Проф.д-р Маргарита ПешеваИИ днес много успешно пише научни статии, рисува

Проф.д-р Маргарита Пешева

ИИ през днешния ден доста сполучливо написа научни публикации, рисува картини, прави комплицирани счетоводни интервенции, кара коли, побеждава на международни надпревари по шах, получава награди в състезания по снимка, композира музика, взе участие като пълновръстен член в бордовете на редица огромни корпорации. Изключително високите темпове в неговото развиване провокират някои основателни паники.

Наскоро, някои от най-известните имена в региона на ай ти технологиите като Илън Мъск, Стив Возняк, американският онлайн бизнесмен Еван Шарп, световноизвестният академик и публицист Ювал Ноа Харари разгласиха Отворено писмо към целия свят, с което желаеха шестмесечна пауза в създаването на огромни планове с ИИ, по-мощни от версията GPT-4. В него те споделят, че: ” генеративният ИИ може да донесе забележителна смяна в историята на живота на Земята, и той следва да бъде плануван и ръководен със съответното внимание и запаси ". Това се отнася и до сферата на медиите и публицистиката.

Как стартира всичко

" Лос Анджелис таймс " е първият вестник в света, който през 2014г. разгласява информация за земетресение в Калифорния, основана посредством алгоритъм/робот. Програмистът и публицист Кен Скуенке основава логаритъм, който автоматизирано основава къса публикация, при положение на земетресение или друга злополука. Написването на тази " робоновина " лишава едвам три минути, преди тя да се появи в Мрежата. Време, безусловно немислимо за един човек - публицист, който би трябвало да извърши поредност от интервенции, преди да седне и напише горещата вест за случилото се земетресение. Тази робоновина звучи напълно обикновено, като написана от същински кореспондент. Тя съдържа потребна информация за часа на земетресението, силата на гърмежа, като се базира на данните от " Американския институт за сеизмологични изследвания ". Новината е неразличима от другите вести, които основават хора-журналисти.

Оттук стартира летоброенето на епохата на актуалната робожурналистика, чиито артикули се основават от логаритми, а не от хора. Тази генерална смяна съществено слага под въпрос свободното слово на човека- публицист, който от ден на ден се усеща застрашен от извънредно бързото нахлуване на логаритмите в региона на публицистиката, която от епохи се преглежда като привилегирована зона за човешкия креативен талант, страж на верните дейности и морал на обществото. Но в случай че логаритмите (много скоро) съумеят да завладяват съвсем цялата територия на публицистиката, и изтласкат човека-журналист в периферията на тази доста значима специалност, дали свободата на словото в медиите в действителност ще изгуби човешката си територия и смисъл?

В близко време, когато логаритмите придобият прочувствена просветеност, тогава кому ще принадлежи свободното слово в публицистиката - на индивида като обичаен основател на тази специалност и главен „ притежател ” на най-големите й полезности? Или на вездесъщия логаритъм, който мълниеносно написа публикации, стартира лъжливи известия, манипулира събития, и в наши дни съвсем напълно покрива отколешната фраза: ”Човешко е да се бърка ”. Днес е неотложно тя радикално да се преобразува, примерно като: „ Алгоритмично е да се бърка ”. Поне доколкото логаритмите ( в публицистиката и други сфери) към този момент бъркат и мамят не по- малко от индивида.

Измамната онлайн публицистика
Изкуственият разсъдък към този момент генерира освен фиктивен текст, само че и фалшифицирано видео и аудио за извънредно малко време, освен това на доста ниска цена. В редица новинарски уеб сайтове, които генерират наличие от чатботове с изкуствен интелект се разгласяват напълно погрешни новини- да вземем за пример за гибелта на американския президент Джо Байдън, изкуствено генерирани изображения за нереален арест на Доналд Тръмп, подправени вести за гибелта на хиляди бойци във войната в Украйна и други Това са уеб сайтове с ниско качество, които анонимно се ръководят, и се устоят от автоматизирани реклами, които се купуват и продават посредством логаритми, или без намесата на индивида.

Проблемът е по какъв начин потребителите ще разграничават същинската журналистика- от псевдожурналистиката, генерирана посредством ИИ, и учредена най-много върху измамата? В тази връзка, основният изпълнителен шеф на News Guard Гордън Кровиц, който е някогашен издател на Wall Street Journal споделя, че: „ Използването на модели на изкуствен интелект, известни с измислянето на обстоятелства за основаването на това, което единствено наподобява като новинарски уеб сайтове, е машинация, маскирана като публицистика “.

Високите темпове на развиване
Според някои калкулации, в случай че един кореспондент за несъмнено време може да създаде 300 дописки, за същото време един алгоритъм/робот може да създаде 4400 дописки. Алгоритъмът/робот може да създаде до 2000 вести в секунда- връх, невъобразим за което и да е човешко създание.
През 2013г. алгоритмите/роботите са написали 350 милиона вести, а през 2014г. те към този момент са 1 милиард. Днес компютърно генерираните вести към този момент са няколко милиарда годишно. Според Кристиан Хамънд, професор по компютърни науки и публицистика до 2025г. 90% от новините в медиите ще бъдат компютърно генерирани.

До 2050г. броят на умните робо/алгоритми евентуално ще надвиши 10 милиарда. А единствено до 10 години логаритмите освен дейно ще поддържат връзка с хората, само че евентуално ще станат и прочувствено интелигентни. Това ще се случи посредством нововъведенията в областта на изкуствения разсъдък. Неслучайно Европейска комисия преглежда казуса за обществените резултати от въвеждането на изкуствения разсъдък, който освобождава човешки капацитет в редица сфери. Вече се разисква известно понижаване на работната седмица, с цел да се запазят нужните работни места - като противопоставяне на натиска, който изкуственият разсъдък оказва върху хората в редица индустриални браншове, както и в региона на медиите и публицистиката. IBM неотдавна оповести, че редица работни позиции към този момент ще се заемат от логаритми, а не от хора.
Примерите
Първи образец. Хората доста дълго сочат играта на шах като най-хубавото доказателство за човешкото предимство над изкуствения разсъдък. До 10 февруари 1997г. когато изкуственият разсъдък " Дийп Блу " на Ай Би Ем победи международния първенец по шахмат Гари Каспаров, и в действителност опроверга тази рекламация за човешко съвършенство.

Втори образец. Дейвид Коуп, професор по музикознание в Калифорнийския университет в Санта Крус създава компютърна стратегия EMI( Експерименти по музикален разсъдък ), която може да композира хорали в стила на Йохан Себастиан Бах. Създаването на подобен профилиран изкуствен интелект лишава 7 години, само че EMI още от своето " раждане " съумява да композира 5 000 хорала в стила на Бах единствено за един ден. След което основава музика в стила на Бетховен, Шопен, Рахманинов, Стравински. ЕMI " издава и своя първи албум " Класическа музика, композирана от компютър ", и когато хората слушат нейните композиции, без да знаят, че това е музика, основана от логаритъм, постоянно я хвалят, че тя " има богата психика " и " прочувствено влияние ".
Музиката, създавана от Homo Deus на процедура е неразпознаваема от музиката, създавана от Homo Sapiens в продължение на епохи. Ето за какво не трябва да се учудваме, че снимка, основана от логаритъм неотдавна получи висока премия. В този случай фотографът етично отхвърли премията, само че дали постоянно ще бъде по този начин? И по какъв начин ще разграничаваме творбите, основани от естествения, и от изкуствения разсъдък, откакто те, всъщност, са неразличими?
Бъдещето под опасност
Ювал Ноа Харари, професор в Еврейския университет в Йерусалим неотдавна разгласява тревожни размишления по отношение на огромните рискове, които ИИ носи със себе си. За него ИИ е първата технология в историята, която сама може да взема решения. „ Новото потомство изкуствен интелект освен популяризира наличието, което хората създават, само че може и единствено да създава наличие. Представете си какво би означавало да живеете в свят, в който множеството текстове, мелодии, ТВ сериали и облици са основани от безчовечен разсъдък. Ние просто не разбираме какво значи това. Какви биха били последствията от това изкуственият разсъдък да превземе бъдещето? ”

Според Харари, това е опасност повече за демокрациите, в сравнение с за властническите режими, защото демокрациите разчитат на публичния диалог. Демокрацията на процедура е диалог - хора, които беседват един с различен. Но в случай че диалогът бъде високомерен от изкуствения разсъдък, с демокрацията е свършено- споделя той. „ Днес силата и пълномощията се реалокират за пръв път в историята. Изобретихме нещо, което ни лишава пълномощия. И това се случва толкоз бързо, че множеството хора даже не схващат какво става. Трябва да подсигуряваме, че изкуственият разсъдък ще взема положителни решения за нашия живот. Но това е проблем, който надалеч не сме разрешили ”.
Възможните изходи
Според Ювал Ноа Харари, първият вероятен излаз е, че бързото развиване на технологиите и изкуственият разсъдък ще създадат същинска гражданска война в пазара на труда, като изхвърлят на улицата милиони безполезни хора, които ще бъдат елементарно изхранвани, само че ще прекарват времето си в компанията на опиатите и 3D световете на виртуалната действителност. И в същото време ще сътвори дребен хайлайф от свръхчовеци, които ще владеят и ръководят компютърните логаритми.

Вторият вероятен излаз е посочен от шефа на Института за бъдещето в Лондон Ник Бостром, който предизвестява, че човечеството едва ли ще стигне до такава деградация, тъй като изкуственият разсъдък, откакто изпревари човешкия разсъдък, може би просто ще унищожи цялото човечество. Изкуственият разсъдък евентуално ще направи това от боязън, че човешкият жанр ще се обърне против него, и може да се опита да го изключи от мрежата.
Регулациите, авторските права
Голямото предизвикателство в идващите десетилетия ще бъде запазването на салдото в връзките сред хората и алгоритмите/ роботите, и основаването на законова рамка за контролиране на тези връзки. Неслучайно Европейска комисия разисква основаването на законова рамка, която да даде самобитни " човешки права " на логаритмите, да узакони тяхната „ електронна идентичност ”. Представители на Екологичен потенциал към този момент разискват правила, които да подсигуряват сигурността на изкуствения разсъдък. Предвижда се алгоритмите/роботите да бъдат задължени да имат и спомагателни системи за отбрана, които разрешават на индивида да изключи един робот във всяка обстановка, както и потреблението на роботи при положение на война.

Много бързото развиване на така наречен генеративен ИИ принуждава обществото да сътвори напълно нови правила за правата върху интелектуалната благосъстоятелност.
Тяхната задача е да защитят творби като текстове, изображения, дизайни и други, гарантирайки, че основателите им ще получат полагащото им се заплащане. Какво става в случай че системите на изкуствения разсъдък основат публикация, ария, филм или рекламно лого? Кой ще има авторските права- програмистите/хората или алгоритмите/роботите? И в действителност по какъв начин ще бъдат обезщетени тези създатели, чиито творби са били употребявани при образованието на въпросните логаритми?
Това са доста комплицирани въпроси, на които през днешния ден е мъчно да се даде еднопосочен отговор. Факт е, че медийната промишленост се усеща все по-заплашена, и тя стартира да се съпротивлява. Фотоагенцията Getty Images към този момент съди компанията за изкуствен интелект Stability AI, за която се твърди, че е обучила своя генератор на изображения с над 12 милиона нейни фотоси. Европейска комисия към този момент приготвя някои законови регулации, които се отнасят до ИИ, и нуждата от опазване на авторските права върху истински творби, основани от хора, а не от логаритми.
Научната фантастика. Прогнозите
Голяма част от прогнозите в научната фантастика, като предписание се сбъдват. Жул Верн в своите романи предсказва кацането на човек на Луната и появяването на малкия екран. Именно   той предвижда основаването на подводници и кораби. Хърбърт Уелс предвижда появяването на атомната бомба, а Артър Кларк в романите си предлага на човечеството галактическите спътници и електронните вестници. Дъглас Адамс в романа си „ Пътеводител на галактическия стопаджия ” планува аудио превода от разнообразни езици в действително време. Рей Бредбъри в „ 451 градуса по Фаренхайт ” планува появяването на слушалките, които се слагат в ухото за слушане на музика. Айзък Азимов подарява на всички нас общото бъдеще на хората и алгоритмите/роботите, както и неговите три закона за роботиката, ориентирани към запазване и предпазване на човешкото общество и неговия натурален разсъдък. Струва се да напомним и четвъртия Нулев закон на роботиката, който съдържа доста значимо предизвестие: ”Един робот не би трябвало да предизвиква щета на човечеството или посредством бездействието си да допусне на човечеството да бъде породена щета ”.
Съдбоносносните въпроси
Homo sapiens, като вкарва изкуствения разсъдък в редица свои действия, дали си дава сметка за заплахата, която в близко бъдеще дебне човешкото общество като цяло? За опцията изкуственият разсъдък, безусловно на следващия ден, да се еманципира и реализира цялостен надзор върху човешката цивилизация? Факт е, че генеративният логаритъм GPT-5 може да се самообучава и да се надгражда, да открива контакт с други логаритми, да създава нови артикули и тактики, за които индивидът даже не е предполагал. Например компютърната стратегия с изкуствен интелект " АлфаГо " на Google се самообучава на античната китайска настолна игра Го, която е доста по-сложна от шахмата. През март 2016г. в Сеул е проведена среща сред " АлфаГо " и международният първенец по Го, южнокорееца Ли Седол. " АлфаГо " побеждава Ли с 4:1, като употребява такива необикновени ходове и истински тактики, които смайват специалистите.

Доколко се сбъдват сериозните опасения, дефинирани още през 2015г. от Стивън Хокинг и Илън Мъск в Отворено писмо до света, в което се споделя, че бързото развиване на изкуствения разсъдък може да докара до практическото заличаване на индивида и човешката цивилизация?

„ Изкуственият разсъдък е по-голямо предизвикателство от нуклеарното оръжие. С нуклеарните оръжия беше допустимо да се измислят правила за въздържане, при които имаше известна симетричност сред вредите върху всяка от страните “, споделя Хенри Кисинджър. И формулира някои доста съществени метафизичен въпроси:
-„ Технологията за изкуствен интелект слага хората пред нуждата да дефинират - или може би да премислят - нашата роля в света. В продължение на 300 години, в цялата „ ера на разсъдъка “, хората са се управлявали от правилото „ Мисля – затова живея “. Но в случай че ИИ също „ мисли “, тогава кои сме ние?

-Ако ИИ напише най-хубавия сюжет на годината, би трябвало ли да му бъде даден Оскар?
-Ако ИИ може да симулира или пък сполучливо да организира най-важните дипломатически договаряния за годината, би трябвало ли да му бъде присъдена Нобелова премия за мир? Или тя ще би трябвало да бъде присъдена на хората, основали логаритъма за този изкуствен интелект?
-Могат ли машините да имат „ креативен “ капацитет?
- Може ли ИИ да се сприятелява с хората? Какво ще бъде въздействието на ИИ върху културата, човешката природа и историята? ”.
Съдбоносни въпроси, които чакат своя фактически правилен отговор – от Homo Sapiens, от кой различен?