Проф. Михаил Константинов: Ще е нужно райониране, няма проблем да имаме 120 депутати
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София. През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българска академия на науките. Автор на близо 600 научни труда, в това число десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година Член на централните изборни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и локални избори от 2003 до 2009 година
Какво мисли по въпроса с промени в Конституцията и какво следва по процедура - проф. Константинов разяснява в изявление пред " ".
- Проф. Константинов, от дълго време в общественото пространство се слага въпросът за смяна на конституцията. Изненада ли ви предлагането на премиера Борисов?
- Изненадващо е от позиция на момента, в който това се случи. И за мен беше удачно определено времето, тъй като имаше напрежение в обществото. Все отново доколкото разбирам, даже така наречен съпротива слага този въпрос от дълги години. Така че по този метод ще има опция да вземе присъединяване в обслужването на задачите на Велико национално заседание. В момента по конституция такова може да се привиква едвам откакто бъдат избрани ясни задачите и дилемите за това Велико национално заседание.
- Какво следва оттук нататък чисто като процедура?
- Чисто процедурно Народното събрание би трябвало да стартира спор с присъединяване на обществеността за формулиране на къси и ясни цели, които се слагат след излъчването на Велико национално заседание. Освен това, доколкото разбирам, има предложение то да бъде по схемата на предното Велико национално заседание от 1990 година с 200 мажоритарни и 200 пропорционални депутати. Това значи да се промени Изборният кодекс, тъй като в този момент той планува Велико национално заседание с 400 съразмерно определени народни представители. Освен това би трябвало да има райониране на страната. Тези 200 мажоритарни изборни региона би трябвало да бъдат поделени от съответния орган, допускам от Централната изборна комисия, която може да предложения за съвещания разнообразни специалисти, математици, статистици, тъй като при образуване на мажоритарните региони е доста значимо те да бъдат идентични. Целта е мажоритарно определените депутати да имат идентична тежест.
- Кога смятате, че може да се стартира работа по тези въпроси?
- В момента Народното събрание е във почивка, тъй че надали ще се събират изключително. Ако се стартира интензивен спор по тематиката, това може да стане при започване на септември със свикването на есенната сесия на Народното събрание. Ще бъде належащо да оставят настрани всички други въпроси, с цел да се дискутират дилемите на бъдещото Велико национално заседание.
- Какво следва при понижаване на броя на депутатите, в случай че това в действителност се случи?
- Аз съм от хората, които считат, че броят на сегашните депутати е прекомерно огромен. Според мен би трябвало да се понижат на половина или най-малко с 1/3. Или да има 160 народни представители или в краен случай 120. Сега предлагането е да има 120, само че след това може да има друга концепция.
- Чуха се обаче гласове, че по този метод обществото няма да има огромно посланичество, не е ли по този начин?
- Не виждам проблем. Ако вземем настоящето систематизиране на Народното събрание, в който ГЕРБ има 95 народни представители, при 120 депутати ще имат 47 или 48. И без това в залата и в този момент в никакъв случай не участват по 240, не виждам проблем да са по-малко. Така че няма да има разлика. Просто всяка политическа мощ ще има два пъти по-малко депутати от сегашните. За мен този спор е извънредно нужен, още повече да не забравяме, че с изключение на скандирането за оставка от протестиращите чухме тъкмо такива претенции - за мажоритарен избор и други, тъй че това е опция те да го получат и обществото да сложи тези задания пред депутатите.
- Как тогава си обяснявате, че макар настояванията си и митингите опозицията в лицето на Българска социалистическа партия и хора като Христо Иванов отхвърлиха тези оферти?
- Не желая да разясня политически изявления. Но известната правосъдна промяна за това по какъв начин да наподобява днешният Висш съдебен съвет беше предложение на някогашния правосъден министър. С една- единствена разлика - неговото предложение беше 6:5, а то стана назад. Така че не желая да разясня изявленията им, а значимите неща за обществото. За мен не е от голяма важност съответният формат, а е значимо хората да си правят работата. Тук ще изтъквам великия Дън Сяопин, който сподели, че " не е значимо дали котката е бяла и черна, а е значимо да лови мишки ".
- Тъй като е належащо софтуерно време за разискване на това предложение, съгласно конституционалисти изборите следователно ще са най-вероятно през март. Това по-добрият вид ли е?
- Така е. Великото национално заседание изисква подготовка, съгласно мен е добре изборите да са през март. Без това постоянните се падат тъкмо тогава. Ако се работи интензивно, може да са и по-рано. Но за мен не е целесъобразно да гласуваме машинно през зимата, тъкмо в сезона на вирусите, и то в интервал на пандемия. Никой не може да ти даде гаранция, че няма да се заразиш с ковид. Имайте поради, че една машина ще се пипа от 200 души. Ако първият е инфектиран, това значи, че ще застрашим освен здравето, само че и живота на стотици. Все отново всичко изисква подготовка, няма по какъв начин незабавно да отидем на избори. За някои, в случай че може незабавно да има избори, незабавно и машини. Ами няма по какъв начин да стане това. Винаги напомням, че в Европа с машини гласоподава само Брюксел. Също по този начин имайте поради, че няколко страни към този момент организираха избори по време на коронакризата. Най-фрапантният образец е от 15 март, когато във Франция се организира първи тур на локалните избори. Тогава се заразиха десетки хиляди хора, като имаше и доста жертви. Това беше цената на френския избор. Затова доста би трябвало да внимаваме, доста.
- Казахте, че би трябвало да се направи райониране, какъв брой време може да отнеме това?
- Тук би трябвало да отбележа нещо позитивно, което направи Станислав Трифонов, и то е, че беше свикал коректив от специалисти, мои сътрудници, които районираха страната тъкмо с тази цел. Само че те го направиха за 240 депутати, би трябвало да се погледнат техните калкулации и това да се направи за 200 души. Това много наподобява на районирането от 1990 година. Това е експертна задача.
- Имаше ли в действителност такава огромна потребност от смяна на конституцията?
- Първо желая да отбележа, че нашата конституция е добра. Има един-единствен недостатък, че позволява 50- месечен цикъл сред постоянните избори. Изборите би трябвало да бъдат на 48 месеца, а не на 50. Но това е механически въпрос, може да се реши.
Какво мисли по въпроса с промени в Конституцията и какво следва по процедура - проф. Константинов разяснява в изявление пред " ".
- Проф. Константинов, от дълго време в общественото пространство се слага въпросът за смяна на конституцията. Изненада ли ви предлагането на премиера Борисов?
- Изненадващо е от позиция на момента, в който това се случи. И за мен беше удачно определено времето, тъй като имаше напрежение в обществото. Все отново доколкото разбирам, даже така наречен съпротива слага този въпрос от дълги години. Така че по този метод ще има опция да вземе присъединяване в обслужването на задачите на Велико национално заседание. В момента по конституция такова може да се привиква едвам откакто бъдат избрани ясни задачите и дилемите за това Велико национално заседание.
- Какво следва оттук нататък чисто като процедура?
- Чисто процедурно Народното събрание би трябвало да стартира спор с присъединяване на обществеността за формулиране на къси и ясни цели, които се слагат след излъчването на Велико национално заседание. Освен това, доколкото разбирам, има предложение то да бъде по схемата на предното Велико национално заседание от 1990 година с 200 мажоритарни и 200 пропорционални депутати. Това значи да се промени Изборният кодекс, тъй като в този момент той планува Велико национално заседание с 400 съразмерно определени народни представители. Освен това би трябвало да има райониране на страната. Тези 200 мажоритарни изборни региона би трябвало да бъдат поделени от съответния орган, допускам от Централната изборна комисия, която може да предложения за съвещания разнообразни специалисти, математици, статистици, тъй като при образуване на мажоритарните региони е доста значимо те да бъдат идентични. Целта е мажоритарно определените депутати да имат идентична тежест.
- Кога смятате, че може да се стартира работа по тези въпроси?
- В момента Народното събрание е във почивка, тъй че надали ще се събират изключително. Ако се стартира интензивен спор по тематиката, това може да стане при започване на септември със свикването на есенната сесия на Народното събрание. Ще бъде належащо да оставят настрани всички други въпроси, с цел да се дискутират дилемите на бъдещото Велико национално заседание.
- Какво следва при понижаване на броя на депутатите, в случай че това в действителност се случи?
- Аз съм от хората, които считат, че броят на сегашните депутати е прекомерно огромен. Според мен би трябвало да се понижат на половина или най-малко с 1/3. Или да има 160 народни представители или в краен случай 120. Сега предлагането е да има 120, само че след това може да има друга концепция.
- Чуха се обаче гласове, че по този метод обществото няма да има огромно посланичество, не е ли по този начин?
- Не виждам проблем. Ако вземем настоящето систематизиране на Народното събрание, в който ГЕРБ има 95 народни представители, при 120 депутати ще имат 47 или 48. И без това в залата и в този момент в никакъв случай не участват по 240, не виждам проблем да са по-малко. Така че няма да има разлика. Просто всяка политическа мощ ще има два пъти по-малко депутати от сегашните. За мен този спор е извънредно нужен, още повече да не забравяме, че с изключение на скандирането за оставка от протестиращите чухме тъкмо такива претенции - за мажоритарен избор и други, тъй че това е опция те да го получат и обществото да сложи тези задания пред депутатите.
- Как тогава си обяснявате, че макар настояванията си и митингите опозицията в лицето на Българска социалистическа партия и хора като Христо Иванов отхвърлиха тези оферти?
- Не желая да разясня политически изявления. Но известната правосъдна промяна за това по какъв начин да наподобява днешният Висш съдебен съвет беше предложение на някогашния правосъден министър. С една- единствена разлика - неговото предложение беше 6:5, а то стана назад. Така че не желая да разясня изявленията им, а значимите неща за обществото. За мен не е от голяма важност съответният формат, а е значимо хората да си правят работата. Тук ще изтъквам великия Дън Сяопин, който сподели, че " не е значимо дали котката е бяла и черна, а е значимо да лови мишки ".
- Тъй като е належащо софтуерно време за разискване на това предложение, съгласно конституционалисти изборите следователно ще са най-вероятно през март. Това по-добрият вид ли е?
- Така е. Великото национално заседание изисква подготовка, съгласно мен е добре изборите да са през март. Без това постоянните се падат тъкмо тогава. Ако се работи интензивно, може да са и по-рано. Но за мен не е целесъобразно да гласуваме машинно през зимата, тъкмо в сезона на вирусите, и то в интервал на пандемия. Никой не може да ти даде гаранция, че няма да се заразиш с ковид. Имайте поради, че една машина ще се пипа от 200 души. Ако първият е инфектиран, това значи, че ще застрашим освен здравето, само че и живота на стотици. Все отново всичко изисква подготовка, няма по какъв начин незабавно да отидем на избори. За някои, в случай че може незабавно да има избори, незабавно и машини. Ами няма по какъв начин да стане това. Винаги напомням, че в Европа с машини гласоподава само Брюксел. Също по този начин имайте поради, че няколко страни към този момент организираха избори по време на коронакризата. Най-фрапантният образец е от 15 март, когато във Франция се организира първи тур на локалните избори. Тогава се заразиха десетки хиляди хора, като имаше и доста жертви. Това беше цената на френския избор. Затова доста би трябвало да внимаваме, доста.
- Казахте, че би трябвало да се направи райониране, какъв брой време може да отнеме това?
- Тук би трябвало да отбележа нещо позитивно, което направи Станислав Трифонов, и то е, че беше свикал коректив от специалисти, мои сътрудници, които районираха страната тъкмо с тази цел. Само че те го направиха за 240 депутати, би трябвало да се погледнат техните калкулации и това да се направи за 200 души. Това много наподобява на районирането от 1990 година. Това е експертна задача.
- Имаше ли в действителност такава огромна потребност от смяна на конституцията?
- Първо желая да отбележа, че нашата конституция е добра. Има един-единствен недостатък, че позволява 50- месечен цикъл сред постоянните избори. Изборите би трябвало да бъдат на 48 месеца, а не на 50. Но това е механически въпрос, може да се реши.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ