При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни

При избрани условия, всеки може да изпита срамежливост. На едни от нас това се случва рядко, на други по-често, а за трети е непрестанно положение. В този смисъл стеснителността може да има степени на затруднение и надлежно друго отражение в живота ни. В първия случай лекото терзание освен, че не е спънка в общуването, само че даже ни придава почтен сексапил, изключително в любовта. Във вторият може да стане причина, мъчно да сътворяваме нови контакти и да не изявим някои от качествата си. В третия стеснителността построява същинска стена сред нас и близките, което постоянно се оказва съдбовно освен за персоналните връзки, само че и за кариерата. Защото даже и да сме умни, изобретателни, одухотворени и занимателни, допустимо е другите по този начин и да не узнаят за тези наши качества.

Стеснителните хора са неуверени, те непрекъснато се съмняват в себе си и това сковава всичките им дейности. Страхът им от изява обаче няма нищо общо с действителните им качества, а се дължи на възпитанието, което са получили. Изначално детето не изпитва, нито позор, нито притеснение. Но още при първите му опити да опознае света, неговите родители стартират да го убеждават, че обезателно ще се провали с привидно почтени изрази като „ не бягай, че ще паднеш ” или „ не пипай това, тъй като ще го счупиш ”. Така в дребния човек от една страна се образува боязън от крах, а от друга взаимозависимост от непознатото мнение. Възпитанието в разнообразни обществени „ добродетели ” като като невзискателност (да скрива своите достойнства) и примирителност (която го прави елементарен за манипулация), дефинитивно образува вътрешната му нерешителност и зависимостта от коректива на близките.