Няма пропаст между невежия и мъдреца. Глупакът е мъдър, мъдрецът е глупав ♥ Шунрю СУЗУКИ
Привързаност, непривързаност
Доген-зенджи е споделил: „ Макар че е среднощ, зората е тук; въпреки че зората идва, в този момент е нощ. ” Това изказване показва разбирането, предадено от Буда на патриарсите, от патриарсите на Доген и на нас. Нощта и денят не се разграничават. Едно и също нещо от време на време се назовава нощ, от време на време ден. Те са едно. Практиката зазен и всекидневната активност са едно и също нещо. Ние назоваваме зазен всекидневие, а всекидневието – зазен. Но нормално мислим: „ Сега зазен свърши и ще се заемем с всекидневната си активност. ” Това схващане обаче не е вярно. Те са едно и също нещо. Няма къде да избягаме. Затова в активността би трябвало да има покой, а в покоя – активност. Покоят и активността не са разнообразни неща.
Всяко битие зависи от нещо друго. Строго казано, няма обособени самостоятелни съществувания. Има единствено голям брой названия за едно битие. Понякога хората натъртват върху единството, само че нашето схващане не е такова. Ние не подчертаваме нищо несъмнено, даже единството. Единството е скъпо, само че многообразието също е отлично. Пренебрегвайки многообразието, хората натъртват върху единното безусловно битие, само че това схващане е едностранчиво. В него има раздор сред многообразието и единството. Те са едно и също нещо, тъй че единството би трябвало да се цени във всяко битие. Затова ние по-скоро акцентираме върху всекидневието, в сравнение с върху някакво несъмнено положение на мозъка. Трябва да откриваме действителността във всеки момент и във всяко събитие. Това е доста значимо.
Доген-зенджи е споделил: „ Въпреки че всичко има буда-природа, ние обичаме цветята и не ни е грижа за плевелите. ” Това е правилно и във връзка с човешката природа. Това, че сме привързани към нещо красиво, е единствено по себе си активност на Буда. Че не ни е грижа за плевелите, също е активност на Буда. Трябва да знаем това. Тогава, в случай че се привържем към нещо, няма нищо ужасно. Ако това е обвързаност на Буда, то е непривързаност. Затова в любовта би трябвало да има ненавист, или непривързаност, а в омразата – обич, или приемане. Любовта и омразата са едно и също нещо. Не би трябвало да се привързваме единствено към любовта. Необходимо е да приемем омразата. Трябва да приемем плевелите без значение какво изпитваме към тях. Ако те са ви безразлични, не ги обичайте, в случай че ги обичате – обичайте ги.
Обикновено вие се самоупреквате за това, че сте несправедливи към своята окръжаваща среда, критикувате отношението си на неприемане. Но има една доста тънка разлика сред нормалния и нашия метод на приемане на нещата, макар че те може да наподобяват изцяло идентични. Нас, зен-будистите, са ни учили, че няма интервал сред деня и нощта, няма раздор сред ти и аз. Това значи единение. Ние обаче не подчертаваме даже единството. Щом има единение, не е нужно то да се акцентира.
Доген е споделил: „ Да научите нещо значи да познаете себе си, да изучавате будизма значи да изучавате себе си. ” Да научите нещо не значи да придобиете нещо, което не сте знаели преди. Вие знаете нещо преди да го научите.
Няма раздор сред „ аз ” преди да знаете нещо, и „ аз ” откакто го знаете. Няма бездна сред невежия и мъдреца. Глупакът е умен, мъдрецът е малоумен. Обикновено ние мислим: “той е малоумен, а аз съм умен ”; или “аз бях малоумен, само че в този момент съм умен ”. Как можем да бъдем мъдри, в случай че сме глупави? Според разбирането, предадено ни от Буда, няма никаква разлика сред простака и мъдреца. Ако кажа това обаче, хората може да помислят, че наблягам единството, само че не е по този начин. Ние не подчертаваме нищо. Всичко, което желаеме, е да познаваме нещата такива, каквито са. Ако познаваме нещата такива, каквито са, няма какво да акцентираме, няма по какъв начин да осезаем нещо, няма какво да се долавя. Не би трябвало да акцентираме на нито един въпрос. Въпреки това, както е споделил Доген: „ Цветето увяхва, въпреки че го обичаме, а плевелът вирее, макар че не го обичаме. ” Такъв е животът ни.
Трябва да разбираме живота точно по този метод. Тогава няма да имаме никакви проблеми. Ние непрестанно имаме неприятности, тъй като акцентираме на обособени въпроси, вместо просто да одобряваме нещата такива, каквито са. Ето по този начин би трябвало да разбираме всичко и да живеем в този свят. Подобен опит е нещо, което надвишава опциите на нашето мислене. В сферата на мисленето съществува разлика сред единството и многообразието, само че при действителния опит те са едно и също. Тъй като си създавате някаква концепция за единение или разнообразие, вие се улавяте в мрежата на тази концепция и би трябвало да продължите да мислите до безконечност, макар че в действителност няма потребност от мислене.
Ние имаме доста прочувствени проблеми, само че те не са действителни, а измислени, нашите егоцентрични хрумвания и възгледи ни насочват към тях. Проблеми има, единствено тъй като акцентираме нещо, а в действителност е невероятно да се изтъкне едно настрана нещо. Щастието е тъга, тъгата е благополучие. Във всяка компликация има благополучие, в щастието – компликации. Макар че се усещаме по друг метод, в реалност няма разлика, всъщност се усещаме еднообразно. Това е същинското схващане, предадено ни от Буда.
От: „ Зен-Ум, разум на новак “, Шунрю Сузуки, изд. Арт “, 1995 г.
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre
