Утопията за мишки, която се превърна в чистка
Проектът се назовава Universe 25, и всичко в него има за цел само да посреща всяка потребност на мишоците. С доста храна, вода, места за спане и, най-малко първоначално, място Universe 25 е разказан по следния метод:
„ Кутия, към 0,07 квадратни метра, с височина 1,4 метра. Най-долните 94 сантиметра от всяка стена са застроени по този начин, че мишките да могат да се катерят само че да не могат да избягат. Всяка стена има 16 съединени отвесни тунела, наричани стълбища. Всяко стълбище се отваря от 4 хоризонтални коридора като всеки от тях води до 4 дребни кутийки – стаите на мишките – общо 256 стаи, в които могат да живеят 15 мишки. “
С опита си от голям брой предишни планове (нещо, което се загатва в името Universe 25) Калоун счита, че утопията му ще има потенциала да побере общо 3840 мишки. Преди това обаче би трябвало да избере своите Адамчовци и Еви за тази райска градина. В последна сметка той се стопира на 4 двойки мишлета, ръчно определени от персоналната колония на Националния здравен институт.
Преди да продължим, дано да дадем малко уточнения за какво се прави всичко това и какво тъкмо се цели. Преди Universe 25 Калоун е правил същия опит с гризачи още от 40-те години, само че те са се проваляли като животинките или са спирали развиване, или са се самоунищожавали.
Например, в един от опитите си, той основава кутия с съдържимост 5000 мишоци, само че популацията не се качва над 200 макар обезпечената храна, вода и цялостна липса на хищници или каквито и да е закани. Също по този начин Джон вижда, че мишките постоянно се събират дружно вкупом без значение, че дребният им брой допуска премного място за всички. Така те нарушавали обществената си конструкция, а откривателят назовава този феномен „ поведенческа спад “.
Експериментите на Джон Калоун хващат окото на Националният институт по психическо здраве (НИПЗ), който демонстрира интерес към държанието на гризачите, при положение, че то може да се приложи към хората. Институтът дава на откривателя малко парче земя, което има, до Мериленд, както и нужното финансиране за основаването и провеждането на Universe 25.
Първоначално опитът бил сполучлив и мишките заживели в относителна естетика, а година по-късно популацията се нараснала от 8 екземпляра на 620. За всички тях били полагани безусловно всички нужни грижи – храна и вода в безкрайно количество, имало място за всички, а спалните отделения постоянно били чисти, с цел да може женските да гледат дребните на умерено и безвредно.
След ден 315 от опита обаче нещата почнали да се обръщат към неприятно. Първо се появил осезателен спад в повишаването на популацията – преди тя се удвоявала на всеки 55 дни, само че след ден 315 тя към този момент се удвоявала на всеки 145 дни, макар че имало място за още към 3000 мишлета. Освен това Калоун забелязал и смяна в държанието на мъжките и женските. Социалните връзки се разрушили и мъжките мишки, без да имат потребността да пазят територията и храната си (защото и двете са достатъчно), станали унили и мрачни и формирали банди, които се нападали една друга без забележима причина. Женските пък почнали да изоставят и даже да атакуват дребните си и по този начин постепенно, само че несъмнено мишките напълно спрели да се развъждат.
В разследване на това някои мъжки мишки почнали да се чифтосват с който им падне без значение момче или момиче. Много от мишките също по този начин почнали и просто да убиват и изяждат другите, макар изобилието на храна. Групи от по 50 спали дружно в отделения, направени за 15, а в това време други такива отделения стояли празни единствено на сантиметри от тях.
Най-интересни обаче били една дребна група от мъжки и женски, която се отдръпнала от мишето си общество и заживяла по горните равнища на кутията, а Калоун ги кръстил „ Красивите “. Тези мишлета не правили нищо с изключение на да спят, да ядат и да се грижат за себе си – това им осигурила доста по-хубав външен тип от другите проскубани и пребити мишки, което им донесло и прякора. Те наподобява са изгубили всевъзможен интерес към обществените взаимоотношения и по тази причина нито споделят между тях, нито се чифтосват.
Последното раждане в Universe 25 се случва дневно 600 и от този миг нататък популацията почнала постепенно да понижава. Когато стигнала равнища, при които преди мишлетата прогресирали, в този момент те отказвали да се върнат към остарелия си метод на другарство.
Няколко месеца по-късно всички мишлета били мъртви. Калоун твърди, че макар дългата дълготрайност на опита, мишките били мъртви дневно 315 – деня, в който обществените връзки се разрушили: „ Духът им беше мъртъв. Те към този момент не са способни да правят по-комплексното адаптиране за оцеляване. В такава обстановка колонията умря. “
Калоун вижда този опит като предизвестия за човечеството, че в случай че популацията нарасне до избрани мащаби, общественият колапс е обезпечен. Други обаче подценяват нихилистичните му визии, тъй като въпреки всичко ние сме по-комплексни същества от мишките.
Малко хора обаче не престават да наблюдават какво се случва със идващите опити, в които Калоун трансформира някои детайли на „ утопията “, с цел да види какво ще стане. И даже реализира прочут триумф, когато кара мишлетата да създадат нещо изобретателно, с цел да получат храната си. В тази версия на опита по-креативните мишлета били по-напред в обществото. Изглежда че когато има забъркана цел за реализиране, мишлетата не се самоунищожават.
