Елена Ваенга: Путин е като Петър I, знае как да сложи ред
Примата на съветския шансон Eлена Ваенга е измежду най-популярните певици в Русия и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Родена е на 27 януари 1977 година в град Североморск, Мурманска област като Елена Владимировна Хрульова. Псевдонимът на певицата е обвързван точно с родния и град. „ Ваенга “ е остарялото име на Североморск - до 18 април 1951 година. Идеята то да се трансформира в псевдоним на певицата идва от нейната майка.
Елена Ваенга е освен реализатор, само че и композитор, създател на множеството си песни, а даже и актриса. Първата си ария написва едвам на 9 години, като скоро по-късно става победител в регионален конкурс за млади композитори. И макар, че мечтае да стане актриса и е призната в театрална академия, единствено два месеца по-късно я напуща с цел да запише първия си музикален албум в Москва.
Активната концертна активност на Елена Ваенга стартира когато е на 19 години, а известността и нараства доста след издаването на албума „ Бяла птица “ през 2005 година. Шест години подред (от 2009 до 2014 г.) получава справедливо премията „ Златен грамофон “ – една от най-престижните музикални награди в Русия.
През 2011 година тя изнася над 150 концерта, гостувайки в Съединени американски щати, Германия, Израел. В същата година попада и в листата на най-успешните звезди от съветския шоубизнес, заемайки девета позиция в изданието Forbes с годишен доход от над 6 милиона $.
- Елена, майка Ви измисля псевдонима Ваенга, с който вие сте известна. Каква беше онази Елена Владимировна Хрульова преди да се превъплати във Ваенга?
- Първо, превъплащение нямаше. Някои неща доста мъчно могат да се обяснят в живота. Често човек не е възприеман подобен, какъвто е. Но в случай че ти си с цвят на патладжан, и в случай че обществото в което се опитваш да оцелееш не те възприема с този цвят, ти си заставен да направиш нещо с цел да те одобри обществото. И все пак, колкото и да се превъплъщаваш и пребоядисвиш, от вътрешната страна отново ще прозира пурпурният кондензиран цвят на патладжан. Имам едно стихотворение, където се крие отговора на Вашия въпрос: „ Изчаквах всичко да отмине, изчаквах търпеливо тишината. Ах по какъв начин дълго вървях в тази маска – самата аз нахлузена на себе си!”
Ето тази фраза ви споделя всичко за мен самата като персона, създател и просто човек. Заради избрани правила в шоу бизнеса, поради избрани наложени правила и стандарти на държание, съществуващи в нашата колегия, поради всичко това Хрульова си постави сама на себе си маската на Ваенга. Трябваше да подхваща тази стъпка с цел да оцелея във водовъртежа на шоу бизнеса. Ето, вижте рапърите- те постоянно карат „ Бентли” или се надуват с „ Ферари”, заобиколени са с хубави девойки, към тях постоянно атмосферета свети – това е тъй като клишето им го постанова, другояче никой няма да ги допусне до сцената. До през вчерашния ден тези надарени момчета са писали музика в мръсните изби. Те отново си остават надарени, само че към този момент видяни. Често хората лъжат и заблуждават за себе си, създавайки неправилно мнение у другите. И аз съм се замисляла, за какво доста звезди не споделят истината за себе си, даже преднамерено я изопачават и във финансов аспект, и в креативен и в персонален. Лъжат и толкова! А това е тъй като има избрани рамки, в които те би трябвало да се поберат. За да реализират всичко това, те би трябвало авансово да излъжат, че го имат. В нашата креативна среда това се счита за нещо изцяло обикновено. Аз заемам своята ниша в шоу бизнеса. Вероятно няма да е доста непретенциозно от моя страна, само че мога да се похваля с това, че съм една от дребното певици, която може да си разреши да работи в Москва, а да живее в Санкт Петербург. Там от дълго време не живеят водещите хора на изкуството, те от дълго време са се преместили в Москва. Това е нещо като Лос Анджелис за Съединени американски щати. 99% от шоу бизнеса е позициониран в Москва: и малкия екран, и радиото, и светските купони. Аз пък в никакъв случай не съм желала даже да се преместя в столицата и да занемарявам родния си Санкт Петербург. По детски съм привързана към родния си град. Може да се каже, че Питер безусловно ме е всмукал. С всяка една измината година чувствам по какъв начин ставам все по- привързана към фамилията си и роднините си, а всички те са в Санкт-Петербург. Може би в случай че бях на 18 щях да прекрача прага и да направя тази крачка, тъй като в тази възраст искаш да се отцепиш от фамилията си и да поемеш независимо на някъде. Но защото аз не съм го направила тогава, повярвайте, ми няма никакъв късмет да го направя в този момент, когато правя оценка всяка една минута, прекарана с околните си. Така се стекоха събитията в живота ми, че Елена Хрульова постави маската на работещата Ваенга. За страдание, светът ще рухне, в случай че всички дами изоставят домовете си и тръгнат на работа. Все някой би трябвало да ражда и да отглежда децата. Но при мен се случи по този начин, че аз съм работещата. А що се касае до моето детство – имах доста наситено, строго, математически издигнато, само че и необикновено красиво, разнообразно и щастливо детство! Всичко дължа на прелестните си родители, които ми дадоха доста положително обучение и образование, и ме направиха щастлива. Да, дребната Лена Хрульова имаше доста наситено, само че в същото време прелестно детство. Часове не слизах от пианото свирейки безкрайните фуги на Бах, по осем пъти дневно минавах наложително скиорската писта – и станах човек!
- Вие сте от семейство на химик и инженер. Как такава креативна персона, като Вас, се е чувствала в фамилията на точните науки? Родителите не ви ли оказваха напън да тръгнете по техния път? На кого сте се метнала, от кое място са всичките Ви гении?
- Идея си нямам от кое място са всичките тези гении. В фамилията ми безусловно никой не има и най-беглите креативен умения, камо ли гений. Никой не написа стихове, никой не е писал музика. Ако в мен има някаква приемственост, то тя е по-скоро национална линия. Моите родители са северни хора, а това значи – прагматични и умни. Майка ми е извънредно мъдра жена. Когато видя моите умения и пристрастености към изкуството още като дете, тя бе безапелационна, че ще ги развива. Така и стана. Родителите ми работеха на крайбрежията на Курския полуостров, където на времето заплатите бяха в четири пъти повече, от тези на другите места в Съюза. Затова аз съумях професионално да овладея ски-слалома, всекидневно вървях в музикална школа, взимах частни уроци и посещавах още куп креативен кръжоци. С една дума – бях непрекъснато заета. Естествено, че никой не ме закачаше да изучавам математика и физика, тъй като беше неефикасно и те се помириха с това. Признавам си, че съм безусловно тъпа по тези предмети. Родителите ми бяха идеални възпитатели. Може би, тъй като са учени, точните науки им позволяваха тъкмо да ме изчислят, каква ще стана и ми помогнаха обичаното ми дело да се трансформира в специалност. Моите родители работеха от заран до вечер в цех на отбранителната индустрия. Те ставаха в пет сутринта, в шест към този момент бяха в завода. И двамата се прибираха едновременно – късно вечерта. При социализма спортът беше като вяра! Треньорът ми отговаряше и за възпитанието ми и играше ролята на бащата отвън къщи. А учителката ми по музика ме изпращаше с демите „ ” Закопчой си якето до горе и си постави шапката!” Това не бяха просто преподаватели, а нашите втори родители – възпитатели.
- Вие създавате усещане за доста топъл човек, а самата сте от Север. Лесно ли раздавате топлината си, или въпреки всичко, северният темперамент се демонстрира когато би трябвало?
- Характерът ми е на северна жена, само че кръвта ми кипи като на южнячка! Зачената съм в Ростов на Дон. Едната ми баба е от Владикавказ, били са 16 деца. Дядо ми е от Западна Украйна,близо до Виница. Това е родословието ми по майчина линия. Прапрадядо ми е бил сърбин. Дори семейството му е била безусловно сръбска, впоследстие той я сменя, когато е купил земя във Владикавказ. Имам и естонска кръв. Въпреки тази примес характерът ми е на същинска северна жнеа! Южнячката първо реагира, а след това мисли. Северната жена - първо мисли, след това реагира. Северната жена е тази, която ще седне, надълбоко ще намерения и с един размах ще победи врага. Темпераментът няма никакво отношение към характера. По темперамент аз съм типична северянка. Но по темперамента и кръвта съм по склонна да се дефинира като южнячкя. А колкото за топлината, да аз я разпределям на хората от сцената и то безлимитно, само че в живота разсъдъкът ми управлява топлината – какъв брой и на кого да я дам. Всичко, което публиката вижда и чува от мен – това е плод на южната ми кръв, и тъкмо този част от мен ми оказва помощ да се разпределям на сцената и да грея от нея за хората. Ако кръвта ми беше северна, нямаше въобще да изляза на сцената. Северната Ваенга е тази отвън сцената – у дома и в обществото.
- Какво ви е отношението към парите?
- Много е необичайно. От една страна аз работя, с цел да спечелвам пари. От друга страна не ми пука за парите. Изобщо не съм материална. Изпявам си песента, взимам си хонорара и не преставам по пътя си. Ако не са ми платили в точния момент, или пък са ме излъгали предумишлено – махам с ръка и им тегля една майна! Имала съм такива случаи, само че ги схващам като урок. И постоянно си дублирам – има и по-лошо. Голяма работа, в случай че има проблем с заплащането. Нали съм получила наслаждение от това, че съм пяла, нали съм доставила на хората удоволствието и съм донесла наслада в сърцата им – това за мен е най-голямата компенсация! Виж, в случай че някой ми открадне безусловно нищо неструващата статуетка на пр-баба ми у дома – ще побеснея. Защото тя за мен е скъпа.
- Родителите на Вашия татко са претърпели блокадата на Ленинград. Дядо Ви по бащина линия е бил зенитчик по време на Великата Отечествена война, а баба Ви е била доктор в болничното заведение на блокадния Ленинград. Лена, какво са ви разказвали за тези страшни времена?
- Всички в фамилията ми са воювали. Но странното е, че те въобще не желаят да приказват за това. Дядо ми е имал 16 деца. От тях половината са починали по време на войната. Ние сме огромен жанр. Но за войната никой от тях не обичаше да си спомня, защото това бе огромна покруса. Знаете какво е било по тези времена в Ленинград. Една от моите лели е била едвам на тринадесет години и е мъкнела тежките снаряди. От непостижимата тежест получава херния, изсипват и се женските органи и тя в никакъв случай не можа да има деца по-късно. Баба ми, която е с естонски корени, е претърпяла целият смут на блокадата – апетит, бедност, заболявания и все пак не е серпантина да работи и да избавя хората като настоящ доктор в болничното заведение. Когато някой стартира да приказва за войната, баба ми ставаше и отиваше в другата стая.
На 30 септември 2016 година Елена публично се омъжи за Роман Садырбаев
- Защо толкоз дълго отказвахте да се омъжите публично?
- Не виждам нищо хубаво в брака и смятах в никакъв случай да не се омъжа. И въпреки всичко наруших този обет и ненадейно се омъжих за бащата на детето си. Освен, че съм с неотстъпчив и корав темперамент, имам още един доста мощен естествен минус – в действителност съм същинска, натурална жена, само че имам мъжки преобладаващ темперамент. Жената може и да съобщи, и да се обърне на другата страна или да се покрие. При мъжете това не може да се случи. Мъжът в никакъв случай няма да изостави приятеля си в неволя, в никакъв случай!
Двадесет години съвсем съм живяла на фамилни начала, и в този момент още веднъж съм по същия метод с новия си фаворит. С първия си мъж до момента сме в доста положителни връзки, и макар, че той си има към този момент нов персонален живот, аз постоянно се тормозя дали има кой да му сготви борш и дали го е изял в точния момент. Разделихме се цивилизовано, никой на никого не е пречил. Основната причина за раздялата ни беше, че нямахме деца. Иначе съм имала доста оферти за брак, само че по този начин и не взех решението да се бракувам с автограф. Сегашният си мъж го избрах с разсъдъка си, не със сърцето! Отдавна му бях хвърлила око, само че разсъдъкът ми стартира да пресмята какво умее да прави този човек, на какво е кадърен в живота. Не съм гледала парите му и материалното му положение, а уменията му и характера му. Той е добър, а за мен добротата е обич, а Бог е обич! Влюбих се дефинитивно в него, когато го видях по какъв начин цепи дърва! В този миг взех решение – този човек ще е бащата на моето дете. Бащата на моето дете е татарин – трудолюбив и добър. Седем години е по-малък от мен. Той беше на 28 години, когато ни се роди синът. Първоначално бях дала обещание пред Бога да кръстя сина си Филип. Аз излъгах Господ, и имам огромен грях пред него. Много молих Всевишния да ме подари с рожба. Ходих на гроба на Серафим Сваровски в Дивеево. Дълго ридаех върху мощите му и молех за детенце. Поверието гласи, че с цел да ти се сбъдне молитвата би трябвало да се обиколи могилата му по часовниковата стрелка и 140 пъти да прочетеш на глас молитва. Помня една страшна зима, студът беше сковал всичко в близост и до момента в който изпълнявах ритуала към мен се затича едно дете. Толкова беше студено, а детето по този начин навлечено, че не можеш да определиш момче ли е, момиче ли е. В този момен най-силно молех Бога да ме подари с рожба и дадох обещание, че както се споделя това дете, по този начин ще кръстя и моето. Детето приближи и ми сподели, че се споделя Филип, а това е доста рядко име за Русия. Зарекох се, че в случай че имам момче, ще го кръстя Филип, а като ми се роди наследник го нарекох Иван. Наруших обета. Сега всякога като се виждам с моя добър другар Филип Киркоров той ме бъзика: „ Е, какво, излъга ли Бога!”. Синчето ми Иван, изцяло осмисли живота ми. Кръстихме го Иван, тъй като това е доста мощно, антично славянско име – Иван боец. Аз не бих желала, несъмнено, да е боец, само че Иван е исторически сакрално мощно име. Външно е мое копие, по темперамент се е метнал на татко си.
- Какво е за Вас свободата?
- Свободата за мен е метод на живот. Между другото, свободата в никакъв случай не ме е напускала. Първият ми мъж Иван, постоянно повтаряше, че в случай че не ми беше дал свободата, нямаше в този момент да съм това, което съм. Той беше интелигентен човек. Трябва вярно да разбираме какво е независимост. Да си свободен надалеч не значи да си анархично разхлабен и разпасан. Аз съм мощно вярваща, и свободата е заложена в метода ми на мислене. Можеш да седиш у дома, да имаш една сурия деца към теб, да изпълняваш с наслада това, което ти подреди мъжът, и освен това да се чувстваш свободен. Ако си удовлетворен от живота си, в случай че си задоволен от това, което вършиш – значи си свободен!
- Кога написхте първата си ария?
- На 9 години. Ето това може би е гений, когато дете на тази възраст създава изкуство. Но геният би трябвало да се развива.
- А по кое време за пръв път излязохте на сцената? Кой ви измисля театралното облекло – дългите поли?
- На 18 години за пръв път се качих на сцената и ужасно се изплаших. Дълго време не повторих. Нямах вокално обучение, единствено музикално – свирих на пиано. А що се касае до облеклото – всичко сама си изобретявам. Така се усещам удобно и комфортно.
.jpg )
- Когато пишете ария от какво стартирате – от мелодията или от текста?
- Всичко се излива нееднократно. Така ми се „ диктува отгоре”, по този начин го слушам, като цяла приключена комбинация. Аз доста бързо пиша, безусловно за три минути мога да напиша ария. И все пак, не се смятам за надарена. Това ми се спуска от горната страна. Аз единствено го протоколирам и изпълнявам…
– Говори се, че от дете сте мечтали да станете актриса. Сама си пишете текстовете и музиката на песните. Коя е в действителност Елена Ваенга – певица, композитор или стихотворец?
– Това не е правилно, че съм мечтаела да стана актриса. Пълен блъф. По принцип дълго време не бях насочена, какво тъкмо желая да стана. Както към този момент ви загатнах, родителите ми бяха извънредно съществени хора на науката. Баща ми малко разнообрази всекидневието, като стана професионален водолаз. Те постоянно са били безспорен образец за мен, и аз дълго недоумявах каква би трябвало да бъда, чувствайки, че изрично не мога да последвам техния път. Сега бих могла да се дефинира като музикант. Не се считам за стихотворец в никакъв случа. Пиша текстове за песни, което е надалеч от същинската класическа лирика. Може би до някъде съм актриса – на сцената и в живота.
- Вие сама сте казвали, че жанрът, в който пеете, е 50 % съветски фолк рок, старинни балади, градски песни, романси и шансон. Кое доминира?
- Пея 50% съветски фолк рок, а останалите 50% са латиноамериканска музика в аранжимент и специфична обработка за съветската аудитория. Вече съм била „ Кралица на шансона”. Да ви призная, не си помня премиите, толкоз са доста към този момент. За всичките си достижения до този миг доста съм задължена на първия си брачен партньор, който беше и мой продуцент. Той доста вложи в мен. Наградите ми значително са и негова заслуга.
- По време на президентската акция през 2012 година подкрепихте кандидатурата на Владимир Путин и даже се снимахте в клипа „ Защо гласоподавам за Путин”. Защо?
- Да, поддържах президента Владимир Путин. Принципно поддържам изцяло политиката на нашия президент. С подобен президент детето ми спи умерено! Напълно съм уверена, че Путин действително пази ползите на моята страна и границите на моята татковина. Путин брани всеки един от нас, бди над всекиго и народът ми е спокоен. Припомнете си тежките времена на Петър I – него са го обичали тъкмо толкоз, колкото са го мразели. С Путин става нещо аналогично. Но какъв брой доста неща направи за Русия Петър I – постави ред в страната. Същото сега прави и Путин. Сега времената са други, към този момент не ни е до промени, единствено и единствено да се запази мирът. Точно това прави Путин – крепи мирът! Аз имам право на лично мнение и ще ви кажа, че Владимир Путин за мен е цар! Ако не беше той, до момента да са раздрали страната ни на парцали. Бих му задала два въпроса, в случай че го видя – по отношение на заплатата на лекарите и учителите. „ Владимир Владимирович, апелирам Ви погрижете се за заплатите на лекарите и учителите това са святи хора – едните учат другите лекуват. Без тях сме изгубени!”, това бих му споделила. Познавам се персонално с президента, срещали сме се и за мен е наслада и чест, да познавам този човек персонално.
- Какво ще пожелаете на българските читатели?
– Представете си, че една съседка е отишла при друга и за пет минути е съумяла да я насъска против третата съседка. В този аспект поисквам на българите да сте единни и да не се поддавате от непознати въздействия. Бъдете сплотени и единни, по този начин никой няма да може да ви пречупи и победи. Има една остаряла алегория, когато бащата вика при себе си тримата си сина и ги кара да счупят метлата – те не могли. Но когато бащата разнищил метлата сламка по сламка, момците с лекост прекършили обособените сламки. Помнете древнославянската дума – „ съборност”. Тя значи дружно, общ брой, събор. Нека да бъдем дружно! Не допускайте да ви разединяват и скарват, по този начин ще сте елементарно уязвими. Баба ми, която е претърпяла войната, споделяше: „ Слабият мир е доста по-лош от мощната война”. Лично аз се застъпвам за единството на нашите славянски нации, тъй като сме от една кръв. Трябва да се сродяваме, а не да водиме война и да се караме. Бранете своята народност и се гордейте, с това, че сте българи! Вярвайте в Бога, обичайте се и гледайте на света с очите на положителното!
Автор Оля Ал-Ахмед
Елена Ваенга е освен реализатор, само че и композитор, създател на множеството си песни, а даже и актриса. Първата си ария написва едвам на 9 години, като скоро по-късно става победител в регионален конкурс за млади композитори. И макар, че мечтае да стане актриса и е призната в театрална академия, единствено два месеца по-късно я напуща с цел да запише първия си музикален албум в Москва.
Активната концертна активност на Елена Ваенга стартира когато е на 19 години, а известността и нараства доста след издаването на албума „ Бяла птица “ през 2005 година. Шест години подред (от 2009 до 2014 г.) получава справедливо премията „ Златен грамофон “ – една от най-престижните музикални награди в Русия.
През 2011 година тя изнася над 150 концерта, гостувайки в Съединени американски щати, Германия, Израел. В същата година попада и в листата на най-успешните звезди от съветския шоубизнес, заемайки девета позиция в изданието Forbes с годишен доход от над 6 милиона $.
- Елена, майка Ви измисля псевдонима Ваенга, с който вие сте известна. Каква беше онази Елена Владимировна Хрульова преди да се превъплати във Ваенга?
- Първо, превъплащение нямаше. Някои неща доста мъчно могат да се обяснят в живота. Често човек не е възприеман подобен, какъвто е. Но в случай че ти си с цвят на патладжан, и в случай че обществото в което се опитваш да оцелееш не те възприема с този цвят, ти си заставен да направиш нещо с цел да те одобри обществото. И все пак, колкото и да се превъплъщаваш и пребоядисвиш, от вътрешната страна отново ще прозира пурпурният кондензиран цвят на патладжан. Имам едно стихотворение, където се крие отговора на Вашия въпрос: „ Изчаквах всичко да отмине, изчаквах търпеливо тишината. Ах по какъв начин дълго вървях в тази маска – самата аз нахлузена на себе си!”
Ето тази фраза ви споделя всичко за мен самата като персона, създател и просто човек. Заради избрани правила в шоу бизнеса, поради избрани наложени правила и стандарти на държание, съществуващи в нашата колегия, поради всичко това Хрульова си постави сама на себе си маската на Ваенга. Трябваше да подхваща тази стъпка с цел да оцелея във водовъртежа на шоу бизнеса. Ето, вижте рапърите- те постоянно карат „ Бентли” или се надуват с „ Ферари”, заобиколени са с хубави девойки, към тях постоянно атмосферета свети – това е тъй като клишето им го постанова, другояче никой няма да ги допусне до сцената. До през вчерашния ден тези надарени момчета са писали музика в мръсните изби. Те отново си остават надарени, само че към този момент видяни. Често хората лъжат и заблуждават за себе си, създавайки неправилно мнение у другите. И аз съм се замисляла, за какво доста звезди не споделят истината за себе си, даже преднамерено я изопачават и във финансов аспект, и в креативен и в персонален. Лъжат и толкова! А това е тъй като има избрани рамки, в които те би трябвало да се поберат. За да реализират всичко това, те би трябвало авансово да излъжат, че го имат. В нашата креативна среда това се счита за нещо изцяло обикновено. Аз заемам своята ниша в шоу бизнеса. Вероятно няма да е доста непретенциозно от моя страна, само че мога да се похваля с това, че съм една от дребното певици, която може да си разреши да работи в Москва, а да живее в Санкт Петербург. Там от дълго време не живеят водещите хора на изкуството, те от дълго време са се преместили в Москва. Това е нещо като Лос Анджелис за Съединени американски щати. 99% от шоу бизнеса е позициониран в Москва: и малкия екран, и радиото, и светските купони. Аз пък в никакъв случай не съм желала даже да се преместя в столицата и да занемарявам родния си Санкт Петербург. По детски съм привързана към родния си град. Може да се каже, че Питер безусловно ме е всмукал. С всяка една измината година чувствам по какъв начин ставам все по- привързана към фамилията си и роднините си, а всички те са в Санкт-Петербург. Може би в случай че бях на 18 щях да прекрача прага и да направя тази крачка, тъй като в тази възраст искаш да се отцепиш от фамилията си и да поемеш независимо на някъде. Но защото аз не съм го направила тогава, повярвайте, ми няма никакъв късмет да го направя в този момент, когато правя оценка всяка една минута, прекарана с околните си. Така се стекоха събитията в живота ми, че Елена Хрульова постави маската на работещата Ваенга. За страдание, светът ще рухне, в случай че всички дами изоставят домовете си и тръгнат на работа. Все някой би трябвало да ражда и да отглежда децата. Но при мен се случи по този начин, че аз съм работещата. А що се касае до моето детство – имах доста наситено, строго, математически издигнато, само че и необикновено красиво, разнообразно и щастливо детство! Всичко дължа на прелестните си родители, които ми дадоха доста положително обучение и образование, и ме направиха щастлива. Да, дребната Лена Хрульова имаше доста наситено, само че в същото време прелестно детство. Часове не слизах от пианото свирейки безкрайните фуги на Бах, по осем пъти дневно минавах наложително скиорската писта – и станах човек!
- Вие сте от семейство на химик и инженер. Как такава креативна персона, като Вас, се е чувствала в фамилията на точните науки? Родителите не ви ли оказваха напън да тръгнете по техния път? На кого сте се метнала, от кое място са всичките Ви гении?
- Идея си нямам от кое място са всичките тези гении. В фамилията ми безусловно никой не има и най-беглите креативен умения, камо ли гений. Никой не написа стихове, никой не е писал музика. Ако в мен има някаква приемственост, то тя е по-скоро национална линия. Моите родители са северни хора, а това значи – прагматични и умни. Майка ми е извънредно мъдра жена. Когато видя моите умения и пристрастености към изкуството още като дете, тя бе безапелационна, че ще ги развива. Така и стана. Родителите ми работеха на крайбрежията на Курския полуостров, където на времето заплатите бяха в четири пъти повече, от тези на другите места в Съюза. Затова аз съумях професионално да овладея ски-слалома, всекидневно вървях в музикална школа, взимах частни уроци и посещавах още куп креативен кръжоци. С една дума – бях непрекъснато заета. Естествено, че никой не ме закачаше да изучавам математика и физика, тъй като беше неефикасно и те се помириха с това. Признавам си, че съм безусловно тъпа по тези предмети. Родителите ми бяха идеални възпитатели. Може би, тъй като са учени, точните науки им позволяваха тъкмо да ме изчислят, каква ще стана и ми помогнаха обичаното ми дело да се трансформира в специалност. Моите родители работеха от заран до вечер в цех на отбранителната индустрия. Те ставаха в пет сутринта, в шест към този момент бяха в завода. И двамата се прибираха едновременно – късно вечерта. При социализма спортът беше като вяра! Треньорът ми отговаряше и за възпитанието ми и играше ролята на бащата отвън къщи. А учителката ми по музика ме изпращаше с демите „ ” Закопчой си якето до горе и си постави шапката!” Това не бяха просто преподаватели, а нашите втори родители – възпитатели.
- Вие създавате усещане за доста топъл човек, а самата сте от Север. Лесно ли раздавате топлината си, или въпреки всичко, северният темперамент се демонстрира когато би трябвало?
- Характерът ми е на северна жена, само че кръвта ми кипи като на южнячка! Зачената съм в Ростов на Дон. Едната ми баба е от Владикавказ, били са 16 деца. Дядо ми е от Западна Украйна,близо до Виница. Това е родословието ми по майчина линия. Прапрадядо ми е бил сърбин. Дори семейството му е била безусловно сръбска, впоследстие той я сменя, когато е купил земя във Владикавказ. Имам и естонска кръв. Въпреки тази примес характерът ми е на същинска северна жнеа! Южнячката първо реагира, а след това мисли. Северната жена - първо мисли, след това реагира. Северната жена е тази, която ще седне, надълбоко ще намерения и с един размах ще победи врага. Темпераментът няма никакво отношение към характера. По темперамент аз съм типична северянка. Но по темперамента и кръвта съм по склонна да се дефинира като южнячкя. А колкото за топлината, да аз я разпределям на хората от сцената и то безлимитно, само че в живота разсъдъкът ми управлява топлината – какъв брой и на кого да я дам. Всичко, което публиката вижда и чува от мен – това е плод на южната ми кръв, и тъкмо този част от мен ми оказва помощ да се разпределям на сцената и да грея от нея за хората. Ако кръвта ми беше северна, нямаше въобще да изляза на сцената. Северната Ваенга е тази отвън сцената – у дома и в обществото.
- Какво ви е отношението към парите?
- Много е необичайно. От една страна аз работя, с цел да спечелвам пари. От друга страна не ми пука за парите. Изобщо не съм материална. Изпявам си песента, взимам си хонорара и не преставам по пътя си. Ако не са ми платили в точния момент, или пък са ме излъгали предумишлено – махам с ръка и им тегля една майна! Имала съм такива случаи, само че ги схващам като урок. И постоянно си дублирам – има и по-лошо. Голяма работа, в случай че има проблем с заплащането. Нали съм получила наслаждение от това, че съм пяла, нали съм доставила на хората удоволствието и съм донесла наслада в сърцата им – това за мен е най-голямата компенсация! Виж, в случай че някой ми открадне безусловно нищо неструващата статуетка на пр-баба ми у дома – ще побеснея. Защото тя за мен е скъпа.
- Родителите на Вашия татко са претърпели блокадата на Ленинград. Дядо Ви по бащина линия е бил зенитчик по време на Великата Отечествена война, а баба Ви е била доктор в болничното заведение на блокадния Ленинград. Лена, какво са ви разказвали за тези страшни времена?
- Всички в фамилията ми са воювали. Но странното е, че те въобще не желаят да приказват за това. Дядо ми е имал 16 деца. От тях половината са починали по време на войната. Ние сме огромен жанр. Но за войната никой от тях не обичаше да си спомня, защото това бе огромна покруса. Знаете какво е било по тези времена в Ленинград. Една от моите лели е била едвам на тринадесет години и е мъкнела тежките снаряди. От непостижимата тежест получава херния, изсипват и се женските органи и тя в никакъв случай не можа да има деца по-късно. Баба ми, която е с естонски корени, е претърпяла целият смут на блокадата – апетит, бедност, заболявания и все пак не е серпантина да работи и да избавя хората като настоящ доктор в болничното заведение. Когато някой стартира да приказва за войната, баба ми ставаше и отиваше в другата стая.
На 30 септември 2016 година Елена публично се омъжи за Роман Садырбаев
- Защо толкоз дълго отказвахте да се омъжите публично?
- Не виждам нищо хубаво в брака и смятах в никакъв случай да не се омъжа. И въпреки всичко наруших този обет и ненадейно се омъжих за бащата на детето си. Освен, че съм с неотстъпчив и корав темперамент, имам още един доста мощен естествен минус – в действителност съм същинска, натурална жена, само че имам мъжки преобладаващ темперамент. Жената може и да съобщи, и да се обърне на другата страна или да се покрие. При мъжете това не може да се случи. Мъжът в никакъв случай няма да изостави приятеля си в неволя, в никакъв случай!
Двадесет години съвсем съм живяла на фамилни начала, и в този момент още веднъж съм по същия метод с новия си фаворит. С първия си мъж до момента сме в доста положителни връзки, и макар, че той си има към този момент нов персонален живот, аз постоянно се тормозя дали има кой да му сготви борш и дали го е изял в точния момент. Разделихме се цивилизовано, никой на никого не е пречил. Основната причина за раздялата ни беше, че нямахме деца. Иначе съм имала доста оферти за брак, само че по този начин и не взех решението да се бракувам с автограф. Сегашният си мъж го избрах с разсъдъка си, не със сърцето! Отдавна му бях хвърлила око, само че разсъдъкът ми стартира да пресмята какво умее да прави този човек, на какво е кадърен в живота. Не съм гледала парите му и материалното му положение, а уменията му и характера му. Той е добър, а за мен добротата е обич, а Бог е обич! Влюбих се дефинитивно в него, когато го видях по какъв начин цепи дърва! В този миг взех решение – този човек ще е бащата на моето дете. Бащата на моето дете е татарин – трудолюбив и добър. Седем години е по-малък от мен. Той беше на 28 години, когато ни се роди синът. Първоначално бях дала обещание пред Бога да кръстя сина си Филип. Аз излъгах Господ, и имам огромен грях пред него. Много молих Всевишния да ме подари с рожба. Ходих на гроба на Серафим Сваровски в Дивеево. Дълго ридаех върху мощите му и молех за детенце. Поверието гласи, че с цел да ти се сбъдне молитвата би трябвало да се обиколи могилата му по часовниковата стрелка и 140 пъти да прочетеш на глас молитва. Помня една страшна зима, студът беше сковал всичко в близост и до момента в който изпълнявах ритуала към мен се затича едно дете. Толкова беше студено, а детето по този начин навлечено, че не можеш да определиш момче ли е, момиче ли е. В този момен най-силно молех Бога да ме подари с рожба и дадох обещание, че както се споделя това дете, по този начин ще кръстя и моето. Детето приближи и ми сподели, че се споделя Филип, а това е доста рядко име за Русия. Зарекох се, че в случай че имам момче, ще го кръстя Филип, а като ми се роди наследник го нарекох Иван. Наруших обета. Сега всякога като се виждам с моя добър другар Филип Киркоров той ме бъзика: „ Е, какво, излъга ли Бога!”. Синчето ми Иван, изцяло осмисли живота ми. Кръстихме го Иван, тъй като това е доста мощно, антично славянско име – Иван боец. Аз не бих желала, несъмнено, да е боец, само че Иван е исторически сакрално мощно име. Външно е мое копие, по темперамент се е метнал на татко си.
- Какво е за Вас свободата?
- Свободата за мен е метод на живот. Между другото, свободата в никакъв случай не ме е напускала. Първият ми мъж Иван, постоянно повтаряше, че в случай че не ми беше дал свободата, нямаше в този момент да съм това, което съм. Той беше интелигентен човек. Трябва вярно да разбираме какво е независимост. Да си свободен надалеч не значи да си анархично разхлабен и разпасан. Аз съм мощно вярваща, и свободата е заложена в метода ми на мислене. Можеш да седиш у дома, да имаш една сурия деца към теб, да изпълняваш с наслада това, което ти подреди мъжът, и освен това да се чувстваш свободен. Ако си удовлетворен от живота си, в случай че си задоволен от това, което вършиш – значи си свободен!
- Кога написхте първата си ария?
- На 9 години. Ето това може би е гений, когато дете на тази възраст създава изкуство. Но геният би трябвало да се развива.
- А по кое време за пръв път излязохте на сцената? Кой ви измисля театралното облекло – дългите поли?
- На 18 години за пръв път се качих на сцената и ужасно се изплаших. Дълго време не повторих. Нямах вокално обучение, единствено музикално – свирих на пиано. А що се касае до облеклото – всичко сама си изобретявам. Така се усещам удобно и комфортно.
- Когато пишете ария от какво стартирате – от мелодията или от текста?
- Всичко се излива нееднократно. Така ми се „ диктува отгоре”, по този начин го слушам, като цяла приключена комбинация. Аз доста бързо пиша, безусловно за три минути мога да напиша ария. И все пак, не се смятам за надарена. Това ми се спуска от горната страна. Аз единствено го протоколирам и изпълнявам…
– Говори се, че от дете сте мечтали да станете актриса. Сама си пишете текстовете и музиката на песните. Коя е в действителност Елена Ваенга – певица, композитор или стихотворец?
– Това не е правилно, че съм мечтаела да стана актриса. Пълен блъф. По принцип дълго време не бях насочена, какво тъкмо желая да стана. Както към този момент ви загатнах, родителите ми бяха извънредно съществени хора на науката. Баща ми малко разнообрази всекидневието, като стана професионален водолаз. Те постоянно са били безспорен образец за мен, и аз дълго недоумявах каква би трябвало да бъда, чувствайки, че изрично не мога да последвам техния път. Сега бих могла да се дефинира като музикант. Не се считам за стихотворец в никакъв случа. Пиша текстове за песни, което е надалеч от същинската класическа лирика. Може би до някъде съм актриса – на сцената и в живота.
- Вие сама сте казвали, че жанрът, в който пеете, е 50 % съветски фолк рок, старинни балади, градски песни, романси и шансон. Кое доминира?
- Пея 50% съветски фолк рок, а останалите 50% са латиноамериканска музика в аранжимент и специфична обработка за съветската аудитория. Вече съм била „ Кралица на шансона”. Да ви призная, не си помня премиите, толкоз са доста към този момент. За всичките си достижения до този миг доста съм задължена на първия си брачен партньор, който беше и мой продуцент. Той доста вложи в мен. Наградите ми значително са и негова заслуга.
- По време на президентската акция през 2012 година подкрепихте кандидатурата на Владимир Путин и даже се снимахте в клипа „ Защо гласоподавам за Путин”. Защо?
- Да, поддържах президента Владимир Путин. Принципно поддържам изцяло политиката на нашия президент. С подобен президент детето ми спи умерено! Напълно съм уверена, че Путин действително пази ползите на моята страна и границите на моята татковина. Путин брани всеки един от нас, бди над всекиго и народът ми е спокоен. Припомнете си тежките времена на Петър I – него са го обичали тъкмо толкоз, колкото са го мразели. С Путин става нещо аналогично. Но какъв брой доста неща направи за Русия Петър I – постави ред в страната. Същото сега прави и Путин. Сега времената са други, към този момент не ни е до промени, единствено и единствено да се запази мирът. Точно това прави Путин – крепи мирът! Аз имам право на лично мнение и ще ви кажа, че Владимир Путин за мен е цар! Ако не беше той, до момента да са раздрали страната ни на парцали. Бих му задала два въпроса, в случай че го видя – по отношение на заплатата на лекарите и учителите. „ Владимир Владимирович, апелирам Ви погрижете се за заплатите на лекарите и учителите това са святи хора – едните учат другите лекуват. Без тях сме изгубени!”, това бих му споделила. Познавам се персонално с президента, срещали сме се и за мен е наслада и чест, да познавам този човек персонално.
- Какво ще пожелаете на българските читатели?
– Представете си, че една съседка е отишла при друга и за пет минути е съумяла да я насъска против третата съседка. В този аспект поисквам на българите да сте единни и да не се поддавате от непознати въздействия. Бъдете сплотени и единни, по този начин никой няма да може да ви пречупи и победи. Има една остаряла алегория, когато бащата вика при себе си тримата си сина и ги кара да счупят метлата – те не могли. Но когато бащата разнищил метлата сламка по сламка, момците с лекост прекършили обособените сламки. Помнете древнославянската дума – „ съборност”. Тя значи дружно, общ брой, събор. Нека да бъдем дружно! Не допускайте да ви разединяват и скарват, по този начин ще сте елементарно уязвими. Баба ми, която е претърпяла войната, споделяше: „ Слабият мир е доста по-лош от мощната война”. Лично аз се застъпвам за единството на нашите славянски нации, тъй като сме от една кръв. Трябва да се сродяваме, а не да водиме война и да се караме. Бранете своята народност и се гордейте, с това, че сте българи! Вярвайте в Бога, обичайте се и гледайте на света с очите на положителното!
Автор Оля Ал-Ахмед
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ