Фондът на фондовете е финансирал проекти за 126 млн. лв.
Проекти на обща стойност 126.4 млн. лева е финансирало за 4-годишното си битие държавното сдружение „ Фонд управител на финансови принадлежности в България ”, по-известно като Фондът на фондовете. Това е едвам към 10 % от средствата, с които сдружението може да оперира, възлизащи на към 1.2 милиарда лева Данните дава икономическият министър Емил Караниколов в отговор на парламентарно запитване на депутата от Българска социалистическа партия Румен Гечев за активността, която сдружението е развивало до момента.
Фондът стартира работа през 2016 година Той работи с част от парите, с които България разполага по линия на европейските фондове , като ги дава на частни стопански планове. Това става по следната скица – сдружението избира посредством процедури по Закона за публичните поръчки (ЗОП) така наречен финансови медиатори – да вземем за пример кредитни и финансови институции; медиаторите получават от евросредствата, допълват ги с частен запас, след което ги дават на избрани получатели под формата на заеми, гаранции и други
Смята се, че по този начин парите стигат до планове, които са стопански жизнеспособни, само че по-трудно набират частен капитал – обществени предприятия, започващи микропредприятия, високотехнологични компании, уязвими лица и други Този метод на финансиране е опция на безвъзмездната помощ, защото получателите би трябвало да върнат взетите пари, които на собствен ред могат да бъдат раздадени още веднъж на други нуждаещи се от капиталова поддръжка.
Към март 2020 година фондът е приключил 8 процедури по Закон за обществените поръчки. Сключени са 16 съглашения с определените медиатори за общо 825 млн. лева Това е 68 % от средствата , които сдружението ръководи. С най-висока стойност са споразуменията с Европейската банка за възобновяване и развиване (225.5 млн. лева.), Фонд за устойчиви градове ФГР Юг (135.5 млн. лева.), Регионален фонд за градско развиване ФГР Север (130.4 млн. лева.) и Фонд за устойчиви градове ФГР София (87.4 млн. лева.).
Проектите, които получават финансиране, се сортират съгласно оперативните стратегии (ОП), от които идват евросредствата. Според данните, представени от Караниколов, най-вече са плановете, получили пари по линия на Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси 2014-2020 ” – 159. Стойността им обаче е най-малка – 3 млн. лева Най-много са дадени по Оперативна програма „ Региони в напредък 2014-2020 ” – 86.8 млн. лева за 31 плана. Единственият план по Оперативна програма „ Околна среда 2014-2020 ” е получил 17 млн. лева 11 плана по „ Региони в напредък 2007-2013 (JESSICA) ” са взели 14.1 млн. лева Още 5.5 млн. лева са отишли за 5 плана по линия на Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 ”. „ Всеки заем или дялова инвестиция изисква композиция с частни средства, като по този метод наличните средства доста надвишават ангажирания обществен запас ”, припомня икономическият министър.
Караниколов дава и няколко образеца, които сочи като триумф на схемата : финансирането на новия парк „ Възраждане ” в София с 5.3 млн. лева.; обновяването на трагичния спектакъл „ Апостол Карамитев ” в Димитровград; реновирането на клиниката по изгаряния в „ Пирогов ” с 5.9 млн. лева.; построяването на спортния комплекс „ Владислав Варненчик ” с 4.2 млн. лева.; нисколихвен заем за фондация „ Синергия ”, подпомагаща незрящи граждани; и 17 млн. лева за създаване и рехабилитация на ВиК мрежата на Русе.
Фондът стартира работа през 2016 година Той работи с част от парите, с които България разполага по линия на европейските фондове , като ги дава на частни стопански планове. Това става по следната скица – сдружението избира посредством процедури по Закона за публичните поръчки (ЗОП) така наречен финансови медиатори – да вземем за пример кредитни и финансови институции; медиаторите получават от евросредствата, допълват ги с частен запас, след което ги дават на избрани получатели под формата на заеми, гаранции и други
Смята се, че по този начин парите стигат до планове, които са стопански жизнеспособни, само че по-трудно набират частен капитал – обществени предприятия, започващи микропредприятия, високотехнологични компании, уязвими лица и други Този метод на финансиране е опция на безвъзмездната помощ, защото получателите би трябвало да върнат взетите пари, които на собствен ред могат да бъдат раздадени още веднъж на други нуждаещи се от капиталова поддръжка.
Към март 2020 година фондът е приключил 8 процедури по Закон за обществените поръчки. Сключени са 16 съглашения с определените медиатори за общо 825 млн. лева Това е 68 % от средствата , които сдружението ръководи. С най-висока стойност са споразуменията с Европейската банка за възобновяване и развиване (225.5 млн. лева.), Фонд за устойчиви градове ФГР Юг (135.5 млн. лева.), Регионален фонд за градско развиване ФГР Север (130.4 млн. лева.) и Фонд за устойчиви градове ФГР София (87.4 млн. лева.).
Проектите, които получават финансиране, се сортират съгласно оперативните стратегии (ОП), от които идват евросредствата. Според данните, представени от Караниколов, най-вече са плановете, получили пари по линия на Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси 2014-2020 ” – 159. Стойността им обаче е най-малка – 3 млн. лева Най-много са дадени по Оперативна програма „ Региони в напредък 2014-2020 ” – 86.8 млн. лева за 31 плана. Единственият план по Оперативна програма „ Околна среда 2014-2020 ” е получил 17 млн. лева 11 плана по „ Региони в напредък 2007-2013 (JESSICA) ” са взели 14.1 млн. лева Още 5.5 млн. лева са отишли за 5 плана по линия на Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 ”. „ Всеки заем или дялова инвестиция изисква композиция с частни средства, като по този метод наличните средства доста надвишават ангажирания обществен запас ”, припомня икономическият министър.
Караниколов дава и няколко образеца, които сочи като триумф на схемата : финансирането на новия парк „ Възраждане ” в София с 5.3 млн. лева.; обновяването на трагичния спектакъл „ Апостол Карамитев ” в Димитровград; реновирането на клиниката по изгаряния в „ Пирогов ” с 5.9 млн. лева.; построяването на спортния комплекс „ Владислав Варненчик ” с 4.2 млн. лева.; нисколихвен заем за фондация „ Синергия ”, подпомагаща незрящи граждани; и 17 млн. лева за създаване и рехабилитация на ВиК мрежата на Русе.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ