Притча за цветовете на дъгата
Причината за образуването на дъгата е особеното изкривяване на светлината в дъждовните капки - индикаторът на изкривяване за дълговълновия (червен цвят) е по-малък от този на късовълновия (син, лилав цвят).
По тази причина аленият се отклонява по-малко (на 137°30’) в сравнение с виолетовия (на 139°20’) и в следствие - белият цвят се разлага в набор.
В основата на това събитие е пречупването и отражението на светлината на паралелен вързоп лъчи навътре в сферичните капка вода.
Освен това пояснение от науката, съществува и необятно публикувана алегория за дъгата.
Преди хиляди години цветовете почнали да спорят, кой от тях е най-обичаният и значимият. Всеки от тях представял човешка добродетел и блян, с който мислел, че изпъква пред останалите.
Зеленият – знак на надеждата;
Червеният – на заплахата и смелостта;
Жълтият – на веселието и топлината;
Оранжевият – на здравето и обновлението;
Синият – на свободата и безкрайността;
Пурпурният – на престижа и властта.
Спорът на цветовете не преставал, всеки изтъквал своите качества и отказвал да отстъпи, карали се все по-шумно, до момента в който не провокирали мълния и гръм. Върху тях завалял пороен дъжд и те почнали да се бутат един зад различен, с цел да се скрият.
Изведнъж се чул гласът на дъжда, който им обяснил, че са най-обичани и значими единствено като са дружно и ги подканил да се заловен за ръце и да се сдобрят. Така посочили, че сред тях може да царува мир и почитание.
Так постоянно, когато дъждът измива всичко излишно и пагубно в човечеството, се появява дъгата като знак за красивото и вярата.
