Причината за нашето страдание е това, че непрекъснато се борим

Причината за нашето страдалчество е това, че непрестанно се борим с неизбежните промени, които настъпват в живота ни. А той е изпълнен с такива. Да живееш, значи да се променяш. Понякога това е сложен залък за преглъщане. Онова, което имате през днешния ден, може на следващия ден да го няма. Човек в никакъв случай не знае. Въртележката не стопира за никого. Тя препуска бързо и минава от успокоение към безпорядък единствено за секунди. Това се случва на всички ни, всеки ден.

Понякога, с цел да се промени посоката на живота ни, е нужна единствено една стотна. Едно видимо безобидно решение може да раздруса целият ни свят. Цели животи са се преобръщали, за положително или неприятно, под натиска на непредвидени събития. А такива има непрестанно. Колкото и хубаво или неприятно да е ситуацията, в което се намирате сега, можете да сте сигурни, че то няма да продължи дълго.

И въпреки че аз също се боря с смяната и от време на време също пострадвам, се научих да се приспособявам. Научих се да съм еластичен и да диря хубостта в житейските обрати, даже когато те са нежелани. Но преди да ви споделя по какъв начин реализирах това, дано забележим кои са постоянно срещаните промени, на които нормално се съпротивляваме:

1. Човек, който почитате, внезапно дава на късо и стартира да ви крещи.  Тази смяна се корени във обстоятелството, че чакаме от избрани хора да се държат по избран метод с нас – постоянно благо, почтително и заслужено, – само че в реалност те не го вършат и от време на време ненадейно се разгневяват. И когато това се случи, ние се борим с тази действителност и желаеме нещата да са такива, каквито си ги представяме. Като резултат променяме усещанията и упованията си, наскърбяваме се, тревожим се и се объркваме.

2. Детето ви отхвърля да ви послуша.  Отново, чакаме от децата си да се държат по избран метод, само че действителността е друга и непрестанно се трансформира, до момента в който те порастват и узряват. И когато актуалната реалност не подхожда на нашите разбирания и упования, започваме да се стресираме и тревожим.

3. Уволняват ви.  Понякога, под въздействието на забързаните си животи, започваме да бъркаме същността си с нашата специалност. Така, когато загубим работата си, нещата се объркват грубо, тъй като обратът се отразява освен на прехраната ни, само че и не идентичността ни. Ако сте персонален фитнес инструктор, загубите работата си и не можете да си намерите друга, кой сте в действителност в този интервал? Трябва да се справяте с измененията в личната си същина, а това може да е съществено и мъчително предизвикателство (както и финансовите компликации, които съпровождат уволнението).

4. Внезапно осъзнавате, че носите прекомерно огромен товар.  С други думи, последователно сте се отдавали на обвързване след обвързване досега, в който стартирате да се чувствате смазани от обстоятелството, че имате повече неща за извършване, в сравнение с време, с цел да ги извършите. Разбирате, че нещо се е трансформирало и още веднъж би трябвало да се промени, тъй като не можете да бъдете на всички места едновременно. Това ви разстройва, тъй като сте считали, че можете да се справите, само че действителността е друга.

5. Ваш непосредствен другар или родственик почива.  Един от огромните житейски обрати, несъмнено, е гибелта. Някой, който е придавал смисъл на живота ви, към този момент не участва в него (поне не от плът и кръв) и без него вие не сте същият човек. Трябва да се измененията – в този момент сте най-хубавият другар, който стои самичък в кафенето, брачната половинка, която към този момент е вдовица, татко без щерка си… Искате животът да е подобен, какъвто е бил преди гибелта, само че това е невероятно.

Ясно е, че тези образци са дребна част от вътрешните битки, които водим. Промяната е константа. Всяка стотна от секундата е друга, а ние се борим с нея. Денят ни минава незабелязано, тялото ни остарява, връзките ни се трансформират, хората не се държат както преди, самите ние започваме да мислим друго – всичко това е мъчно за преглъщане. Това е болката на житейските обрати, на осъзнаването, че не ние сме зад кормилото, че действителността се развива и не дава отговор на упованията ни.

Но по какъв начин да открием красивата страна на смяната? Ключът е в оправянето с последната по здравословен, а не по обезверен метод.

Отчаянието може да ни накара да се държим несъответстващо: да крещим на себе си и близките, да посегнем към алкохола или опиатите, да гледаме едно безсмислено телевизионно предаване след друго, да се самосъжаляваме по цялостен ден…

А можем да изберем някой от здравословните способи: физически извършения, медитация, визити при психолог, да се фокусираме върху идващия си ход – да поемем надзор над нещата, които зависят от нас, вместо над тези, над които нямаме власт…

Преди всичко обаче би трябвало да разберем, че здравословните тактики изискват от нас първо да приемем измененията. Замислете се. Ако последните са неизбежни, за какво да се съпротивляваме? Защо не се примирим и не живеем пълноценно? Защо не потърсим хубостта, скрита в тях? Знам, че е мъчно – най-малкото тъй като сме привикнали да сме демонски непреклонни.

Но да оставим на страна вродения ни дебелоглав и импулса да подлагаме на критика и да потърсим светлината в тунела.

1. Човек, който почитате, дава на късо и стартира да ви крещи.  Той е засегнат, обезверен или сърдит и излива негативизма си върху вас, тъй като ви усеща близки. Той търси поддръжка, подава ръка и желае да го спасите от неконтролируемото течение, само че не го прави по най-адекватния метод. В сходството сред хората и в нашите общи битки, в свързаността ни се крие известно обаяние. Прегърнете това засегнато и красиво човешко създание, почувствайте неговата болежка, дарете го със съчувствие и не приемайте вътрешната му битка персонално.

2. Детето ви отхвърля да ви послуша.  То узрява прочувствено и брани своята самостоятелност. Има лични мисли и потвърждава, че е независимо човешко създание, а не нечия марионетка. Били ли сте в миналото в неговите обувки? Дразнили ли сте се, когато някой се е опитвал да упражнява надзор върху вас? Има нещо прелестно в растежа и независимостта, в този борбен дух, в узряването. Вижте хубостта и се усмихнете. Дайте на детето си време и пространство да се трансформира във възрастен.

3. Уволняват ви.  Колкото и сложна да е загубата на работата ви, тя е край, който води до началото на всичко, което я следва. Позволете на тежестта на триумфа да бъде сменена от светлината на това, още веднъж да започнете от нулата. Новото начало е уводът на една друга история, опцията да освежите живота си, да преоткриете себе си. Потърсете хубостта в тази опция – свободата и отърсването от рутината, - в стабилната основа, върху която можете да изградите живота, който постоянно сте желали.

4. Внезапно осъзнавате, че носите прекомерно огромен товар.  Когато чинията ви е претъпкана, животът несъмнено е сложен. Но към момента е допустимо да оцените хаоса на ежедневните си задания и отговорности. Не, не можете да се справите с всичко, нито да сте всичко за всички, нито да сте на 100 места по едно и също време, само че можете да се отърсите  от желанието си непрестанно да контролирате всяко състояние. Ето я хубостта, скрита в бъркотията на всекидневието ви. Тя е нелогична, дива – какъвто е и същинският живот. Тя значи, че житейското ви странствуване е богато на хора, планове, ползи и хрумвания, които ви вълнуват. Обърнете внимание на болката и разочарованието от своята битка, а по-късно осъзнайте, че можете да сторите единствено едно – и го сторете. Отърсете се от всичко и бодро направете идната стъпка.

5. Ваш непосредствен другар или родственик почива.  Със сигурност една от най-болезнените житейски промени е гибелта. С Ейнджъл сме се сблъсквали със загубата на братя, сестри и близки другари, по тази причина от опит знаем, че когато почине някой, без който не си представяме живота, сърцето настина е разрушено. Лошата вест е, че човек в никакъв случай не може в действителност да преодолее загубата – в никакъв случай няма да забравите вашия непосредствен. И въпреки всичко, по някакъв чудноват метод, тази вест е и добра, тъй като гибелта е край, който е нужна част от живота. Освен това, краят е необходим, с цел да има хубост – не бихме могли да оценим някого или нещо, в случай че няма заплаха да бъдем лишени от него. Границите обрисуват хубостта, а гибелта е неизбежна граница – увещание, че би трябвало да ценим и да се любуваме на този прелестен човек и на чудото, наречено живот. Но гибелта е и начало, тъй като макар че сме изгубили другар, този край – също като уволнението – е миг на промяна. Колкото и тъжна да е кончината, тя ни кара да променим живота си и да преживеем хубостта по нови и непознати способи. И най-сетне, несъмнено, гибелта е опция да отпразнувате житейското пътешестване на своя непосредствен и да му се отблагодарите за хубостта, с която ви е срещнал.

Няма нищо по-красиво и мощно от усмивката на разположение, което е изплакало хиляди сълзи. Затова не съжалявайте за времето, изпълнено с болежка поради мъчителните житейски обрати, през които сте минали. Усмихнете се, тъй като сте се поучили от тях и сте разкрили силата да ги преборите и да се адаптирате. В последна сметка, не провокациите дефинират същността ни, а методът, по който сме се справили с тях.  

Източник: MarcAndAngel.com / Mениджър Нюз