Проф. Божидар Димитров е човек, който няма да бъде забравен.

Проф. Божидар Димитров е човек, който няма да бъде пропуснат. Делото му ще остави трайна следа, тъй като той посвети живота си на България и нейната велика история. Днес, когато прахта му бе разпръсната край остров Св. Иван, кметът на Созопол Панайот Рейзи не криеше тъгата си от тежката загуба. Но гибелта е просто форма на живот, както бе споделил един български стихотворец.

„ Божидар бе човек с основно Ч, огромно сърце! Всяка минута с него бе равна на история. Спомням си, когато ми разказваше за параклиса на Св. Марина и по какъв начин светицата го избавила. Бабата и дядото на професора са родом от с. Веселие. Когато Божидар бил на една годинка, се разболял от доста тежка пневмония – на процедура смъртна присъда и просто го чакали да почине.

През нощта баба му сънувала, че внукът й умира и би трябвало да отиде до храма на Св. Марина. Ден по-късно, още веднъж в съня й, се явила самата светица с думите: „ Какво лежиш тука? Бързо иди да почистиш дома ми (храма). Искате помощ, а ме забравихте “ , спомня си диалога с Божидар Димитров кметът на Созопол Панайот Рейзи, написа " Флагман ".

Още при изгрев слънце тя вдигнала брачна половинка си, качили се на каруцата и тръгнали от с. Веселие към параклиса на Св. Марина край Созопол. През това време майката на Божидар изпратила човек да ги настигне и да ги върне назад у дома, тъй като детето умира – изгаря от висока температура, кашля, не може да спи и не се храни.

Баба му схванала, че внучето й си отива, само че почистила храма и едвам тогава с дядото тръгнали назад. Каква била изненадата им, когато влизайки през портата на дребната фамилна къща, видяли щерка си усмихната, а бебето - умерено.

" Лично на мен е разказвал тази история, може би тя ще види бял свят за първи път през днешния ден, когато Флагман я опише на хиляди хора “ , добавя съвсем през сълзи Панйот Рейзи, спомняйки си хубавите моменти с починалия професор.

Когато чул за първи път тази история от устата на баба си, Божидар Димитров почнал откровено да има вяра в силата на Св. Марина. „ Много се кълнеше в нея. Тя беше неговата закрилница “, прецизира кметът на Созопол.

Той си спомня и един занимателен случай – още през 2001 година, когато бил на заместител кмет на града.

„ Бях на лов в почивен ден и внезапно телефонът ми иззвъня. Търсеше ме Божидар с молба да осигуря трактор. По това време правеха археологически изследвания и намерили доста скъпа находка - лодка „ еднодръвка “. Веднага им изпратих трактор, извадиха лодката и я прибраха в музея. На идващия ден получих второ позвъняване. Трябвал им огромен железен сандък, който да се изпълни със солена вода, с цел да слагат лодката в него – другояче ще се разпадне. В рамките на часове сандъкът беше подготвен и след известно време, когато спасихме скъпия експонат, взехме решение да дадем конференция. Събрахме доста публицисти и Божко, чисто в негов жанр, споделя на смешка: „ Днеска открихме Ноевия ковчег! “ Тези думи в никакъв случай няма да ги не помни! Същото лято в музея приехме над 1 милиона туристи. Но нали още нямахме опит – пускахме ги гратис. Ако вземахме по едно левче за вход, щяхме да качим бюджета на общината с една трета! “ , описа Рейзи.

Лодката към момента е изложена в музея, който през днешния ден бе преименуван на името на професора.