Българска технология измерва радиацията на Международната космическа станция
Приборът Liulin-SET, създаден в Института за галактически проучвания и технологии на Българската академия на науките (БАН), ще полети в космоса на 19 февруари, заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
Ръководител на колектива, създал прибора, е проф. Цветан Дачев. Членове са учените: доцент доктор Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секцията "Слънчево-земна физика ". Това е 23-ият уред, създаден в секцията, който ще работи в космоса.
Приборът е основан по поръчка на американската компания "Технологии за галактическото пространство " (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След сполучливи тествания е квалифициран за изстрелване към Международната галактическа станция (МКС).
Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще мерят по едно и също време дозата галактическа радиация на Японския пробен модул, който е част от японския сегмент на МКС. След интервал от шест месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за разбор на насъбраните данни. Дозата галактическа радиация е основен параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.
Изстрелването на ARMAS е планувано за 19 февруари и ще се реализира с ракетата на компанията Northrop Grumman - Antares от галактическата площадка на НАСА на източния бряг, на щата Вирджиния, Съединени американски щати.
Изстрелването на ракетата ще се предава онлайн по малкия екран на НАСА, на адреса - и на.
До края на 2022 година се чака още два прибора, създадени в секцията "Слънчево-земна физика ", да бъдат изведени в космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през септември т.г. Очаква се през март 2023 година той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита към Марс уред Liulin-MО да осъществят взаимни проучвания, непровеждани от никого до момента. Другият уред е Liulin-CNR-VG, който ще полети в задача до 86 километра височина с италиански откриватели на някой от новите ракетоплани на компанията Virgin Galactic, осведомят от Българска академия на науките.
Ръководител на колектива, създал прибора, е проф. Цветан Дачев. Членове са учените: доцент доктор Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секцията "Слънчево-земна физика ". Това е 23-ият уред, създаден в секцията, който ще работи в космоса.
Приборът е основан по поръчка на американската компания "Технологии за галактическото пространство " (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След сполучливи тествания е квалифициран за изстрелване към Международната галактическа станция (МКС).
Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще мерят по едно и също време дозата галактическа радиация на Японския пробен модул, който е част от японския сегмент на МКС. След интервал от шест месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за разбор на насъбраните данни. Дозата галактическа радиация е основен параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.
Изстрелването на ARMAS е планувано за 19 февруари и ще се реализира с ракетата на компанията Northrop Grumman - Antares от галактическата площадка на НАСА на източния бряг, на щата Вирджиния, Съединени американски щати.
Изстрелването на ракетата ще се предава онлайн по малкия екран на НАСА, на адреса - и на.
До края на 2022 година се чака още два прибора, създадени в секцията "Слънчево-земна физика ", да бъдат изведени в космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през септември т.г. Очаква се през март 2023 година той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита към Марс уред Liulin-MО да осъществят взаимни проучвания, непровеждани от никого до момента. Другият уред е Liulin-CNR-VG, който ще полети в задача до 86 километра височина с италиански откриватели на някой от новите ракетоплани на компанията Virgin Galactic, осведомят от Българска академия на науките.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ