Проф. Пламен Димитров: Здравето е висша ценност, то не трябва да е политически оцветено
Проф. доктор Пламен Димитров, дм е шеф на НЦОЗА. Завършва медицина през 1988 година През 2001 година придобива магистърска степен по епидемиология в Мичиганския щатски университет, а през 2011 година приключва магистратура по публично здраве и здравен мениджмънт в МУ-София.
През 2004 година пази дисертационен труд по научната компетентност „ Социална медицина и организация на опазването на здравето и фармацията “. От 2008 година е доцент, а от 2013 година е професор по обществена медицина и организация на опазването на здравето и фармацията. Има добити две медицински специалности - „ Социална медицина и здравен мениджмънт “ и „ Хигиена “.
Професионалните му ползи са в региона на здравната политика и здравния мениджмънт, обществената медицина, промоцията на здравето и предварителната защита на заболяванията, хроничните незаразни заболявания, епидемиологията и биостатистиката, оценката на здравните технологии, обществените детерминанти на здравето. Ръководител на планове и стратегии на Европейски Съюз и СЗО. Автор и съавтор на над 150 научни изявления. Председател е на Експертния съвет по здравната компетентност „ Социална медицина и здравен мениджмънт “ към министъра на опазването на здравето.
Днес, при започване на Европейската седмица на публичното здраве беседваме с проф. Димитров за ролята на НЦОЗА в системата на опазването на здравето ни и приносите на неговите специалисти за образуването на националната здравна политика.
Проф. Димитров, през днешния ден се открива Европейската седмица на публичното здраве. Това е мотив да Ви попитам за какво това разбиране в неговата същина и философия си остава непознато и неясно за българина?
Общественото здраве е систематизирана характерност на здравето на съответното общество, което се преглежда като комплицирана динамична система от интегрално свързани между тях съставни елементи, в тясна връзка и взаимоотношение с останалите публични и естествени системи. Философията на публичното здраве се основава на разбирането, че здравето е освен персонална, а и социална отговорност.
Общественото здраве е обвързвано със здравето на цялото население, а не с това на индивида. Този холистичен метод включва наблюдаване и проучване на честотата на болесттите измежду популацията, предварителната защита им и промоция на здраве, както и проучване на детерминантите на здравето измежду популацията и осъществяване на целенасочени дейности, ориентирани към смяната на самостоятелното държание.
Важно е да се означи, че нашето здраве е подвластно от доста фактори – генетични и биологични, фактори на околната среда, социално-икономически фактори, здравно държание, досегаемост и качество на здравното обслужване. И тук е забавно да се обърне внимание, че съгласно редица изследвания с най-голяма тежест за установяване на равнището на публичното здраве са социално-икономическите фактори – 40% от здравето на обществото зависи от тях, следвани от здравно държание – 30%, генетични и биологични фактори – 10%, фактори на околната среда – 10%, досегаемост и качество на здравното обслужване – 10%.
Колкото и старания да бъдат полагани от органите и експертите, работещи в областта на публичното здраве, смяната на метода на живот към по-здравословен е отговорност и обвързване на всеки един от нас. Добро здраве в обществото може да бъде реализирано освен с развиване на мрежа от лечебни заведения и с увеличаващи се вложения в тях, само че и посредством дейни действия на цялото общество, а освен на здравната система.
Това е и главният смисъл на публичното здраве. Може би част от казуса в нашата страна е, че хората сякаш не осъзнават изцяло един от главните постулати за реализиране на положително здраве, а точно, че грижата за него е дело на всеки един от нас. Като че ли сме привикнали за всичко да се грижи страната и все чакаме различен да взема решения вместо нас.
Известно е, че НЦОЗА подава статистическите данни, въз основа на които се изготвя Годишният отчет за здравето на жителите и осъществяването на националната здравна тактика. Тенденциите, които съдържат тези отчети, напълно не са удобни, също така се оказаха устойчиви във времето. Кои от тях, от гледната точка на експерт по публично здраве, бихте определили като най-обезпокоителни?
НЦОЗА прави главната активност по правенето на отчета, като координира и обобщава данните от разнообразни институции, получени както от Министерството на здравеопазването, по този начин и от други институции, отвън системата на Министерство на здравеопазването. В този смисъл ролята на НЦОЗА е освен да подава статистически данни за правене на отчета, а и да ги проучва и показа в синтетичен тип. Както Вие отбелязахте, трендовете, които съдържат годишните отчети, не са удобни и са устойчиви във времето, само че по едно и също време с това се виждат и някои позитивни промени.
Най-обезпокоителни остават данните, отнасящи се до главните демографски и здравни индикатори. Продължават отрицателните промени във възрастовата конструкция на популацията, характеризиращи се с демографското остаряване – броят и делът на популацията до 15-годишна възраст се резервира на съвсем същото равнище от 2020 година и е 14.5% от общия брой на популацията, като е по-нисък от същия за Европейски Съюз (15.1%).
Увеличава се делът на популацията над 65 години, който през 2021 година доближава 21.7%. В 26 области на страната популацията в тази възраст е повече от 1/5 от цялото население на региона. Демографското остаряване на популацията е проблем, присъщ и за другите страни членки на Европейски Съюз. Средната дълготрайност на живота у нас е 73.6 година и понижава спрямо миналата година, като остава и по-ниска от тази в Европейски Съюз – 80.1 година
Запазва се дълготрайната наклонност за понижаване на раждаемостта (8.5‰), обективно обусловена от въздействието на редица демографски, обществени и стопански фактори, и остава по-ниска от междинната стойност за Европейски Съюз (9.1‰), въпреки и да се приближава до равнището в множеството европейски страни.
Запазва се наклонността за по-висока смъртност при мъжете, в сравнение с при дамите и в селата, в сравнение с в градовете, със непокътнати териториални разлики по области. Показателят за 2021 година продължава да нараства по отношение на миналата година – от 18.0‰ на 21.7‰ и остава доста по-висок от междинния за Европейски Съюз – 11.9‰. България остава страната с най-голям типов коефициент за обща смъртност измежду страните от Европейски Съюз, без значение от изразената наклонност за понижение през последните години.
В същото време достигнатото ниво на детската смъртност (5.6‰) продължава откритата устойчива наклонност към понижаване, индикаторът за преждевременната смъртност понижава и е 20.3%, майчината смъртност (5.1 на 100 хил.) също понижава по отношение на 2020 година
Обезпокоителни са данните, които се отнасят до разпространяването на главните рискови фактори за здравето - тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена физическа интензивност, които са директно свързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания.
Данните от Националното изследване на факторите на риска за здравето, извършено през 2020 година, демонстрират, че 39.4% от популацията над 20 година и 16.9% от децата на възраст 10-19 година в страната използват никотинови произведения. На фона на понижаване на тютюнопушенето в Европейски Съюз, броят на пушачите в България се резервира постоянен. По отношение на използването на алкохол 65.5% от лицата над 20-годишна възраст и 28% от децата на 10-19 година употребяват алкохолни питиета. България отбелязва забележителен растеж на потреблението на алкохолни питиета през последните години, като се следи нарастване с 8.1 л за интервала 2010-2020 година.
Тревожен е фактът, че над 60% от популацията на възраст над 20 година са с незадоволителна физическа интензивност. Сериозен е казусът с ниската физическа интензивност и при децата на възраст 10-19 години - 10% от тях не упражняват никаква физическа интензивност. При децата от 5 до 19-годишна възраст със свръхтегло и затлъстяване са надлежно 32,0% и 12,8%. При лицата от 19 до 75+ годишна възраст със свръхтегло са 54,7% и със затлъстяване – 21,4%.
Докладът показва и данни за финансирането на здравните действия, човешките запаси в системата, активността на лечебните заведения, фармацевтичния бранш и лекарствената политика.
С регулацията на профилираните медицински действия в извънболничната здравна помощ са обезпечени дейностите по профилактиката и диспансерното наблюдаване за групите от популацията, които се нуждаят от специфични грижи. С всяка минала година броят на лицата, включвани в регистъра на диспансерно болните, нараства по отношение на миналата година и по отношение на съответното предишно тримесечие, което води до повишаване със същия ритъм и на средствата, обезпечаващи този тип активност.
Тенденцията на застаряване на популацията като цяло и изключително на обезпечените лица води до по-висока нужда от здравна помощ. От друга страна, по-ниските приходи на част от лицата в тази група водят до отрицателната наклонност, обвързвана с незакупуване и неприлагане на предписаното извънболнично лекуване, в резултат на което нараства потребността от болнично лекуване.
Ръководите една огромна конструкция със съществени задължения в областта на опазването на здравето, в частност на промоцията, предварителната защита и профилактиката. Промени ли се НЦОЗА през годините, стана ли той съпоставим в тези свои действия си със сродните структури в Европа?
НЦОЗА има деен водещ принос при осъществяването на редица национални стратегии, проекти и тактики.
НЦОЗА прави и разнообразна аналитична лабораторна активност, както и информационно-аналитична активност, посредством която се обезпечава осведомителното обезпечаване на ръководството на опазването на здравето. Като орган на статистиката, според Закона за статистиката, НЦОЗА е източник на формалната статистическа здравна информация у нас.
На Вашия въпрос – да, НЦОЗА фактически се промени през последните години, поради всички структурни промени, протекли под концепцията за „ усъвършенстване на административните структури “, което от своя страна е обвързвано с разширение на обсега на активността ни, само че при доста по-ограничен щат на работещите по обособени и значими за публичното здраве посоки.
Независимо от това по своите задължения НЦОЗА е изцяло съпоставим със сродни институции в Европа. Центърът е член на Международната асоциация на институтите по публично здраве – организация, сплотяваща всички национални институти и центрове по публично здраве в целия свят и на EuroHealthNet – организация, която сплотява разнообразни институции, работещи в региона на публичното здраве в Европейския съюз.
Ние участваме интензивно в активността на тези организации и това участие ни дава опция за обмяна на опит и за прилагане на най-хубавите практики. Сравнявайки нашата активност с активността на сродни институции, виждаме, че ние сме изцяло съизмерими с другите водещи центрове по публично здраве.
Трябва да се означи, че НЦОЗА с изключение на научно-приложна е и обучителна организация, която провежда образованието на специализанти и докторанти в няколко съществени посоки – обществена медицина, хигиена, хранене и диетика и токсикология.
Нямате ли обаче чувството, че тези старания остават някак зад кадър – неразпознати, недооценени, може би подценени?
За страдание, би трябвало да се съглася с Вас. В сегашния си тип НЦОЗА е правоприемник на няколко независими национални центъра, които са минали през редица процеси на уедряване посредством обединявания и присъединения – Национален център по хигиена, здравна екология и хранене, Национален център по публично здраве, Национален център по здравна информация и Национален център по наркомании.
Днес НЦОЗА е правоприемник на фактически значими за нашата страна институции, които през годините са били окомплектовани със забележителен брой висококвалифициран личен състав, само че, за жалост заради редица политически решения, осъществени като „ усъвършенстване на административните структури “, се е стигнало до сегашната обстановка, в която един център сплотява извънредно разнородни действия в областта на публичното здраве.
Бих споделил, че НЦОЗА покрива огромна и доста основна част от сферата на публичното здраве, за която в страната няма различни структури. Много необичайно звучи, когато някъде се каже – „ Какво прави този Център? “. Съветвам всички, които вършат такива изказвания, първо да се срещнат с активността на НЦОЗА - на нашия уебсайт има голяма по размер информация, да се поинтересуват малко повече, а не да сипят с лека ръка квалификации.
Освен това съм открил, че в очите на експертите НЦОЗА се занимава единствено с това, което тях персонално ги интересува. За някои НЦОЗА е единствено статистиката, която подава, за други е психологичното здраве и зависимостите, за трети е лабораторната активност, която правим, факторите на околната среда, майчиното и детското здраве, и така нататък Така че, когато се разяснява активността на НЦОЗА, е добре да се има поради извънредно необятният обсег на действия, които се правят.
Но може би би трябвало и време, и още по-усилена работа за одобряване на мястото и ролята на НЦОЗА в системата на опазването на здравето.
НЦОЗА като институция е в непрестанен контакт с Регионалните здравни инспекции - РЗИ. Според Вас задоволително постоянни ли са те или кадровият недостиг визира и тяхното действие и развиване?
Като конструкция на Министерството на здравеопазването, НЦОЗА е в непрестанен контакт с органите на държавния здравен надзор (ДЗК), каквито са районните здравни инспекции (РЗИ). Заедно с тях ние правим действия по оценка на здравния риск и запазване здравето на индивида от въздействието на нездравословни фактори на виталната среда; консултираме структурите на ДЗК при осъществяване на контролни действия, свързани с способи за установяване на физични, химични и микробиологични параметри в разнообразни среди и с оценката на качеството на съставените елементи на виталната среда и здравния риск; правене на рекомендации и стратегии за попречване и понижаване на риска за публичното здраве от неподходящо въздействащи фактори на средата.
Структурите на ДЗК интензивно спомагат и дават нужната информация на НЦОЗА, с оглед правенето на систематизиран годишен отчет за качеството на атмосферния въздух и здравното положение на популацията, и за систематизиран годишен разбор на качеството на водата за питейно-битови цели и други
И в този момент на Вашия въпрос, дали те са задоволително постоянни, или кадровият недостиг визира и тяхното действие и развиване?
COVID-19 пандемията ясно сподели извънредно значимата роля на Регионалните здравни инспекции. Колегите от РЗИ бяха въвлечени в най-разнообразни действия в битката с инфекцията. Тогава се видя, че там работят висококвалифицирани експерти, само че се видяха и слабостите на системата, резултат от нейното недооценяване през последните години.
Кадровото застраховане в структурите, свързани с запазване на публичното здраве в страната, каквито са НЦОЗА, другите центрове по проблемите на публичното здраве, районните здравни инспекции, продължава да е незадоволително, с максимален недостиг на лекари и други медицински експерти. Общият дефицит на експерти в областта на публичното опазване на здравето излага на риск ефикасното осъществяване на всички действия, засягащи както опазването на човешкото здраве и благоденствие в частност, по този начин и здравната сигурност на страната.
И защото подобряването на публичното здраве е водеща политика, би трябвало да се обърне по-голямо внимание за укрепването на структурите, работещи в региона, изключително във връзка с човешките запаси, които стават все по-малко и са в преклонна възраст. За да се резервира устойчивото и пълноценно действие на цялата система на публичното здраве, са нужни целенасочени и устойчиви решения. Здравето на обществото зависи освен от съществуването на лечебни заведения, само че и от ефикасни структури за запазване на публичното здраве.
В какви планове вземат участие специалистите на Центъра сега и какви са практическите резултати, които се чакат от тях?
НЦОЗА е главен реализатор в редица интернационалните планове в границите на Програмите за деяние на Европейския съюз в региона на здравето по механизма „ Съвместни дейности “, след номинация от Министерството на здравеопазването. По този механизъм НЦОЗА е участник в взаимни дейности в региона на предварителната защита на рака и други незаразни болести; дейности, свързани със здравните детерминанти, със здравните неравенства, за надзор на тютюнопушенето, за предварителната защита на самоубийствата и положителни практики за политики за психологично здраве, за използване на валидирани най-хубави практики в региона на храненето и други Съвместно с Европейския център за мониторинг на опиатите и наркоманиите, НЦОЗА прави действия в региона на предварителната защита на използването на опиатите. Също по този начин НЦОЗА взе участие и в планове по стратегия „ Хоризонт 2020 “, като план „ RECOVER-E - Мащабно приложение на психично-здравни грижи, основани в общността, за хора с тежки психологични болести в Европа “.
НЦОЗА има участия и в планове, финансирани от Фонд „ Научни проучвания “: „ Социално-икономическа успеваемост от потребление на утайките от ПСОВ в селското стопанство “; „ Аерозоли, получени при конверсията на биомаса и техни органични екстракти – цитотоксичен и оксидативен отговор на моделни системи от белодробни кафези “; „ Микробиом и състав на кърма: основни фактори, роля и взаимовръзка с оралната и чревна микробиота при новородени деца “; „ Сезонна динамичност на предпочитан съгласно новата Европейска инструкция за качеството на питейната вода токсин микроцистин-LR “.
Искам да отбележа, че всички планове, в които НЦОЗА взе участие, като се изключи че имат научна част, те са със мощно изразена практическа устременост. Резултатите от плановете имат директно приложение в областите, в които те са изпълнявани.
В Европейската седмица на публичното здраве какви послания желаете да отправите към българските политици?
Европейската седмица на публичното здраве е самодейност на Европейската асоциация за публично здраве, подкрепена от Регионалния офис на СЗО за Европа и съфинансирана от Европейския съюз. Това е годишна самодейност, която стартира през 2019 година и продължава да се разраства.
Тя има за цел да увеличи осведомеността по отношение на публичното здраве и да насърчи съдействието сред публичната здравна общественост в Европа, посредством основаване на доверие и новаторски способи за съдействие сред всички експерти, допринасящи за публичното здраве на локално, национално, районно и европейско равнище.
Тази самодейност е директно ориентирана към политиците, за слагане на проблемите на публичното здраве във фокуса на политиките, водени от тях.
Основното обръщение, което желая да насочва е, че здравето не би трябвало да бъде политически оцветено. Здравето е висша полезност, което за жалост разбираме, че е по този начин, когато то е изгубено или е нарушено. Затова дано да го ценим и навреме да поставяме всички старания за неговото опазване и възстановяване. Тук желая да загатна главната политика на СЗО – „ Здраве във всички политики “.
Смисълът е, че постигането на положително здраве в обществото не е по силите единствено на здравния бранш. Всички браншове и структури, както държавни, общински, по този начин и университетски, неправителствени и други, би трябвало да работят дружно, с цел да се реализира положително здраве в обществото.
Друго, на което желая да обърна внимание, е, че в здравната система би трябвало доста деликатно и премислено да се вършат каквито и да е промени, не че те не са нужни.
За да се реализира смяна в здравето на нацията, е нужен дълъг времеви интервал, тъй че не е реалистично в границите на един управнически мандат да се чака да се реализира и регистрира доста усъвършенстване в здравния статус на популацията. Всички политики, които се залагат в здравната система, би трябвало да не зависят от субективни и тесни политически цели. Кадрите в опазването на здравето, в това число в областта на публичното здраве, се построяват за дълги години. Те би трябвало да бъдат непрестанно развивани, стимулирани и защитавани, защото всички знаем, че те са незадоволителни. Обществото и политиците имат значими отговорности по отношение на повишение на публичното здраве и здравната сигурност. Само с обединени старания може да стартираме смяна в равнището на здравето на нашето общество в посока неговото стабилно възстановяване.
През 2004 година пази дисертационен труд по научната компетентност „ Социална медицина и организация на опазването на здравето и фармацията “. От 2008 година е доцент, а от 2013 година е професор по обществена медицина и организация на опазването на здравето и фармацията. Има добити две медицински специалности - „ Социална медицина и здравен мениджмънт “ и „ Хигиена “.
Професионалните му ползи са в региона на здравната политика и здравния мениджмънт, обществената медицина, промоцията на здравето и предварителната защита на заболяванията, хроничните незаразни заболявания, епидемиологията и биостатистиката, оценката на здравните технологии, обществените детерминанти на здравето. Ръководител на планове и стратегии на Европейски Съюз и СЗО. Автор и съавтор на над 150 научни изявления. Председател е на Експертния съвет по здравната компетентност „ Социална медицина и здравен мениджмънт “ към министъра на опазването на здравето.
Днес, при започване на Европейската седмица на публичното здраве беседваме с проф. Димитров за ролята на НЦОЗА в системата на опазването на здравето ни и приносите на неговите специалисти за образуването на националната здравна политика.
Проф. Димитров, през днешния ден се открива Европейската седмица на публичното здраве. Това е мотив да Ви попитам за какво това разбиране в неговата същина и философия си остава непознато и неясно за българина?
Общественото здраве е систематизирана характерност на здравето на съответното общество, което се преглежда като комплицирана динамична система от интегрално свързани между тях съставни елементи, в тясна връзка и взаимоотношение с останалите публични и естествени системи. Философията на публичното здраве се основава на разбирането, че здравето е освен персонална, а и социална отговорност.
Общественото здраве е обвързвано със здравето на цялото население, а не с това на индивида. Този холистичен метод включва наблюдаване и проучване на честотата на болесттите измежду популацията, предварителната защита им и промоция на здраве, както и проучване на детерминантите на здравето измежду популацията и осъществяване на целенасочени дейности, ориентирани към смяната на самостоятелното държание.
Важно е да се означи, че нашето здраве е подвластно от доста фактори – генетични и биологични, фактори на околната среда, социално-икономически фактори, здравно държание, досегаемост и качество на здравното обслужване. И тук е забавно да се обърне внимание, че съгласно редица изследвания с най-голяма тежест за установяване на равнището на публичното здраве са социално-икономическите фактори – 40% от здравето на обществото зависи от тях, следвани от здравно държание – 30%, генетични и биологични фактори – 10%, фактори на околната среда – 10%, досегаемост и качество на здравното обслужване – 10%.
Колкото и старания да бъдат полагани от органите и експертите, работещи в областта на публичното здраве, смяната на метода на живот към по-здравословен е отговорност и обвързване на всеки един от нас. Добро здраве в обществото може да бъде реализирано освен с развиване на мрежа от лечебни заведения и с увеличаващи се вложения в тях, само че и посредством дейни действия на цялото общество, а освен на здравната система.
Това е и главният смисъл на публичното здраве. Може би част от казуса в нашата страна е, че хората сякаш не осъзнават изцяло един от главните постулати за реализиране на положително здраве, а точно, че грижата за него е дело на всеки един от нас. Като че ли сме привикнали за всичко да се грижи страната и все чакаме различен да взема решения вместо нас.
Известно е, че НЦОЗА подава статистическите данни, въз основа на които се изготвя Годишният отчет за здравето на жителите и осъществяването на националната здравна тактика. Тенденциите, които съдържат тези отчети, напълно не са удобни, също така се оказаха устойчиви във времето. Кои от тях, от гледната точка на експерт по публично здраве, бихте определили като най-обезпокоителни?
НЦОЗА прави главната активност по правенето на отчета, като координира и обобщава данните от разнообразни институции, получени както от Министерството на здравеопазването, по този начин и от други институции, отвън системата на Министерство на здравеопазването. В този смисъл ролята на НЦОЗА е освен да подава статистически данни за правене на отчета, а и да ги проучва и показа в синтетичен тип. Както Вие отбелязахте, трендовете, които съдържат годишните отчети, не са удобни и са устойчиви във времето, само че по едно и също време с това се виждат и някои позитивни промени.
Най-обезпокоителни остават данните, отнасящи се до главните демографски и здравни индикатори. Продължават отрицателните промени във възрастовата конструкция на популацията, характеризиращи се с демографското остаряване – броят и делът на популацията до 15-годишна възраст се резервира на съвсем същото равнище от 2020 година и е 14.5% от общия брой на популацията, като е по-нисък от същия за Европейски Съюз (15.1%).
Увеличава се делът на популацията над 65 години, който през 2021 година доближава 21.7%. В 26 области на страната популацията в тази възраст е повече от 1/5 от цялото население на региона. Демографското остаряване на популацията е проблем, присъщ и за другите страни членки на Европейски Съюз. Средната дълготрайност на живота у нас е 73.6 година и понижава спрямо миналата година, като остава и по-ниска от тази в Европейски Съюз – 80.1 година
Запазва се дълготрайната наклонност за понижаване на раждаемостта (8.5‰), обективно обусловена от въздействието на редица демографски, обществени и стопански фактори, и остава по-ниска от междинната стойност за Европейски Съюз (9.1‰), въпреки и да се приближава до равнището в множеството европейски страни.
Запазва се наклонността за по-висока смъртност при мъжете, в сравнение с при дамите и в селата, в сравнение с в градовете, със непокътнати териториални разлики по области. Показателят за 2021 година продължава да нараства по отношение на миналата година – от 18.0‰ на 21.7‰ и остава доста по-висок от междинния за Европейски Съюз – 11.9‰. България остава страната с най-голям типов коефициент за обща смъртност измежду страните от Европейски Съюз, без значение от изразената наклонност за понижение през последните години.
В същото време достигнатото ниво на детската смъртност (5.6‰) продължава откритата устойчива наклонност към понижаване, индикаторът за преждевременната смъртност понижава и е 20.3%, майчината смъртност (5.1 на 100 хил.) също понижава по отношение на 2020 година
Обезпокоителни са данните, които се отнасят до разпространяването на главните рискови фактори за здравето - тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена физическа интензивност, които са директно свързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания.
Данните от Националното изследване на факторите на риска за здравето, извършено през 2020 година, демонстрират, че 39.4% от популацията над 20 година и 16.9% от децата на възраст 10-19 година в страната използват никотинови произведения. На фона на понижаване на тютюнопушенето в Европейски Съюз, броят на пушачите в България се резервира постоянен. По отношение на използването на алкохол 65.5% от лицата над 20-годишна възраст и 28% от децата на 10-19 година употребяват алкохолни питиета. България отбелязва забележителен растеж на потреблението на алкохолни питиета през последните години, като се следи нарастване с 8.1 л за интервала 2010-2020 година.
Тревожен е фактът, че над 60% от популацията на възраст над 20 година са с незадоволителна физическа интензивност. Сериозен е казусът с ниската физическа интензивност и при децата на възраст 10-19 години - 10% от тях не упражняват никаква физическа интензивност. При децата от 5 до 19-годишна възраст със свръхтегло и затлъстяване са надлежно 32,0% и 12,8%. При лицата от 19 до 75+ годишна възраст със свръхтегло са 54,7% и със затлъстяване – 21,4%.
Докладът показва и данни за финансирането на здравните действия, човешките запаси в системата, активността на лечебните заведения, фармацевтичния бранш и лекарствената политика.
С регулацията на профилираните медицински действия в извънболничната здравна помощ са обезпечени дейностите по профилактиката и диспансерното наблюдаване за групите от популацията, които се нуждаят от специфични грижи. С всяка минала година броят на лицата, включвани в регистъра на диспансерно болните, нараства по отношение на миналата година и по отношение на съответното предишно тримесечие, което води до повишаване със същия ритъм и на средствата, обезпечаващи този тип активност.
Тенденцията на застаряване на популацията като цяло и изключително на обезпечените лица води до по-висока нужда от здравна помощ. От друга страна, по-ниските приходи на част от лицата в тази група водят до отрицателната наклонност, обвързвана с незакупуване и неприлагане на предписаното извънболнично лекуване, в резултат на което нараства потребността от болнично лекуване.
Ръководите една огромна конструкция със съществени задължения в областта на опазването на здравето, в частност на промоцията, предварителната защита и профилактиката. Промени ли се НЦОЗА през годините, стана ли той съпоставим в тези свои действия си със сродните структури в Европа?
НЦОЗА има деен водещ принос при осъществяването на редица национални стратегии, проекти и тактики.
НЦОЗА прави и разнообразна аналитична лабораторна активност, както и информационно-аналитична активност, посредством която се обезпечава осведомителното обезпечаване на ръководството на опазването на здравето. Като орган на статистиката, според Закона за статистиката, НЦОЗА е източник на формалната статистическа здравна информация у нас.
На Вашия въпрос – да, НЦОЗА фактически се промени през последните години, поради всички структурни промени, протекли под концепцията за „ усъвършенстване на административните структури “, което от своя страна е обвързвано с разширение на обсега на активността ни, само че при доста по-ограничен щат на работещите по обособени и значими за публичното здраве посоки.
Независимо от това по своите задължения НЦОЗА е изцяло съпоставим със сродни институции в Европа. Центърът е член на Международната асоциация на институтите по публично здраве – организация, сплотяваща всички национални институти и центрове по публично здраве в целия свят и на EuroHealthNet – организация, която сплотява разнообразни институции, работещи в региона на публичното здраве в Европейския съюз.
Ние участваме интензивно в активността на тези организации и това участие ни дава опция за обмяна на опит и за прилагане на най-хубавите практики. Сравнявайки нашата активност с активността на сродни институции, виждаме, че ние сме изцяло съизмерими с другите водещи центрове по публично здраве.
Трябва да се означи, че НЦОЗА с изключение на научно-приложна е и обучителна организация, която провежда образованието на специализанти и докторанти в няколко съществени посоки – обществена медицина, хигиена, хранене и диетика и токсикология.
Нямате ли обаче чувството, че тези старания остават някак зад кадър – неразпознати, недооценени, може би подценени?
За страдание, би трябвало да се съглася с Вас. В сегашния си тип НЦОЗА е правоприемник на няколко независими национални центъра, които са минали през редица процеси на уедряване посредством обединявания и присъединения – Национален център по хигиена, здравна екология и хранене, Национален център по публично здраве, Национален център по здравна информация и Национален център по наркомании.
Днес НЦОЗА е правоприемник на фактически значими за нашата страна институции, които през годините са били окомплектовани със забележителен брой висококвалифициран личен състав, само че, за жалост заради редица политически решения, осъществени като „ усъвършенстване на административните структури “, се е стигнало до сегашната обстановка, в която един център сплотява извънредно разнородни действия в областта на публичното здраве.
Бих споделил, че НЦОЗА покрива огромна и доста основна част от сферата на публичното здраве, за която в страната няма различни структури. Много необичайно звучи, когато някъде се каже – „ Какво прави този Център? “. Съветвам всички, които вършат такива изказвания, първо да се срещнат с активността на НЦОЗА - на нашия уебсайт има голяма по размер информация, да се поинтересуват малко повече, а не да сипят с лека ръка квалификации.
Освен това съм открил, че в очите на експертите НЦОЗА се занимава единствено с това, което тях персонално ги интересува. За някои НЦОЗА е единствено статистиката, която подава, за други е психологичното здраве и зависимостите, за трети е лабораторната активност, която правим, факторите на околната среда, майчиното и детското здраве, и така нататък Така че, когато се разяснява активността на НЦОЗА, е добре да се има поради извънредно необятният обсег на действия, които се правят.
Но може би би трябвало и време, и още по-усилена работа за одобряване на мястото и ролята на НЦОЗА в системата на опазването на здравето.
НЦОЗА като институция е в непрестанен контакт с Регионалните здравни инспекции - РЗИ. Според Вас задоволително постоянни ли са те или кадровият недостиг визира и тяхното действие и развиване?
Като конструкция на Министерството на здравеопазването, НЦОЗА е в непрестанен контакт с органите на държавния здравен надзор (ДЗК), каквито са районните здравни инспекции (РЗИ). Заедно с тях ние правим действия по оценка на здравния риск и запазване здравето на индивида от въздействието на нездравословни фактори на виталната среда; консултираме структурите на ДЗК при осъществяване на контролни действия, свързани с способи за установяване на физични, химични и микробиологични параметри в разнообразни среди и с оценката на качеството на съставените елементи на виталната среда и здравния риск; правене на рекомендации и стратегии за попречване и понижаване на риска за публичното здраве от неподходящо въздействащи фактори на средата.
Структурите на ДЗК интензивно спомагат и дават нужната информация на НЦОЗА, с оглед правенето на систематизиран годишен отчет за качеството на атмосферния въздух и здравното положение на популацията, и за систематизиран годишен разбор на качеството на водата за питейно-битови цели и други
И в този момент на Вашия въпрос, дали те са задоволително постоянни, или кадровият недостиг визира и тяхното действие и развиване?
COVID-19 пандемията ясно сподели извънредно значимата роля на Регионалните здравни инспекции. Колегите от РЗИ бяха въвлечени в най-разнообразни действия в битката с инфекцията. Тогава се видя, че там работят висококвалифицирани експерти, само че се видяха и слабостите на системата, резултат от нейното недооценяване през последните години.
Кадровото застраховане в структурите, свързани с запазване на публичното здраве в страната, каквито са НЦОЗА, другите центрове по проблемите на публичното здраве, районните здравни инспекции, продължава да е незадоволително, с максимален недостиг на лекари и други медицински експерти. Общият дефицит на експерти в областта на публичното опазване на здравето излага на риск ефикасното осъществяване на всички действия, засягащи както опазването на човешкото здраве и благоденствие в частност, по този начин и здравната сигурност на страната.
И защото подобряването на публичното здраве е водеща политика, би трябвало да се обърне по-голямо внимание за укрепването на структурите, работещи в региона, изключително във връзка с човешките запаси, които стават все по-малко и са в преклонна възраст. За да се резервира устойчивото и пълноценно действие на цялата система на публичното здраве, са нужни целенасочени и устойчиви решения. Здравето на обществото зависи освен от съществуването на лечебни заведения, само че и от ефикасни структури за запазване на публичното здраве.
В какви планове вземат участие специалистите на Центъра сега и какви са практическите резултати, които се чакат от тях?
НЦОЗА е главен реализатор в редица интернационалните планове в границите на Програмите за деяние на Европейския съюз в региона на здравето по механизма „ Съвместни дейности “, след номинация от Министерството на здравеопазването. По този механизъм НЦОЗА е участник в взаимни дейности в региона на предварителната защита на рака и други незаразни болести; дейности, свързани със здравните детерминанти, със здравните неравенства, за надзор на тютюнопушенето, за предварителната защита на самоубийствата и положителни практики за политики за психологично здраве, за използване на валидирани най-хубави практики в региона на храненето и други Съвместно с Европейския център за мониторинг на опиатите и наркоманиите, НЦОЗА прави действия в региона на предварителната защита на използването на опиатите. Също по този начин НЦОЗА взе участие и в планове по стратегия „ Хоризонт 2020 “, като план „ RECOVER-E - Мащабно приложение на психично-здравни грижи, основани в общността, за хора с тежки психологични болести в Европа “.
НЦОЗА има участия и в планове, финансирани от Фонд „ Научни проучвания “: „ Социално-икономическа успеваемост от потребление на утайките от ПСОВ в селското стопанство “; „ Аерозоли, получени при конверсията на биомаса и техни органични екстракти – цитотоксичен и оксидативен отговор на моделни системи от белодробни кафези “; „ Микробиом и състав на кърма: основни фактори, роля и взаимовръзка с оралната и чревна микробиота при новородени деца “; „ Сезонна динамичност на предпочитан съгласно новата Европейска инструкция за качеството на питейната вода токсин микроцистин-LR “.
Искам да отбележа, че всички планове, в които НЦОЗА взе участие, като се изключи че имат научна част, те са със мощно изразена практическа устременост. Резултатите от плановете имат директно приложение в областите, в които те са изпълнявани.
В Европейската седмица на публичното здраве какви послания желаете да отправите към българските политици?
Европейската седмица на публичното здраве е самодейност на Европейската асоциация за публично здраве, подкрепена от Регионалния офис на СЗО за Европа и съфинансирана от Европейския съюз. Това е годишна самодейност, която стартира през 2019 година и продължава да се разраства.
Тя има за цел да увеличи осведомеността по отношение на публичното здраве и да насърчи съдействието сред публичната здравна общественост в Европа, посредством основаване на доверие и новаторски способи за съдействие сред всички експерти, допринасящи за публичното здраве на локално, национално, районно и европейско равнище.
Тази самодейност е директно ориентирана към политиците, за слагане на проблемите на публичното здраве във фокуса на политиките, водени от тях.
Основното обръщение, което желая да насочва е, че здравето не би трябвало да бъде политически оцветено. Здравето е висша полезност, което за жалост разбираме, че е по този начин, когато то е изгубено или е нарушено. Затова дано да го ценим и навреме да поставяме всички старания за неговото опазване и възстановяване. Тук желая да загатна главната политика на СЗО – „ Здраве във всички политики “.
Смисълът е, че постигането на положително здраве в обществото не е по силите единствено на здравния бранш. Всички браншове и структури, както държавни, общински, по този начин и университетски, неправителствени и други, би трябвало да работят дружно, с цел да се реализира положително здраве в обществото.
Друго, на което желая да обърна внимание, е, че в здравната система би трябвало доста деликатно и премислено да се вършат каквито и да е промени, не че те не са нужни.
За да се реализира смяна в здравето на нацията, е нужен дълъг времеви интервал, тъй че не е реалистично в границите на един управнически мандат да се чака да се реализира и регистрира доста усъвършенстване в здравния статус на популацията. Всички политики, които се залагат в здравната система, би трябвало да не зависят от субективни и тесни политически цели. Кадрите в опазването на здравето, в това число в областта на публичното здраве, се построяват за дълги години. Те би трябвало да бъдат непрестанно развивани, стимулирани и защитавани, защото всички знаем, че те са незадоволителни. Обществото и политиците имат значими отговорности по отношение на повишение на публичното здраве и здравната сигурност. Само с обединени старания може да стартираме смяна в равнището на здравето на нашето общество в посока неговото стабилно възстановяване.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ