Присъединяването към еврозоната е ясен израз на геополитическата ориентация на

Присъединяването към еврозоната е явен израз на геополитическата ориентировка на една страна. То е належащо и разумно продължение на присъединяване в Европейския съюз (EC), към който България се причисли преди повече от 15 години. Тогава всички политически сили бяха обединени към тази идея, което докара до сполучливо привършване на договарянията и присъединяване на страната ни към Европейски Съюз от 1 януари 2007 година

Европейските и демократични полезности постоянно са намирали необятна поддръжка в българското общество. Никога не е имало подозрение, че присъединението към Европейски Съюз е било вярно решение, както и че то донесе доста изгоди на нашата страна – и в политически, и в стопански проект. Днес ние сме пълновръстен участник във всички институции и органи на Европейски Съюз, ние сме част от процеса на взимане на решения и нашият глас тежи толкоз, колкото и на другите страни. Членството в EС ни донесе и доста стопански преимущества. България е част от единния пазар на Европейски Съюз. Свободата на придвижване на хора, артикули и капитали, както и хармонизираната правна рамка на страните членки в най-важните за стопанския живот области, способстват за икономическия напредък, доближаване и интеграция.

Ако създадем съпоставяне на данните преди присъединението на страната ни към Европейски Съюз и в този момент, ще установим че за интервала от 2006 до 2022 година брутният вътрешен артикул бележи растеж от 3 пъти1, а междинните приходи от работна заплата на разположение от домакинство са нарастнали близо 4 пъти2. Страната ни продължава да бъде чист бенефциент на европейски средства, като получените настоящи и финансови прехвърляния неколкократно надвишават размера на нашата вноска в бюджета на Европейски Съюз. Тези данни показват позитивното въздействие върху стопанската система ни от участието в Европейски Съюз, като присъединяване ни в еврозоната е естествено продължение на европейския път на България.

Участието в еврозоната е завършваща фаза на европейската ни интеграция в нейната най-висша форма – икономическия и паричен съюз, като ние към този момент сме почнали този развой със следните значими стъпки:

- присъединение на българския лев към Европейския валутен механизъм през юли 2020 година, при опазване на закрепения курс на лв. към еврото от 1.95583 лева за едно евро. Този курс е неизменен от 1997 година, когато бе въведен Валутният ръб в страната, като курсът на лв. първо беше закрепен към немската марка, а при въвеждането на еврото в Германия е преизчислен по формалния курс, по който немската марка се е конвертирала към еврото. Няма никакви учредения за смяна на този курс и в бъдеще. Ангажиментът на българските управляващи страната ни да се причисли към еврозоната със настоящия закрепен курс е доказан както в Националния проект за въвеждане на еврото в Република България, признат от Министерския съвет през май 2022 година, по този начин и в Решението на Народното събрание от октомври 2022 година, с което беше предоставено на българските институции ускорение на консултациите и продължаването на техническата подготовка за приемане на еврото в страната;

- от октомври 2020 година България е участник в Единния контролен механизъм (т. нар. Банков съюз) и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции. Към сегашния миг ние сме единствената страна отвън тези от еврозоната, която взе участие в тези механизми. Това значи, че значимите банки в страната, които са част от огромни европейски банкови групи, към този момент са под директния контрол на Европейската централна банка (ЕЦБ), а във връзка с останалите банки Българска народна банка съблюдава насоките, издадени от ЕЦБ, и подхваща нужните ограничения за осъществяване на правните актове на ЕЦБ, според използваната правна рамка. Участието в тези съществени структури на еврозоната дава повече непоклатимост и доверие в банковия бранш у нас;

- през декември 2022 година България подписа с Европейската комисия (ЕК) и с ръководителя на Еврогрупата Меморандум за съгласие за производството на евромонети3. Документът разрешава на страната ни да организира всички нужни действия за подготовка и започване на произвеждане на евромонети, при приемане на утвърждение за присъединение към еврозоната.

Критерии за въвеждане на еврото

Съгласно член 140 от Договора за действие Европейски Съюз (Договора), минимум на 2 години или при поискване на страна членка с дерогация (държава членка на Европейски Съюз, която към момента не е въвела еврото, а има такова задължение), ЕЦБ и Европейска комисия изготвят поотделно отчети до Съвета на Европейски Съюз, посредством които се прави оценка напредъкът на страните членки с дерогация за осъществяване критериите за икономическа и правна конвергенция. В идващите постоянни отчети, които би трябвало да излязат напролет на 2024 година, обект на оценка ще бъдат 6 държави4. Постигането на номинално и стабилно доближаване е изискване за участие, което страната ни би трябвало да извърши.

В правната област обект на оценка са тематики, свързани с независимостта на националните централни банки в нейните четири аспекта: функционална, институционална, лична и финансова самостоятелност. Обект на проучване е и сходството със възбраната за парично финансиране и фаворизиран достъп на обществения бранш до финансови институции, както и за обезпечаване на правната интеграция на съответните национални централни банки в Евросистемата, изразена посредством покриване на избрани условия в устройствените им закони.

В икономическата област обект на оценка са критерии, дефинирани в Договора, наречени още " Критерии от Маастрихт ", на името на града в Нидерландия, където е подписан, а точно:

- Ценова непоклатимост, като средногодишният ритъм на инфлация за последните 12 месеца да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта този в трите страни членки с най-хубави резултати в региона на ценовата стабилност;

- Бюджетният недостиг да не надвишава 3% от БВП;

- Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

- Средният размер на номиналния дълготраен лихвен %, измерен посредством доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за интервал от 1 година преди оценката да не надвишава с повече от 2 процентни пункта междинната стойност на индикатора за трите страни членки с най-хубави резултати в региона на ценовата стабилност;

- Участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за интервал от минимум 2 години преди оценката, без обезценяване по отношение на централния курс към еврото.

Изпълнението на посочените критерии е израз на степента на икономическа конвергенция и финансова непоклатимост на избрана страна. Държава, която покрива посочените стопански условия, има задоволителна степен на подготвеност за присъединение към еврозоната. България извършва в нескончаем интервал от време критериите за присъединение към еврозоната. Проблемен остава критерият за инфлацията, данните за която ще бъдат дефинитивно регистрирани за последните 12 месеца преди правене на идващите постоянни отчети за конвергенция напролет на 2024 година

Предимства от въвеждане на еврото

Днес еврото е национална валута на 20 от 27-те страни членки на Европейски Съюз, измежду които са най-развитите европейски стопански системи, и на повече от 346 милиона европейци. Единната европейска валута е въведена на 1 януари 1999 година в началото в електронна форма, употребена при банкови интервенции, а от 1 януари 2002 година – и под формата на банкноти и монети, представляващи национална валута на 12 страни. През идващите години, включително и като разследване от разширението на Европейски Съюз, към еврозоната поредно се причисляват още 8 страни, последната от които е Хърватия от 1 януари 2023 година Територията, която единната европейска валута обгръща, се уголемява, а това разрешава да се употребяват пълноценно всички преимущества на единния пазар при по-интегрирана европейска стопанска система и финансови пазари.

Повече от 20 години след въвеждане на евро банкнотите и монетите, еврото резервира позицията си като втората по значимост валута в международен мащаб през предходната година. Това се удостоверява от данните във 22-рия годишен обзор на интернационалната роля на еврото, оповестен от ЕЦБ, който проучва разнообразни финансови индикатори за каузи на потреблението на еврото отвън еврозоната, показан през юни 2023 година от президентът на ЕЦБ госпожа Кристин Лагард5.

Положителните резултати от въвеждане на еврото са изтъквани неведнъж от българските институции, включително и от шефа на централната банка, както и от водещите икономисти и бизнес водачи в страната.

През 2022 година Икономическият и обществен съвет към Народното събрание одобри разбор за въздействието на присъединението на България към еврозоната върху икономическото развиване, инфлацията и приходите в страната. Изводът на Икономическия и обществен съвет, който съставлява необятни кръгове на гражданското общество, е, че изгодите от участие на страната в еврозоната са доста повече от рисковете или разноските.

Също през 2022 година Софийският университет разгласява групова монография " Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната ” във връзка 120-годишния празник на катедра " Икономика " в Стопанския факултет на Софийския университет – най-старата икономическа катедра в България. Едно от главните изводи на монографията е, че българската стопанска система има висока степен на подготвеност за приемането на еврото.

Българският бизнес поддържа присъединението на България към еврозоната, като тази позиция е ясно изразена от национално показаните работодателски организации. Социологическо изследване, осъществено от организация Алфа Рисърч през ноември 2022 г.6 по поръчка на Министерството на финансите, демонстрира, че 2/3 от бизнесмените поддържат въвеждането на еврото, до момента в който при жителите утвърждение е изразено от 1/3 от интервюираните. Най-широко публикуваните страхове са свързани с опасения от растеж в цените и инфлация, дължащи се по-скоро на незадоволителна осведоменост.

Председателят на Асоциацията на банките в България госпожа Петя Димитрова удостовери неотдавна готовността на банките в страната за присъединение към единната европейска валута7. Основното обръщение на ръководителя на банковата асоциация е, че присъединението към еврозоната е дълго чакан развой, който ще повлияе позитивно на стопанската система на страната и ще е мотор за ускорение на промените, за постигане на европейските стандарти на живот и по-благоприятна бизнес среда.

Някои от преимуществата от въвеждането на еврото могат да бъдат систематизирани в следните посоки:

- присъединението към еврозоната основава по-голяма непоклатимост и доверие към съответната страна, което усъвършенства капиталовата среда и основава предпоставки за стопански растеж;

- при страните, включили се преди нас, се следи повишение на кредитния рейтинг, което наред с другите преимущества е причина за увеличение на вложенията, а също по този начин за понижаване на разноските при издаване на държавен дълг и по-ниска дългова премия;

- ценова непоклатимост – главната цел на Евросистемата е да поддържа ценова непоклатимост, запазвайки цената на еврото. Независимо от икономическите компликации на световно равнище, подбудени от Коронавирус пандемията и войната в Украйна, средногодишната инфлация в еврозоната настоящо отбелязва спад и остава на доста по-ниски равнища от инфлацията в други европейски страни, които не са участници в еврозоната. Ако съпоставим настоящите данни за годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителски цени към месец май 2023 година, в еврозоната тя е 6.1%, до момента в който най-високите нива в Европейски Съюз са регистрирани за Унгария (21.9%), Полша и Чехия (12.5% и в двете). За същия интервал в България тя е 8.6%;

- финансова непоклатимост – банковият бранш е по-стабилен, с помощта на присъединяване в Единния контролен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране, към които България към този момент се причисли през октомври 2020 година В допълнение, банките и финансовите институции ще имат достъп до интегрираните и развити финансови пазари на еврозоната. Българските банки ще имат достъп до обезпечено финансиране от ЕЦБ посредством интервенциите на открития пазар, които тя прави, а понастоящем Българска народна банка не прави такива заради режима на валутен ръб. Очакваният резултат е намаление на лихвите по заемите след присъединението към еврозоната;

- повече благоприятни условия за българския бизнес – фирмите ще имат опция за по-лесна, евтина и безрискова търговия в общото европейско икономическо пространство. Въвеждането на еврото отстрани разноските за превалутиране и понижава транзакционните разноски за преводи в непозната валута, което усъвършенства изискванията за интернационална търговия и бизнес. През 2022 година 43.9% от износа на българските предприятия е ориентиран към еврозоната, а 36.5% от вноса е от търговски сътрудници от еврозоната. Това е значимо и за туризма, доколкото през 2022 година сме получили приходи от пътувания в размер на 6.3 милиарда лв., от които 3.1 милиарда лв. или съвсем половината са от жители на ЕС8;

- за жителите – икономическата непоклатимост и напредък води до повишение на заетостта, продуктивността и приходите. Данните за последно включилите се към еврозоната страни Литва, Латвия и Естония в интервала 2011 година – 2015 година, демонстрират че преди присъединението към еврозоната междинната работна заплата е била в порядъка на 700 - 800 евро, до момента в който през 2022 година междинните работни заплати са в диапазона 1400 – 1900 евро, което е нарастване сред два и три пъти – от 92% за Латвия до 164% за Литва в съпоставяне със съответната година преди въвеждане на еврото;

- страна, която е член на еврозоната, има достъп до европейските механизми за противопоставяния на рецесии, което основава причина за огромна непоклатимост и прекосяване през интервали на турболенции.

Не на последно място, приемането на еврото като национална валута съставлява излаз от режима на валутен ръб, въведен в страната ни преди повече от 25 години - през 1997 година като последица от финансовата и банкова рецесия тогава. Днес България е останала единствената страна членка на Европейски Съюз с режим на валутен ръб. Този режим съществено лимитира пълномощията, които централните банки обичайно имат, свързани с осъществяване на интервенции по паричната политика. Българската национална банка не разполага с такива пълномощия, а доколкото цената на българския лев е обвързана с тази на еврото посредством закрепен валутен курс, резултатите от паричната политика, реализирана от ЕЦБ, се придвижват в нашата стопанска система, само че без да имаме опция да участваме при вземането на решения, съобщи Нина Стоянова, подуправител на Българска народна банка.