Бюджет 2020 залага най-голям ръст на данъците от граждани
Проектобюджетът за 2020 година и средносрочната бюджетна прогноза, която в действителност съставлява претекстовете към бюджета демонстрират, че държавното управление продължава да следва консервативна фискална политика. Дори прекомерно консервативна, при изискване, че всички чакат продължителна криза.
Коментари по обособените елементи занапред ще се вършат и ще са доста. Но на първо четене оповестените от Мининстерството на финансите документи демонстрират няколко неща. При растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 от 8.14 милиарда лв. - номинален растеж от 6.86% и действителен растеж от 3.3%, държавното управление залага на нарастване на бюджетните доходи с 2.35 милиарда лв., или с към 9.13%, което е постижимо равнище.
Реалистичен наподобява растежът и на данъчните доходи - от 23.13 млрд лева на 25.03 милиарда лв. или с 8.19 %.
Това което прави усещане е, че прогнозните доходи от налози на жителите - 4.36 милиарда лв. за 2020 година, порастват по отношение на 2019-а доста по-бързо, в сравнение с плануваните приходи от други налози. Техният растеж е 12.88%, до момента в който плануваното нарастване от приходи по Данък добавена стойност е 8.31%, а от корпоративен налог - 2.06 %.
Обяснението за този предстоящ растеж на приходите от налози на популацията или, както в закона се споделя, от налог върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) е в нарастването на минималната работна заплата и минималните осигурителни приходи. В Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) по този мотив написа: " Освен към този момент плануваното в Съюз на българските писатели от пролетта на тази година нарастване на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 година на 610 лева, от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира и през 2022 г.), в актуалната прогноза е заложена мярка за 2020 година за нарастване с 10% на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния бранш. С това се основава опция на база на нараствания размер на разноските за личен състав да се усилят самостоятелните съществени месечни заплати на заетите въз основа на заеманата служба и оценките за постигнатите резултати.
За интервала 2020-2022 година осигурителната политика планува нарастване на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, надлежно от 560 лева на 610 лева за 2020 година и на 650 лева за 2021 година и 2022 година, както и нарастване на минималния застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 400 лева на 610 лева от началото на 2020 година
Равнищата на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности от 2019 година се резервират, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 година - 610 лева Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се резервира в размер на 3 000 лева "
Както се споделя, по-високи минимални приходи, по-широка облагаема основа или по-старо предписание: с едната ръка дъжавата дава, а с другата взема. Но в това няма нищо извънредно.
Учудващото е за какво бизнесът има толкоз дребен принос като директни налози в хазната? Толкова ли е импотентен като благоприятни условия за напредък или нещо куца в облагането на този бранш? Или може би рецесията към този момент е почнала да го притиска.
Това е въпрос, който при разглеждането на бюджета финансовият министър заслужава да разяснява в дълбочина. Впрочем за незадоволителната кодиция на бизнеса приказват и данните от макрорамката в Средносрочната бюджетна прогноза. От нея се вижда, че растежът съвсем напълно се подхранва от потреблението.
Брутообразуването на главен капитал е най-малък принос, а износът с негативен. И, несъмнено, когато всичко се крепи на ползване, това помпа вноса.
Впрочем това се удостоверява и от обясненията по тази тематика дадени в Съюз на българските писатели. Там пище: " Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне с 3,4% през 2019 година, като главен принос за растежа ще има частното ползване. Потреблението на семействата регистрира мощно показване през първата половина на годината, подкрепено от удобната динамичност на пазара на труда и заемите към семействата. Очаква се потребителските разноски да останат високи до края на годината, само че растежът им леко да се забави през второто полугодие.
Публичното ползване също регистрира мощно показване през първите шест месеца и ще има позитивен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт. Растежът на вложенията в главен капитал ще остане подтиснат вследствие на несигурната среда и по-ниските частни вложения. Въпреки неподходящата динамичност при износа през първото полугодие чистият експорт имаше позитивен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт заради по-голямото намаляване при вноса.
Очаква се до края на годината вносът едва да се увеличи и да докара до негативен принос на чистия експорт от 0,4 пр.п. за общия напредък.
Растежът на Брутният вътрешен продукт ще доближи 3,3% през 2020 година, движен от вътрешното търсене. Частните потребителски разноски ще запазят своя относително висок ритъм на напредък, само че спрямо миналата година темпът леко ще се забави заради по-ограничено повишаване на заетостта. Положително въздействие върху потреблението ще има и от увеличените разноски за личен състав в обществения бранш. Инвестициите в главен капитал ще се покачат, подкрепени както от частните, по този начин и от обществените вложения.
Въпреки предстоящото възобновяване на износа, по-високото вътрешно търсене ще се отрази в покачване на вноса и нарастване на негативния принос на чистия експорт до 1,5 процентни пункта ".
Картинката, която демонстрира този другояче изсъхнал статистически текст, изобщо не приказва добре за кондицията, в която се намира българският бизнес и стопанската система ни като цяло.
На този декор държавното управление е добре да намерения дали е добре да залага на съвсем нулев бюджетен недостиг - единствено 31.64 млн. лв. или 0.02% от Брутният вътрешен продукт. При опасенията за световна криза не е ли по-добре дефицитът да бъде повишен с към 1.2 милиарда лв. - до 1% от Брутният вътрешен продукт, като тези пари залегнат в нарастване на финансовите разноски, за да се подтикват вложенията. И тези средства да се харчат транспарантно и системно през годината, а не както до момента. С тази свръхконсервативна бюджетна политика, която възнамерява за 2020 година държавното управление, рискува да допусне грешката от края на 2009-а, когато финансовият министър Симеон Дянков се опита в обстановка на почнала рецесия да свие разноските - най-много от заплащания за бизнеса и това докара до задълбочаване на проблемите и на стопанската система и на бюджета.
За останалите елементи в проектобюджета, като политика на приходите, политика за пенсиите, образованието и опазването на здравето, занапред доста ще се приказва. Но на първо място това е значимо да се разбере дали и по какъв начин проектобюджетът за 2020 година подтиква бизнеса. Защото без него няма данъчни доходи нито от компании, нито от жители, нито от ползване. А без такива доходи не могат да се вършат нужните разноски за бюджетни политики. /news.bg
Коментари по обособените елементи занапред ще се вършат и ще са доста. Но на първо четене оповестените от Мининстерството на финансите документи демонстрират няколко неща. При растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 от 8.14 милиарда лв. - номинален растеж от 6.86% и действителен растеж от 3.3%, държавното управление залага на нарастване на бюджетните доходи с 2.35 милиарда лв., или с към 9.13%, което е постижимо равнище.
Реалистичен наподобява растежът и на данъчните доходи - от 23.13 млрд лева на 25.03 милиарда лв. или с 8.19 %.
Това което прави усещане е, че прогнозните доходи от налози на жителите - 4.36 милиарда лв. за 2020 година, порастват по отношение на 2019-а доста по-бързо, в сравнение с плануваните приходи от други налози. Техният растеж е 12.88%, до момента в който плануваното нарастване от приходи по Данък добавена стойност е 8.31%, а от корпоративен налог - 2.06 %.
Обяснението за този предстоящ растеж на приходите от налози на популацията или, както в закона се споделя, от налог върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) е в нарастването на минималната работна заплата и минималните осигурителни приходи. В Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) по този мотив написа: " Освен към този момент плануваното в Съюз на българските писатели от пролетта на тази година нарастване на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 година на 610 лева, от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира и през 2022 г.), в актуалната прогноза е заложена мярка за 2020 година за нарастване с 10% на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния бранш. С това се основава опция на база на нараствания размер на разноските за личен състав да се усилят самостоятелните съществени месечни заплати на заетите въз основа на заеманата служба и оценките за постигнатите резултати.
За интервала 2020-2022 година осигурителната политика планува нарастване на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, надлежно от 560 лева на 610 лева за 2020 година и на 650 лева за 2021 година и 2022 година, както и нарастване на минималния застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 400 лева на 610 лева от началото на 2020 година
Равнищата на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности от 2019 година се резервират, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 година - 610 лева Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се резервира в размер на 3 000 лева "
Както се споделя, по-високи минимални приходи, по-широка облагаема основа или по-старо предписание: с едната ръка дъжавата дава, а с другата взема. Но в това няма нищо извънредно.
Учудващото е за какво бизнесът има толкоз дребен принос като директни налози в хазната? Толкова ли е импотентен като благоприятни условия за напредък или нещо куца в облагането на този бранш? Или може би рецесията към този момент е почнала да го притиска.
Това е въпрос, който при разглеждането на бюджета финансовият министър заслужава да разяснява в дълбочина. Впрочем за незадоволителната кодиция на бизнеса приказват и данните от макрорамката в Средносрочната бюджетна прогноза. От нея се вижда, че растежът съвсем напълно се подхранва от потреблението.
Брутообразуването на главен капитал е най-малък принос, а износът с негативен. И, несъмнено, когато всичко се крепи на ползване, това помпа вноса.
Впрочем това се удостоверява и от обясненията по тази тематика дадени в Съюз на българските писатели. Там пище: " Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне с 3,4% през 2019 година, като главен принос за растежа ще има частното ползване. Потреблението на семействата регистрира мощно показване през първата половина на годината, подкрепено от удобната динамичност на пазара на труда и заемите към семействата. Очаква се потребителските разноски да останат високи до края на годината, само че растежът им леко да се забави през второто полугодие.
Публичното ползване също регистрира мощно показване през първите шест месеца и ще има позитивен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт. Растежът на вложенията в главен капитал ще остане подтиснат вследствие на несигурната среда и по-ниските частни вложения. Въпреки неподходящата динамичност при износа през първото полугодие чистият експорт имаше позитивен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт заради по-голямото намаляване при вноса.
Очаква се до края на годината вносът едва да се увеличи и да докара до негативен принос на чистия експорт от 0,4 пр.п. за общия напредък.
Растежът на Брутният вътрешен продукт ще доближи 3,3% през 2020 година, движен от вътрешното търсене. Частните потребителски разноски ще запазят своя относително висок ритъм на напредък, само че спрямо миналата година темпът леко ще се забави заради по-ограничено повишаване на заетостта. Положително въздействие върху потреблението ще има и от увеличените разноски за личен състав в обществения бранш. Инвестициите в главен капитал ще се покачат, подкрепени както от частните, по този начин и от обществените вложения.
Въпреки предстоящото възобновяване на износа, по-високото вътрешно търсене ще се отрази в покачване на вноса и нарастване на негативния принос на чистия експорт до 1,5 процентни пункта ".
Картинката, която демонстрира този другояче изсъхнал статистически текст, изобщо не приказва добре за кондицията, в която се намира българският бизнес и стопанската система ни като цяло.
На този декор държавното управление е добре да намерения дали е добре да залага на съвсем нулев бюджетен недостиг - единствено 31.64 млн. лв. или 0.02% от Брутният вътрешен продукт. При опасенията за световна криза не е ли по-добре дефицитът да бъде повишен с към 1.2 милиарда лв. - до 1% от Брутният вътрешен продукт, като тези пари залегнат в нарастване на финансовите разноски, за да се подтикват вложенията. И тези средства да се харчат транспарантно и системно през годината, а не както до момента. С тази свръхконсервативна бюджетна политика, която възнамерява за 2020 година държавното управление, рискува да допусне грешката от края на 2009-а, когато финансовият министър Симеон Дянков се опита в обстановка на почнала рецесия да свие разноските - най-много от заплащания за бизнеса и това докара до задълбочаване на проблемите и на стопанската система и на бюджета.
За останалите елементи в проектобюджета, като политика на приходите, политика за пенсиите, образованието и опазването на здравето, занапред доста ще се приказва. Но на първо място това е значимо да се разбере дали и по какъв начин проектобюджетът за 2020 година подтиква бизнеса. Защото без него няма данъчни доходи нито от компании, нито от жители, нито от ползване. А без такива доходи не могат да се вършат нужните разноски за бюджетни политики. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ