Европа рискува да загуби стратегическо влияние на Западните Балкани
Проблемните точки и напрежението, заобикалящи Европейския съюз, не престават – Сирия, Ирак, Либия, Украйна, Източното Средиземноморие. В южната част на Европейския съюз се оформя арка на геополитическа неустойчивост и ние не би трябвало да разрешаваме тя да се разшири. Това обявиха в отворено писмо 10 някогашни външни министри на Европейски Съюз, измежду които и Кристиан Вигенин (останалите вижте най-после на статията), съобщи EurActiv. Ето какво още се споделя в писмото:
Стабилността, демокрацията и просперитетът в Югоизточна Европа са директно свързани с консолидирането на европейския план и завършването на обединяването на нашия континент с приемането на страните от Западните Балкани, развой, който стартира преди 30 години.
Упоритото опълчване на започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз с Албания и Северна Македония, макар рекомендацията на Европейската комисия и волята на огромно болшинство от страните членки и Европейския парламент, сложи в заплаха оставащото въздействие на Европейски Съюз на личния му предел и способността му да оформя стратегическото развиване и стабилността в Югоизточна Европа.
Това е стратегическа неточност, която оказва помощ за консолидирането на статуквото на Западните Балкани и инертността на Европейски Съюз на една все по-объркана геополотическа карта. Дългът на Европейски Съюз е да способства за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа. Ето за какво той би трябвало да сметне приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз като виновна политика, а не като задължение .
Освен това съпротивата против договарянията за присъединение с горепосочените страни подкопава престижа и надеждността на Европейски Съюз. За район като Западните Балкани, който се бори за укрепване на върховенството на закона и усъвършенстване на обществените и стопански стандарти, процесът на участие в Европейски Съюз остава извънредно нужен.
Психологическото влияние от тези диалози и трансформативният резултат са това, което е значимо за чувството на тези страни, че са обвързани с Европейски Съюз. И на първо място е въпросът за доверието – през 2003 година на срещата на върха в Солун водачите на Европейски Съюз дадоха обещание на тези страни участие.
При актуалните условия гаранциите, дадени от Европейски Съюз на страните от района, към този момент няма да имат значение. Следователно ще стане все по-трудно да се стигне до взаимни отстъпки, да се преодолеят двустранните разногласия и да се отключи позитивна сила.
Това е предвестител за вътрешни проблеми в Северна Македоняи и Албания, които прекомерно дълго време разчитаха на Европейски Съюз да ги поддържа. Това подкопава договарянията сред Сърбия и Косово и ускорява центробежните сили в Босна и Херцеговина.
Процесът на присъединение към Европейски Съюз в Западните Балкани е и развой на държавно създаване и по същия метод стабилизиращ развой за целия район. Това е основната тактика за практикуване на международното политическо въздействие на Европейски Съюз.
Европейски Съюз би трябвало да поеме отговорностите си като работи по стратегически метод. Крайно време е Европейски Съюз да огледа с кративност и да сложи в вероятност ролята си в границите на новата интернационална среда, тъй че да работи без значение в тази среда и да укрепи качествата си във външната политика и защитата.
Призоваваме Европейски Съюз да преодолее раздялите по този въпрос. Процесът на присъединение ще продължи доста години, през които ще има задоволително време да се съчетае нуждата от по-нататъшна интеграция в Европейски Съюз с нуждата от опазване на европейската вероятност за Западните Балкани.
Следователно започването на диалозите за присъединение със Северна Македония и Албания на основата на техните задължения е неотложно и следва да бъде контрактувано на идващия Европейски съвет. В същото време призоваваме Европейски Съюз да показа нови принадлежности на идната среща на върха в Загреб, които да консолидират пътя на присъединение към Европейски Съюз на страните от Западните Балкани.
Подписи:
- Игор Лукшич, някогашен министър председател и министър на външните работи, Черна гора.
- Зигмар Габриел, някогашен вицеканцлер и министър на външните работи, Германия.
- Весна Пушич, някогашен заместител министър-председател и министър на външните работи, Хърватия.
- Никола Попоски, някогашен заместител министър-председател и министър на външните работи, Северна Македония.
- Николаос Кодзиас, някогашен министър на външните работи, Гърция.
- Карин Кнайсл, някогашен министър на външните работи, Австрия.
- Йоанис Касулидес, някогашен министър на външните работи, Кипър.
- Дитмир Бушати, някогашен министър на външните работи, Албания.
- Кристиан Вигенин, някогашен министър на външните работи, България.
- Горан Свиланович, някогашен министър на външните работи на Съюзна република Югославия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (5065)
Стабилността, демокрацията и просперитетът в Югоизточна Европа са директно свързани с консолидирането на европейския план и завършването на обединяването на нашия континент с приемането на страните от Западните Балкани, развой, който стартира преди 30 години.
Упоритото опълчване на започването на договаряния за присъединение към Европейски Съюз с Албания и Северна Македония, макар рекомендацията на Европейската комисия и волята на огромно болшинство от страните членки и Европейския парламент, сложи в заплаха оставащото въздействие на Европейски Съюз на личния му предел и способността му да оформя стратегическото развиване и стабилността в Югоизточна Европа.
Това е стратегическа неточност, която оказва помощ за консолидирането на статуквото на Западните Балкани и инертността на Европейски Съюз на една все по-объркана геополотическа карта. Дългът на Европейски Съюз е да способства за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа. Ето за какво той би трябвало да сметне приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз като виновна политика, а не като задължение .
Освен това съпротивата против договарянията за присъединение с горепосочените страни подкопава престижа и надеждността на Европейски Съюз. За район като Западните Балкани, който се бори за укрепване на върховенството на закона и усъвършенстване на обществените и стопански стандарти, процесът на участие в Европейски Съюз остава извънредно нужен.
Психологическото влияние от тези диалози и трансформативният резултат са това, което е значимо за чувството на тези страни, че са обвързани с Европейски Съюз. И на първо място е въпросът за доверието – през 2003 година на срещата на върха в Солун водачите на Европейски Съюз дадоха обещание на тези страни участие.
При актуалните условия гаранциите, дадени от Европейски Съюз на страните от района, към този момент няма да имат значение. Следователно ще стане все по-трудно да се стигне до взаимни отстъпки, да се преодолеят двустранните разногласия и да се отключи позитивна сила.
Това е предвестител за вътрешни проблеми в Северна Македоняи и Албания, които прекомерно дълго време разчитаха на Европейски Съюз да ги поддържа. Това подкопава договарянията сред Сърбия и Косово и ускорява центробежните сили в Босна и Херцеговина.
Процесът на присъединение към Европейски Съюз в Западните Балкани е и развой на държавно създаване и по същия метод стабилизиращ развой за целия район. Това е основната тактика за практикуване на международното политическо въздействие на Европейски Съюз.
Европейски Съюз би трябвало да поеме отговорностите си като работи по стратегически метод. Крайно време е Европейски Съюз да огледа с кративност и да сложи в вероятност ролята си в границите на новата интернационална среда, тъй че да работи без значение в тази среда и да укрепи качествата си във външната политика и защитата.
Призоваваме Европейски Съюз да преодолее раздялите по този въпрос. Процесът на присъединение ще продължи доста години, през които ще има задоволително време да се съчетае нуждата от по-нататъшна интеграция в Европейски Съюз с нуждата от опазване на европейската вероятност за Западните Балкани.
Следователно започването на диалозите за присъединение със Северна Македония и Албания на основата на техните задължения е неотложно и следва да бъде контрактувано на идващия Европейски съвет. В същото време призоваваме Европейски Съюз да показа нови принадлежности на идната среща на върха в Загреб, които да консолидират пътя на присъединение към Европейски Съюз на страните от Западните Балкани.
Подписи:
- Игор Лукшич, някогашен министър председател и министър на външните работи, Черна гора.
- Зигмар Габриел, някогашен вицеканцлер и министър на външните работи, Германия.
- Весна Пушич, някогашен заместител министър-председател и министър на външните работи, Хърватия.
- Никола Попоски, някогашен заместител министър-председател и министър на външните работи, Северна Македония.
- Николаос Кодзиас, някогашен министър на външните работи, Гърция.
- Карин Кнайсл, някогашен министър на външните работи, Австрия.
- Йоанис Касулидес, някогашен министър на външните работи, Кипър.
- Дитмир Бушати, някогашен министър на външните работи, Албания.
- Кристиан Вигенин, някогашен министър на външните работи, България.
- Горан Свиланович, някогашен министър на външните работи на Съюзна република Югославия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (5065)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ