Проф. Атанас Тасев: Газовият хъб „Балкан“ е една очевидна необходимост
Проектът за газовия хъб „ Балкан “ не е епигонство, т.е. на правилото - видяла жабата, че подковават вола, та и ние сме решили това да вършим, а е една явна нужда. По-скоро газовият хъб е опция страната да резервира капацитетните благоприятни условия на осъвременената ни газопреносна система, в която сме вложили доста. Вече имаме 4 нови компресорни станции – Странджа, Лозенец, Ихтиман и Петрич с най-модерните турбокомпресори и в режим да се преориентират количествата газ.
Както е известно, от 1 януари 2020 година Украйна изрично стопира доставките през Трансбалканския газопровод или минимум с първата тръба на „ Турски поток “ 14 милиарда куб.м. газ годишно отпадат от преноса. Така че страната прави всичко допустимо да минимизира загубите от изпразването на нашата директна система. По тази причина породи концепцията за газовия гъб „ Балкан “, възприемана от доста хора като фантазия. От юни обаче, след визитата на Бойко Борисов при Владимир Путин и последвалата аудиенция на наша делегация в Брюксел, в която и аз участвах, планът на хъба се трансформира в действителност и огромна нужда. Защото, отпадането на тези количества значи „ Булгартрансгаз “ да се лиши от доходи. А не е загадка, че стабилността на държавното сдружение се крепи на преноса от 18 милиарда куб. м. газ годишно.
В обзорната публикация на интернационалните осведомителни организации се отделя внимание и на откритото на 3 август уголемение на газопровода ни за Турция. 20-километровият сектор от Лозенец до Недялско беше открит в наличието на премиера и турска делегация, отпред с министъра на енергетиката Фатих Дьонмез. Предстои да се изградят до самата турска граница още 11 километра. Плановете са България сама да извърши строителството. Идеята е откакто втората тръба „ Турски поток “ се насочи от Каракьой – празната тръба и новата да може да поемат 15,75 милиарда куб. м. газ.
Факт е, че този път България си написа добре домашното и страната работи самодейно, т.е. изпревари събитията. „ Както виждате интерконекторът Комотини-Стара Загора, който вероятно ще ни даде опция да получаваме 1 милиарда куб.м. азерски газ, още не е в работна фаза. Същевременно газовата връзка с Турция към този момент е действителност. Хубаво беше, че в наличието на турския министър Бойко Борисов го предизвика да удостовери, че „ Турски поток - 2 “ няма да се насочи към гръцкото направление, а към нас. Това е положителната вест. Разбира се, не би трябвало да преувеличаваме ролята на газовия хъб „ Балкан “, тъй като в случай че останем единствено като транзитираща страна, не можем да осъществяваме газовия хъб. Той е на първо място пренос плюс търговия на наша територия. С реализацията на интерконектора с „ Турски поток - 2 “ ще получим опцията да търгуваме или на турската граница, или на сръбската.
Между другото, доста значимо е изявлението на шефа на „ Газпром “ Алексей Милер, който сподели, че е по-целесъобразно не да се строи нов газопровод, успореден на Трансадриатическия (на територията на Гърция, Адриатика, Южна Италия), а да се употребяват опциите на газопреносните системи на България, Сърбия и Унгария. В този случай ние ще имаме опцията да вършим микс от азерски газ, от регазификационния терминал в Александруполис. На една комерсиална платформа може да идват даже клиенти от австрийския „ Баумгартен “, с цел да търгуват на наша територия.
По отношение на тезата, че хъбовете никнат на Балканите „ като гъби “, считам, че всеки има място на картата и това не може да ни тормози.
С построяването на хъба България заобикаля огромната заплаха да бъде зачеркната от газовата карта на Европа. Това бурно развиване демонстрира, че ние сме в вярната посока, хванали сме влака в точния момент. Струва си да отбележа и че за първи път има политически консенсус в България. Дори на равнище президент и министър председател има цялостно схващане, което значи, че политиците ни осъзнават какво значи да се обединиш към народен проблем. /БГНЕС
----------------
Проф. Атанас Тасев, енергиен специалист. Анализът е изработен за БГНЕС.
Както е известно, от 1 януари 2020 година Украйна изрично стопира доставките през Трансбалканския газопровод или минимум с първата тръба на „ Турски поток “ 14 милиарда куб.м. газ годишно отпадат от преноса. Така че страната прави всичко допустимо да минимизира загубите от изпразването на нашата директна система. По тази причина породи концепцията за газовия гъб „ Балкан “, възприемана от доста хора като фантазия. От юни обаче, след визитата на Бойко Борисов при Владимир Путин и последвалата аудиенция на наша делегация в Брюксел, в която и аз участвах, планът на хъба се трансформира в действителност и огромна нужда. Защото, отпадането на тези количества значи „ Булгартрансгаз “ да се лиши от доходи. А не е загадка, че стабилността на държавното сдружение се крепи на преноса от 18 милиарда куб. м. газ годишно.
В обзорната публикация на интернационалните осведомителни организации се отделя внимание и на откритото на 3 август уголемение на газопровода ни за Турция. 20-километровият сектор от Лозенец до Недялско беше открит в наличието на премиера и турска делегация, отпред с министъра на енергетиката Фатих Дьонмез. Предстои да се изградят до самата турска граница още 11 километра. Плановете са България сама да извърши строителството. Идеята е откакто втората тръба „ Турски поток “ се насочи от Каракьой – празната тръба и новата да може да поемат 15,75 милиарда куб. м. газ.
Факт е, че този път България си написа добре домашното и страната работи самодейно, т.е. изпревари събитията. „ Както виждате интерконекторът Комотини-Стара Загора, който вероятно ще ни даде опция да получаваме 1 милиарда куб.м. азерски газ, още не е в работна фаза. Същевременно газовата връзка с Турция към този момент е действителност. Хубаво беше, че в наличието на турския министър Бойко Борисов го предизвика да удостовери, че „ Турски поток - 2 “ няма да се насочи към гръцкото направление, а към нас. Това е положителната вест. Разбира се, не би трябвало да преувеличаваме ролята на газовия хъб „ Балкан “, тъй като в случай че останем единствено като транзитираща страна, не можем да осъществяваме газовия хъб. Той е на първо място пренос плюс търговия на наша територия. С реализацията на интерконектора с „ Турски поток - 2 “ ще получим опцията да търгуваме или на турската граница, или на сръбската.
Между другото, доста значимо е изявлението на шефа на „ Газпром “ Алексей Милер, който сподели, че е по-целесъобразно не да се строи нов газопровод, успореден на Трансадриатическия (на територията на Гърция, Адриатика, Южна Италия), а да се употребяват опциите на газопреносните системи на България, Сърбия и Унгария. В този случай ние ще имаме опцията да вършим микс от азерски газ, от регазификационния терминал в Александруполис. На една комерсиална платформа може да идват даже клиенти от австрийския „ Баумгартен “, с цел да търгуват на наша територия.
По отношение на тезата, че хъбовете никнат на Балканите „ като гъби “, считам, че всеки има място на картата и това не може да ни тормози.
С построяването на хъба България заобикаля огромната заплаха да бъде зачеркната от газовата карта на Европа. Това бурно развиване демонстрира, че ние сме в вярната посока, хванали сме влака в точния момент. Струва си да отбележа и че за първи път има политически консенсус в България. Дори на равнище президент и министър председател има цялостно схващане, което значи, че политиците ни осъзнават какво значи да се обединиш към народен проблем. /БГНЕС
----------------
Проф. Атанас Тасев, енергиен специалист. Анализът е изработен за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ