Българин научи американците да строят с карбон
Проф. Дамян Кашлакев е измежду най-големите експерти в света в региона на мостовите уреди. Преподава от над две десетилетия в Калифорнийския политехнически университет (Cal Poly). Той е един от основателите на технологията за всеобщото потребление на карбона в строителството. По поръчка на американското министерство на превоза българинът прави и първото огромно изпитване в света на тези материали за подсилване на греди и колони. Автор е на плана, по който за първи път в Страната на неограничените благоприятни условия по този метод е укрепен мост.
Кашлакев е и в екипа, който разработва стандартите за прилагането на композитните материали в строителството в Съединени американски щати. Неговите научни публикации в тази област се цитират непрестанно в най-известните профилирани списания по света. Всяко лято професорът се връща в родината и преподава без хонорар в УАСГ (Университета по архитектура, строителство и геодезия).
Всичко стартира, когато при започване на 90-те години на предишния век младият мъж заминава в САЩ да прави докторска дисертация - сякаш за 6 месеца, само че остава там към този момент три десетилетия. Първо е в университета в Орегон, където работи по планове, които били тогава надали не като научна фантастика - да се укрепват здания с карбонови и стъклени нишки. Същите материали се употребяват за самолети и галактически апарати. Част от докторската му дисертация е обвързвана точно със основаването радикално нов вид армировка за строителни структури, която да размени стоманата. След патентоването е учредена и компания за произвеждане, в която професорът интензивно взе участие няколко години. По думите му материалът е незаместим при подсилване на остарели здания с неповторима архитектура, като позволява с минимални намеси да се резервира достоверността им. Карбонът, който са създали той и сътрудниците му, е най-малко 4 пъти по-як и по-лек от стоманата, а цената му е ниска.
В конкуренция със 124 претенденти Кашлакев печели професорско място
в строителния лицей на Политехниката в Калифорния (Cal Poly), която е измежду най-престижните вузове освен в Съединени американски щати. В най-богатия американски щат основава и управлява единствения център в страната за нови материали за плувната промишленост. „ Това се оказа доста сполучлив модел на комбиниране сред просвета и бизнес. Фондовете за финансиране на центъра бяха частни. Университетът ни отдели единствено един терен, където построихме 12 басейна за опити, а планът носеше на Cal Poly над половин милион $ на година ”, спомня си българинът.
Инженерът се интересува освен от просвета и открития, само че и от история. Особено го влече интервалът на подема на България след Освобождението. Принос за това има и случайността. Докато преподава в УАСГ, се включва в проект за запазване на архитектурното завещание. Така разбира, че една от най-красивите остарели къщи в центъра на столицата е на негов прародител - сливенския предприемач Киро Стефанов. „ През 1920 година той е имал няколко текстилни заводи в страната със стотици служащи. Бил е от околните съветници на Цар Борис Трети незабавно след абдикацията на Фердинанд. Два пъти е финансов министър на България в кабинета на Никола Мушанов и 6 пъти народен представител. Бил е член на финансовия комитет на Обществото на народите. Умира през 1933 година в чужбина и не доживява терора при комунизма. На чешмичката при църквата „ Св. София “ е изписано: „ В памет на Киро. Г. Стефанов. 1878 - 1933 “, споделя Кашлакев.
„ Затова би трябвало да търсим информация за родовете си,
счита той. „ Лошото е, че у нас я няма в цялостна степен приемствеността, характерна за доста от богатите западни страни. Бащата на прародител ми Киро Стефанов преди време е изпратил и тримата си синове да се изучат в чужбина. Единият става икономист, вторият - инженер, а третият - юрист. След като се връщат, те поемат бизнеса. Само в Сливен са имали 600 служащи през 1920 година Осигурявали са им квартира и детска градина “, споделя Кашлакев.
Професорът счита, че проблемите на модерна България идват от това, че рамката на държавността е увредена и че все чакаме да пристигна някой нов политик и да оправи нещата. Казва, че
в нормалните страни никой не чака " месията "
Разчита се на общите старания и приноса на всеки. Професорът дава образец с университетите в Съединени американски щати: " В Cal Poly или в друго висше учебно заведение никой не е талант. Има и хора с Нобелови награди, само че равнището като цяло е доста високо. Не можеш да попаднеш в такава общественост, в случай че не притежаваш избрана подготовка и умения. Дори някой да попадне инцидентно, има социална рамка, правила, които не разрешават да се вършат тотални глупости - и в политиката, и в науката, и във всички други сфери. В България не само че тази рамка е разрушена, само че има и изключителна опозиция тя да се построи още веднъж. Обикновените хора желаят, само че политиците не го разрешават, тъй като по този начин им е преференциално “, счита проф. Кашлакев.
Амбицията му е сходни модели на работа да стартират сполучливо да се ползват и в българските вузове.
Образование и нововъведения не стават единствено с пари,
уверен е съумелият българин. И изяснява: " Трябва да има способни хора, които знаят какво правят и по какъв начин да трансформират парите в хрумвания, генериращи нови пари. Успешна просвета значи да си намерил финансиране - европейски или български пари, направил си проучвания, те са оповестени в най-известните европейски и международни профилирани списания, четат се и се цитират от други сътрудници години наред. В доста други някогашни соцстрани това се получи. Чехия и Полша са най-добре. В техните университети се афишират състезания за професорско място - в същите издания, където това се прави и за места в Съединени американски щати, Англия или Франция. Организират се научни конференции на високо равнище.
В България професорите са нещо като учители, а университетът се приема за училище за студенти (поне в 90% казусът е такъв). Нормалното е единствено 20% да са образование, а в останалите 80% учител и студенти да се занимават с на практика неща, свързани със международната просвета и открития, да творят дружно. Теорията е значима, само че " правенето " и " откривателството " са още по-важни. Професорът не трябва да е просто повествовател на това, което е написал в учебника. Най-добре е той да преподава неща, които студентът няма от кое място другаде да го научи.
Дамян Кашлакев обича доста да пътува по света.
Бил е в над 70 страни
От всяка си взима мъничко пръст или пясък. Нерядко би трябвало да изяснява на митничари по границите за какво в багажа му има " съмнителни " бурканчета. „ Имам по шепа земя към този момент от над двеста места “, радва се на сбирката си професорът. Той има и друга колекционерска пристрастеност - събира дребни модели на коли.
Колекцията му към този момент наброява над 1000 колички. Обича и излетите в планината и да кара велосипед. Ценител е на качествените червени виновност. И доста обича книгите. " Напоследък ми остана време да прочета и „ В пукнатините на канона “ на Георги Господинов. Много одобрявам неговите произведения. От непознатите създатели най-вече ми подхожда Жозе Родригеш душ Сантуш. Имам всичките му книги ", споделя българинът с възрожденски дух.
Кашлакев е и в екипа, който разработва стандартите за прилагането на композитните материали в строителството в Съединени американски щати. Неговите научни публикации в тази област се цитират непрестанно в най-известните профилирани списания по света. Всяко лято професорът се връща в родината и преподава без хонорар в УАСГ (Университета по архитектура, строителство и геодезия).
Всичко стартира, когато при започване на 90-те години на предишния век младият мъж заминава в САЩ да прави докторска дисертация - сякаш за 6 месеца, само че остава там към този момент три десетилетия. Първо е в университета в Орегон, където работи по планове, които били тогава надали не като научна фантастика - да се укрепват здания с карбонови и стъклени нишки. Същите материали се употребяват за самолети и галактически апарати. Част от докторската му дисертация е обвързвана точно със основаването радикално нов вид армировка за строителни структури, която да размени стоманата. След патентоването е учредена и компания за произвеждане, в която професорът интензивно взе участие няколко години. По думите му материалът е незаместим при подсилване на остарели здания с неповторима архитектура, като позволява с минимални намеси да се резервира достоверността им. Карбонът, който са създали той и сътрудниците му, е най-малко 4 пъти по-як и по-лек от стоманата, а цената му е ниска.
В конкуренция със 124 претенденти Кашлакев печели професорско място
в строителния лицей на Политехниката в Калифорния (Cal Poly), която е измежду най-престижните вузове освен в Съединени американски щати. В най-богатия американски щат основава и управлява единствения център в страната за нови материали за плувната промишленост. „ Това се оказа доста сполучлив модел на комбиниране сред просвета и бизнес. Фондовете за финансиране на центъра бяха частни. Университетът ни отдели единствено един терен, където построихме 12 басейна за опити, а планът носеше на Cal Poly над половин милион $ на година ”, спомня си българинът.
Инженерът се интересува освен от просвета и открития, само че и от история. Особено го влече интервалът на подема на България след Освобождението. Принос за това има и случайността. Докато преподава в УАСГ, се включва в проект за запазване на архитектурното завещание. Така разбира, че една от най-красивите остарели къщи в центъра на столицата е на негов прародител - сливенския предприемач Киро Стефанов. „ През 1920 година той е имал няколко текстилни заводи в страната със стотици служащи. Бил е от околните съветници на Цар Борис Трети незабавно след абдикацията на Фердинанд. Два пъти е финансов министър на България в кабинета на Никола Мушанов и 6 пъти народен представител. Бил е член на финансовия комитет на Обществото на народите. Умира през 1933 година в чужбина и не доживява терора при комунизма. На чешмичката при църквата „ Св. София “ е изписано: „ В памет на Киро. Г. Стефанов. 1878 - 1933 “, споделя Кашлакев.
„ Затова би трябвало да търсим информация за родовете си,
счита той. „ Лошото е, че у нас я няма в цялостна степен приемствеността, характерна за доста от богатите западни страни. Бащата на прародител ми Киро Стефанов преди време е изпратил и тримата си синове да се изучат в чужбина. Единият става икономист, вторият - инженер, а третият - юрист. След като се връщат, те поемат бизнеса. Само в Сливен са имали 600 служащи през 1920 година Осигурявали са им квартира и детска градина “, споделя Кашлакев.
Професорът счита, че проблемите на модерна България идват от това, че рамката на държавността е увредена и че все чакаме да пристигна някой нов политик и да оправи нещата. Казва, че
в нормалните страни никой не чака " месията "
Разчита се на общите старания и приноса на всеки. Професорът дава образец с университетите в Съединени американски щати: " В Cal Poly или в друго висше учебно заведение никой не е талант. Има и хора с Нобелови награди, само че равнището като цяло е доста високо. Не можеш да попаднеш в такава общественост, в случай че не притежаваш избрана подготовка и умения. Дори някой да попадне инцидентно, има социална рамка, правила, които не разрешават да се вършат тотални глупости - и в политиката, и в науката, и във всички други сфери. В България не само че тази рамка е разрушена, само че има и изключителна опозиция тя да се построи още веднъж. Обикновените хора желаят, само че политиците не го разрешават, тъй като по този начин им е преференциално “, счита проф. Кашлакев.
Амбицията му е сходни модели на работа да стартират сполучливо да се ползват и в българските вузове.
Образование и нововъведения не стават единствено с пари,
уверен е съумелият българин. И изяснява: " Трябва да има способни хора, които знаят какво правят и по какъв начин да трансформират парите в хрумвания, генериращи нови пари. Успешна просвета значи да си намерил финансиране - европейски или български пари, направил си проучвания, те са оповестени в най-известните европейски и международни профилирани списания, четат се и се цитират от други сътрудници години наред. В доста други някогашни соцстрани това се получи. Чехия и Полша са най-добре. В техните университети се афишират състезания за професорско място - в същите издания, където това се прави и за места в Съединени американски щати, Англия или Франция. Организират се научни конференции на високо равнище.
В България професорите са нещо като учители, а университетът се приема за училище за студенти (поне в 90% казусът е такъв). Нормалното е единствено 20% да са образование, а в останалите 80% учител и студенти да се занимават с на практика неща, свързани със международната просвета и открития, да творят дружно. Теорията е значима, само че " правенето " и " откривателството " са още по-важни. Професорът не трябва да е просто повествовател на това, което е написал в учебника. Най-добре е той да преподава неща, които студентът няма от кое място другаде да го научи.
Дамян Кашлакев обича доста да пътува по света.
Бил е в над 70 страни
От всяка си взима мъничко пръст или пясък. Нерядко би трябвало да изяснява на митничари по границите за какво в багажа му има " съмнителни " бурканчета. „ Имам по шепа земя към този момент от над двеста места “, радва се на сбирката си професорът. Той има и друга колекционерска пристрастеност - събира дребни модели на коли.
Колекцията му към този момент наброява над 1000 колички. Обича и излетите в планината и да кара велосипед. Ценител е на качествените червени виновност. И доста обича книгите. " Напоследък ми остана време да прочета и „ В пукнатините на канона “ на Георги Господинов. Много одобрявам неговите произведения. От непознатите създатели най-вече ми подхожда Жозе Родригеш душ Сантуш. Имам всичките му книги ", споделя българинът с възрожденски дух.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ