- Проф. Габровски, атакува ли коронавирусът мозъка? - Като цяло вирусът

- Проф. Габровски, нападна ли коронавирусът мозъка?

- Като цяло вирусът нападна дребните съдове. Разбира се, поврежда най-много белия дроб. Мозъкът няма по какъв начин да не се въздейства от нарушената доставка на О2. Имаме към този момент някои базови познания, само че занапред ще има да се учат провалите на ковид от позиция на неврохирургията.

- Какво научихте за COVID-19, откогато като доктор и управляващ в „ Пирогов “ се сблъскахте челно с вируса?

- Научихме доста и в медицински, и в чисто психически аспект. Отначало не знаехме нищо за тази болест. Дори дали въздухът в една стая е инфектиран, когато оттова мине пациент. Но напреднахме. Знаем по какъв начин се популяризира болест, какъв брой рискова е тя, по какъв начин да се защитим, какви протоколи за стерилизация да използваме. Напреднахме доста и за създаването на имунизациите. Спомнете си, единствено преди 6-7 месеца се смяташе, че ще ни трябват няколко години, с цел да стигнем до този стадий. Преди имунизациите единственото ни оръжие беше изолацията. В чисто психически проект имаше огромно терзание първоначално. Но то към този момент е преодоляно както в „ Пирогов “, по този начин и в другите лечебни заведения, несъмнено, и по света. Колегите знаят какво да вършат, а и огромна част към този момент са прекарали заболяването или са имунизирани.

- Кое остана мистериозното, неразгаданото към този вирус?

- Имаше подозрения към произхода му. Но не е първият, който се трансферира от животни върху нас. Най-големият въпрос е по кое време ще завърши всичко това.

- Задаваме го - по кое време?

- Аз съм оптимист, че ще имаме една спокойна последваща есен. Тогава ще е началото на края на тази зараза.

- Имаше ли и има ли неточност при ръководството на рецесията в България, тъй като, от една страна, са претъпканите лечебни заведения, от друга - затворените бизнеси, а всеки има собствен мотив?

- За неточности не може да се приказва. Никой не е имал пътна карта по какъв начин да се вземат решение проблемите. Навсякъде по света се правеха дребни стъпки и се търсеше вярната посока. За мен в България постъпихме по един от най-хубавите вероятни способи. Факт е, че ние нямахме първа вълна при започване на предходната година. Бяха наложени доста строги ограничения, посрещнати с неодобрение от мнозина. За наслада, те дадоха резултат, за разлика от редица страни, които заплатиха висока цена. Може би през ноември имаше подценяване на обстановката от страна на хората, макар че идваха предизвестия и от Щаба, и от други сътрудници. Това докара до стръмно повишаване. Но както вие споменахте, ние бяхме принудени да търсим компромис сред ограниченията и естествения живот. При всички случаи с по-голяма дисциплинираност тези равнища на заразяване можеха да бъдат избегнати и в този момент заведения за хранене и други бизнеси да са отворени. Но през всичките тези месеци България имаше и продължава да има един от най-либералните ограничения.

- Така е, Англия продължава да бъде затворена тотално при 17 умряли и 58 инфектирани на 100 000, всеки от нас има родственик и прочут там, който се учудва на ситуацията у нас?

- Да, само че за жалост някой би трябвало да отиде там, с цел да кажем: А, то правилно било! Има толкоз информация, която елементарно може да бъде тествана.

- Хората сякаш бяха разколебани от говоренето на част от медиците, а и в този момент от „ очернянето “ на част от имунизациите?

- Факт. Особено в началните седмици, когато бяхме в незнайното, това говорене сподели тотална липса на професионализъм. Едно търсене на светлината на прожекторите непременно, което единствено по себе си е аморално. И донесе риск за живота на хората. Времето сподели, че тези гласове са освен неверни. Нещо повече. Уви, те увлякоха много хора, разединиха обществото ни и носят виновност за немалката част от жертвите, които дадохме. Сега се прави опит за повтаряне във връзка с имунизациите. Но виждам, че се получава в доста по-малка степен. Обществото демонстрира разсъдък, вижда кое се основава на науката, на логиката и кое е просто говорене. Решението в кратковременен проект е дистанцията, а към този момент имаме и оръжието - имунизациите.

- Не единствено времето, само че някои от тези медици и политици претърпяха преден конфликт с COVID-19. Но да питаме непосредствено - рискови ли са имунизациите и по-конкретно във връзка с тромбозите?

- Няма безусловно никакви учредения да ги считаме за рискови. При толкоз доста имунизирани потвърдените странични резултати са толкоз малцина, че може да ги назовем пренебрежими. Ваксините дават отговор на безусловно всички стандарти на актуалната просвета. Досега са открити 24 случая на тромбоза при 24 милиона имунизации. Това прави една на един милион. За съпоставяне - най-модерните контрацептиви дават сходни затруднения в 1-2 от 10 000 случая. Дори не може да става въпрос за съпоставяне. Рискът от провали при коронавирусната зараза е несравнимо по-голям от риска от странични резултати при имунизациите.

- Инсултите и злополуките не стопират, а „ Пирогов “ е на първа линия. По-тежко ли е лекуването на потърпевши, които имат и COVID-19?

- Знаете, че коронавирусната зараза протича самостоятелно. При едни даже няма признаци, при други се следи утежняване на болесттите им. Същото е и при цитираните случаи.

- А следи ли се смяна на картината при пациентите ви, постъпващи в Коронавирус отделенията?

- Възрастта на пациентите е очевидно по-ниска с навлизането у нас на английската разновидност, която към този момент надвишава 95 % от случаите. Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че младите съблюдават по-рядко ограниченията. Друго особено е, че заболяването се развива много по-бързо и подаването на О2 не всеки път е толкоз дейно.

- Намаля ли потокът на пациентите в неврохирургията, уплашени от опцията да се заразят с Коронавирус?

- Определено има смяна. Не единствено при нас, само че и в другите отделения. Доста хора забавят лекуването си поради ковид, събират се случаи и се получава едно постъпване на талази. Но България не прави изключение от света. Това са страничните проблеми, които идват с ковид.

- Продължавате ли да твърдите, че най-застрашен от инсулт е към 50-годишният българин, предприемач, началник на компания, който води под напрежение и затънал живот?

- Това по-скоро е част от профила. 50 години е границата, след която се повишава рискът. Наднормено тегло, високо кръвно, затънал живот, стрес. Всички тези фактори покачват риска. Не знам дали е наложително да си началник на компания. И други специалности могат да се впишат в този профил с нараснал риск.

- Казвате, че мечтаете в България неврохирургията да се развие до равнището на кардиологията. Случва ли се към този момент?

- Определено. Чисто софтуерно българската неврохирургия е на едно положително европейско равнище. Но за разлика от кардиологията към момента не се възстановяват огромна част от медицинските произведения. Това води до усложнения измежду пациентите, които би трябвало да доплащат. Но се движим в вярната посока.

- Тоест науката напредна доста - човек да не се предава, когато му открият израстък в мозъка?

- Много напредна! До такава степен са навлезли минимални инвазивни техники, че при някои болести, за които бяха нужни седмици възобновяване, в този момент са задоволителни няколко дни или даже часове. Една дискова херния да вземем за пример, човек може да бъде изписан на другия или даже още на същия ден.

ВИЗИТКА

Д-р Николай Габровски приключва медицина в Медицинска академия - София през 1996 година Първоначално работи като доктор в Неврореанимацията на УМБАЛ " Царица Йоанна ". В Клиниката по неврохирургия на болница " Пирогов " е от 1997 година През 2005-а пази дисертация на тематика " Значение на задна съединителна артерия за неврохирургичната процедура ". От 2006 година е завеждащ на отделението по невроонкология. От 2008-а е доцент по неврохирургия. През 2010 година е определен за зам.-председател на Българското сдружение по неврохирургия, а през 2011 година - за шеф на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница " Пирогов ".

От началото на 2011 година е определен за Национален съветник по неврохирургия към Министерството на здравеопазването. През януари 2012 година е поканен за наблюдаващ борда на European Brain Council (Европейски мозъчен съвет) - координираща неправителствена организация, отдадена на битката със болесттите на нервната система. Европейски мозъчен съвет работи в тясно съдействие с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Световната здравна организация и други виновни органи по проблемите на болесттите на мозъка.

През 2014 година е определен за професор по неврохирургия към Клиниката по неврохирургия на университетска болница " Пирогов ". ​Член е на Управителния съвет на Българския лекарски съюз през 2015 година, а от 9 юни 2018-а е определен за зам.-председател на съсловната организация.

От 2017 година проф. Габровски е зам.-директор по лечебната активност на университетска болница „ Н.И. Пирогов”. През 2018-а е определен за ръководител на Българското сдружение по неврохирургия.