Проф. Пантев: Съединението е нашият звезден миг! Без бой, референдум и митинги
Проф. Пантев означаваме 132 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт на „ нечувана смелост " и „ мирна гражданска война ", както го наричате Вие, не може да бъде обсъждан отвън цялата история на България от Освобождението до оповестяване на незавимостта. Все отново какво би трябвало да подчертаем особено за Съединението? Какво би трябвало да знае всеки българин за това събитие?
Би следвало да знаем, че когато една страна е привлекателна освен с предишното си, само че и със актуалното си положение, тя тогава става магнетичен център за тези нейни сънародници, които живеят отвън рамките й. Никакви дотации, вестници, министерства, пропаганди, даже и войни не могат да осъществят тази функционалност. Нека припомня, че при всичките ни храбрости през Първата балканска война ние въпреки всичко имахме съдружници, каквито и да са те. А през септември 1885 година в Пловдив, при Сливница, Гургулят, Брезник и Видинската цитадела бяхме сами на света. Това бе нашият звезден момент. Ние се изсмяхме на един неправдив контракт, само че в това време показахме, че и „ двете " България освен исторически, само че и в тогавашен смисъл бяха не по-малко европейски от останалите ни балкански съседи, някои от които имаха съвсем 60 години историческа преднина преди нас.
През 2015-а, когато отбелязахме 130 години от Съединението, тържествата не бяха обилни. Вие предположихте тогава, че повода е политическа: да не се вършат аналогии с Крим. А могат ли да се вършат сходни аналогии? Все отново двете събития са в изцяло разнообразни времена.
Не всички исторически аналогии са доказателство. Но въпреки всичко връзка има. От 900 000 население на Източна Румелия българите са преобладаващият, само че не единственият етнически съставен елемент. Те са 500 000. Източна Румелия се „ побългарява " по натурален културен и езиков път като етническо предимство, само че без принуждение. Затова на 6 септември става толкоз елементарно, леко и изрично. Няма референдум, няма манифестации, княжеската армия, непоканена от никого с изключение на от народа, влиза тържествено без пердах в Пловдив. Местната жандармерия се целува с българските „ нашественици ". Случайно умира единствено капитан Райчо Николов. След като е прилика, поражда въпросът - за какво останалото население - турци, гърци, арменци, евреи, не се съпротивляват. Много ясно - в региона със специфичен статут се живее по хубаво. Формално видяно Турция има право да вкара войски за възобновяване на статуквото. Но тя не среща покана и поддръжка от локалните турци.
Днес използваме думата „ водачи ", само че когато приказваме за предишното избираме герои. Кои са били героите (лидерите) на Съединението?
Герои са тези, които в тъмни зори са тръгнали от днешното Съединение към Пловдив. Те стартират една акция, подхваната още през 1880 година с дипломатическата задача на Стефан Панаретов за обединяването на българските земи. Герой е тогавашният външен министър Илия Цанов. Герои са неколцината, починали при къси стълкновения в Чирпан. Герои са и безмълвните войничета от войната със Сърбия, разказани по този начин тъжно от Вазов в „ Иде ли? "
Случва се по този начин, че във връзка на исторически събития преосмисляме разнообразни обстоятелства. Има ли исторически обстоятелства от Съединението през 1885 година, върху които би трябвало да се замислим през днешния ден?
Можем да се замислим за какво в този момент използваме по този начин папагалски съчетанието „ български национални ползи ", а се държим по толкоз друг метод, до момента в който мнозина от съединистките дейци са виждали по друг метод реализирането му. Но един път стартирано, без безусловно по техния усет и способ, те го поддържат без значение дали други ще си припишат заслугите за това.
Как ще обясните на българите, че Русия преди 130 години се дистанцира от акта на Съединението? България тогава е подкрепена по-скоро от Англия.
Русия в действителност се дистанцира, макар началната й поддръжка от Императора. Сега виждаме спекулации за това държание. Често от някогашни поклонници на Съюз на съветските социалистически републики. По това време, основателно или не, Русия към този момент счита нашия княз за непознат и неприятелски на нейните ползи. Въпреки че той е обичаната й кандидатура за български държател. И „ обичаното дете " на Европа. Но има и нещо друго, което рабски през днешния ден подминаваме.
Никой не споделя за какво в Източна Румелия няма турски гарнизони и за какво е по този начин. А съветският ли боен аташе или австро-унгарският граф Кевелхюлер заплашително стопира настъплението на българите към Ниш през есента на 1885 година Руските военни не поддържат България директно, тъй като не могат да вземат участие във война, която публична Русия не води. А въпреки всичко кой е учил нашите спечелили през 1885 година на военно изкуство и войнска героизъм?
Как ще коментирате избора на мото на българското председателство на Евросъюза „ Съединението прави силата "? Сполучлив ли е той съгласно вас? Или е предизвикателство, защото Европейски Съюз в последните няколко години не е доста „ свързан "?
Както в доста други случай, това мото е прелестно, само че не е единствено българско. А и на никое място не е изцяло осъществено. „ Съединения " в историята на човечеството има всякакви. Но разединенията са повече. Когато съединението е тъждественост, освен това наложителна, то е даже рисково. Но, сериозно казано, какво друго да измислим и предложим? Може би „ О, неразумний юроде?! " Или „ Край Босфора звук се подвига? " Или шеговитото съревнование сред Пижо и Пендо, Нане и Вуте?
Позволете и един въпрос, който препраща и към историята, и към един настоящ политически въпрос - връзките с Македония. В Източна Румелия живеят доста турци, само че и те не се опълчват на съединението. Според вас „ когато имаш културно и морално предимство, доста по-лесно е да осъществиш един съединистки акт ". Защо обаче обединяването по този начин и не съумя с Македония?
Защото сме исторически отговорни пред македонските българи, без те да са ангели. Защото ги изоставяхме като плячка на спечелилите, когато губехме война на страната на злото. Защото те не са отговорни, че остават емигранти без напредване, с помощта на нашата безразсъдна политика. Май забравихме,че при комунизма отивахме да пазарим при тях, без да им подсещаме нападателно българската им същина?
Срещу контракта с България и в този момент се чуват гласове срещу в Македония? Защо?
Този контракт, за който се подвигна такава олелия, не е Великата френска гражданска война в междубалканските връзки, нито ще направи милион и половина македонци - българи. Нали щяхме да бъдем на три морета откакто влезем в всякакви контракти и съюзи! Та ние членуваме в контракт назван апропо и „ Атлантически ". Де са да ни видят Крума, Калояна и Самуила. А въпреки всичко братството с страната Макодония продължава повече на битов, в сравнение с контрактуван друм. Дано престане това непоносимо взаимно дръвчене, което е част от свидетелството, че ние всички сме българи.
Догодина послучай юбилея от Освобождението на България бе отправена покана към съветския президент Владимир Путин. Очаквате ли да се развихрят русофобските пристрастености по този мотив?
Ами да се развихрят! И да отговорят на въпроса кой пропъди турците от България. Кой командва опълчението, кой сътвори българската войска. Нека. А и един различен неуместен въпрос - Коминтернът ли заплати с неговите милиарди за всичките монументи на благодарност от българи към руси за Освобождението. От църкви до гробища.
Ще ви помоля и за коментар по въпрос, който провокира лавина от реакции - за цветните и черно-белите учебници. Как приехте Вие този това „ изобретение "?
Това ли са единствените контрасти сред небогати и богати у нас? Обикновено, при пазарната стопанска система, който се ражда безпаричен, умира малоумен. Изключенията са впечатляващи и единствено удостоверяват всеобщото право. Та същите дечица не вървят ли едните с маратонки за 20, другите - за 200 лв.. Не следва да утвърждаваме това образователно разграничение, само че това ли е единствената обществена бездна в нашето обучение? Най-вече общество!
Източник: Епицентър
Би следвало да знаем, че когато една страна е привлекателна освен с предишното си, само че и със актуалното си положение, тя тогава става магнетичен център за тези нейни сънародници, които живеят отвън рамките й. Никакви дотации, вестници, министерства, пропаганди, даже и войни не могат да осъществят тази функционалност. Нека припомня, че при всичките ни храбрости през Първата балканска война ние въпреки всичко имахме съдружници, каквито и да са те. А през септември 1885 година в Пловдив, при Сливница, Гургулят, Брезник и Видинската цитадела бяхме сами на света. Това бе нашият звезден момент. Ние се изсмяхме на един неправдив контракт, само че в това време показахме, че и „ двете " България освен исторически, само че и в тогавашен смисъл бяха не по-малко европейски от останалите ни балкански съседи, някои от които имаха съвсем 60 години историческа преднина преди нас.
През 2015-а, когато отбелязахме 130 години от Съединението, тържествата не бяха обилни. Вие предположихте тогава, че повода е политическа: да не се вършат аналогии с Крим. А могат ли да се вършат сходни аналогии? Все отново двете събития са в изцяло разнообразни времена.
Не всички исторически аналогии са доказателство. Но въпреки всичко връзка има. От 900 000 население на Източна Румелия българите са преобладаващият, само че не единственият етнически съставен елемент. Те са 500 000. Източна Румелия се „ побългарява " по натурален културен и езиков път като етническо предимство, само че без принуждение. Затова на 6 септември става толкоз елементарно, леко и изрично. Няма референдум, няма манифестации, княжеската армия, непоканена от никого с изключение на от народа, влиза тържествено без пердах в Пловдив. Местната жандармерия се целува с българските „ нашественици ". Случайно умира единствено капитан Райчо Николов. След като е прилика, поражда въпросът - за какво останалото население - турци, гърци, арменци, евреи, не се съпротивляват. Много ясно - в региона със специфичен статут се живее по хубаво. Формално видяно Турция има право да вкара войски за възобновяване на статуквото. Но тя не среща покана и поддръжка от локалните турци.
Днес използваме думата „ водачи ", само че когато приказваме за предишното избираме герои. Кои са били героите (лидерите) на Съединението?
Герои са тези, които в тъмни зори са тръгнали от днешното Съединение към Пловдив. Те стартират една акция, подхваната още през 1880 година с дипломатическата задача на Стефан Панаретов за обединяването на българските земи. Герой е тогавашният външен министър Илия Цанов. Герои са неколцината, починали при къси стълкновения в Чирпан. Герои са и безмълвните войничета от войната със Сърбия, разказани по този начин тъжно от Вазов в „ Иде ли? "
Случва се по този начин, че във връзка на исторически събития преосмисляме разнообразни обстоятелства. Има ли исторически обстоятелства от Съединението през 1885 година, върху които би трябвало да се замислим през днешния ден?
Можем да се замислим за какво в този момент използваме по този начин папагалски съчетанието „ български национални ползи ", а се държим по толкоз друг метод, до момента в който мнозина от съединистките дейци са виждали по друг метод реализирането му. Но един път стартирано, без безусловно по техния усет и способ, те го поддържат без значение дали други ще си припишат заслугите за това.
Как ще обясните на българите, че Русия преди 130 години се дистанцира от акта на Съединението? България тогава е подкрепена по-скоро от Англия.
Русия в действителност се дистанцира, макар началната й поддръжка от Императора. Сега виждаме спекулации за това държание. Често от някогашни поклонници на Съюз на съветските социалистически републики. По това време, основателно или не, Русия към този момент счита нашия княз за непознат и неприятелски на нейните ползи. Въпреки че той е обичаната й кандидатура за български държател. И „ обичаното дете " на Европа. Но има и нещо друго, което рабски през днешния ден подминаваме.
Никой не споделя за какво в Източна Румелия няма турски гарнизони и за какво е по този начин. А съветският ли боен аташе или австро-унгарският граф Кевелхюлер заплашително стопира настъплението на българите към Ниш през есента на 1885 година Руските военни не поддържат България директно, тъй като не могат да вземат участие във война, която публична Русия не води. А въпреки всичко кой е учил нашите спечелили през 1885 година на военно изкуство и войнска героизъм?
Как ще коментирате избора на мото на българското председателство на Евросъюза „ Съединението прави силата "? Сполучлив ли е той съгласно вас? Или е предизвикателство, защото Европейски Съюз в последните няколко години не е доста „ свързан "?
Както в доста други случай, това мото е прелестно, само че не е единствено българско. А и на никое място не е изцяло осъществено. „ Съединения " в историята на човечеството има всякакви. Но разединенията са повече. Когато съединението е тъждественост, освен това наложителна, то е даже рисково. Но, сериозно казано, какво друго да измислим и предложим? Може би „ О, неразумний юроде?! " Или „ Край Босфора звук се подвига? " Или шеговитото съревнование сред Пижо и Пендо, Нане и Вуте?
Позволете и един въпрос, който препраща и към историята, и към един настоящ политически въпрос - връзките с Македония. В Източна Румелия живеят доста турци, само че и те не се опълчват на съединението. Според вас „ когато имаш културно и морално предимство, доста по-лесно е да осъществиш един съединистки акт ". Защо обаче обединяването по този начин и не съумя с Македония?
Защото сме исторически отговорни пред македонските българи, без те да са ангели. Защото ги изоставяхме като плячка на спечелилите, когато губехме война на страната на злото. Защото те не са отговорни, че остават емигранти без напредване, с помощта на нашата безразсъдна политика. Май забравихме,че при комунизма отивахме да пазарим при тях, без да им подсещаме нападателно българската им същина?
Срещу контракта с България и в този момент се чуват гласове срещу в Македония? Защо?
Този контракт, за който се подвигна такава олелия, не е Великата френска гражданска война в междубалканските връзки, нито ще направи милион и половина македонци - българи. Нали щяхме да бъдем на три морета откакто влезем в всякакви контракти и съюзи! Та ние членуваме в контракт назван апропо и „ Атлантически ". Де са да ни видят Крума, Калояна и Самуила. А въпреки всичко братството с страната Макодония продължава повече на битов, в сравнение с контрактуван друм. Дано престане това непоносимо взаимно дръвчене, което е част от свидетелството, че ние всички сме българи.
Догодина послучай юбилея от Освобождението на България бе отправена покана към съветския президент Владимир Путин. Очаквате ли да се развихрят русофобските пристрастености по този мотив?
Ами да се развихрят! И да отговорят на въпроса кой пропъди турците от България. Кой командва опълчението, кой сътвори българската войска. Нека. А и един различен неуместен въпрос - Коминтернът ли заплати с неговите милиарди за всичките монументи на благодарност от българи към руси за Освобождението. От църкви до гробища.
Ще ви помоля и за коментар по въпрос, който провокира лавина от реакции - за цветните и черно-белите учебници. Как приехте Вие този това „ изобретение "?
Това ли са единствените контрасти сред небогати и богати у нас? Обикновено, при пазарната стопанска система, който се ражда безпаричен, умира малоумен. Изключенията са впечатляващи и единствено удостоверяват всеобщото право. Та същите дечица не вървят ли едните с маратонки за 20, другите - за 200 лв.. Не следва да утвърждаваме това образователно разграничение, само че това ли е единствената обществена бездна в нашето обучение? Най-вече общество!
Източник: Епицентър
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ