Проф. Дона Стюарт обяснява: “Фройд е човек на своето време.

Проф. Дона Стюарт изяснява: “Фройд е човек на своето време. Той се опълчва на придвижването за равноправност на дамите и има вяра, че животът им е доминиран от техните полови и репродуктивни функционалности. “

“Големият въпрос, на който в никакъв случай не съм успявал да отговоря и към момента не мога да си отговоря, макар тридесетте години, прекарани в проучване на женската душа, е: “Какво желае дамата? ” “ е написано в книгата на Ърнес Джоунс „ Фройд — живот и работа “.
Фройд счита, че дамите изпитват злоба към пениса

Завистта към пениса в концепцията на Фройд е женското опълчване на кастрационното безпокойствие при невръстните момченца. В своята доктрина за психосексуалното развиване той допуска, че по време на фалическата фаза (на възраст сред 3 и 5 години) младите девойки се разграничават от майките си и вместо това отдават своите усеща на бащите. Според него това се случва, когато момиченцето осъзнае, че няма пенис. “Момичетата държат майка си виновна за неналичието на пенис и не й простят, че това ги слага в неизгодно състояние “ допуска Фройд през 1933 година

Той е вярвал, че откритието му за съществуването на Едиповия комплекс и обвързваните с него теории за кастрационно безпокойствие (при момчетата) и злоба към съществуването на пенис (при момичетата), са едни от най-големите му достижения, само че може да се каже, че са измежду най-критикуваните елементи от неговия дълготраен труд. Психоаналитиците дами, като Карен Хорни, разказват тези хрумвания като изкривени и снизходителни.
Теорията за комплекса Електра в контрапункт на Едиповия комплекс

Много от методите на Фройд са плод от опита му с лекуване на хистерия.
Революционната за времето си лечебна сказка на Фройд стартира при работата му с Берта Папенхайм, известна като Анна О. Тя страда от положението, което в следствие Фройд назовава хистерия, като живее с голям брой признаци, включващи халюцинации, амнезия и даже частична парализа.
По време на една от сесиите с сътрудника на Фройд—Джоузеф Бруер Анна О. разказва възприятията и прекарванията си. Този развой, като че облекчава признаците й, което е предиздвикало лекарите да го нарекат лечебна сказка. След като завършва лекуването си Анна О. става обществен служащ и способства доста за женското придвижване в Германия.

Първоначално Фройд допуска, че аргументите за хистерията се коренят в половото принуждение в детството. По-късно изоставя тази доктрина и вместо нея акцентира ролята на половите мечти в развиването на разнообразни неврози и болести.

Историкът Питър Гай изяснява — „ неговото схващане за дамите е пословично несъответстващо, само че той прави огромни стъпки оттатък разбирането за тях, отпреди времето, в което се е появил на сцената. За времето на Фройд е извънредно извънредно даже да се признае, че дамите имат полово предпочитание, още по-малко да се каже, че потиснатата им половост може да ги направи хистерични. “
Кои са дамите в живота на Фройд

Фройд постоянно твърди, че не схваща добре дамите, само че няколко дами са играли значими функции в персоналния му живот. Той е най-възрастния измежду децата на майка си (баща му има две деца от предишен брак) и постоянно е бил описван като неин любим. “Открих, че хората, които знаят, че са желани или любимци на майките си, в по-късен стадий от живота си демонстрират признаци на особена самонадеяност и непреклонен оптимизъм, които постоянно носят действителен триумф на притежателите си ”, разяснява Фройд един път.
Връзката на Фройд със брачната половинка му, Марта, е доста обичайната.
“Тя беше доста добра стопанка ”, изяснява внучката му Софи Фройд. “Толкова спестовна, че татко ми би споделяше, че майка му избира да токсини цялото домакинство, в сравнение с да изхвърли храна. ”
Фройд е израснал с няколко сестри, а по-късно става татко на трима сина и три дъщери, в това число Анна Фройд, която играе съществена роля в работата на татко си в късните стадии на живота му.
Важни за психоанализата дами

Да — Фройд разказва дамите по характерен за времето си метод, като по-слаби и даже нисши от мъжете, само че би трябвало да се признае, че доста дами са съдействали за развиването на психоанализата. Първата, която се причислява към Виенското психоаналитично сдружение на Фройд през 1918 година, е Хелен Дойч. Тя разгласява първата психоаналитична книга за сексуалността на дамите и се занимава с психоанализа на дами, в това число и през специфичните интервали на юношеството и майчинството.

Семинарният психоаналитик (и хипотетична държанка на Карл Юнг) Сабина Спилирейн също има огромно въздействие върху развиването на психоанализата. Първоначално тя е един от пациентите на Юнг. По време на ранните години на другарството на Фройд и Юнг, двамата мъже прекарват много време в разискване на случая й, който оказва помощ за образуването на доста от техните възгледи. Самата Спилирейн също е работила над концепцията за инстинктите на гибелта и за въвеждането на психоаналитичния метод в Русия.

Психоаналитичката Карън Хорни става един от първите критици по отношение на мнението на Фройд за женската душeвност. Мелани Клайн става изтъкнат член на психоаналитичната общественост и развива техниката, за психоаналитична работа с деца—абсолютно революционна за времето си.
Дори самата щерка на основоположника — Анна Фройд играе основна роля за развиването на бащините си теории и детската психоанализа.
Някои спорни гледни точки

Не е изненадващо, че някои значими фигури в психоанализата имат свои лични мисли, по отношение на ограничаващото и постоянно обидно държание на Фройд към женската душeвност. Дори внучката на Фройд стига до миг, в който подлага на критика отношението на дядо си по тези въпроси.

Концепцията на Фройд за завистта на момиченцата към пениса е подложена на критика в своето време, най-много от психоаналитичката Карън Хорни. Тя даже приказва за „ злоба към утробата “, положение при мъжете, неподходящо наранени от невъзможността да раждат деца.

Фройд дава отговор, въпреки и непряко, като през 1949 година написа „ Не можем да се изненадваме, в случай че жена анализатор, която не е задоволително уверена в интензивността на личното си предпочитание да има пенис, не отдава задоволително значение на този фактор при своите пациенти. “ Според Фройд концепцията на Хорни за злоба към утробата се е появила тъкмо вследствие на нейната хипотетична злоба към пениса.

Софи Фройд изяснява, че въпреки да е революционен за времето си Фройд въпреки всичко работи под негово въздействие. Теорията му постоянно се отхвърля като женомразка, даже от личната му внучка. Самият Фройд признава, че разбирането му за дамите е лимитирано. “Това е всичко, което би трябвало да ви кажа за женствеността ”, написа той през 1933 година “Със сигурност е ненапълно и отчасти, и не всеки път звучи другарски … Ако желаете да научите повече за женствеността, осланяйте се на личния си опит, обърнете се към поетите или изчакайте науката да ви даде по-задълбочена и по-съгласувана информация. “

Днес доста анализатори допускат, че вместо да отхвърлят изцяло теориите на Фройд, би трябвало да се съсредоточат върху създаването на нови възгледи за неговите истински хрумвания. Както един публицист сподели: “Фройд преразглежда неведнъж своите теории, когато натрупал нови данни и достигал нови прозрения. Съвременните анализатори би трябвало да създадат нещо сходно “.

По публикацията работи: Станислава Тонева
Инфо: https://psychology.framar.bg