ИСС: Присъединяването на България към Еврозоната трябва да стане национална цел
Присъединяването на страната ни към Механизма на обменните курсове (ERM II) и Еврозоната следва да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата политика. Това се споделя в мнение на Икономическият и обществен съвет (ИСС), изпратено до медиите.
„ Трябва да бъдат подхванати всички нужни стратегически дейности за допустимо най-кратък времеви престой в така наречен „ чакалня на Еврозоната “ (ERM II) като резултат от предварителния развой на конвергенция към икономическите действителности в интеграционния център (Еврозоната) ”, се споделя в позицията.
ИСС приема обявената концепция на Европейска комисия за задълбочаване на интеграцията в областта на единната валута след напускането на Англия, на либерализацията и прозрачността на решенията на входа към единния валутен съюз и откриващите се благоприятни условия за ускорено приемане на всички държави-кандидати в Еврозоната на база сполучливо провеждани многопосочни структурни промени . Според ИСС, това изисква целенасочена активност на всички институции за ускорена подготовка, приемане и осъществяване от изпълнителната власт на народен предварителен проект за деяние с пътна карта.
Във връзка с това, ИСС приканва за бързо разрастване и ускорение на от дълго време отлагани основни промени в образованието, правосъдната система, опазването на здравето, пенсионното обезпечаване, пазара на труда, бизнес средата и усложнените регулации, както и ефикасното противопоставяне на престъпността и корупцията в страната.
„ Ефектите и резултатите от тези промени следва да поддържат в допълнение фискалната консолидация в дълготрайна вероятност и постигането на задоволително висок, догонващ дълготраен напредък на продуктивността на труда, на брутния вътрешен артикул на глава от популацията, на заетостта, приходите и потреблението. Очакванията са, че присъединението на страната към ERM II и Еврозоната ще даде спомагателен подтик и ще форсира промените в посочените посоки “, се споделя още в мнението.
ИСС приема, че предстоящите изгоди за страната от присъединение към валутната зона, които се удостоверяват от опита на новоприсъединилите се балтийски страни, Словакия и Словения, включват:
понижаване на транзакционните разноски, на общия систематичен риск за банковата система, улесняване на рефинансирането на банковия бранш, включване на ЕЦБ като „ заемодател от последна инстанция “, прилагане на спомагателни гаранции за банковите депозити, по-ефективно настоящ външен регулаторен напън и контрол, което по неоспорим метод ще увеличи общото доверие към банковия бранш в страната намаляване на общото равнище на лихвите по заеми (на държавно управление, компании, домакинства) и на държавния дълг, улеснение на достъпа до финансиране за дребните и междинните предприятия, въвеждане на по-ниски минимални наложителни запаси на банките, основаване на благоприятни условия за рефинансиране на насъбраните отговорности и др.; освобождение на валутните запаси, представляващи активи на ръководство „ Емисионно “ при Българска народна банка в размер на към 46 милиарда лева, от фундаменталната им роля да обезпечават цялостното покритие на паричната база при изискванията на валутен ръб. Понастоящем набраните средства се влагат от Централната банка единствено в безрискови дългови принадлежности на външния финансов пазар. Снемането на паричния ръб разрешава те да бъдат вложени в принадлежности с друг рисков профил и матуритет, а част от тях през конструирани специфични фондове със заложени капиталови характерности да се употребяват за директни вложения в националната икономика16; повишаване на директните задгранични вложения и общата капиталова интензивност в страната като резултат от основаването на условия за по-голяма непоклатимост на националната стопанска система и намаляването на капиталовия риск (доколкото еврото се резервира като постоянна валута, неводеща до обезценяването на националните валути). В същото време рискът от несъответстваща парична политика е минимизиран заради това, че се ръководи от мощен интеграционен център - ЕЦБ, което основава предпоставки кредитният рейтинг на страната да нарасне и да се усъвършенства вътрешният бизнес климат; обезпечаване на спомагателен сигурен буфер , на избавителни механизми и благоприятни условия за финансова помощ при възможни проблеми на равнище обществени финанси или систематични опасности във финансовата система от членовете на Еврозоната и ЕЦБ, включително в границите на Европейския стабилизационен механизъм; засилена конкурентоспособност, улесняване на структурните промени в стопанската система и повишение на новаторския капацитет на бизнес организациите; усъвършенствани благоприятни условия за по-голяма номинална и действителна конвергенция , подкрепена с наклонността на по-интензивно повишаване на продуктивността на труда и доходите; понижаване на натиска върху пазара на труда и трудовите хонорари, създаване на условия за последователното ограничение на демографските дисбаланси; превъзмогване на спекулациите за обезценка и загуба на спестявания при допустимо „ отпадане на ПС “ основно посредством повишение успеваемостта на бюджетната политика, контрола над квази обществените задължения, инфлацията, стабилността на комерсиалните банки, външните финансови и настоящи трансфери; ускорение на интеграцията в Европейски Съюз и отчасти понижаване на риска, зависимостта и натиска от страна на водещите районни стопански системи на трети страни; повишение на значимостта на българската стопанска система като свързващо звено между Европейски Съюз, Балканите, Черноморския басейн и Близкия изток, както и основаване на условия за построяването на сполучлив районен модел за непоклатимост и разцвет на страните от Западните Балкани.
„ Трябва да бъдат подхванати всички нужни стратегически дейности за допустимо най-кратък времеви престой в така наречен „ чакалня на Еврозоната “ (ERM II) като резултат от предварителния развой на конвергенция към икономическите действителности в интеграционния център (Еврозоната) ”, се споделя в позицията.
ИСС приема обявената концепция на Европейска комисия за задълбочаване на интеграцията в областта на единната валута след напускането на Англия, на либерализацията и прозрачността на решенията на входа към единния валутен съюз и откриващите се благоприятни условия за ускорено приемане на всички държави-кандидати в Еврозоната на база сполучливо провеждани многопосочни структурни промени . Според ИСС, това изисква целенасочена активност на всички институции за ускорена подготовка, приемане и осъществяване от изпълнителната власт на народен предварителен проект за деяние с пътна карта.
Във връзка с това, ИСС приканва за бързо разрастване и ускорение на от дълго време отлагани основни промени в образованието, правосъдната система, опазването на здравето, пенсионното обезпечаване, пазара на труда, бизнес средата и усложнените регулации, както и ефикасното противопоставяне на престъпността и корупцията в страната.
„ Ефектите и резултатите от тези промени следва да поддържат в допълнение фискалната консолидация в дълготрайна вероятност и постигането на задоволително висок, догонващ дълготраен напредък на продуктивността на труда, на брутния вътрешен артикул на глава от популацията, на заетостта, приходите и потреблението. Очакванията са, че присъединението на страната към ERM II и Еврозоната ще даде спомагателен подтик и ще форсира промените в посочените посоки “, се споделя още в мнението.
ИСС приема, че предстоящите изгоди за страната от присъединение към валутната зона, които се удостоверяват от опита на новоприсъединилите се балтийски страни, Словакия и Словения, включват:
понижаване на транзакционните разноски, на общия систематичен риск за банковата система, улесняване на рефинансирането на банковия бранш, включване на ЕЦБ като „ заемодател от последна инстанция “, прилагане на спомагателни гаранции за банковите депозити, по-ефективно настоящ външен регулаторен напън и контрол, което по неоспорим метод ще увеличи общото доверие към банковия бранш в страната намаляване на общото равнище на лихвите по заеми (на държавно управление, компании, домакинства) и на държавния дълг, улеснение на достъпа до финансиране за дребните и междинните предприятия, въвеждане на по-ниски минимални наложителни запаси на банките, основаване на благоприятни условия за рефинансиране на насъбраните отговорности и др.; освобождение на валутните запаси, представляващи активи на ръководство „ Емисионно “ при Българска народна банка в размер на към 46 милиарда лева, от фундаменталната им роля да обезпечават цялостното покритие на паричната база при изискванията на валутен ръб. Понастоящем набраните средства се влагат от Централната банка единствено в безрискови дългови принадлежности на външния финансов пазар. Снемането на паричния ръб разрешава те да бъдат вложени в принадлежности с друг рисков профил и матуритет, а част от тях през конструирани специфични фондове със заложени капиталови характерности да се употребяват за директни вложения в националната икономика16; повишаване на директните задгранични вложения и общата капиталова интензивност в страната като резултат от основаването на условия за по-голяма непоклатимост на националната стопанска система и намаляването на капиталовия риск (доколкото еврото се резервира като постоянна валута, неводеща до обезценяването на националните валути). В същото време рискът от несъответстваща парична политика е минимизиран заради това, че се ръководи от мощен интеграционен център - ЕЦБ, което основава предпоставки кредитният рейтинг на страната да нарасне и да се усъвършенства вътрешният бизнес климат; обезпечаване на спомагателен сигурен буфер , на избавителни механизми и благоприятни условия за финансова помощ при възможни проблеми на равнище обществени финанси или систематични опасности във финансовата система от членовете на Еврозоната и ЕЦБ, включително в границите на Европейския стабилизационен механизъм; засилена конкурентоспособност, улесняване на структурните промени в стопанската система и повишение на новаторския капацитет на бизнес организациите; усъвършенствани благоприятни условия за по-голяма номинална и действителна конвергенция , подкрепена с наклонността на по-интензивно повишаване на продуктивността на труда и доходите; понижаване на натиска върху пазара на труда и трудовите хонорари, създаване на условия за последователното ограничение на демографските дисбаланси; превъзмогване на спекулациите за обезценка и загуба на спестявания при допустимо „ отпадане на ПС “ основно посредством повишение успеваемостта на бюджетната политика, контрола над квази обществените задължения, инфлацията, стабилността на комерсиалните банки, външните финансови и настоящи трансфери; ускорение на интеграцията в Европейски Съюз и отчасти понижаване на риска, зависимостта и натиска от страна на водещите районни стопански системи на трети страни; повишение на значимостта на българската стопанска система като свързващо звено между Европейски Съюз, Балканите, Черноморския басейн и Близкия изток, както и основаване на условия за построяването на сполучлив районен модел за непоклатимост и разцвет на страните от Западните Балкани.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ