Приносът на семейство Фройд към разбулването на воала, през който

Приносът на семейство Фройд към разбулването на воала, през който гледаме на човешката психика, е безспорен. Зигмунд Фройд е един от най-прочутите персони в западната цивилизация през днешния ден, за трудовете на Ана Фройд се знае по-малко, а за последния – Люсиен, който се опита да ни накара да погледнем оттатък тоз воал посредством картините си, се знае още по-малко. Кои са отявлените представители на семейство Фройд и за какво смисъла им е толкоз огромно:

„ За злощастие, потиснатите страсти не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно не престават да въздействат на човек. “

Психоанализата получава своето име през 1896 година и се основава на поредност концепции и хипотези, създадени от Зигмунд Фройд. Като лечебна процедура завоюва доста последователи, защото дава на болните доста повече от който и да е различен способ на лечение.

Фройд е този, който макар отрицателното отношение на научните среди и необятната общност, не стопира да се рови, да изследва и да среща света с откритията си във връзка с най-странното и необяснимо събитие на планетата – човешката душeвност. Нарича себе си „ академик по насила “, защото никой по това време, с изключение на него, не желае или няма качествата да прозре това, което се намира над повърхността на човешкото битие.

В един диалог с Джовани Папини, Зигмунд Фройд споделя:

„ Натуралистите, и изключително Зола, ме научиха да виждам умерено най-отблъскващите неща в живота: чувствеността и нагона, скрити под положителните обноски. Накратко казано - да виждам животинското у индивида. Откривайки тези срамни секрети, които ние умишлено или подсъзнателно крием, аз следвах образеца на Зола... “

Автентичността на този диалог не е сигурна, само че все пак казаното идеално обрисува това, за което Фройд се е борил през целия си живот – да умеем да погледнем на индивида с действителен взор. И той самоуверено е отравял поглед към най-грозното и срамното в индивида, в тъмните и мрачни кътчета на човешката душа, в множеството случаи прилежно скрити, даже от нас самите. Фройд се пробва да ни върне в действителността, и с това си печели значително врагове.

Всеки академик, който се е осмелявал да навлезе в дебрите на психоанализата след Фройд, е влизал там с желанието да отхвърли или удостовери теориите и констатациите му. За положително или за зло, всеки, който взема решение да проникне в тайнствеността на човешката душeвност, е задължен първо да мине през трудовете на Фройд и да съобрази това, което има да каже, с казаното преди този момент от него.

Благодарение на Фройд, човешкото създание разбра, че в мозъка му съществува едно голямо неразучено поле – незъзнаваното, което ученият назовава „ ID “ или „ То “. Въпреки че е хулен и отричан през цялото време на кариерата му, та чак до наши дни, макар че плаши до гибел елементарния човек с разкритията си по отношение на действието на личния му мозък, никой не може да отхвърли съществуването на това, което Фройд открива и оповестява на света. Негова заслуга са още откриването на изтласкването, защитните механизми, нарцисизма, психосексуалното развиване, едиповия комплекс, кастрационния комплекс, както и структурата на душeвността – То, Аз и Свръх-аз.

Зигизмунд Шломо Фройд се ражда на 6 май 1856 година в еврейско семейство в град Фрайберг в Моравия, по това време част от Австрийската империя. Получава обучение, отворено към философията на Просвещението, приказва немски език, както и ладински (ибероромански), езика на сефарадите, а по-късно научава и испански, има знания по италиански, френски, латински и гръцки език. Още осемгодишен чете Шекспир, Омир, Шилер и Гьоте. Отличен възпитаник, той е отличник на класа си през тези седем години в общинската гимназия.

Животът му е образец за последователно публично издигане от долната междинна класа до най-висшата буржоазия. През февруари 1860 година се открива за непрекъснато в еврейския квартал на Виена, тогавашното гето на австрийската столица. В края на 1873 година постъпва във Виенския университет, с цел да учи медицина. Чете Фридрих Ницше като студент и купува неговите събрани работи през 1900 година, годината на гибелта му. Дипломира се осем години след началото на своето следване, защото го прекъсва на няколко пъти, поради военната си работа и заниманията си с научни проучвания отвън рамките на постоянното образование. Започва да пуши тютюн на 24 години – изначало е пушач на цигари, а след това и на пури. Той счита, че пушенето ускорява потенциала за работа и че може да го управлява.

През 1939, еврейският му генезис го принуждава да се избавя във Англия, където умира на идната година от рак, на 83-годишна възраст.

Sigmund Freud und Anna Freud im Jahr 1928 in Berlin

„ Все търсех мощ и убеденост отвън себе си, само че те идват от вътре. Винаги са били там. “  

Ана Фройд е шестото и последно дете на Зигмунд и Марта Фройд. Така и в никакъв случай не съумява да откри връзки на любов и топлина с майка си. От цялото си семейство намира общ език само с татко си и по-късно потегля по неговите стъпки.

В дневниците и спомените си, Зигмунд отделя повече място на Ана, в сравнение с който и да било различен член на фамилията си или родственик.

Ана Фройд приказва пет езика, стартира да се интересува от психоанализата и трудовете на татко си, когато е едвам на 15 години. По време на Втората международна война, нацистите стартират да тормозят семейство Фройд. Когато идват на вратата им с готовност да отведат Зигмунд за разпит, за него се застъпва Ана, и упорства да отведат нея, вместо татко й. На излизане той пъха в ръката й отрова, с цел да й даде опция да се избави от страданията, в случай че нацистите решат да я изтезават. За благополучие я освобождават невредима.

Благодарение на Ана, която съумява да уреди бягството, през 1938 година, дружно с майка си и татко си, напущат Виена и се открива в Лондон. Зигмунд е болен и през това време Ана безрезервно се грижи за него, само че той умира единствено една година след спасението си от нацистите.

В Лондон Ана Фройд  работи в подслон за деца, потърпевши от войната, който през днешния ден носи нейното име. Всъщност целия си живот посвещава на децата – първо като детска учителка, а по-късно и като психоаналитикът, който вечно променя визиите за детската логика на психиката. Така тя съумява да комбинира обичта към татко си и обичта си към децата.

Няколко пъти по време на креативната и научно-изследователската си активност Зигмунд Фройд взема решение, че е разкрил почтени и правилни почитатели, да вземем за пример в лицето на Карл Густав Юнг и Алфред Адлер, само че в последна сметка те го изоставят. Единствено вярна в науката остава щерка му Ана. Но до момента в който през своя живот Зигмунд концентрира проучванията си в региона на несъзнаваното или „ То “, както се назовава в психоанализата, Ана избира да изследва Егото – съзнателната част от личността и неговата дарба да се тренира обществено.

Ограниченият във времето човешки живот не разрешава на Зигмунд да обхване и изследва цялата конструкция и механизми на човешката душeвност, само че Ана безрезервно продължава тази сложна и неблагодарна задача в трудовете си, доразвива неговата доктрина, надгражда я и създава цяла идея за защитните механизми.

„ Ако искаш да бъдеш същински психоаналитик, би трябвало да имаш огромна обич към истината, към научната истина също както и към персоналната истина и би трябвало да поставиш това схващане за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни обстоятелства, без значение дали принадлежат към външния свят или към твоя личен вътрешен свят. Във великите литературни фигури ще намериш хора, които знаят най-малко толкоз за човешката природа, колкото психиатрите и психолозите се пробват да намерят. “

Анна Фройд умира на 8 октомври 1982 в Лондон на 86-годишна възраст.

Lucian Freud by Bruce Bernard, 1993

„ Аурата, която излъчва човек, е също толкоз същинска, колкото и плътта му. “

Зигмунд Фройд оказва мощно въздействие и върху изобразителното изкуство, като най-ясно това може да се види в изображенията на Салвадор Дали и Густав Климт. Неговият внук взема решение да изяви себе си точно посредством този тип изкуство.

Лусиан Фройд е роден през 1922 в Берлин. Той е наследник на Ернст Фройд, който е проектант и внук на Зигмунд. Емигрира дружно със фамилията си още през 1933 под натиска на нациския режим, и от 1939 е английски жител.

Негов портрет на гола жена с наднормено тегло, спяща на диван, наречена " Спяща обществена работничка ",  бе продаден за 33.6 млн. $ - международен връх за творба на жив художник. Платното е закупено от съветския милиардер Роман Абрамович. Останалите му произведения също се продават за астрономични суми.

Психологическото навлизане в картините му е хем предстоящо, поради гените му, хем потресаващо, защото рядко може да се види актьор, който толкоз самоуверено и безкомпромисно да умее да огледа и изобрази най-противното в човешката природа. И въпреки дядо му да се рови в неприятното в душевния свят на индивида, Лусиан ни демонстрира гротеската в нейните физически измерения. Чрез потресаващите си изображения, Люсиен ни демонстрира това, което нормално отхвърляме да забележим, това, което държим прикрито и за което даже не си разрешаваме да мислим, като по този метод съумява да запази любовта на фамилията си към истината – такава, каквато е. Това потвърждават и думите му: „ Интересувам се само от рисуването на същинския човек. “

Лусиан умира през 2011 година, на 88-годишна възраст. По време на виталния си път художникът има многочислени връзки, няколко брака и повече от 10 деца. Една от дъщерите му Джейн Макадам продължава делото на рода си – търсенето на истината, в региона на рисунката, графиката, скулптурата и цифровите изкуства, взе участие в разнообразни арт прояви в Ню Йорк, Лос Анджелис, Тайпе, Берлин и в Чехия...

Автор: Десислава Димитрова

Снимки: theredlist.com, freud-museum.at