Неонатологът проф. д-р Мая Кръстева: Кърменето повишава имун...
Проф. доктор Мая Кръстева приключва медицина през 1980 година в Медицинския университет - Пловдив. От 1981 година стартира работа като неонатолог в АГ клиника на УМБАЛ „ Св Георги”, където работи и досега. Oт 2001 година оглавява Неонатологичното поделение. Преподава неонатология в МУ - Пловдив. Ръководител е на специализиращи лекари и е народен съветник по неонатология. Номинирана е за „ Лекар на годината “ през 2011 година На II Национален конгрес по неонатология е определена за ръководител на УС на Българската неонатологична асоциация (БНА). „ Марица “ се срещна с нея, с цел да даде информация по отношение на преимуществата на кърменето и проблемите, които родителите срещат.
Кърменето е основно за развиването на имунитета при децата и носи доста изгоди както за бебето, по този начин и за майката. Световната седмица на кърменето, която означаваме от 1 до 7 август, има за цел да осведоми обществото и най-много актуалните родители в тази посока.
По този мотив Неонатологията в УМБАЛ „ Св. Георги “ възнамерява осъществяване на самостоятелни диалози и беседи с майките на новородени, в които лекарите да отговорят на въпросите на родителите. Това е част от ежедневната работа на проф. Мая Кръстева, неонатолог с 42-годишна процедура.
Като експерт тя е безапелационна, че кърмените деца имат по-голяма отбрана от инфекции през първите 3-4 месеца, когато организмът им към момента не създава антитела. Така те боледуват по-рядко от инфекции на дихателните пътища, ушите или на стомашно-чревния тракт.
По време на кърменето антителата постъпват с кърмата и покачват имунитета. Освен това естественото хранене, както и естественото раждане, се отразява позитивно и на образуването на чревната микробиота, а имунният отговор зависи директно от нея. Благодарение на кърменето понижава рискът от развиване на алергии и атопичен дерматит, хипертония, сърдечносъдови болести, диабет, наднормено тегло при възрастните, показва още проф. Кръстева. Не на последно място посредством кърменето се построява и утвърждава прочувствената връзка сред майката и бебето.
Не са малко и изгодите за майките, които естественото хранене на бебетата носи. Кърмещите дами се възвръщат по-бързо след раждането, а костите им стават по-здрави. Освен това медицинските доказателства сочат, че при тях рискът от развиване на някои онкологични болести като рака на гърдата и този на яйчниците понижава.
Проф. Кръстева регистрира като проблем обстоятелството, че не всеки път родителите са наясно с проблемите на кърменето, преди то да пристигна на дневен ред след раждането. Затова тя счита, че подготовката за него е добре да съпътства бременността. Съветите се предлага да идват както от персоналните лекари на бременните дами, по този начин и от АГ експертите, които наблюдават положението им, с цел да могат да осведомят даже майките, които нямат персоналната мотивация да четат по въпроса.
Предвид многочислените изгоди от кърменето, проф. Кръстева споделя, че е целесъобразно то да стартира допустимо най-рано след раждането.
Ако няма здравословни проблеми и положението на майката и бебето е устойчиво, първото хранене може да се реализира още на първия или втория час след идването на бял свят на новороденото.
Относно продължителността на кърменето специалистите имат разнообразни мнения. Световната здравна организация предлага даването само на кърма през първите 6 месеца. Въвеждането на нови храни може да стартира сред 4.5 и 6 месец на бебето.
Според проф. Кръстева детето диктува процеса и режима на хранене съгласно личните си потребности. Същото се отнася и за оспорваното предоставяне на вода на новородените. Критерий за това дали храненето е пълноценно остава развиването на бебето и повишаването на тежестта.
Съществуват обаче обстановки, в които кърменето не се предлага. Противопоказанията в този смисъл могат да бъдат краткотрайни или непрекъснати. Към първата група спада развиването на инфекции при майката след раждането, протичащи с висока температура. По принцип всички тежки здравословни положения попречват кърменето, изяснява проф. Кръстева. Лечението с някои антибиотици и медикаменти също би могло да бъде причина естественото хранене краткотрайно да се приключи, защото някои от тях се отделят с кърмата и могат да застрашат здравето на новородените.
Химиотерапията и лъчелечението при онкоболните майки, приемът на противоепилептични лекарства, част от антидепресантите и антипсихотиците са измежду противопоказанията. Съществуват и някои инфекциозни болести като туберкулозата, които могат да се предадат на детето посредством кърмата.
От друга страна, желанието на майките да продължат професионалното си развиване след раждането може да бъде сериозен претекст за спиране на кърменето още след четвъртия или петия месец от раждането. Не на всички места в България се основават условия за кърмене на работното място. В тези случаи майката може да практикува авансово изцеждане на кърмата. Според проф. Кръстева има потребност да се работи в тази посока и това е ангажимент на работодателите.
По мотив на кърменето в подтекста на коронавирус пандемията и имунизационния развой проф. Кръстева изяснява, че към този момент има известни данни, които потвърждават, че имунизациите не въздействат отрицателно на състава на кърмата. Изследванията демонстрират, че направените антитела от майката след имунизацията се предават на новородените с кърмата в най-голямо количество в първите 3-4 седмици, след което равнището им спада. Все още обаче не може да се каже какъв брой дългогодишен е този имунитет, само че сигурно кърменето понижава риска кърмачето да развие коронавирус зараза.
Наличието на такава зараза при майката, въпреки това, не е причина за спирането на кърменето, когато отсъстват признаци или проявата им е лека. Условието е да се съблюдават всички рутинни противоепидемични ограничения при храненето или изцеждането на кърмата, която може да се дава на бебето, до момента в който тя е в изолираност, изяснява проф. Кръстева. При тежка симптоматика, когато хоспитализацията е наложителна, това на процедура е съвсем невероятно.
Кърменето е основно за развиването на имунитета при децата и носи доста изгоди както за бебето, по този начин и за майката. Световната седмица на кърменето, която означаваме от 1 до 7 август, има за цел да осведоми обществото и най-много актуалните родители в тази посока.
По този мотив Неонатологията в УМБАЛ „ Св. Георги “ възнамерява осъществяване на самостоятелни диалози и беседи с майките на новородени, в които лекарите да отговорят на въпросите на родителите. Това е част от ежедневната работа на проф. Мая Кръстева, неонатолог с 42-годишна процедура.
Като експерт тя е безапелационна, че кърмените деца имат по-голяма отбрана от инфекции през първите 3-4 месеца, когато организмът им към момента не създава антитела. Така те боледуват по-рядко от инфекции на дихателните пътища, ушите или на стомашно-чревния тракт.
По време на кърменето антителата постъпват с кърмата и покачват имунитета. Освен това естественото хранене, както и естественото раждане, се отразява позитивно и на образуването на чревната микробиота, а имунният отговор зависи директно от нея. Благодарение на кърменето понижава рискът от развиване на алергии и атопичен дерматит, хипертония, сърдечносъдови болести, диабет, наднормено тегло при възрастните, показва още проф. Кръстева. Не на последно място посредством кърменето се построява и утвърждава прочувствената връзка сред майката и бебето.
Не са малко и изгодите за майките, които естественото хранене на бебетата носи. Кърмещите дами се възвръщат по-бързо след раждането, а костите им стават по-здрави. Освен това медицинските доказателства сочат, че при тях рискът от развиване на някои онкологични болести като рака на гърдата и този на яйчниците понижава.
Проф. Кръстева регистрира като проблем обстоятелството, че не всеки път родителите са наясно с проблемите на кърменето, преди то да пристигна на дневен ред след раждането. Затова тя счита, че подготовката за него е добре да съпътства бременността. Съветите се предлага да идват както от персоналните лекари на бременните дами, по този начин и от АГ експертите, които наблюдават положението им, с цел да могат да осведомят даже майките, които нямат персоналната мотивация да четат по въпроса.
Предвид многочислените изгоди от кърменето, проф. Кръстева споделя, че е целесъобразно то да стартира допустимо най-рано след раждането.
Ако няма здравословни проблеми и положението на майката и бебето е устойчиво, първото хранене може да се реализира още на първия или втория час след идването на бял свят на новороденото.
Относно продължителността на кърменето специалистите имат разнообразни мнения. Световната здравна организация предлага даването само на кърма през първите 6 месеца. Въвеждането на нови храни може да стартира сред 4.5 и 6 месец на бебето.
Според проф. Кръстева детето диктува процеса и режима на хранене съгласно личните си потребности. Същото се отнася и за оспорваното предоставяне на вода на новородените. Критерий за това дали храненето е пълноценно остава развиването на бебето и повишаването на тежестта.
Съществуват обаче обстановки, в които кърменето не се предлага. Противопоказанията в този смисъл могат да бъдат краткотрайни или непрекъснати. Към първата група спада развиването на инфекции при майката след раждането, протичащи с висока температура. По принцип всички тежки здравословни положения попречват кърменето, изяснява проф. Кръстева. Лечението с някои антибиотици и медикаменти също би могло да бъде причина естественото хранене краткотрайно да се приключи, защото някои от тях се отделят с кърмата и могат да застрашат здравето на новородените.
Химиотерапията и лъчелечението при онкоболните майки, приемът на противоепилептични лекарства, част от антидепресантите и антипсихотиците са измежду противопоказанията. Съществуват и някои инфекциозни болести като туберкулозата, които могат да се предадат на детето посредством кърмата.
От друга страна, желанието на майките да продължат професионалното си развиване след раждането може да бъде сериозен претекст за спиране на кърменето още след четвъртия или петия месец от раждането. Не на всички места в България се основават условия за кърмене на работното място. В тези случаи майката може да практикува авансово изцеждане на кърмата. Според проф. Кръстева има потребност да се работи в тази посока и това е ангажимент на работодателите.
По мотив на кърменето в подтекста на коронавирус пандемията и имунизационния развой проф. Кръстева изяснява, че към този момент има известни данни, които потвърждават, че имунизациите не въздействат отрицателно на състава на кърмата. Изследванията демонстрират, че направените антитела от майката след имунизацията се предават на новородените с кърмата в най-голямо количество в първите 3-4 седмици, след което равнището им спада. Все още обаче не може да се каже какъв брой дългогодишен е този имунитет, само че сигурно кърменето понижава риска кърмачето да развие коронавирус зараза.
Наличието на такава зараза при майката, въпреки това, не е причина за спирането на кърменето, когато отсъстват признаци или проявата им е лека. Условието е да се съблюдават всички рутинни противоепидемични ограничения при храненето или изцеждането на кърмата, която може да се дава на бебето, до момента в който тя е в изолираност, изяснява проф. Кръстева. При тежка симптоматика, когато хоспитализацията е наложителна, това на процедура е съвсем невероятно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ