, само че въпреки всичко има либерален режим. В Русия кой действително избра Владимир Путин или Борис Елцин. Това в България продължава да има поддръжка. Хора като Костадин Костадинов мислят по какъв начин щели да преучредяват и преосновават България. Т ова е жестоко ругание с нашата история и нашата традиция. Това нещо се получава в услуга на непозната страна, която ни е поставила в листата на неприятелските страни, дружно с останалия цивилизован свят. Подобно милозливо отношение не може да бъде толерирано. Трябва ясно да се види кой какъв е и към какво се стреми. Продължаването на тази линия със служебните държавни управления и негласното ръководство на Радев е недопустимо, дружно със сълзливите пояснения, че имаме потребност от президентска република, тъй като ние сме вид канцлерска република със мощна фигура на министър председател. В случая е извънредно време да има държавно управление. Това, което направи президентът – да връчи мандатът на най-слабата политическа мощ каквато е Българска социалистическа партия единствено по себе си не е никакъв добър знак.
Недопустима е този тип реториката, че изпращането на военна помощ за Украйна е от „ военнолюбци “ в Народно събрание, както и самата Нинова сподели, че гласуваната военна помощ за Украйна от Народно събрание може да се преразгледа. Най-недопустимото е, че натовски военачалник плаши популацията с присъединяване в спорове, а ние на процедура сме в листата на неприятелските страни на Русия. Очевидно против нас са ориентирани съветски оръжия, има и проекти. Няма очевидни резултати от следствията на диверсиите във военните фабрики, които бяха обяснявани с някакви неточности с служащите, които Бог да ги елементарни, починаха и всевъзможни други нелепи случайности. Те безспорно се вписват в дейностите на съветските служби в целия свят. Не бива да се пренебрегва сходна опция, която наподобява и най-вероятна.
Бихте ли създали прилика с минали събития и днешната реалност?
Точни паралели няма, няма и по какъв начин да има. Биха могли да се търсят сходни кризистни процеси. В далечния осми век, когато има промяна на владетели един след различен и битки за престола. Може да се търсят и в болярските партии, в Първото и Второто българско царство, когато има невръстен държател. Може да се търсят и в най-новата ни история. Точен паралел на тази обстановка няма, тъй като България в никакъв случай не е била в сходна настройка от интернационална позиция. Въпреки всичко историята е „ учителка на живота “. Тя би могла да е доста потребна. За надълбоко страдание ние през днешния ден не виждаме водачи от ранга на: Стефан Стамболов, Андрей Ляпчев, Александър Малинов. Дори не виждаме някой да се стреми да работи като тях.
Виждаме едно егоцентрично тяснопартийно мислене – червени линии и други сходни, както и бягство от кардиналните въпроси, които са явни. Би било тъпо, в случай че нашите политици не ги виждат.
Как гледате на раздялите, които ни довеждат до невъзможност?
Аз съм по-скоро оптимист, в сравнение с черноглед. Постигнатото в България никога не е малко. Преди няколко дни писателят Захари Карабашлиев беше написал във Facebook, че в последна сметка през днешния ден се живее доста по-добре, в сравнение с преди, без значение от всички пороци на нашето време, изключително на корупцията и отсъствието на действителен правов ред. За страдание множеството партии считат популизма за градивна сила. Все отново в този момент няма ГУЛАГ. Има още какво да се желае: приходите са ниски, рецесиите са една след друга, само че положението на страната, макар неустойчивостта, е в позитивна посока. Крайно време е нашите политици да схванат, че съставляват обществото, а освен себе си и партийните си ползи и да бъдат наказвани. Ако заслужаваме рецензия като общество е, че не сме задоволително настойчиви и не сме поредни във връзка с личния си политически хайлайф, подобен, какъвто го имаме. За страдание не най-хубавия вероятен.
Не беше неприятен вид държавното управление с министър председател „ Проф. Николай Габровски “. При всичките му недостатъци, условности и отговорност от страна на ГЕРБ. Тук без да съм симпатизант на ГЕРБ, защото в никакъв случай не съм бил, в него имаше включени хора, които са качествени и беше по-добър вид, в сравнение с това, което сега се случва. В случая не беше вярна позицията на партиите, които с лека ръка отхвърлиха сходна опция. Мандатът, който е даден на Българска социалистическа партия не виждам по какъв начин ще се извърши, пък в случай че се изпъни ще бъде удар в празното пространство.
Политиката на Българска социалистическа партия е под всякаква рецензия. Симптоматичното е, че най-читавият човек в Българска социалистическа партия – Явор Божанков беше изключен от ПГ. Той е видял персонално и на място какво съставлява актуалната съветска реалност. Това изрично не може да бъде подкрепяно. Това е нарушаването на интернационалното право. Това са варварските бобмандировки. Никой не го допускаше преди една година. Това са брутални намеси от вида на Съединени американски щати във Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Самите съветски наблюдаващи го признават – наподобява на Първата международна война, което е неуместно единствено по себе си – с всички кървави жертви, с цялата безумна изразителност. Този парадокс продължава. България се „ снишава “, както и множеството партии в името на ефимерни цели. Има интелектуалци, които са смели, ясно и тъкмо декларират своята позиция и се разграничават от пропутинската агитация.
Интервю на Ирина Тодорова
Разговаряме с Проф. Павлов за положението на историческия стадий, в който се намира България, като и за настоящите проблеми, които го съпътстват.
Проф. Пламен Павлов уточни, че връчването на третият мандат на Българска социалистическа партия няма доста шансове за сформиране на държавно управление, защото политиката на Българска социалистическа партия е " под всякаква рецензия. Симптоматичното е, че най-читавият човек в Българска социалистическа партия – Явор Божанков беше изключен от парламентарната група. Той е видял персонално и на място какво съставлява актуалната съветска реалност. Това изрично не може да бъде подкрепяно. Това е нарушение на интернационалното право. Това са варварските бобмандировки. Никой не го допускаше преди една година. Това са брутални намеси от вида на Съединени американски щати във Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Самите съветски наблюдаващи го признават – наподобява на Първата международна война, което е неуместно единствено по себе си – с всички кървави жертви, с цялата безумна изразителност. Този парадокс продължава. България се „ снишава “, както и множеството партии в името на ефимерни цели. "
Проф. Павлов уточни, че в България има интелектуалци, които са смели, ясно и тъкмо декларират своята позиция и се разграничават от пропутинската агитация.
Проф. Павлов, в какъв исторически стадий се намираме?
Ние се намираме в стадий на приключил преход на Демокрация. Друг е въпросът, че този развой има своите турбуленции и не може да се счита, че е лишен от опасности, още повече при днешната сериозна геополитическа конюнктура. Тази промяна, която стартира преди повече от трийсет години от тоталитарна система към либерален режим, който е най-хубавият като ръководство за страната, крие опасности.
Според Вас какви са най-общо тези опасности?
Те са геополитически, свързани са с тази опасност, която е номер едно за днешното човечество – съветската експанзия в Украйна. Това е опитът на тоталитарните системи да дадат реванш на налагащия се модел в международен мащаб с всичките ѝ дефекти, защото ние не трябва да идеализираме, сходно на Франсис Фукояма и да считаме, че е пристигнал краят на историята. Никой не може да каже какво ще се случи с човечеството. Никога сходни прогнози не са били сполучливи. Така или другояче рисковете са доста съществени. Върхът на айсбергът сега е експанзията на Русия в Украйна. В България турбуленциите, свързани с този спор, са извънредно рискови, нищо, че те се пробват да се прикрия, да се „ снишат “, както вършат нашите политици, сходно на Живковата доктрина. Не мога да бъда упрекнат в краен евроатлантизъм или краен национализъм, само че явно ние сме част от така наречен „ групов запад “. Проблематично е, че хибридната съветска агитация се стреми да противодейства на нашата геополитическа устременост и всеки опит, който се стреми да прикрива тази агитация, на процедура е проблем. В това отношение за мен е извънредно разочароваща политиката, която е прокарвана от президента Румен Радев. Това е нещо, което не прави добра услуга на България, както и на нейното бъдеще.
Самият Румен Радев е човек от авиацията. Компетентен боен, към който аз съм имал очаквания в близкото минало, само че явно той сега се пробва да бъде кормчия на транспортен съд и явно не води страната по най-хубавия метод. Нека неговата политика да бъде уравновесена, само че не и да заобикаля от настоящите тематики на деня, тъй като по този метод продължаваме да бъдем „ мека цел на Русия. Формира се пета колона и тя доста мощно участва в Народното събрание. Даде се мандат на една проруска мощ, която даже се гордее с това, разчитайки, че ще завоюва някакъв анахроничен електорат. Това е в прорез с всички евроатлантически полезности. Да не приказваме за феномени като „ Възраждане “, даже самото име е обидно, тъй като става въпрос за доста ярък интервал от българската история. Той не трябва да бъде употребен и не би трябвало да се разрешава да бъде използват за такава евтина политическа цел, която са в услуга на непозната политика – тази на Русия.
Възмутително е, че петоколонното мислене се толерира в избрани медии. Това е явно от трибуната на Българското национално радио. Там се вихри отвратителна пропутинска агитация. Тя е антибългарска и не може да бъде друга. Това, че се прикрива от Съвет за електронни медии под предтекст, че това е независимост на словото са алабализми. Това е проведена пропагандна група. Това са Петър Волгин и Даниела Големинова. Ние, като общество, не чуваме до по кое време тази агитация ще продължава. Възмутително е, че тя се изсипва даже в дните, в които следим жестоки и кървави офанзиви на блока в Днепър с голям брой жертви. Това е пропутинска агитация.
Имам другари руснаци, с които подкрепям мъчно контакт по електронен път. Хората са ужасени. Няма да изтъквам имена, тъй като на тях по никакъв начин не им е елементарно. Те живеят сходно на описа на Н. В. Гогол " Омагьосаното място ", в който злият дух доминира. Интелигенцията в Русия е сложена на ръба на заличаването. Това е реалност. Не може да се създава агитация в стила на 19. век., на Първата международна война, и „ Ставай, страна огромная, “, в това число и в България и да печели благосклонности. Възмутително е, че българското общество, което било русофилско, е натоварено е със благосклонности към Русия и така нататък Това е култивиране, което се прокарва от цялата политическа система. Дори от време на време партии като Политическа партия с безгръбначието си през Нинова, разрешиха да се вихри сходно отношение и да не се избира ясно страна и нищо да не се прави.
Във Facebook споделят: „ Това не е наша война. “ Напротив. Наша е, тъй като една международна мощ, член на Съвета за сигурност, фрапантно наруши и продължава да нарушава интернационалното право. Да напомним ли ние с кого граничим и че изобщо не сме застраховани против сходно нещо. Някой може да реши, че това е негова територия, население и може да нападне, да прави каквото си желае. Т ова опонира на разпоредбите на интернационалния ред от два века насам. Пропагандата в България продължава да употребява мантрите на най-безочливата съветска агитация по медии и малките екрани. Не бива да се прекъсват връзките с съветската просвета и обичаи, само че в последна сметка не може да се слугува на един подобен режим, който е извънредно нездравословен за човечеството и най-много за самата Русия.
За най-дребното нарушение сега интелектуалците в Русия са застрашени от репресии. Стотици хиляди руснаци избягаха от своята страна. Без да идеализираме Украйна, която има своите проблеми – там също имаше олигархия, само че въпреки всичко има либерален режим. В Русия кой действително избра Владимир Путин или Борис Елцин. Това в България продължава да има поддръжка. Хора като Костадин Костадинов мислят по какъв начин щели да преучредяват и преосновават България. Т ова е жестоко ругание с нашата история и нашата традиция. Това нещо се получава в услуга на непозната страна, която ни е поставила в листата на неприятелските страни, дружно с останалия цивилизован свят. Подобно милозливо отношение не може да бъде толерирано. Трябва ясно да се види кой какъв е и към какво се стреми. Продължаването на тази линия със служебните държавни управления и негласното ръководство на Радев е недопустимо, дружно със сълзливите пояснения, че имаме потребност от президентска република, тъй като ние сме вид канцлерска република със мощна фигура на министър председател. В случая е извънредно време да има държавно управление. Това, което направи президентът – да връчи мандатът на най-слабата политическа мощ каквато е Българска социалистическа партия единствено по себе си не е никакъв добър знак.
Недопустима е този тип реториката, че изпращането на военна помощ за Украйна е от „ военнолюбци “ в Народно събрание, както и самата Нинова сподели, че гласуваната военна помощ за Украйна от Народно събрание може да се преразгледа. Най-недопустимото е, че натовски военачалник плаши популацията с присъединяване в спорове, а ние на процедура сме в листата на неприятелските страни на Русия. Очевидно против нас са ориентирани съветски оръжия, има и проекти. Няма очевидни резултати от следствията на диверсиите във военните фабрики, които бяха обяснявани с някакви неточности с служащите, които Бог да ги елементарни, починаха и всевъзможни други нелепи случайности. Те безспорно се вписват в дейностите на съветските служби в целия свят. Не бива да се пренебрегва сходна опция, която наподобява и най-вероятна.
Бихте ли създали прилика с минали събития и днешната реалност?
Точни паралели няма, няма и по какъв начин да има. Биха могли да се търсят сходни кризистни процеси. В далечния осми век, когато има промяна на владетели един след различен и битки за престола. Може да се търсят и в болярските партии, в Първото и Второто българско царство, когато има невръстен държател. Може да се търсят и в най-новата ни история. Точен паралел на тази обстановка няма, тъй като България в никакъв случай не е била в сходна настройка от интернационална позиция. Въпреки всичко историята е „ учителка на живота “. Тя би могла да е доста потребна. За надълбоко страдание ние през днешния ден не виждаме водачи от ранга на: Стефан Стамболов, Андрей Ляпчев, Александър Малинов. Дори не виждаме някой да се стреми да работи като тях.
Виждаме едно егоцентрично тяснопартийно мислене – червени линии и други сходни, както и бягство от кардиналните въпроси, които са явни. Би било тъпо, в случай че нашите политици не ги виждат.
Как гледате на раздялите, които ни довеждат до невъзможност?
Аз съм по-скоро оптимист, в сравнение с черноглед. Постигнатото в България никога не е малко. Преди няколко дни писателят Захари Карабашлиев беше написал във Facebook, че в последна сметка през днешния ден се живее доста по-добре, в сравнение с преди, без значение от всички пороци на нашето време, изключително на корупцията и отсъствието на действителен правов ред. За страдание множеството партии считат популизма за градивна сила. Все отново в този момент няма ГУЛАГ. Има още какво да се желае: приходите са ниски, рецесиите са една след друга, само че положението на страната, макар неустойчивостта, е в позитивна посока. Крайно време е нашите политици да схванат, че съставляват обществото, а освен себе си и партийните си ползи и да бъдат наказвани. Ако заслужаваме рецензия като общество е, че не сме задоволително настойчиви и не сме поредни във връзка с личния си политически хайлайф, подобен, какъвто го имаме. За страдание не най-хубавия вероятен.
Не беше неприятен вид държавното управление с министър председател „ Проф. Николай Габровски “. При всичките му недостатъци, условности и отговорност от страна на ГЕРБ. Тук без да съм симпатизант на ГЕРБ, защото в никакъв случай не съм бил, в него имаше включени хора, които са качествени и беше по-добър вид, в сравнение с това, което сега се случва. В случая не беше вярна позицията на партиите, които с лека ръка отхвърлиха сходна опция. Мандатът, който е даден на Българска социалистическа партия не виждам по какъв начин ще се извърши, пък в случай че се изпъни ще бъде удар в празното пространство.
Политиката на Българска социалистическа партия е под всякаква рецензия. Симптоматичното е, че най-читавият човек в Българска социалистическа партия – Явор Божанков беше изключен от ПГ. Той е видял персонално и на място какво съставлява актуалната съветска реалност. Това изрично не може да бъде подкрепяно. Това е нарушаването на интернационалното право. Това са варварските бобмандировки. Никой не го допускаше преди една година. Това са брутални намеси от вида на Съединени американски щати във Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан. Самите съветски наблюдаващи го признават – наподобява на Първата международна война, което е неуместно единствено по себе си – с всички кървави жертви, с цялата безумна изразителност. Този парадокс продължава. България се „ снишава “, както и множеството партии в името на ефимерни цели. Има интелектуалци, които са смели, ясно и тъкмо декларират своята позиция и се разграничават от пропутинската агитация.
Интервю на Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ