Щом унищожаваме великото си минало, не сме достойни за него
- Проф. Гергова, ще има ли археологически сезон това лято?
- Да, ще има. Сезонът към този момент стартира със избавителните разкопки по огромните инфраструктурни планове. Те трябваше да стартират доста по-рано и бяха отсрочени поради общоприетите рестрикции. Сега към този момент са в ход, с цел да дадат път на строителните дейности след приключването им. В това отношение можем да се гордеем с наложените национални норми за тяхното реализиране, които подсигуряват, че няма да има унищожени обекти. Има средства и за постоянни археологически изследвания, доколкото ми е известно - в размер на 2 млн. лв. за цялата страна. Така че и ритъмът на постоянните разкопки, които нормално са свързани с най-важните за страната ни археологически обекти, няма да е нарушен, въпреки че ще стартират малко по- късно.
- Една от водещите тематики сега е спасяването на туристическия сезон, започнаха се някакви ограничения и за обществена отбрана на хората на изкуството. Предвидена ли е обаче помощ за културното завещание?
- Ще ви отговоря с въпрос. Да сте чували скоро въобще някъде да се водят диалози, полемики за културното завещание като проблем, като загриженост или даже като един доста решителен фактор във всеки туристически сезон? Състоянието на наследството ни не от днес не интересува никого, с изключение на може би археологическата гилдия. Откриваме нови извори на познанието, след което всичко се оставя на забвението.
- Направихте резонен коментар, че у нас под туризъм се схващат единствено шезлонги, концесионери и хотели. Има ли късмет страната, а и туристическият сектор да оценят съответно икономическия капацитет на наследството, по което стъпваме?
- Да, в действителност сме в обстановка, в която държавната политика в обособените сфери стана кристално ясна. Едва ли не туризъм се прави единствено с отстояния сред шезлонгите и понижени цени на чадърите. При вероятността по този начин или другояче да сме по-предпазливи в обществените си контакти, визитата на исторически паметници сред природата, изключително на огромните археологически резервати, които оферират и нови усещания, и нови познания, би следвало да бъде поощрявано, рекламирано, пропагандирано, а за тях да бъдат положени специфични грижи.
Археологическото завещание е с голям капацитет за съживяването на стопанската система на страната ни, само че той може да бъде разпрострат единствено от грамотни хора, от експерти. Както за здравето на хората има поликлиники, лечебни заведения, медици, здравни инспекции, за околната среда има система от структури и отбрана на всички равнища, да не приказваме за горите. За наследството има измислени управленчески механизми, но те са единствено на книга. И какво от това, че тази година ще има 2 млн. за разкопки? Та даже и след най-големите открития нищо свястно няма да се случи, с изключение на някоя вестникарска сензация. Реставрацията и социализацията на всеки новооткрит паметник са естественото продължение на откритията, с цел да бъдат те опазени и налични за обществото, да генерират облага и подтикват нови хрумвания по опазването. Но в случай че в другите страни това е по този начин, то у нас сред времето на едно изобретение и неговата възможна социализация периодът е от 20 до 100 години.
- Какво може да научим от двата най-близки европейски образеца – Гърция и Италия, които от десетилетия експонират несметно своето културно завещание и печелят – безусловно - от всеки камък?
- У нас съзнателно с последния закон бе разрушена националната система за запазване на наследството, която беше доказала своята ефективност при няколко режима - и преди, и след Втората международна война. За да имаме непокътнат всеки камък, би трябвало да има още веднъж професионални структури, каквито има там, и те да са политически самостоятелни. Ако те не бъдат спешно създадени, укрепени, скоро няма да сме третата след Гърция и Италия страна в Европа по благосъстояние на наследството, а последната. Унищоженото завещание не можеш да възстановиш. А паралелно с тази съсипия върви и духовният, и материалният, и моралният разпад на страната.
- Не смятате ли, че в желанието да създадем нещо по този въпрос, постоянно се стига до исторически мистификации за привличане на туристическо и медийно внимание? Свидетели сме на не една и две реставрации, които не са никакви реставрации, а ново създаване и де факто – разрушение на историята.
- Всички тези мистификации, съпровождащи реални заличавания на старините ни чрез псевдореставрация, бяха част от манипулирането на публичното мнение в процеса на " асимилиране “ на европейските средства по административна линия и в името на " патриотична идея “. Желанието бе да се разпределят едни пари, а не да се избавя наследството. Затова и те се наливаха най-често там, където можеше да се вложи малко познание и обилен инертен материал, а не в най-забележителните ни старини от всички столетия - от праисторията, през тракийския интервал, до българското Средновековие. Каквото и велико минало да сме имали, в този момент не сме почтени за него, щом го унищожаваме.
- Неведнъж сте били паника, че нашите монументи не са поддържани, развивани и експонирани по най-хубавия метод. Ярък образец за това е археологическият комплекс в Свещари, където редица открития са направени от вашия екип. Какво се случва там?
- Състоянието на археологическите резервати, защитаващи най-стойностните монументи от историята на българските земи, е трагично, и то съвсем без изключение. Те нямат свое ръководство, настрана финансиране, проекти за развиване, защита, нормално са на първо място обрасли в тръни и дървета, измежду които мъчно са забележими доста неповторими обекти - например единствената военна болница в Нове. Често са почиствани от проучващите ги археолози. Така е и при нас, и в Ескус, и накъдето още се обърнете.
Проучванията на моя екип и на други сътрудници разкриха единствената на територията на България тракийска столица - тази на гетите. Светилища, незабравим град, могили с уникални гробници и съкровища в магическа природна среда. Искаме да го превърнем в археологически парк не единствено за нас, а и за света. Имаме доста подготвени планове, други в идейна фаза, но нищо не се случва десетилетия наред, защото липсва тази ръководеща резервата професионална структура, която да има пълномощия, да поеме отговорност за качеството на осъществяването на плановете, за строгия надзор над финансите, за провеждането на държавната политика по опазването. Но такава държавна политика никой не организира, даже по повод на паметниците ни от листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Екипът ни завоюва финансиране от Американския посланически фонд за едногодишен проект за Свещарската гробница, имаме средствата, но не можем да работим към този момент втора година поради цялостната безнаказаност на виновната за паметниците институция – Националния институт за недвижими културни полезности. Те не смеят да напишат и един ред със мнение - позитивно или негативно, да провеждат разискване.
Директорката подписва по други проблеми две взаимноизключващи се мнения, с цел да е евентуално удобно на всички. Сигурно прави услуга на някого. И макар че имаме позитивни рецензии от изтъкнати експерти, без компетентното становище на тази институция не можем да изпратим плана си за утвърждение в ЮНЕСКО.
- Неведнъж сте протестирали публично против недомислиците в Закона за културното завещание. Заради " малки врати “ в него са се облагодетелствали хора като Васил Божков. Какво не е наред?
- Преди известно време издадох една дребна брошура - " Законът за културното завещание против културното завещание “. Защото точно последният закон унищожи структурите, които следва да са виновни за опазването му. Уникалното за света археологическо наследство е оставено на разрухата и обир, вече няколко десетилетия е изцяло обладано от вируса на безотговорността на национално равнище. За това завещание, което е изключителна и съвсем постоянно държавна благосъстоятелност, не се знае нито кой дава отговор, нито кой се грижи и как се грижи, никой не носи отговорности и няма последствия. То се оказва скрито приватизирано, генерираните от него средства – източвани и пренасочвани незнайно в каква посока, само че доста рядко реинвестирани в него. Не само Божков събираше сбирки, само че при него те бяха от унищожавани в индустриални мащаби тракийски могили и други обекти - във времето, когато професионалните структури пък бяха обезсилвани и унищожавани, с цел да няма отпор. И това беше негласна държавна политика за приватизиране на националните благосъстояния.
Тогава стартира и унищожаването на някога мощния Институт за паметниците на културата. В мъгливите регламенти на закона източването на наследството ни става и сега под най-различни форми, а процесът на разпад е забележим и напредващ. Забележете - няма нито един клип по която и да е телевизия, който да приканва обществото да демонстрира непоносимост към иманярството, към разрухата, да подава сигнали за нередности, например на някакъв телефон, да се сплотява към дела за спасяването на старина. Нямаме и археологическа полиция, която да реагира на телефонното позвъняване, която би трябвало да пази наследството, както това се прави например в Италия, а даже и в страни със комплицирана орис като Палестина. Може би е извънредно време да се обединим към борбата за запазване и на предишното, и на бъдещето ни.
- Миналата година получихте японски държавен медал за принос в укрепването на връзките сред България и Япония в областта на археологията. Има ли какво да научим от далечна Япония в това отношение?
- Тази премия ще бъде моя опора в годините напред. И огромно обвързване. Години наред се боря да реставрираме селищната могила при с. Дядово, която проучвахме дружно с моите японски сътрудници. Тя е на автомагистрала " Тракия ", необичаен праисторически обект. Надявам се, че в миналото и това ще се случи.
Япония направи доста за българската просвета и археология в тежките години на прехода. Те имат не по-малко славна история и изключителна археология, на всеки незабравим обект имат и музей, и благоприятни условия за пробна археология, и впечатляващи съвременни средства за естетично усещане. Може би би трябвало да се научим от тях на елементарното, разумното, човешкото държание, на последователността в дейностите им и най-много на невероятното им възприятие за групова мисъл и взор напред, което е по този начин необходимо за нас - българите.
- Да, ще има. Сезонът към този момент стартира със избавителните разкопки по огромните инфраструктурни планове. Те трябваше да стартират доста по-рано и бяха отсрочени поради общоприетите рестрикции. Сега към този момент са в ход, с цел да дадат път на строителните дейности след приключването им. В това отношение можем да се гордеем с наложените национални норми за тяхното реализиране, които подсигуряват, че няма да има унищожени обекти. Има средства и за постоянни археологически изследвания, доколкото ми е известно - в размер на 2 млн. лв. за цялата страна. Така че и ритъмът на постоянните разкопки, които нормално са свързани с най-важните за страната ни археологически обекти, няма да е нарушен, въпреки че ще стартират малко по- късно.
- Една от водещите тематики сега е спасяването на туристическия сезон, започнаха се някакви ограничения и за обществена отбрана на хората на изкуството. Предвидена ли е обаче помощ за културното завещание?
- Ще ви отговоря с въпрос. Да сте чували скоро въобще някъде да се водят диалози, полемики за културното завещание като проблем, като загриженост или даже като един доста решителен фактор във всеки туристически сезон? Състоянието на наследството ни не от днес не интересува никого, с изключение на може би археологическата гилдия. Откриваме нови извори на познанието, след което всичко се оставя на забвението.
- Направихте резонен коментар, че у нас под туризъм се схващат единствено шезлонги, концесионери и хотели. Има ли късмет страната, а и туристическият сектор да оценят съответно икономическия капацитет на наследството, по което стъпваме?
- Да, в действителност сме в обстановка, в която държавната политика в обособените сфери стана кристално ясна. Едва ли не туризъм се прави единствено с отстояния сред шезлонгите и понижени цени на чадърите. При вероятността по този начин или другояче да сме по-предпазливи в обществените си контакти, визитата на исторически паметници сред природата, изключително на огромните археологически резервати, които оферират и нови усещания, и нови познания, би следвало да бъде поощрявано, рекламирано, пропагандирано, а за тях да бъдат положени специфични грижи.
Археологическото завещание е с голям капацитет за съживяването на стопанската система на страната ни, само че той може да бъде разпрострат единствено от грамотни хора, от експерти. Както за здравето на хората има поликлиники, лечебни заведения, медици, здравни инспекции, за околната среда има система от структури и отбрана на всички равнища, да не приказваме за горите. За наследството има измислени управленчески механизми, но те са единствено на книга. И какво от това, че тази година ще има 2 млн. за разкопки? Та даже и след най-големите открития нищо свястно няма да се случи, с изключение на някоя вестникарска сензация. Реставрацията и социализацията на всеки новооткрит паметник са естественото продължение на откритията, с цел да бъдат те опазени и налични за обществото, да генерират облага и подтикват нови хрумвания по опазването. Но в случай че в другите страни това е по този начин, то у нас сред времето на едно изобретение и неговата възможна социализация периодът е от 20 до 100 години.
- Какво може да научим от двата най-близки европейски образеца – Гърция и Италия, които от десетилетия експонират несметно своето културно завещание и печелят – безусловно - от всеки камък?
- У нас съзнателно с последния закон бе разрушена националната система за запазване на наследството, която беше доказала своята ефективност при няколко режима - и преди, и след Втората международна война. За да имаме непокътнат всеки камък, би трябвало да има още веднъж професионални структури, каквито има там, и те да са политически самостоятелни. Ако те не бъдат спешно създадени, укрепени, скоро няма да сме третата след Гърция и Италия страна в Европа по благосъстояние на наследството, а последната. Унищоженото завещание не можеш да възстановиш. А паралелно с тази съсипия върви и духовният, и материалният, и моралният разпад на страната.
- Не смятате ли, че в желанието да създадем нещо по този въпрос, постоянно се стига до исторически мистификации за привличане на туристическо и медийно внимание? Свидетели сме на не една и две реставрации, които не са никакви реставрации, а ново създаване и де факто – разрушение на историята.
- Всички тези мистификации, съпровождащи реални заличавания на старините ни чрез псевдореставрация, бяха част от манипулирането на публичното мнение в процеса на " асимилиране “ на европейските средства по административна линия и в името на " патриотична идея “. Желанието бе да се разпределят едни пари, а не да се избавя наследството. Затова и те се наливаха най-често там, където можеше да се вложи малко познание и обилен инертен материал, а не в най-забележителните ни старини от всички столетия - от праисторията, през тракийския интервал, до българското Средновековие. Каквото и велико минало да сме имали, в този момент не сме почтени за него, щом го унищожаваме.
- Неведнъж сте били паника, че нашите монументи не са поддържани, развивани и експонирани по най-хубавия метод. Ярък образец за това е археологическият комплекс в Свещари, където редица открития са направени от вашия екип. Какво се случва там?
- Състоянието на археологическите резервати, защитаващи най-стойностните монументи от историята на българските земи, е трагично, и то съвсем без изключение. Те нямат свое ръководство, настрана финансиране, проекти за развиване, защита, нормално са на първо място обрасли в тръни и дървета, измежду които мъчно са забележими доста неповторими обекти - например единствената военна болница в Нове. Често са почиствани от проучващите ги археолози. Така е и при нас, и в Ескус, и накъдето още се обърнете.
Проучванията на моя екип и на други сътрудници разкриха единствената на територията на България тракийска столица - тази на гетите. Светилища, незабравим град, могили с уникални гробници и съкровища в магическа природна среда. Искаме да го превърнем в археологически парк не единствено за нас, а и за света. Имаме доста подготвени планове, други в идейна фаза, но нищо не се случва десетилетия наред, защото липсва тази ръководеща резервата професионална структура, която да има пълномощия, да поеме отговорност за качеството на осъществяването на плановете, за строгия надзор над финансите, за провеждането на държавната политика по опазването. Но такава държавна политика никой не организира, даже по повод на паметниците ни от листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Екипът ни завоюва финансиране от Американския посланически фонд за едногодишен проект за Свещарската гробница, имаме средствата, но не можем да работим към този момент втора година поради цялостната безнаказаност на виновната за паметниците институция – Националния институт за недвижими културни полезности. Те не смеят да напишат и един ред със мнение - позитивно или негативно, да провеждат разискване.
Директорката подписва по други проблеми две взаимноизключващи се мнения, с цел да е евентуално удобно на всички. Сигурно прави услуга на някого. И макар че имаме позитивни рецензии от изтъкнати експерти, без компетентното становище на тази институция не можем да изпратим плана си за утвърждение в ЮНЕСКО.
- Неведнъж сте протестирали публично против недомислиците в Закона за културното завещание. Заради " малки врати “ в него са се облагодетелствали хора като Васил Божков. Какво не е наред?
- Преди известно време издадох една дребна брошура - " Законът за културното завещание против културното завещание “. Защото точно последният закон унищожи структурите, които следва да са виновни за опазването му. Уникалното за света археологическо наследство е оставено на разрухата и обир, вече няколко десетилетия е изцяло обладано от вируса на безотговорността на национално равнище. За това завещание, което е изключителна и съвсем постоянно държавна благосъстоятелност, не се знае нито кой дава отговор, нито кой се грижи и как се грижи, никой не носи отговорности и няма последствия. То се оказва скрито приватизирано, генерираните от него средства – източвани и пренасочвани незнайно в каква посока, само че доста рядко реинвестирани в него. Не само Божков събираше сбирки, само че при него те бяха от унищожавани в индустриални мащаби тракийски могили и други обекти - във времето, когато професионалните структури пък бяха обезсилвани и унищожавани, с цел да няма отпор. И това беше негласна държавна политика за приватизиране на националните благосъстояния.
Тогава стартира и унищожаването на някога мощния Институт за паметниците на културата. В мъгливите регламенти на закона източването на наследството ни става и сега под най-различни форми, а процесът на разпад е забележим и напредващ. Забележете - няма нито един клип по която и да е телевизия, който да приканва обществото да демонстрира непоносимост към иманярството, към разрухата, да подава сигнали за нередности, например на някакъв телефон, да се сплотява към дела за спасяването на старина. Нямаме и археологическа полиция, която да реагира на телефонното позвъняване, която би трябвало да пази наследството, както това се прави например в Италия, а даже и в страни със комплицирана орис като Палестина. Може би е извънредно време да се обединим към борбата за запазване и на предишното, и на бъдещето ни.
- Миналата година получихте японски държавен медал за принос в укрепването на връзките сред България и Япония в областта на археологията. Има ли какво да научим от далечна Япония в това отношение?
- Тази премия ще бъде моя опора в годините напред. И огромно обвързване. Години наред се боря да реставрираме селищната могила при с. Дядово, която проучвахме дружно с моите японски сътрудници. Тя е на автомагистрала " Тракия ", необичаен праисторически обект. Надявам се, че в миналото и това ще се случи.
Япония направи доста за българската просвета и археология в тежките години на прехода. Те имат не по-малко славна история и изключителна археология, на всеки незабравим обект имат и музей, и благоприятни условия за пробна археология, и впечатляващи съвременни средства за естетично усещане. Може би би трябвало да се научим от тях на елементарното, разумното, човешкото държание, на последователността в дейностите им и най-много на невероятното им възприятие за групова мисъл и взор напред, което е по този начин необходимо за нас - българите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ