Присъстващ на всяко ястие е мароканският хляб (хобз) - кръгъл

Присъстващ на всяко ядене е мароканският самун (хобз) - кръговиден и плосък, вид пита, с дебела кора. Приготвя се в разнообразни размери. Често мароканците го употребяват вместо вилица, с цел да се хранят с него от общото плато на тажина.

По време на свещения месец Рамадан в Мароко наложително се подготвят харира - чорба от домати и леща. Тогава се хапва и сладкото лакомство селу – неповторим сладкиш със сусам, бадеми и канела. Той се пече и при раждане на дете. Други типични марокански сладки през Рамадана са шебакия - сусамени бисквити с канела и шафран, потопени в доста мед.
Празничното предястие „ пастиа ” /или бастиа/- има сладко-солен усет, подготвя се от точени кори, лук, месо от пиле, различен тип птица или пък морски блага, с добавка ядки, сварено яйце, кориандър, магданоз и канела. Макар да се счита за национално мароканско ядене, неговата татковина е Испания.

Разнообразието на Мароканската кухня се дължи на многочислените въздействия, които се преплитат в нея – береберско, испанско, арабско, африканско, средиземноморско, и други „ Тажинът " и „ харира ” са берберски; с помощта на маврите кухнята се обогатила със зехтин, плодове, бадеми, билки; бедуините съдействали за хляба, житните култури, млякото, фурмите, а арабите несъмнено с подправките. Мароканците са съумели да запазят вековната традиция в готвенето и не инцидентно кухнята им е на второ място в света по досетливост след френската.

Ментовият чай е присъща напитка в страните от Магреба. Той е именуван още и туарегски чай, защото произлиза от туарегите(амазиги), които са берберското население на Северна Африка. Приготвя се с листа от зелен чай, листа от мента и доста захар. Той е доста публикувана напитка и се пие когато и да е, а когато се сервира на посетител -приготвянето му се трансформира в обред. Вкусът на ментовият чай е несравним и неслучайно марокански притежател на кафене Абделатиф споделя: „ Когато чаят стане част от теб, това се трансформира в същинска любовна история ”.