Приетите от Народното събрание поправки в Наказателно-процесуален кодекс /НПК/ за пръв

...
Приетите от Народното събрание поправки в Наказателно-процесуален кодекс
/НПК/ за пръв
Коментари Харесай

Цвета Рангелова: Поправките в НПК поставят под съмнение правото на защита на всеки обвиняем

Приетите от Народното събрание ремонти в Наказателно-процесуален кодекс
/НПК/ за пръв път в българското право мощно лимитират правото на
обвинените и техните бранители да се срещат с всички доказателства в
производството по взимане на най-тежката мярка за неотклонение „ задържане
под стража “ .

Въпреки причините на юристите от „ Възраждане “, че това изменение
опонира на духа на Директива 2012/13 , която цели да подсигурява по-голям
достъп до информация на участниците в наказателния развой и неприемливо
поставя в по-неблагоприятно състояние отбраната спрямо Прокуратурата,
изменението беше подкрепено от болшинството без да се дава сметка, че тази
поправка трансформира напълно смисъла на обективен развой.

„ Новоприетият текст е юридически парадокс, съгласно който отбраната няма да може
да се среща с всички доказателства по делото при произвеждане по взимане на
най-тежката мярка за неотклонение, а единствено с тези, които ще служат за установяване
на тази мярка. Това на процедура предрешава в интерес на обвиняването изхода от
делото. Представете си какво се предлага с това изменение. Някой, неизвестно кой
– проверяващ, прокурор или арбитър, да реши кои доказателства да остави в
кориците на делото и кои да махне от него преди то да бъде предоставено на
защитата.

Съдът ще познава ли всички доказателства или и той ще се произнася
при недостатъчност на доказателствата? Това слага под съществено подозрение
основното право на всеки обвинен, а точно правото му на отбрана. Как ще се
брани обвиненият, респективно, по какъв начин ще бъде упражнена неговата отбрана в това
производство по размер, в случай че отбраната не разполага с достъп, не се е срещнала с
всички събрани по делото доказателства? Поставяме ли Прокуратурата над
защитата и за какво го вършим? “

От „ Възраждане “ допълват, че българското право не познава ограничаване на правото на обективен развой в аспекта тъждество на средствата. Равенството на средствата значи, че страните в производството имат равни права, в това число да се срещат с всички доказателства и да показват доказателства по делото.

Източник: iskra.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР