Призив на Българската академия на науките /БАН/ за защита богатството

Призив на Българската академия на науките /БАН/ за отбрана благосъстоянието и хубостта на българския език показаха на конференция учени от Българска академия на науките, оповестиха от ведомството.

„ Тревогата ни е огромна, тъй като всички ние сме виновни. България е една от най-старите европейски страни, с дълбоки езикови корени. Историческата задача на Българска академия на науките постоянно е била да твори познание, да обръща внимание на учеността, на образованието и на духовността. Призивът на Българска академия на науките, прераснал в общоакадемичен диалог, е да обединим силите си за грижа за българския език – всички виновни институции и медии “ , съобщи акад. Светланка Куюмджиева .

„ С този апел, който посредством медиите доближава до цялата българска общност, приканваме към диалог, който да се трансформира в работна стратегия. Най-лошото, което може да се случи в едно общество, е то да престане да бъде сензитивно към това, което погубва неговата еднаквост. Няма спор – езикът, културата, историята са основата на българската еднаквост. Езикът би трябвало да бъде почитан и да бъде обичан – политика за езика “, сподели чл.-кор. Мирослав Дачев .

„ Необходима е смяна, насочвана от знаещите и можещите в Българската академия на науките, университетите, ръководещите образованието и хилядите учители още от детските градини, не поотделно, а дружно. Езикът носи в себе си характерността на личността, сподели още той и добави, че е належащо учебниците да разпалват въображението на децата и те да гледат на тях като на премеждие “, уточни чл.-кор. Иван Илчев .

Чл.-кор. Иван Гранитски означи, че тази самодейност на Българска академия на науките е доста навременна и напомни, че основателите на Българското книжовно сдружение са хора на езика, първостроители на модерния български език . Той напомни, че през годините членове на Българска академия на науките са били най-големите български писатели и експерти в региона на езика и те са го развивали.

„ Езикът се развива, само че се нуждае и от грижа “ , сподели чл.-кор. Гранитски . Проф. Ана Кочева от Института за български език диагностицира българския език като евентуално заплашен език и добави, че неговото опазване е въпрос на национална сигурност.

Доц. Елка Трайкова от Института за литература и теоретичен секретар на Българска академия на науките в направление „ Културно-историческо завещание и национална еднаквост “ показа съответни стъпки на деяние, с които се цели да се обединят напъните на всички институции, призвани да работят за престижа на българския език и българската обществена тирада.

От Българска академия на науките предложиха :

„ Необходимо е да се извърши целеустремено и методично езиково и просветително обмисляне със стратегически хоризонти. Това значи, че формалните институции би трябвало да подхващат ограничения, с които да повлияят върху потреблението на езика в границите на публичния живот и за възобновяване на езиковата просветеност, измежду които:

Въвеждане и отстояване, инспекция и оценяване на наложителна подготвеност по български език и българска просвета във всички образователни проекти, която да кореспондира с резултатите от провежданото в България обучение във всички негови степени.

Във висшето обучение компетентността по езикова просвета да бъде наложителна за всички професионални посоки и области, а освен за филантропичните науки и за изкуствата, свързани със театрална тирада.

При оценяване и акредитиране на висшите учебни заведения Националната организация за оценяване и акредитация да ревизира съществуването и постигането на съответната подготвеност по езикова просвета, като това се изведе с особена тежест в нейната методика.

Владеенето на български език, литература, история и просвета да се обвърже и със Закона за българското поданство.

Да се поддържат публикационната и издателска активност в региона на българския език, история, литература и просвета. Да се сътвори нова база данни към Националния референтен лист на НАЦИД за всички монографични проучвания в посочените области.

Да се възвърне положителната процедура от предишното, при която експерти от филантропични посоки в Българска академия на науките, СУ „ Св. Климент Охридски “ и останалите университети в страната организират курсове по езикова просвета за всички, ангажирани в медийното пространство.

Засилване на ролята на българските общности, учебни заведения, просветителни и културни институции в чужбина.

Създаване на Български културен институт по модела на „ Гьоте институт “, „ Сервантес “, „ Британски съвет “.

Съхранението на българския език е въпрос освен на национална еднаквост, само че и на национална сигурност. „