Приднестровието - една кървяща рана в Източна Европа
Приднестровието - тясна линия земя сред Република Молдова и Украйна - се намира единствено на 200 км от външната граница на Европейски Съюз. Животът там обаче тече по лични закони, споделя Кристиан Щефанеску в собствен материал за Deutsche Welle .
" Искаш да се оплачеш от нас? И на кого? Ти май си доста малоумен, или пък се правиш на подобен! ", присмива се приднестровският граничен служител на реда. Той и неговите сътрудници охраняват една граница, която от позиция на интернационалното право въобще не съществува. Приднестровието - тясната линия земя на източния бряг на река Днестър - се откъсна през 1992 година от Молдова с съветска помощ. Преди това имаше къс въоръжен спор сред Молдова и самообявилата се Приднестровска република. Последната не разполага с международноправен статут.
„ Нас и без друго никой не ни признава ", прибавя граничарят. Даже и Русия не го е направила, въпреки да продължава да изпраща в сепаратисткия район свои бойци за присъединяване във военни учения. По граничните пропускателни пунктове хората постоянно стават жертва на закани и изнудване: " Или даваш 200 евро, или в колата ти ще се откри я дрога, я оръжие. Кое от двете предпочиташ? Ако не дадеш пари, ще те откараме на едно място и ще те заключим. Затова по-добре давай парите! ". За сходно горчиво прекарване споделя един от придружителите на група кореспонденти от изданието в Република Молдова, от който също бил желан рекет. Той работел за неправителствената организация Promo-LEX в столицата Кишинев, само че не храни никаква вяра, че в миналото ще успее да си върне въпросните 200 евро. От неговата неправителствена организация акцентират, че през последните години сходни случаи на изнудване са се нараснали внезапно.
Алексей Мокреак също познава този проблем. Той е прекарал 30 дни в пандиза без никаква причина. " В една килия бяхме наблъскани 36 души, а разполагахме единствено с 6 купички и 6 лъжици ", споделя той. Досега Мокреак е бил арестуван 4 пъти. Обвинили го, че не зачита открития държавен ред в Приднестровието - т.е. реда в една страна, която въобще не съществува съгласно интернационалното право. " Всеки път ме освобождаваха без никакво пояснение или опрощение. Дори упорстваха да си платя за престоя - като че ли съм бил на хотел ", възмущава се той.
Алексей Мокреак е роден в дребния град Григориопол в Приднестровието. Когато при започване на 1990-те години избухнала войната, той се сражавал на страната на Република Молдова против приднестровските сепаратисти. И през днешния ден Мокреак е политически деен и се застъпва за връщането на Приднестровието в състава на Република Молдова, само че не крие и разочарованието си от политиците в столицата Кишинев: " Те постоянно са се огъвали ", прибавя той. Повече от 20 години след войната и малко откакто Русия анексира Крим през 2014 година, приднестровските милиции още веднъж тръгнали да обикалят къщите на хората, с цел да набират млади мъже за потребностите на армията, споделя Алексей. В дребната самопровъзгласила се Приднестровска република с към половин милион население армията е издирван шеф.
" Преди младежите бягаха от военна работа, само че в този момент всички желаят да имат боен чин - това им обезпечава сигурни приходи и пенсии ", споделя Мокреак и прибавя: „ има, несъмнено, и изключения - който не желае да става боен, рискува да бъде осъден и даже да попадне в пандиза. Но и в армията не се отнасят с тях доста по-различно, в сравнение с в пандиза: новобранците ги унижават, изтезават и бият. Някои от тях не устоят и протягат ръка на живота си ", споделя Мокреак. От неправителствената организация Promo-LEX са се заели да изследват сходни случаи. Благодарение на техните старания някои обстоятелства към този момент стигнаха до Европейския съд по правата на индивида.
" Приднестровските управляващи обаче са облагодетелствани от това, че никой не може да ги глоби ", показват още от неправителствената организация. Република Молдова не е в положение да упражнява никакво юридическо въздействие над Приднестровието, а приднестровското управление пренебрегва интернационалните институции напълно. Русия също отхвърля всякаква отговорност, макар че Европейският съд за човешките права дефинира режима в Приднестровието като марионетка на Москва.
Голямата част от популацията на Република Молдова е румънскоговорящо - съвсем целият район е принадлежал преди Втората международна война към Румъния. Който има румънски корени, може елементарно да си издейства румънско поданство, а дружно с него да стане и жител на Европейски Съюз. Около 60 % от популацията на Приднестровието са рускоговорящи и нямат румънски корени. Въпреки това и младежи от съветски или украински генезис съумяват да вземат румънски паспорт, който се трансформира в техен входен билет за богатия европейски Запад, твърди Мокреак.
Но освен мъжете бягат. " Дъщеря ми е в Германия ", споделя 70-годишната Феодосия, която живее в дребното селце Варнита. Тя обаче не може да си показа, че би могла да напусне родния си край и да се придвижи при щерка си в Германия. " На Запад ще ме третират като човек втора класа ", споделя тя. Близостта с Русия ѝ оказва помощ да води непретенциозен живот в периферията на Европа – с помощта на извънредно ниските цени на съветския газ, който получава Приднестровието, както и нейното село в буферната зона.
В един от най-бедните райони на Стария континент съществуването на проевропейски или проруски благосклонности измежду хората нерядко се въздействат от напълно прозаични неща като цената на газа. Хората от Приднестровието, както и тези от цяла Молдова, към този момент са платили прекомерно висока цена поради политиката. Понякога даже и човешки живот.
" Искаш да се оплачеш от нас? И на кого? Ти май си доста малоумен, или пък се правиш на подобен! ", присмива се приднестровският граничен служител на реда. Той и неговите сътрудници охраняват една граница, която от позиция на интернационалното право въобще не съществува. Приднестровието - тясната линия земя на източния бряг на река Днестър - се откъсна през 1992 година от Молдова с съветска помощ. Преди това имаше къс въоръжен спор сред Молдова и самообявилата се Приднестровска република. Последната не разполага с международноправен статут.
„ Нас и без друго никой не ни признава ", прибавя граничарят. Даже и Русия не го е направила, въпреки да продължава да изпраща в сепаратисткия район свои бойци за присъединяване във военни учения. По граничните пропускателни пунктове хората постоянно стават жертва на закани и изнудване: " Или даваш 200 евро, или в колата ти ще се откри я дрога, я оръжие. Кое от двете предпочиташ? Ако не дадеш пари, ще те откараме на едно място и ще те заключим. Затова по-добре давай парите! ". За сходно горчиво прекарване споделя един от придружителите на група кореспонденти от изданието в Република Молдова, от който също бил желан рекет. Той работел за неправителствената организация Promo-LEX в столицата Кишинев, само че не храни никаква вяра, че в миналото ще успее да си върне въпросните 200 евро. От неговата неправителствена организация акцентират, че през последните години сходни случаи на изнудване са се нараснали внезапно.
Алексей Мокреак също познава този проблем. Той е прекарал 30 дни в пандиза без никаква причина. " В една килия бяхме наблъскани 36 души, а разполагахме единствено с 6 купички и 6 лъжици ", споделя той. Досега Мокреак е бил арестуван 4 пъти. Обвинили го, че не зачита открития държавен ред в Приднестровието - т.е. реда в една страна, която въобще не съществува съгласно интернационалното право. " Всеки път ме освобождаваха без никакво пояснение или опрощение. Дори упорстваха да си платя за престоя - като че ли съм бил на хотел ", възмущава се той.
Алексей Мокреак е роден в дребния град Григориопол в Приднестровието. Когато при започване на 1990-те години избухнала войната, той се сражавал на страната на Република Молдова против приднестровските сепаратисти. И през днешния ден Мокреак е политически деен и се застъпва за връщането на Приднестровието в състава на Република Молдова, само че не крие и разочарованието си от политиците в столицата Кишинев: " Те постоянно са се огъвали ", прибавя той. Повече от 20 години след войната и малко откакто Русия анексира Крим през 2014 година, приднестровските милиции още веднъж тръгнали да обикалят къщите на хората, с цел да набират млади мъже за потребностите на армията, споделя Алексей. В дребната самопровъзгласила се Приднестровска република с към половин милион население армията е издирван шеф.
" Преди младежите бягаха от военна работа, само че в този момент всички желаят да имат боен чин - това им обезпечава сигурни приходи и пенсии ", споделя Мокреак и прибавя: „ има, несъмнено, и изключения - който не желае да става боен, рискува да бъде осъден и даже да попадне в пандиза. Но и в армията не се отнасят с тях доста по-различно, в сравнение с в пандиза: новобранците ги унижават, изтезават и бият. Някои от тях не устоят и протягат ръка на живота си ", споделя Мокреак. От неправителствената организация Promo-LEX са се заели да изследват сходни случаи. Благодарение на техните старания някои обстоятелства към този момент стигнаха до Европейския съд по правата на индивида.
" Приднестровските управляващи обаче са облагодетелствани от това, че никой не може да ги глоби ", показват още от неправителствената организация. Република Молдова не е в положение да упражнява никакво юридическо въздействие над Приднестровието, а приднестровското управление пренебрегва интернационалните институции напълно. Русия също отхвърля всякаква отговорност, макар че Европейският съд за човешките права дефинира режима в Приднестровието като марионетка на Москва.
Голямата част от популацията на Република Молдова е румънскоговорящо - съвсем целият район е принадлежал преди Втората международна война към Румъния. Който има румънски корени, може елементарно да си издейства румънско поданство, а дружно с него да стане и жител на Европейски Съюз. Около 60 % от популацията на Приднестровието са рускоговорящи и нямат румънски корени. Въпреки това и младежи от съветски или украински генезис съумяват да вземат румънски паспорт, който се трансформира в техен входен билет за богатия европейски Запад, твърди Мокреак.
Но освен мъжете бягат. " Дъщеря ми е в Германия ", споделя 70-годишната Феодосия, която живее в дребното селце Варнита. Тя обаче не може да си показа, че би могла да напусне родния си край и да се придвижи при щерка си в Германия. " На Запад ще ме третират като човек втора класа ", споделя тя. Близостта с Русия ѝ оказва помощ да води непретенциозен живот в периферията на Европа – с помощта на извънредно ниските цени на съветския газ, който получава Приднестровието, както и нейното село в буферната зона.
В един от най-бедните райони на Стария континент съществуването на проевропейски или проруски благосклонности измежду хората нерядко се въздействат от напълно прозаични неща като цената на газа. Хората от Приднестровието, както и тези от цяла Молдова, към този момент са платили прекомерно висока цена поради политиката. Понякога даже и човешки живот.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ