Има ли нужда Армения от Нагорни Карабах?
Проблем, който тлее към този момент 29 години: . Но преференциално ли е за арменците да признаят независимостта на Република Нагорни Карабах на интернационално равнище? Отговор на въпроса търсят в редакцията на съветския вестник „ Московский комсомолец “ в своя публикация, показана от организация Фокус.
Изявленията на арменските политици, че статутът на Нагорни Карабах би трябвало да бъде изменен и укрепен в най-близко бъдеще, са сложни за реализиране в този миг, въпреки и единствено тъй като окончателното споразумяване на този въпрос може освен да отблъсне Москва от Ереван, само че и да се загуби доверието на Запада, на което разчита водачът на кабинета Никол Пашинян.
29-годишен проблем, който те в действителност не желаят да разрешат: преференциално ли е за да признае независимостта на Република Нагорни Карабах на интернационално равнище?
Не на вятъра формалното признание на суверенитета на Арцах (арменското име на Нагорни Карабах) се провали както в руския, по този начин и в постсъветския интервал.Според специалистите Ереван непрекъснато приказва за вероятността от смяна в статута на Нагорни Карабах, само че в реалност се опасява от сходна стъпка. Колкото и необичайно да наподобява, през днешния ден Армения явно е удовлетворена от запазването на настоящето статукво.
От 2009 година предлагането за признание на Нагорни Карабах неведнъж е представяно в арменския парламент, само че към момента няма смяна, което сигурно приказва за едно - независимостта на района плаши управлението на .
Нека стартираме с обстоятелството, че самият министър-председател Пашинян, колкото и да се пробва да покаже противоположното, в действителност има заслуга за неналичието на прогрес в позицията с Нагорни Карабах.
В последна сметка това оставя задоволително пространство за маневриране в Минската група на ОССЕ или в двустранни договаряния под нейно управление, което разрешава на Армения да симулира активност.
![Тежките сражения сред Азербайджан и Армения не престават]( "Тежките сражения сред Азербайджан и Армения не престават")
Тежките сражения сред Азербайджан и Армения не престават
Тежките сражения сред Азербайджан и Армения за противоречивия район Нагорни Карабах не стопират макар наново оповестеното преустановяване на огъ...
Например, по време на дипломатически срещи във Виена, зад видимо мирни формулировки за нуждата да се договаря, а не да се водят сражения, задачата на Армения постоянно е била: „ да изиска представителите на Нагорни Карабах да бъдат включени в договарянията като равноправна страна “.
От 27 септември насам всички изказвания и речи на Пашинян са чисто спекулативни: той се базира на интернационалното право, макар че териториите на Нагорни Карабах са ясно интерпретирани като окупирани според интернационалното право. След това той свърза решението на казуса с смяна в актуалната обстановка.
По-конкретно, изискванията за оповестяване на независимостта на бяха неотдавна обрисувани от някогашния президент Армен Саркисян: да, преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Върховният съвет на Армения гласоподава за признаването на Нагорни Карабах за самостоятелна страна, само че по-късно, заради подписването на помирение през 1994 година, този въпрос беше отсрочен, защото политическият развой в Минск стартира.
Сега, съгласно някогашния държавен глава, Ереван ще признае Нагорни Карабах, едвам откакто дефинитивно изчерпа всички благоприятни условия за разрешаване на спора посредством мирни договаряния.
Ще желаят ли арменските политици опцията да пренесат горещата фаза на военния спор в политическия проект? Преди това Армения беше изцяло удовлетворена от съществуващата настройка на контактната линия; тя смяташе за свое право слагането на платформи за договаряния на разнообразни равнища.
![Армения с нова опасност към Азербайджан поради Нагорни Карабах]( "Армения с нова опасност към Азербайджан поради Нагорни Карабах")
Армения с нова опасност към Азербайджан поради Нагорни Карабах
Ереван ще признае независимостта на Нагорни Карабах, в случай че стане ясно, че Баку не има намерение да уреди спора по кротичък метод. Това зая...
Но с началото на офанзивата на азербайджанската войска, контранастъплението покрай границата с Иран и на десния фланг - офанзивата против Шуша, Ереван няма различен избор, с изключение на да се приближи, а Пашинян може единствено да разбере доколко е подготвен да направи компромис, с цел да не се стигне в последна сметка до предаването на Степанакерт.
Най-лошият вид за Москва би бил този, при който „ те ще упорстват за безспорен надзор върху територията на Нагорни Карабах “, цитира медията публикация на Александър Крамаренко, ексклузивен и пълномощен дипломат на Русия, член на съветския съвет по интернационалните въпроси.
Арменското управление не може да не разбере, че всички негови опити да направи тази борба интернационална, да въвлече Русия в нея, срещат надълбоко недоумение освен в Европа, само че и в Съединени американски щати.
Едва ли Москва е подготвена да уреди самостоятелния статут на Нагорни Карабах, който не се среща в нито един интернационален документ.
На всичко от горната страна Русия и Западът могат да се изправят пред много сложен въпрос: належащо ли е в този случай съществуването на Минската група? Да - до момента в който тематиката за Нагорни Карабах е свързващ мост сред Москва, Париж и Вашингтон.
Изявленията на арменските политици, че статутът на Нагорни Карабах би трябвало да бъде изменен и укрепен в най-близко бъдеще, са сложни за реализиране в този миг, въпреки и единствено тъй като окончателното споразумяване на този въпрос може освен да отблъсне Москва от Ереван, само че и да се загуби доверието на Запада, на което разчита водачът на кабинета Никол Пашинян.
29-годишен проблем, който те в действителност не желаят да разрешат: преференциално ли е за да признае независимостта на Република Нагорни Карабах на интернационално равнище?
Не на вятъра формалното признание на суверенитета на Арцах (арменското име на Нагорни Карабах) се провали както в руския, по този начин и в постсъветския интервал.Според специалистите Ереван непрекъснато приказва за вероятността от смяна в статута на Нагорни Карабах, само че в реалност се опасява от сходна стъпка. Колкото и необичайно да наподобява, през днешния ден Армения явно е удовлетворена от запазването на настоящето статукво.
От 2009 година предлагането за признание на Нагорни Карабах неведнъж е представяно в арменския парламент, само че към момента няма смяна, което сигурно приказва за едно - независимостта на района плаши управлението на .
Нека стартираме с обстоятелството, че самият министър-председател Пашинян, колкото и да се пробва да покаже противоположното, в действителност има заслуга за неналичието на прогрес в позицията с Нагорни Карабах.
В последна сметка това оставя задоволително пространство за маневриране в Минската група на ОССЕ или в двустранни договаряния под нейно управление, което разрешава на Армения да симулира активност.
Тежките сражения сред Азербайджан и Армения за противоречивия район Нагорни Карабах не стопират макар наново оповестеното преустановяване на огъ...
Например, по време на дипломатически срещи във Виена, зад видимо мирни формулировки за нуждата да се договаря, а не да се водят сражения, задачата на Армения постоянно е била: „ да изиска представителите на Нагорни Карабах да бъдат включени в договарянията като равноправна страна “.
От 27 септември насам всички изказвания и речи на Пашинян са чисто спекулативни: той се базира на интернационалното право, макар че териториите на Нагорни Карабах са ясно интерпретирани като окупирани според интернационалното право. След това той свърза решението на казуса с смяна в актуалната обстановка.
По-конкретно, изискванията за оповестяване на независимостта на бяха неотдавна обрисувани от някогашния президент Армен Саркисян: да, преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Върховният съвет на Армения гласоподава за признаването на Нагорни Карабах за самостоятелна страна, само че по-късно, заради подписването на помирение през 1994 година, този въпрос беше отсрочен, защото политическият развой в Минск стартира.
Сега, съгласно някогашния държавен глава, Ереван ще признае Нагорни Карабах, едвам откакто дефинитивно изчерпа всички благоприятни условия за разрешаване на спора посредством мирни договаряния.
Ще желаят ли арменските политици опцията да пренесат горещата фаза на военния спор в политическия проект? Преди това Армения беше изцяло удовлетворена от съществуващата настройка на контактната линия; тя смяташе за свое право слагането на платформи за договаряния на разнообразни равнища.
Ереван ще признае независимостта на Нагорни Карабах, в случай че стане ясно, че Баку не има намерение да уреди спора по кротичък метод. Това зая...
Но с началото на офанзивата на азербайджанската войска, контранастъплението покрай границата с Иран и на десния фланг - офанзивата против Шуша, Ереван няма различен избор, с изключение на да се приближи, а Пашинян може единствено да разбере доколко е подготвен да направи компромис, с цел да не се стигне в последна сметка до предаването на Степанакерт.
Най-лошият вид за Москва би бил този, при който „ те ще упорстват за безспорен надзор върху територията на Нагорни Карабах “, цитира медията публикация на Александър Крамаренко, ексклузивен и пълномощен дипломат на Русия, член на съветския съвет по интернационалните въпроси.
Арменското управление не може да не разбере, че всички негови опити да направи тази борба интернационална, да въвлече Русия в нея, срещат надълбоко недоумение освен в Европа, само че и в Съединени американски щати.
Едва ли Москва е подготвена да уреди самостоятелния статут на Нагорни Карабах, който не се среща в нито един интернационален документ.
На всичко от горната страна Русия и Западът могат да се изправят пред много сложен въпрос: належащо ли е в този случай съществуването на Минската група? Да - до момента в който тематиката за Нагорни Карабах е свързващ мост сред Москва, Париж и Вашингтон.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ