- Проф. Алтънков, уравновесена ли е българската позиция по спора сред Русия и НАТО? - Стоим доста зле. От всичките 30 страни в НАТО единствено за нас излязоха достоверни сведения в авторитетни западни издания като „ Икономист “ " Уолстрийт джърнъл ", че България не желае да взе участие във военни дейности.
Недопустимо е министърът на защитата Стефан Янев да изяснява тъкмо какъв брой батальона ще имаме, с какво няма да бъдат въоръжени, с кого няма да бъдат дружно.
В играта, която се води, България има доста висок
залог, а никой не приказва за заканите за нас. Само на 90 км от нашата граница, в Сърбия, има съветски военни сили. В Ниш има ситуирани два батальона за реагиране в спешни случаи. Разполагат с хеликоптери и с най-модерни ракети. Кой може да спре съветски самолети, които да усилят наличните два съветски батальона на 20?
Още по-лошо - единствено на 30 км от Ниш, в Косово, е най-голямата американска база Бондстийл. Построена е за 40 000 души, само че сега там има по-малко от 2000 военни. Т.е. на напълно близко разстояние към нас се намират военни сили на две страни, които сега са в сериозен спор.
- Пресилени ли са страховете, че сме на прага на Трета международна война? Ще се стигне ли до действителна война, или ще се разминем с дрънчене на оръжие?
- Трета международна война няма да има, само че война ще има. Тя ще бъде по всяка възможност местна, ще се води доста внимателно. И най-вероятно ще се случи след края на февруари, откакто завърши Зимната олимпиада в Пекин. Изглежда е уговорено сред Русия и Китай Игрите да минат умерено. Впрочем имайте поради, че нормално олимпиадни са годините на ужас и вълнения - по този начин беше с съветското навлизане в Грузия през 2008 година През 2014 година, когато Русия влезе в Крим, пък имаше Зимна олимпиада в Сочи.
Но и сега тече кибер война, вербални офанзиви, ултиматуми, считани нормално за въведения към война, дори като начало на военни дейности.
Сегашното напрежение по границите на Украйна води до умозаключение, че войната е почнала, само че към този момент се води с други средства, не на фронт, с танкове, оръдия, самолети. Но може да се стигне и до такава степен.
- Ще станем ли очевидци на военни дейности на територията на Украйна?
- Там са струпани войските. Особено обезпокоително е, че от няколко дни съветски войски се натрупат и в Беларус, дружно с най-модерна техника, в това число ракети със междинен радиус на деяние. Почти цяла Украйна е заобиколена - има съветски войски на юг, на изток, на север.
Американският президент Джо Байдън наподобява по-войнствено надъхан от украинския си сътрудник Володимир Зеленски. Духът обаче към този момент е излязъл от бутилката.
Но към този момент не става дума за битка сред Украйна и Русия, а сред Москва и Вашингтон
Няма в историята на Европа и на света след 1945 година директни битки сред Русия и Съединени американски щати като се изключи Карибската рецесия през 1963 година Тогава обстановката стана гореща за дни и най-после заглъхна. Нещо сходно се чака да настъпи и в този момент, само че Путин евентуално мисли иначе. А и американците наподобява са уверени, че вероятно сдърпване с Русия ще прерасне в дълготраен, непрекъснато димен и врящ спор.
- Кой има интерес от ескалация на напрежението сега?
- Украйна очевидно не желае, тъй като е обречена да бъде плацдарм при положение на война. А тя има горчив опит от Втората международна война, когато претърпя големи загуби, може би 70 % от загубите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики бяха понесени на украинска територия.
Но в случай че Путин и Байдън са решили, че е в полза на техните нации да се спречкат,
да имат обтегнати връзки на ръба на война, по този начин ще бъде.
Не сме изцяло наясно с задачите на Путин, само че задачите на американската политика са опазване на статуквото - да останат международен водач, както най-малко в последните 30 години.
За Вашингтон това е доста комфортно. Съединени американски щати нямат военна тактика, която да изисква целият свят да бъде ръководен от тях. На Америка й стига да продава стоките си на колкото може повече нации, тъй като е експортна страна. Съединени американски щати не желаят да убиват хора отвън страната - в противен случай, те гледат на всеки човек отвън Америка като на евентуален клиент на техните артикули, от който могат да печелят.
- Дали пък Путин не желае да си вдигне рейтинга в Русия с проява на мощ?
- Като съществена негова цел - не. Путин се радва на много необятна поддръжка в Русия, сега неговата власт не е застрашена. При това той ловко оправдава дейностите си. Впрочем всеки агресор твърди, че той е атакуван. Руските медии непрестанно тръбят, че тъкмо Русия е под опасност. Въпреки че
самата Русия е струпала над 100 000 души армия по границите с Украйна.
Но не надценявайте Путин, той е човек като нас, който счита, че прави всичко за положителното на Русия. Ние не мислим по този начин, само че съгласно руснаците, които всеобщо го обичат, той се грижи за тях.
Ако в действителност догатката ми е правилно, Путин не желае война, а цели в страните към Украйна да съществува обстановка като тази в Босна и Херцеговина - сходство на страна. Става въпрос за Молдова, както и за Румъния, България, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Полша, които са били признати в НАТО след 1997 година Според мен стремежът на Путин е тези страни да са нещо като огромно тресавище, където по-силният се разпорежда по своя воля.
Русия не желае да граничи с никого, сподели преди години огромният полски мъдрец Адам Михник. Тия настройки не са изменени. Днес Русия граничи с цели 16 страни, публично приети от Организация на обединените нации. И желае да е безусловно сигурна за границите си, част от които да се охраняват естествено от упоменатото тресавище, обитаемо с хора, зависещи от волята на Москва.
- Ще преглътне ли в миналото Русия това Украйна да стане член на НАТО?
- На настояща Русия това не й се преглъща. Отделен въпрос е дали съветският народ би бил подготвен да се жертва, да води военни дейности, да пролива кръв за постигането на цели, които може би не си заслужават.
Според социологически проучвания 52% от руснаците гледат на украинците като на другари, а единствено 11 % ги считат за врагове.
Има и много етнически руснаци в Украйна - цели 17 на 100. За последните 10 години над 1.2 милиона украинци са отпътували в Русия, с цел да работят. Възелът е комплициран, само че междинният руснак и украинец нямат какво толкоз да разделят. Не виждам кой може да внедри измежду украинците неистова ненавист към руснаците до степен да желаят да ги убиват.
- Разполагането на натовски войски, което готви президентът Джо Байдън, ще подсигурява ли сигурността на Източна Европа?
- Не, 8500 души няма да подсигуряват сигурността на източния фланг на НАТО. Но Байдън има потребност от сходни дейности, с цел да покаже увереност, и с това да форсира договарянията, които и сега се водят сред Съединени американски щати и Русия. Целта му е отбягване на настоящия спор и колкото се може по-бързо връщане на статуквото.
- Какви са съответните реакции от наша страна, имайки поради тревожните обстоятелства, които сочите?
- Трябваше да се връчи нота на съветския дипломат в София, с която да се реагира на изказването на техния първи посланик Сергей Лавров, че България и Румъния би трябвало да изоставен НАТО и да се откажат от своите въоръжения. Това изказване е в действителност посегателство върху нашия суверенитет. В положителните остарели времена сходни ултиматуми даже се смятаха за мотив за война. Ние сме суверенна страна, член на авторитетни интернационалните институции, измежду които Европейски Съюз и НАТО.
С нас никой няма право да се държи по този начин
Трябваше посланикът ни в Русия да се върне в София, до момента в който се получи задоволителен отговор от Москва.
Наясно съм, че това няма да стане, само че не може да разчитаме единствено НАТО да ни пази. Видяхме какъв брой остро реагираха румънците на думите на Лавров, а ние даже отказахме помощ от французи и нидерландци.
- Какво да чакаме в близко бъдеще?
- Да продължи настъплението от страна на Русия, което следим в последните 10-15 години. Москва е срещу въоръжение с ракети в области, с които граничи. Но самата тя си е забучила ракетите в Калининград, в центъра на Германия. По-рано се споделяше Кьонигсберг. И никой в Германия не прави нищо по въпроса.
Проф. Никола Алтънков е български академик и политик, лекар по история и професор от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Магистър на изкуствата от Института за непознати науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк и на почетното социологическо общество “Делта Тау Капа”. Син на пловдивския юрист Георги Алтънков. Политемигрант от 1965 до 1995 година в Съединени американски щати, където преподава в американски университети и работи в научни институти. В България издава няколко книги, измежду които “История на Българска комунистическа партия 1919-1989 г.”, където разкрива незнайни обстоятелства от най-новата ни история.
