Приложение на върховите технологии, за което не сме се замисляли,

Приложение на върховите технологии, за което не сме се замисляли, занапред ще се развива и дава обещание забавни резултати

Учените могат да изследват еволюцията на игрите по метод, сходен на проучването на живите същества (снимка: CCO Public Domain)

През 1238 година средновековният испански държател Алфонсо Х. от Кастилия разгласява издание на име „ Libro de los Juegos ”: Книга на игрите. Тя се състои от 97 страници пергамент, доста от които с красиви цветни илюстрации, и съдържа най-ранните описания на игри като шах, зарове и табла.

Алфонсо продължава да класифицира игрите в три категории: игри, които се играят на кон, игри на крайници (като фехтовка и борба) и седящи игри. Той разделя тази трета категория в допълнение на групи: игри, които разчитат на мозъка, хазартни игри и такива, които съчетават и двете.

Взимайки поради тези разлики, Алфонсо се смята за неофициалния създател на научната област, известна като лудология – проучването на игри. Тя притегля огромен интерес измежду математиците, компютърните учени, социолозите и други

Но има една област на лудологията, която остава подценявана. Това е проучването на античните игри – тези, които са се играли от Алфонсо и други исторически фигури, само че в никакъв случай не са се трансформирали в независима дисциплинираност, отбелязва MIT Technology Review.

Днес това наподобява е на път да се промени ,

с помощта на работата на Камерън Браун от Университета в Маастрихт в Холандия – и, несъмнено, цялостен екип от сътрудници. Те са пионери в област на археологията, ориентирана само към игрите. Целта е да се схванат по-добре античните игри и най-много ролята им в човешките общества, да се реконструират техните правила и да се дефинира по какъв начин се вписват в еволюционното дърво на игрите, довели до днешните занимания.

Изследователите имат амбициозни проекти. Те споделят, че напредналите технологии – машинното зрение, изкуственият разсъдък и анализът на огромни размери данни обезпечават изцяло нов метод за проучване на античните игри и създаване на по-добро схващане за това по какъв начин са се развили.

Първата задача на археолудологията

е да дефинира дейностите, които съставляват интерес. Браун и сътрудниците й се интересуват от обичайните стратегически игри, в които положителните решения побеждават глупавите, и игрите, които възнаграждават умствените, а не физическите умения. С други думи, не става дума за спорт. Учените са изключително заинтригувани от игри, които имат историческо културно значение.

Въпреки това, те не изключват напълно игрите, основани на чиста случайност. Добър образец е фамилията на игрите, свързани със змии и стълби. Въпреки че те напълно се основават на късмет, екипът споделя, че игрите са от културно значение и могат да хвърлят светлина върху развиването на други стратегически игри в обществото.

Екипът моделира игрите като математически схеми, които се поддават на изчислително проучване. Този метод се основава на концепцията, че игрите се състоят от единици информация, наречени лудеми – като хвърлянето на заровете или кривия ход на коня в шахмата.

Лудемите

са еквивалентни на гените у живите същества. Те, съгласно учените, подхождат на детайли на културното завещание. Могат да бъдат излъчени от една игра в друга, или могат да просто да умрат. Но значимото е, че те могат да бъдат комбинирани в по-големи последователности, които образуват игрите.

Процесът на моделиране се пробва да улови формите, по които се комбинират лудемите. Например, методът на екипа е да сътвори „ дърво ” на лудемите за всяка игра, която учи. Това разрешава на играта да бъде записана и съпоставена по справедлив метод.

Защо това е значимо?

Съществен проблем за тези, които учат античните игри, е, че разпоредбите не постоянно са известни или изцяло ясни. Това може да докара до странности в дадена игра. Добър образец, съгласно учените, е скандинавската игра „ Хнефатафл ”.

„ В продължение на доста години определящото предписание в Хнефатафл беше в интерес на кралската страна. Оказа се, че това е заради неточност в превода ”, споделя Браун. Когато грешката била видяна и поправена, играта станала доста по-симетрична.

Този тип асиметрия в играта е улика, че може би не всичко е напълно ясно в актуалното ни схващане за игрите. Може би би трябвало да бъдат потърсени доказателства за други неточности при превода и други проблеми в наследяването на игрите.

Подходът с лудемите разрешава на учените да изследват еволюцията на игрите по метод, сходен на проучването на еволюцията на живите същества. Например, най-хубавите аспекти на една игра могат да бъдат комбинирани с най-хубавите елементи на друга, с цел да образуват нова игра. Или пък обещано предписание може да бъде преведено неправилно, което ще е еквивалентно на точкова разновидност в генетиката.

Процесът на делене на игрите на лудеми е равностоен на последователността на гените. Това разрешава на откривателите да учат фамилиите на игрите по друг метод и да създават връзки сред тях. Те даже могат да нарисуват хипотетични родословни дървета, с цел да проучват по какъв начин игрите са еволюирали една в друга.

Ето тук идва ролята на актуалните технологии

– машинното образование, извличането на данни и изкуственият разсъдък. Те могат да разрешат на учените да създадат значим прогрес. Развитието на компютърните системи даже повдига опцията за потребление на еволюционни логаритми за измисляне на нови игри.

Подобен метод би почнал с случайно определени последователности от лудеми, които системата тества за игра. Разбира се, множеството от тях биха били безсмислени. Но инцидентно някои от тях могат да се окажат като забавни функционалности за игра. Подобни сполучливи игри по-късно ще се възпроизвеждат в ново потомство лудемни последователности.

В последна сметка най-хубавите системи за съчетание ще останат и ще са забавни за играещите. Ето едно приложение на машинното образование и изкуствения разсъдък, за което не сме се замисляли и което занапред ще се развива и ще даде забавни резултати.