90 г. от Чирпанското земетресение
Природните бедствия, и най-много земетресенията, постоянно са ужасявали хората без значение през коя ера са се случвали и в коя част на планетата ни. Населението в България се опасява напълно основателно от земетресенията, още повече, че съгласно сеизмолозите 97 % от територията ни е застрашена от трусове. Старите летописи са съхранили сведения за огромни трусове по нашите земи през І, ІХ, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и началото на ХІХ век. През далечната 1750 година опустошително земетресение разтърсва цялата област Румелия, а половината здания в тогавашния Пловдив са сринати. Като най-разрушително се дефинира земетресението на 18 септември 1858 година връхлетяло София. По косвени данни в този момент определят силата му на към 9-а степен по актуалната канара на Рихтер.
След като през 1892 година в България стартират да се правят сеизмологични наблюдения излиза наяве, че през първите 30 години на ХХ в. страната ни се е люляла съществено със към 7.2 по Рихтер 11 пъти. Първият сериозен трус в нашия район се случил през 1904 година Тогава тежко е наранена цялата територия към Пловдив, Хасково и Ямбол. През идващите години другите райони на страната са разтърсвани през 1908, 1909 и 1913 година През 1917 година долината на р. Марица още веднъж е раздвижена от сериозен трус, а разрушенията му засягат по-големите здания на селищата в района.
Най-тежък спомен оставя земетресението преди 90 година, в далечният 14 април 1928 година – денят е Велика събота. В 11.10 ч. територията към Чирпан, Пловдив и Хасково е разтърсена мощно. Епицентърът на труса е на 8 км северозападно от Чирпан, а силата му се пресмята по скалата на Форел-Меркели на 10-а степен, която приравнена към скалата на Рихтер е 6.9. Унищожително по силата си земетресението е запомнено като Чирпанското. То както и множеството трусове не е еднократно, а поредица от многочислени по-слаби земетресения, почнали да люлеят земята още на 29 март и продължили до началото на юни. Дни и нощи земята в района се е разтърсвала по-слабо или по-силно, а кладенците изхвърляли вода и пръст, за смут на популацията. Силно разрушително, обхванало необятен периметър към епицентъра, земетресението хвърля в смут хората в селищата. Върха на суматохата обаче е на денят Велика събота, когато всички виждат безпомощно по какъв начин за минути първо рухват покривите на постройките, а след това се разцепват стените. Със мощно бумтене земята се огъва пред очите им, цепи се на пукнатини, които гълтам всичко –камъни, растителност и животни. На фона на тежките опустошения човешките жертви са относително малко - сред 8 и 10 починали и 100-150 ранени в целия периметър на земетресението. По щастлива случайност обедният час на труса е извел множеството от жителите навън по нивите, по улиците, а поради настъпващите великденските празници, служители, възпитаници, служащи са били отвън постройките, което евентуално ги е избавило.
Попаднал в периметъра на земетресението, разтресен от мощен земен трус, градът изпада в невъобразима суматоха. По-късно локалният вестник „ Утринна поща ” отразява на своите страници страшното злополучие, връхлетяло региона и ужаса, който провокира у популацията: „ В Хасково в 11 часа и 10 минути един заплашителен нечуван земен трус разтревожи целия град. Трусът продължи към 55 секунди и провокира ужасна суматоха. От здания и покриви падат мазилки, тухли и керемиди. Хората бягат из улиците сред клатещите се сгради, застрашаващи всеки момент да ги погребат под руините си... ” Онези, които по това време се къпели в градската баня избягали ужасени полуголи на улицита. В продължение на 11 дни за смут на всички земята под краката им се люлее през час.
Но с труса от 14 април не се свършват тестванията. Най-страшното идва в последните часове на 18 април през нощта. Най-силният измежду продължаващите е трусът от 11-а степен по Форел-Меркели. Той е унищожителен за цялата област. Епицентърът му е покрай Поповица. Тогава земните пластове се разместват на към 15 км дълбочина, а градчето е сринато изцяло. Заради късния час, в който хората са по домовете си умират 114 души, 500 са ранени, 73 200 здания са разрушени, а 21 хиляди са потърпевши. Апокалипсисът е усетен в съвсем цялата Тракийска низина. Хасково е разтресен от втория по мощ трус по-силно тъй като епицентърът му е към този момент по-близо до Поповица Пловдивско. В резултат на мощните земетресения са деформирани жп линиите, променен е дебитът на кладенците и изворите, меричлерският минерален извор изчезва за известно време. Над седем хиляди фамилии остават без домове, а като в допълнение тестване от небето стартира да се изливат дъждове, реките повишават равнищата си застрашително.
Обхванати от суматоха, хората напущат домовете си и се настаняват в палатки и под навеси от черги. Трусовете не престават, въпреки и по-слаби, и държат в напрежение дни наред изплашеното население.
След като минава първичното стъписване от бедствието, държавните и общинските органи подхващат ограничения, с цел да се преодолеят последствията от страшното земетресение. Организирани са комитети, които събират и доставят помощи в пари, храна, медикаменти. Включва се и Червеният кръст. На посещаване в засегнатите региони пристигат политици и партийни водачи – министър-председателят Ан. Ляпчев, министърът на публичните здания, пътищата и благоустройството Славейко Василев, хасковският окръжнен шеф Серафимов. Пристига и самият цар Борис ІІІ, дружно с княгиня Евдокия и принц Кирил, които стигат до Пловдив и Борисовград. Те обикалят потърпевшите селища, окуражават популацията и спомагат за по-бързото решение на неотложните проблеми.
По време на земетресението кметът на Хасково Стефан Шиваров отсъства от града и неговият асистент привиква изключително съвещание на Общинския съвет, на което декларира: „ Нашият град дружно с някои други околни градове и села претърпя едно огромно злополучие, заради което открих за добре да ви свикам, с цел да обсъдим и вземем някакви ограничения. ” За да реагира по-бързо на бедственото състояние, окръжната администрация основава акционен комитет, който поема грижата за подкрепяне на потърпевшите от естественото обедствие. По самодейност на заместител окръжния шеф Ив. Димитров са събрани всички шефове на институции, народни представители, ръководители на родолюбиви организации и сдружение „ Червен кръст ”, с цел да се вземат ограничения за облекчение участта на потърпевшите. В инициативния комитет влизат: началникът на гарнизона полк. Ватев и подп. Герасимов, окръжният шеф Серафимов и ръководителят на окръжното ръководство К. Алексиев. Създадени са шест комисии: Финансова комисия, Комисия по уреждане на транспорта, Санитарна комисия, Техническа комисия и Комисия по прехраната. В техните сформира са сложени дейни и опитни хора като Йосиф Фархи, Тодор Константинов, Георги Минчев, Христо Бардучков, доктор Милушев, доктор Герджиков, доктор Ненов, инж. Мазаков и др.
Създадена е организация за разузнаване и защита на селата, в която влизат полицейският контрольор И. Димитров, Г. Минчев, Юр. Бозуков, Добри Петров, В. Николов, Нешо Брайков, Васил Парасков и др.
След земетресението цялата стопанска активност в града замира, тютюневите хранилища приключват работа, вследствие на което се появява огромна безработица. Това принуждава общинарите да гласоподават спомагателен бюджет. Едновременно с това се обмисля концепцията за изграждане на бараки на празни и безвредни места, в които да се подслонят по опция повече хора всред най-бедните жители. Самият Общински съвет също заседава в колиба, а болничното заведение изнася болните на палатки.
Съветниците разискват непрестанно основаното състояние и се пробват да предотвратят заплахите за популацията, които могат да зародят. К. Сивриев счита за безразсъдно да се събират на едно място доста бедстващи хора, тъй като съществува действителна опция от разпространение на болести и експлоадиране на епидемии. Като показва неодобрение от обстоятелството, че в този сериозен за града миг кметът отсъства, Т. Ерфандов предлага Общинският съвет да излезе с стратегия, в която преди всичко да се сложи грижата за запасяването с храни и обезпечаването на заслон за популацията. Предвижданите суми с в размер на 27 000 лева за изграждане на бараки, 50 000 лева помощи за Акционния комитет и 250 000 лева помощи за Градския комитет за изхранване на популацията. За да се спре хаосът и да се координира градския живот, Постоянното наличие назначава комисии под председателството на общинските съветници и с присъединяване на техници и учители, които да създадат анкета на жителите и материалното им положение.
На 30 април кметът Шиваров оповестява, че с Предписание № 3712 от 27 април 1928 година на хасковския областен шеф, във връзка на телеграмата на Министерството на вътрешните работи и националното здраве предлага незабавно да се сътвори Общински комитет за разпределяне на помощи на потърпевшите от земетресението и кани представители от всички групи да обсъдят предложенията и сформират комисията. Още същия ден комисията е формирана и в нея влизат: Т. Ерфандов, Архиерейският наместник духовник Тодор поп Найденов и основният преподавател Л. Делчев, Коста Арнаудов и Ангел Узунов. Открита е подписка за събиране на помощи и първите, които внасят пари са общината – 50 хиляди лева, сдружение „ Червен кръст ” – 20 хиляди лева, Популярната банка – 20 хиляди лева, Георги Минчев – 5 хиляди лева, Ст. Марчев – 5 хиляди лева, Й. Фархи – 5 хиляди лева, Сметната палата – 3 хиляди лева, 10-а родопска тайфа – 3 хиляди лева и т-н. Списъкът е дълъг и в него са записани доста суми от разнообразни донори в помощ на потърпевшите.
След страшното земетресение окръжният шеф обикаля града дружно с техническа комисия, която открива, че развалени и изцяло негодни за обитаване са 10 сгради – пощата, държавната болница, гимназията, окръжното ръководство, сметната палата, новите казарми и няколко частни постройки. Повече от 100 са мощно развалени и негодни за обитаване. По-късно са открити дефинитивно всички вреди, нанесени на района в резултат на земетресението: едва развалени са 1446 едноетажни и 313 многоетажни сгради; развалени са 747 едноетажни и 642 многоетажни здания и мощно развалени са 148 едноетажни и 838 многоетажни здания. Приблизитебната оценка на вредите доближава 37 646 600 лева За да се срещнат на мяст както с вредите, нанесени от земетресението, по този начин и със положението на популацията, на 2 май в Хасково идва ръководителят на Камарата Ал. Цанков и народните представители проф. Данаилов, проф. Мишайков, Хр. Калфов, Ст. Никифоров, Бурмов. Те са посрещнати от хасковските народни представители Добри Митев, Васил Мител и Милю Милев, окръжния шеф, кмета на града и жители. След като обикалят кварталите на града, те установяват, че той е потърпевш и има потребност от помощ.
Два месеца след огромното земетресение настава изместно утешение измежду популацията. Като спомен от бедствието остават издигнатите дървени бараки, които хората стартират да напущат и да се прибират по домовете си.
След като през 1892 година в България стартират да се правят сеизмологични наблюдения излиза наяве, че през първите 30 години на ХХ в. страната ни се е люляла съществено със към 7.2 по Рихтер 11 пъти. Първият сериозен трус в нашия район се случил през 1904 година Тогава тежко е наранена цялата територия към Пловдив, Хасково и Ямбол. През идващите години другите райони на страната са разтърсвани през 1908, 1909 и 1913 година През 1917 година долината на р. Марица още веднъж е раздвижена от сериозен трус, а разрушенията му засягат по-големите здания на селищата в района.
Най-тежък спомен оставя земетресението преди 90 година, в далечният 14 април 1928 година – денят е Велика събота. В 11.10 ч. територията към Чирпан, Пловдив и Хасково е разтърсена мощно. Епицентърът на труса е на 8 км северозападно от Чирпан, а силата му се пресмята по скалата на Форел-Меркели на 10-а степен, която приравнена към скалата на Рихтер е 6.9. Унищожително по силата си земетресението е запомнено като Чирпанското. То както и множеството трусове не е еднократно, а поредица от многочислени по-слаби земетресения, почнали да люлеят земята още на 29 март и продължили до началото на юни. Дни и нощи земята в района се е разтърсвала по-слабо или по-силно, а кладенците изхвърляли вода и пръст, за смут на популацията. Силно разрушително, обхванало необятен периметър към епицентъра, земетресението хвърля в смут хората в селищата. Върха на суматохата обаче е на денят Велика събота, когато всички виждат безпомощно по какъв начин за минути първо рухват покривите на постройките, а след това се разцепват стените. Със мощно бумтене земята се огъва пред очите им, цепи се на пукнатини, които гълтам всичко –камъни, растителност и животни. На фона на тежките опустошения човешките жертви са относително малко - сред 8 и 10 починали и 100-150 ранени в целия периметър на земетресението. По щастлива случайност обедният час на труса е извел множеството от жителите навън по нивите, по улиците, а поради настъпващите великденските празници, служители, възпитаници, служащи са били отвън постройките, което евентуално ги е избавило.
Попаднал в периметъра на земетресението, разтресен от мощен земен трус, градът изпада в невъобразима суматоха. По-късно локалният вестник „ Утринна поща ” отразява на своите страници страшното злополучие, връхлетяло региона и ужаса, който провокира у популацията: „ В Хасково в 11 часа и 10 минути един заплашителен нечуван земен трус разтревожи целия град. Трусът продължи към 55 секунди и провокира ужасна суматоха. От здания и покриви падат мазилки, тухли и керемиди. Хората бягат из улиците сред клатещите се сгради, застрашаващи всеки момент да ги погребат под руините си... ” Онези, които по това време се къпели в градската баня избягали ужасени полуголи на улицита. В продължение на 11 дни за смут на всички земята под краката им се люлее през час.
Но с труса от 14 април не се свършват тестванията. Най-страшното идва в последните часове на 18 април през нощта. Най-силният измежду продължаващите е трусът от 11-а степен по Форел-Меркели. Той е унищожителен за цялата област. Епицентърът му е покрай Поповица. Тогава земните пластове се разместват на към 15 км дълбочина, а градчето е сринато изцяло. Заради късния час, в който хората са по домовете си умират 114 души, 500 са ранени, 73 200 здания са разрушени, а 21 хиляди са потърпевши. Апокалипсисът е усетен в съвсем цялата Тракийска низина. Хасково е разтресен от втория по мощ трус по-силно тъй като епицентърът му е към този момент по-близо до Поповица Пловдивско. В резултат на мощните земетресения са деформирани жп линиите, променен е дебитът на кладенците и изворите, меричлерският минерален извор изчезва за известно време. Над седем хиляди фамилии остават без домове, а като в допълнение тестване от небето стартира да се изливат дъждове, реките повишават равнищата си застрашително.
Обхванати от суматоха, хората напущат домовете си и се настаняват в палатки и под навеси от черги. Трусовете не престават, въпреки и по-слаби, и държат в напрежение дни наред изплашеното население.
След като минава първичното стъписване от бедствието, държавните и общинските органи подхващат ограничения, с цел да се преодолеят последствията от страшното земетресение. Организирани са комитети, които събират и доставят помощи в пари, храна, медикаменти. Включва се и Червеният кръст. На посещаване в засегнатите региони пристигат политици и партийни водачи – министър-председателят Ан. Ляпчев, министърът на публичните здания, пътищата и благоустройството Славейко Василев, хасковският окръжнен шеф Серафимов. Пристига и самият цар Борис ІІІ, дружно с княгиня Евдокия и принц Кирил, които стигат до Пловдив и Борисовград. Те обикалят потърпевшите селища, окуражават популацията и спомагат за по-бързото решение на неотложните проблеми.
По време на земетресението кметът на Хасково Стефан Шиваров отсъства от града и неговият асистент привиква изключително съвещание на Общинския съвет, на което декларира: „ Нашият град дружно с някои други околни градове и села претърпя едно огромно злополучие, заради което открих за добре да ви свикам, с цел да обсъдим и вземем някакви ограничения. ” За да реагира по-бързо на бедственото състояние, окръжната администрация основава акционен комитет, който поема грижата за подкрепяне на потърпевшите от естественото обедствие. По самодейност на заместител окръжния шеф Ив. Димитров са събрани всички шефове на институции, народни представители, ръководители на родолюбиви организации и сдружение „ Червен кръст ”, с цел да се вземат ограничения за облекчение участта на потърпевшите. В инициативния комитет влизат: началникът на гарнизона полк. Ватев и подп. Герасимов, окръжният шеф Серафимов и ръководителят на окръжното ръководство К. Алексиев. Създадени са шест комисии: Финансова комисия, Комисия по уреждане на транспорта, Санитарна комисия, Техническа комисия и Комисия по прехраната. В техните сформира са сложени дейни и опитни хора като Йосиф Фархи, Тодор Константинов, Георги Минчев, Христо Бардучков, доктор Милушев, доктор Герджиков, доктор Ненов, инж. Мазаков и др.
Създадена е организация за разузнаване и защита на селата, в която влизат полицейският контрольор И. Димитров, Г. Минчев, Юр. Бозуков, Добри Петров, В. Николов, Нешо Брайков, Васил Парасков и др.
След земетресението цялата стопанска активност в града замира, тютюневите хранилища приключват работа, вследствие на което се появява огромна безработица. Това принуждава общинарите да гласоподават спомагателен бюджет. Едновременно с това се обмисля концепцията за изграждане на бараки на празни и безвредни места, в които да се подслонят по опция повече хора всред най-бедните жители. Самият Общински съвет също заседава в колиба, а болничното заведение изнася болните на палатки.
Съветниците разискват непрестанно основаното състояние и се пробват да предотвратят заплахите за популацията, които могат да зародят. К. Сивриев счита за безразсъдно да се събират на едно място доста бедстващи хора, тъй като съществува действителна опция от разпространение на болести и експлоадиране на епидемии. Като показва неодобрение от обстоятелството, че в този сериозен за града миг кметът отсъства, Т. Ерфандов предлага Общинският съвет да излезе с стратегия, в която преди всичко да се сложи грижата за запасяването с храни и обезпечаването на заслон за популацията. Предвижданите суми с в размер на 27 000 лева за изграждане на бараки, 50 000 лева помощи за Акционния комитет и 250 000 лева помощи за Градския комитет за изхранване на популацията. За да се спре хаосът и да се координира градския живот, Постоянното наличие назначава комисии под председателството на общинските съветници и с присъединяване на техници и учители, които да създадат анкета на жителите и материалното им положение.
На 30 април кметът Шиваров оповестява, че с Предписание № 3712 от 27 април 1928 година на хасковския областен шеф, във връзка на телеграмата на Министерството на вътрешните работи и националното здраве предлага незабавно да се сътвори Общински комитет за разпределяне на помощи на потърпевшите от земетресението и кани представители от всички групи да обсъдят предложенията и сформират комисията. Още същия ден комисията е формирана и в нея влизат: Т. Ерфандов, Архиерейският наместник духовник Тодор поп Найденов и основният преподавател Л. Делчев, Коста Арнаудов и Ангел Узунов. Открита е подписка за събиране на помощи и първите, които внасят пари са общината – 50 хиляди лева, сдружение „ Червен кръст ” – 20 хиляди лева, Популярната банка – 20 хиляди лева, Георги Минчев – 5 хиляди лева, Ст. Марчев – 5 хиляди лева, Й. Фархи – 5 хиляди лева, Сметната палата – 3 хиляди лева, 10-а родопска тайфа – 3 хиляди лева и т-н. Списъкът е дълъг и в него са записани доста суми от разнообразни донори в помощ на потърпевшите.
След страшното земетресение окръжният шеф обикаля града дружно с техническа комисия, която открива, че развалени и изцяло негодни за обитаване са 10 сгради – пощата, държавната болница, гимназията, окръжното ръководство, сметната палата, новите казарми и няколко частни постройки. Повече от 100 са мощно развалени и негодни за обитаване. По-късно са открити дефинитивно всички вреди, нанесени на района в резултат на земетресението: едва развалени са 1446 едноетажни и 313 многоетажни сгради; развалени са 747 едноетажни и 642 многоетажни здания и мощно развалени са 148 едноетажни и 838 многоетажни здания. Приблизитебната оценка на вредите доближава 37 646 600 лева За да се срещнат на мяст както с вредите, нанесени от земетресението, по този начин и със положението на популацията, на 2 май в Хасково идва ръководителят на Камарата Ал. Цанков и народните представители проф. Данаилов, проф. Мишайков, Хр. Калфов, Ст. Никифоров, Бурмов. Те са посрещнати от хасковските народни представители Добри Митев, Васил Мител и Милю Милев, окръжния шеф, кмета на града и жители. След като обикалят кварталите на града, те установяват, че той е потърпевш и има потребност от помощ.
Два месеца след огромното земетресение настава изместно утешение измежду популацията. Като спомен от бедствието остават издигнатите дървени бараки, които хората стартират да напущат и да се прибират по домовете си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ