Германски професор: Реституцията на земеделските земи в България е една от трагичните грешки на прехода
Проф. Клаус Рот от мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан " дълго време изследва социално-икономическите промени в селските региони на България в съпоставяне със протичащото се във фермерските краища на някогашната Германска демократична република.
В изявление за Дъждовни води откривателят показва главните аргументи за обезлюдяването на българските села и за проблемите в аграрния бранш на страната.
ДВ: Проф. Рот, по време на полемика в София, отдадена на измененията в Източна Европа след рухването на Берлинската стена, Вие определихте разпускането на Трудово-кооперативно земеделско стопанство със закон и връщането на земеделските земи в действителни граници като една от трагичните неточности на българския преход. Защо мислите по този начин?
Клаус Рот: С поддръжката на баварска фондация за научни проучвания през 1990-те години дружно с сътрудници от Българска академия на науките организирах теренни изследвания в няколко селски региона в България, измежду които беше и план за проучване на живота на хората в село Радуил край Самоков - преди и след измененията през 1989.
Резултатите бяха съпоставени с проучвания за бита и манталитета на фермерите в някогашната Германска демократична република преди и след разпадането на тамошните ТКЗС-та. Не единствено аз, само че и българските ми сътрудници се убедиха до какви тежки последствия е довел методът за връщане на земята в действителни граници, общопризнат в България след рухването на диктатурата.
По това време към 90% от притежателите и наследниците на нивите и горите от дълго време се бяха преселили в градовете, а вековната връзка сред земята и хората, които я обработват, беше брутално прекратена след извършената и в Народна република България, и в Германска демократична република „ колективизация “ по сталински пример.
Големият проблем в България: хора, които от десетилетия живееха в градовете, трябваше да получат и стопанисват дребни и разпръснати части земя.
Първоначално измежду останалите да живеят на село ентусиазмът от реституцията на земята беше огромен. Хората получиха и добитък, само че нямаше какво да го вършат, с изключение на да го заколят.
Без селскостопанска техника селяните бяха принудени да извадят остарялото рало отдолу под сайванта и да обработват земята по първичен метод. Така дребните ферми, които обичайно доминират в България, още при прохождането си получиха доста тежък удар.
От него се възползва някогашната селска номенклатура на Българска комунистическа партия в лицето на ръководителите на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и Административнопроцесуален кодекс, на локалните партийни секретари и на хората с властови позиции в селските региони.
Те се трансфораха в едри арендатори и богаташи, които заплащат на притежателите мизерни ренти или им изкупуват земите по цени надалеч под пазарната стойност в Европа.
В цялостен размер тази злополука се развихри в Добруджа, само че и в доста други плодородни региони, като да вземем за пример покрайнините на Пловдив. Хората, които с възторг се бяха захванали с дребно земеделие, остаряха, починаха или се реалокираха в градовете.
Селата се обезлюдиха и останаха без работна ръка и експерти. Така България от огромен експортьор на плодове и зеленчуци се трансформира във вносител. Земеделието върви в посока към подсилване на превъзходството на огромните арендатори и агрофирми, които в доста случаи съответстват с някогашната селска номенклатура на Българска комунистическа партия.
А дребните ферми едвам оцеляват и непрекъснато понижават под напора на изкривената конкурентна среда.
ДВ: А какъв избор имаха селяните в някогашната Германска демократична република след рухването на Стената?
Клаус Рот: За разлика от България, на някогашните член-кооператори в източногерманските ТКЗС-та бяха препоръчани три варианти: да им бъде върната земята, да бъдат насърчени като акционери в процеса на непринудено развиване на тогавашните ТКЗС-та като естествени кооперативни сдружения или пък източногерманската приватизационна организация финансово да ги възмезди за отнетите им при комунизма земи и инвентар.
Много селяни избраха да развият кооперациите и по този начин не се стигна до накъсване на земята. В България обаче точно голямата раздробеност на земята и неналичието на премислени политики и други възможности способстваха за злополуката на българското село през 1990-те.
И през днешния ден пътувам до доста отдалечени региони на България - от Северозапада до Родопите. Изоставените села в тези региони са покъртителна панорама, с чиято трагичност по този начин и не съумях да привикна.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Досие БЛИЦ: В България и до ден сегашен ехтят думите на настоящия евродепутат Александър Йорданов, изречени от трибуната на Народното събрание през 1992 г „ Днес е прекрасен ден за българската демокрация” .
Половината българи в един глас: Костов е отговорен за съсипията в страната
Тогава Ал.Йорданов, един от най-видните от всички страни водачи на Съюз на демократичните сили, беше началник на Народното събрание, а фразата беше поради гласуването на закона за земята, прокаран от Съюз на демократичните сили и сътрудниците им, който предвиждаше връщането на нивите в действителни граници на някогашните им притежатели.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
ДВ: Какво знаете за живота на българските селяни преди и след рухването на комунистическата тирания?
Клаус Рот: Нека да напомня на първо време, че откритата съпротива против комунистическия режим и против колективизацията е смазана още през 1950-те.
В проучването си за бита в село Радуил германо-българският теоретичен екип откри най-малко 10 практики, които са били употребявани от жителите му, а и от селяните в цялата страна, за справяне с тегобите на комунистическата тирания.
Само един образец: от ТКЗС-тата всеобщо се е крадяло. Крадяло се е всичко. (За кражбите способства самият режим с надници от 50 стотинки за „ трудоден “ и 30-те лв. месечна пенсия за възрастните хора - б.а.)
Хората в селата си казвали: „ Ние си взимаме от държавното, тъй като страната - това сме ние “. Или пък: „ Те се вършат, че ни заплащат, а ние се вършим, че им работим “.
И още: проектите са се изпълнявали единствено официално, надписването е било необятна процедура, а „ непотребното “ е отивало в джобовете на обвързваните с партията селски шефове и партийни функционери - или в хамбарите на селяните. Корупцията, връзкарството и шуробаджанащината са били повсеместни и всеобхватни.
В изявление за Дъждовни води откривателят показва главните аргументи за обезлюдяването на българските села и за проблемите в аграрния бранш на страната.
ДВ: Проф. Рот, по време на полемика в София, отдадена на измененията в Източна Европа след рухването на Берлинската стена, Вие определихте разпускането на Трудово-кооперативно земеделско стопанство със закон и връщането на земеделските земи в действителни граници като една от трагичните неточности на българския преход. Защо мислите по този начин?
Клаус Рот: С поддръжката на баварска фондация за научни проучвания през 1990-те години дружно с сътрудници от Българска академия на науките организирах теренни изследвания в няколко селски региона в България, измежду които беше и план за проучване на живота на хората в село Радуил край Самоков - преди и след измененията през 1989.
Резултатите бяха съпоставени с проучвания за бита и манталитета на фермерите в някогашната Германска демократична република преди и след разпадането на тамошните ТКЗС-та. Не единствено аз, само че и българските ми сътрудници се убедиха до какви тежки последствия е довел методът за връщане на земята в действителни граници, общопризнат в България след рухването на диктатурата.
По това време към 90% от притежателите и наследниците на нивите и горите от дълго време се бяха преселили в градовете, а вековната връзка сред земята и хората, които я обработват, беше брутално прекратена след извършената и в Народна република България, и в Германска демократична република „ колективизация “ по сталински пример.
Големият проблем в България: хора, които от десетилетия живееха в градовете, трябваше да получат и стопанисват дребни и разпръснати части земя.
Първоначално измежду останалите да живеят на село ентусиазмът от реституцията на земята беше огромен. Хората получиха и добитък, само че нямаше какво да го вършат, с изключение на да го заколят.
Без селскостопанска техника селяните бяха принудени да извадят остарялото рало отдолу под сайванта и да обработват земята по първичен метод. Така дребните ферми, които обичайно доминират в България, още при прохождането си получиха доста тежък удар.
От него се възползва някогашната селска номенклатура на Българска комунистическа партия в лицето на ръководителите на Трудово-кооперативно земеделско стопанство и Административнопроцесуален кодекс, на локалните партийни секретари и на хората с властови позиции в селските региони.
Те се трансфораха в едри арендатори и богаташи, които заплащат на притежателите мизерни ренти или им изкупуват земите по цени надалеч под пазарната стойност в Европа.
В цялостен размер тази злополука се развихри в Добруджа, само че и в доста други плодородни региони, като да вземем за пример покрайнините на Пловдив. Хората, които с възторг се бяха захванали с дребно земеделие, остаряха, починаха или се реалокираха в градовете.
Селата се обезлюдиха и останаха без работна ръка и експерти. Така България от огромен експортьор на плодове и зеленчуци се трансформира във вносител. Земеделието върви в посока към подсилване на превъзходството на огромните арендатори и агрофирми, които в доста случаи съответстват с някогашната селска номенклатура на Българска комунистическа партия.
А дребните ферми едвам оцеляват и непрекъснато понижават под напора на изкривената конкурентна среда.
ДВ: А какъв избор имаха селяните в някогашната Германска демократична република след рухването на Стената?
Клаус Рот: За разлика от България, на някогашните член-кооператори в източногерманските ТКЗС-та бяха препоръчани три варианти: да им бъде върната земята, да бъдат насърчени като акционери в процеса на непринудено развиване на тогавашните ТКЗС-та като естествени кооперативни сдружения или пък източногерманската приватизационна организация финансово да ги възмезди за отнетите им при комунизма земи и инвентар.
Много селяни избраха да развият кооперациите и по този начин не се стигна до накъсване на земята. В България обаче точно голямата раздробеност на земята и неналичието на премислени политики и други възможности способстваха за злополуката на българското село през 1990-те.
И през днешния ден пътувам до доста отдалечени региони на България - от Северозапада до Родопите. Изоставените села в тези региони са покъртителна панорама, с чиято трагичност по този начин и не съумях да привикна.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Досие БЛИЦ: В България и до ден сегашен ехтят думите на настоящия евродепутат Александър Йорданов, изречени от трибуната на Народното събрание през 1992 г „ Днес е прекрасен ден за българската демокрация” .
Половината българи в един глас: Костов е отговорен за съсипията в страната
Тогава Ал.Йорданов, един от най-видните от всички страни водачи на Съюз на демократичните сили, беше началник на Народното събрание, а фразата беше поради гласуването на закона за земята, прокаран от Съюз на демократичните сили и сътрудниците им, който предвиждаше връщането на нивите в действителни граници на някогашните им притежатели.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
ДВ: Какво знаете за живота на българските селяни преди и след рухването на комунистическата тирания?
Клаус Рот: Нека да напомня на първо време, че откритата съпротива против комунистическия режим и против колективизацията е смазана още през 1950-те.
В проучването си за бита в село Радуил германо-българският теоретичен екип откри най-малко 10 практики, които са били употребявани от жителите му, а и от селяните в цялата страна, за справяне с тегобите на комунистическата тирания.
Само един образец: от ТКЗС-тата всеобщо се е крадяло. Крадяло се е всичко. (За кражбите способства самият режим с надници от 50 стотинки за „ трудоден “ и 30-те лв. месечна пенсия за възрастните хора - б.а.)
Хората в селата си казвали: „ Ние си взимаме от държавното, тъй като страната - това сме ние “. Или пък: „ Те се вършат, че ни заплащат, а ние се вършим, че им работим “.
И още: проектите са се изпълнявали единствено официално, надписването е било необятна процедура, а „ непотребното “ е отивало в джобовете на обвързваните с партията селски шефове и партийни функционери - или в хамбарите на селяните. Корупцията, връзкарството и шуробаджанащината са били повсеместни и всеобхватни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ