Присъединяването към еврозоната по-късно през 2025 г. е възможен и

Присъединяването към еврозоната по-късно през 2025 година е вероятен и на този стадий по-вероятен сюжети.

Това съобщи шефът на Българската национална банка Димитър Радев в изявление за Българска телеграфна агенция във Вашингтон, където се организират обичайните пролетни срещи на Световната банка и Международния валутен фонд.

Управителят на Българска народна банка съобщи още, че " бюджетът би трябвало да е антицикличен или казано по различен метод - антиинфлационен, какъвто сега той не е. Глобалният, а и нашият личен опит демонстрира, че най-добре това може да бъде реализирано посредством ограничения за дейно ръководство и надзор върху разноските ".

Радев разяснява и към момента растящия бранш на ипотечното кредитиране, като уточни, че " ние деликатно следим и проучваме обстановката на кредитния пазар и това, което виждаме, ни държи нащрек, само че на този стадий не ни тревожи изключително ".

Ето цялостния текст на изявлението:

- Уважаеми господин Радев, идвате във Вашингтон за присъединяване в пролетните срещи на Световната банка и МВФ дни откакто кандидатурата на госпожа Кристалина Георгиева, която Вие издигнахте за втори мандат отпред на Фонда, бе утвърдена. Какви са вашите упования от форума?

- Консенсусният избор на госпожа Георгиева ще разреши форумът да се концентрира извънредно върху дилемите пред световната финансова система. Те се свеждат до думата " възобновяване ". Първо, на ценовата стабилност; второ, на фискалната дисциплина; и трето, на икономическата интензивност. Този световен дневен ред съответствува в доста огромна степен с националните задания, които би трябвало да решаваме в икономическата и финансовата сфера.

- Инфлацията по хармонизираната методика понижава за осми следващ месец. Какъв сигнал смятате, че е това във връзка с идния конвергентен отчет за влизането на страната ни в еврозоната?

- Това е предстоящо развиване. От позицията на конвергентния отчет понижението би трябвало да е по-осезателно.

- Ако инфлационният аршин, който е определян като единствения, който страната ни не покрива, не бъде изпълнен през юни, смятате ли, че това е допустимо да стане по-късно тази година, тъй че да се присъединим от 2025 година, въпреки не в нейното начало?

- Да, това е вероятен и на този стадий по-вероятен сюжет.

В режим на валутен ръб централната банка има по-ограничени благоприятни условия за надзор на инфлацията заради липса на някои от класическите принадлежности за това. На този декор ролята на фискалната политика за влияние върху цените е още по-голяма.

- Как смятате, че може посредством бюджета да се повлияе на инфлацията и има ли място тематиката за смяна на данъчния модел?

- Бюджетът би трябвало да е антицикличен или казано по различен метод - антиинфлационен, какъвто сега той не е. Глобалният, а и нашият личен опит демонстрира, че най-добре това може да бъде реализирано посредством ограничения за дейно ръководство и надзор върху разноските. Ако под смяна на данъчния модел имате поради нарастване на налозите, без значение под каква форма, това при съответните условия в страната по-скоро ще подкопае данъчната основа и ще усили сивия бранш.

- На какъв стадий е техническата подготовка за еврозоната?

- Българска народна банка и банковият бранш са на доста напреднал стадий от подготовката. Ние влагаме съществено в този развой и реализираме съответни резултати и като институционална рамка, и като потенциал, и като логистика. Разбира се, има още какво да бъде направено. Представяме подробна информация на нашия уеб страница и посредством други платформи.

- Как определяте актуалната обстановка на кредитния пазар у нас и по-специално на жилищното кредитиране и изисква ли се интервенция от страна на Българска народна банка?

- Както показах по-рано, ние деликатно следим и проучваме обстановката на кредитния пазар и това, което виждаме, ни държи нащрек, само че на този стадий не ни тревожи изключително. Предстои да разгледаме отчет на сътрудниците от Банков контрол на база на данните за първото тримесечие, въз основа на който ще решим дали да вкарваме спомагателни ограничения или не. Става въпрос за инструментариума, а не толкоз за общото ниво на макропруденциални и парични рестрикции, което и сега е едно от най-високите в Европейски Съюз. Във всички случаи, решението няма да е самоцелно, а ще регистрира комплекс от фактори, в това число постигането на дилемите, за които говорихме първоначално: ценова непоклатимост, фискална консолидация, стопански напредък.