В „Думи на надежда“ за уроците от Томина неделя валидни днес
При първото явяване на възкръсналия Господ Исус Христос измежду учениците му, един от тях отсъства – Тома. След като те му споделят какво се е случило в неговото неявяване, той не има вяра. „ Ако не видя белезите от гвоздеите по ръцете му и не сложа пръста си в раната сред ребрата му, няма да допускам “, са думите на му. Когато Исус се явява на учениците идната неделя се обръща към Тома с думите: " Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали ".
Това събитие от Писанията християните означават като Томина неделя. В историята Тома, именуван още Близнак, е прочут с прозвището си Неверни. Той обаче е бил правилен и набожен, макар че е показал една от най-естествените човешки черти – подозрението, разяснява свещеник Живко Тончев в рубриката „ Думи на вяра “ по Дарик. По думите му, картината от преди 2023 години е настояща и през днешния ден. Защо Тома пропусна срещата с възкръсналия Господ?
„ Другите възпитаници бяха изплашени, само че дружно и видяха Господ, видяха и чудното възкресение. Когато човек е част от духовната общественост, може да получи духовна храна, поощрение, закрила… Бурята може да прекърши фиданка, само че не и цяла гора. Хищникът не нападна стадото, а отделилото се от него животно. Така и ние, в нашето вървене във вярата, устояваме, когато сме част от общността. Затова и в Библията, когато приказва за църквата се има поради не постройката, не институцията, а общността от вярващите в Христос “, сподели свещеник Тончев.
Той обърна внимание и на естествената човешка реакция на Тома – подозрението. „ На всеки случва, изключително когато житейските обстановки са сложни. В такива моменти е допустимо вярата да бъде разтърсена. Библията е цялостна с образци за подозрения. Учениците на Исус се изплашиха за живота си, когато по време на мощна стихия бяха в лодката. Дори Йоан Кръстител, който първи споделяше за Исус „ ето Агнецът Божии, Който взима върху Си прегрешението на света “ се усъмни, че Исус е Месията. След като беше хвърлен в пандиза той изпрати своите възпитаници при Исус с цел да Го попитат: „ Ти ли си Онзи, Който би трябвало да пристигна, или различен да чакаме? “. Съмнения нападнаха даже и деятел Петър, наименуван преди този момент от Господа скала. Малко откакто се заричаше, че е подготвен да отиде и на гибел, поради Исус, той толкоз се изплаши откакто стражата арестува Христос, че се отхвърли три пъти, че Го познава… Страх и подозрения могат да се появят, когато сме фокусирани върху казуса, по тази причина е нужно да храним духа си, да търсим непосредственост с Бога и да се доверяваме на неговото слово, с цел да не ни разклащат бурите “, споделя проповедникът. И предложи дейности за моментите, когато в сложни условия подозренията нападат увереността.
„ Дори и обстановката да е тежка – дано продължаваме да вършим верните неща. Да не се оплакваме или да приказваме непрестанно за казуса. Страхът не е асистент, само че въздейства на нашия дух, основава стрес и пречи на рационалните решения. Друг съвет е – да правим своята част. Преди да възкреси Лазар от мъртвите, Христос сподели на хората там: „ отместете камъка “. Човек не може да извърши възкресение, само че може да отмести камъка от гроба. Винаги има човешка част, която до момента в който чакаме Божият отговор на казуса, можем да правим “, споделя още свещеник Живко Тончев.
Коя е тази част, която макар Божията помощ, можем да използван ние и кои са колоните, които подсигуряват, че няма да се срутим в сложните моменти, чуйте от него в звуковия файл:
Това събитие от Писанията християните означават като Томина неделя. В историята Тома, именуван още Близнак, е прочут с прозвището си Неверни. Той обаче е бил правилен и набожен, макар че е показал една от най-естествените човешки черти – подозрението, разяснява свещеник Живко Тончев в рубриката „ Думи на вяра “ по Дарик. По думите му, картината от преди 2023 години е настояща и през днешния ден. Защо Тома пропусна срещата с възкръсналия Господ?
„ Другите възпитаници бяха изплашени, само че дружно и видяха Господ, видяха и чудното възкресение. Когато човек е част от духовната общественост, може да получи духовна храна, поощрение, закрила… Бурята може да прекърши фиданка, само че не и цяла гора. Хищникът не нападна стадото, а отделилото се от него животно. Така и ние, в нашето вървене във вярата, устояваме, когато сме част от общността. Затова и в Библията, когато приказва за църквата се има поради не постройката, не институцията, а общността от вярващите в Христос “, сподели свещеник Тончев.
Той обърна внимание и на естествената човешка реакция на Тома – подозрението. „ На всеки случва, изключително когато житейските обстановки са сложни. В такива моменти е допустимо вярата да бъде разтърсена. Библията е цялостна с образци за подозрения. Учениците на Исус се изплашиха за живота си, когато по време на мощна стихия бяха в лодката. Дори Йоан Кръстител, който първи споделяше за Исус „ ето Агнецът Божии, Който взима върху Си прегрешението на света “ се усъмни, че Исус е Месията. След като беше хвърлен в пандиза той изпрати своите възпитаници при Исус с цел да Го попитат: „ Ти ли си Онзи, Който би трябвало да пристигна, или различен да чакаме? “. Съмнения нападнаха даже и деятел Петър, наименуван преди този момент от Господа скала. Малко откакто се заричаше, че е подготвен да отиде и на гибел, поради Исус, той толкоз се изплаши откакто стражата арестува Христос, че се отхвърли три пъти, че Го познава… Страх и подозрения могат да се появят, когато сме фокусирани върху казуса, по тази причина е нужно да храним духа си, да търсим непосредственост с Бога и да се доверяваме на неговото слово, с цел да не ни разклащат бурите “, споделя проповедникът. И предложи дейности за моментите, когато в сложни условия подозренията нападат увереността.
„ Дори и обстановката да е тежка – дано продължаваме да вършим верните неща. Да не се оплакваме или да приказваме непрестанно за казуса. Страхът не е асистент, само че въздейства на нашия дух, основава стрес и пречи на рационалните решения. Друг съвет е – да правим своята част. Преди да възкреси Лазар от мъртвите, Христос сподели на хората там: „ отместете камъка “. Човек не може да извърши възкресение, само че може да отмести камъка от гроба. Винаги има човешка част, която до момента в който чакаме Божият отговор на казуса, можем да правим “, споделя още свещеник Живко Тончев.
Коя е тази част, която макар Божията помощ, можем да използван ние и кои са колоните, които подсигуряват, че няма да се срутим в сложните моменти, чуйте от него в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ