Не беше хубаво да разваляме Великден с избори
При отдалечено гласоподаване загадка на вота не може да има При трите систематични партии не чакам изненади, по-интересни са новите играчи, споделя проф. Михаил Константинов в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Проф. Константинов, удачно ли бе определена от президента Радев датата 4 април за парламентарния избор?
- От конституционна позиция датата е ОК. То и няма по какъв начин да е иначе, изборните процедури са ясно написани в Конституцията. Не е по този начин обаче от позиция на българските католици и на българските жители с арменски генезис. За тях на тази дата е Великден. Не беше хубаво да скапваме празника на хората. Изобщо, има нещо сбъркано с датите, които ни се сервират. Ще напомня, че датата 1 февруари е една от най-тъжните в българската история. Това трябваше да бъде ден за респект към жертвите и за помиряване. А не ден за политическа агитация. Един народ би трябвало да уважава своите почтено погубени синове и дъщери. Това е мярка за цивилизованост.
- Как ще се подсигурява спазването на противоепидемичните ограничения, какъв брой души ще бъдат ангажирани за това?
- Ще се извърши имунизация на членовете на изборната администрация, които пожелаят това. Опасявам се обаче, че заради късното образуване на изборните комисии според наредбите на Изборния кодекс, тук може да възникне проблем. Има направен медицински протокол за дейностите на изборната администрация и на гласоподавателите на 4 и 5 април. След като районните и секционните изборни комисии бъдат назначени, този протокол би трябвало да стане значима част от процеса на образование на тези комисии. Изобщо произвеждането на избори по време на пандемия е комплицирано и отговорно нещо. Дано се оправим. Това значи да запазим здравето и живота на оптимален брой български жители. На 15 март предходната година една огромна европейска страна в аналогична обстановка не се оправи и доста нейни жители починаха.
- Как ще бъде обезпечен вотът на хората под карантина или с Ковид-19?
- Според признатите допълнения към Закона за изключителното състояние, за карантинираните лица това може да стане само посредством гласоподаване с мобилни изборни урни. Имаме опит в това отношение при гласуването на гласоподаватели, които са заболели, или имат проблем с напредването до секциите. Мисля, че ще се оправим. А за болните от ковид-19, които са в болница, ще се разкрият секции на място, като за работа в тях ще бъдат назначавани хора с имунитет.Специални ограничения предвиждаме и за работата на изчислителните пунктове към РИК и ЦИК, където се чака скупчване на хора.
- Какво ще се случи с гласовете на българите от чужбина?
- Българите в чужбина ще гласоподават по този начин, както и до момента. Там, където съгласно Изборния кодекс има разкрити изборни секции и при съблюдаване на здравните правила, въведени в съответните страни към 4 април. В момента тече развой на координиране и българската страна общо взето получава единодушие за производство на изборите в редица страни. Е, може би в леко сведен вид спрямо досегашната процедура поради пандемията. Гласуването в чужбина има значение за затвърждаване на връзките на нашите сънародници в чужбина с родината. Но то има на практика нулев електорален резултат. За 9 парламентарни избора от 1991 до 2017 година с гласовете от чужбина бяха определени 15 депутати, всичките от Движение за права и свободи, от общо 2160 депутати в 9 Народното събрание. На последните избори през 2017 година по този метод бяха определени тъкмо нула депутати.Също по този начин е добре да се знае, че българските гласоподаватели в чужбина са под един милион, по-скоро отиват като брой към 900 хиляди. Тяхното конституционно право на глас би трябвало абсолютно да бъде обезпечено. Във връзка с гласуването в чужбина в последно време доста се приказва за отдалеченото гласоподаване: по интернет и по пощата. Освен техническите проблеми, тук би трябвало да се има поради и това, че съгласно българската Конституция вотът е скришен. При отдалечено гласоподаване загадка на вота няма и не може да има. Защото не може да се управлява. При отдалечено гласоподаване от някои изборни региони доста от гласоподавателите ще бъдат безусловно улеснени, тъй като гласовете им ще бъдат пуснати без тяхно присъединяване.
- Има ли задоволително време за разяснителна акция по какъв начин се организира избор по време на пандемия? Според Вас кое е главното предизвикателство в тази ситуация?
- Проблеми пред акцията несъмнено ще има, изключително за новите политически субекти. Не виждам по какъв начин ще се вършат предизборни манифестации и други огромни събирания на хора. Надявам се обаче партиите сполучливо да пренесат предизборната си акция в мрежата. Но пък има и доста хора в България, за които общуването онлайн е проблем.
- Като математик бихте ли планували по какъв начин ще се развие обстановката с ковид-19?
- В началото на пандемията аз и синовете ми, както мнозина мои сътрудници, разработвахме математически модели за прогнозиране на пандемията. Някои от тях с доста положителни индикатори за времеви небосвод до два месеца. В момента обаче не мисля, че разбирам какво се случва с пандемията от ковид-19 и още повече, какво може да се случи. Съмнявам се и дали някой на този свят схваща.
- Как бихте коментирали кандидатурата на президента Радев за втори мандат?
- Всеки, който дава отговор на конституционните условия и на още някои условия, дефинирани в Изборния кодекс, може да се кандидатира за президент. Доколкото знам, сегашният президент дава отговор на тези условия.
- Очаквате ли основни промени и обрати на парламентарния избор?
- При трите систематични политически партии не чакам изненади и огромни разлики спрямо прогнозите на социолозите. По-интересно е какво ще стане с новите политически играчи. Желая триумф на всички българи и в частност на българските политици, на които предстоят сложни месеци и години.
- Проф. Константинов, удачно ли бе определена от президента Радев датата 4 април за парламентарния избор?
- От конституционна позиция датата е ОК. То и няма по какъв начин да е иначе, изборните процедури са ясно написани в Конституцията. Не е по този начин обаче от позиция на българските католици и на българските жители с арменски генезис. За тях на тази дата е Великден. Не беше хубаво да скапваме празника на хората. Изобщо, има нещо сбъркано с датите, които ни се сервират. Ще напомня, че датата 1 февруари е една от най-тъжните в българската история. Това трябваше да бъде ден за респект към жертвите и за помиряване. А не ден за политическа агитация. Един народ би трябвало да уважава своите почтено погубени синове и дъщери. Това е мярка за цивилизованост.
- Как ще се подсигурява спазването на противоепидемичните ограничения, какъв брой души ще бъдат ангажирани за това?
- Ще се извърши имунизация на членовете на изборната администрация, които пожелаят това. Опасявам се обаче, че заради късното образуване на изборните комисии според наредбите на Изборния кодекс, тук може да възникне проблем. Има направен медицински протокол за дейностите на изборната администрация и на гласоподавателите на 4 и 5 април. След като районните и секционните изборни комисии бъдат назначени, този протокол би трябвало да стане значима част от процеса на образование на тези комисии. Изобщо произвеждането на избори по време на пандемия е комплицирано и отговорно нещо. Дано се оправим. Това значи да запазим здравето и живота на оптимален брой български жители. На 15 март предходната година една огромна европейска страна в аналогична обстановка не се оправи и доста нейни жители починаха.
- Как ще бъде обезпечен вотът на хората под карантина или с Ковид-19?
- Според признатите допълнения към Закона за изключителното състояние, за карантинираните лица това може да стане само посредством гласоподаване с мобилни изборни урни. Имаме опит в това отношение при гласуването на гласоподаватели, които са заболели, или имат проблем с напредването до секциите. Мисля, че ще се оправим. А за болните от ковид-19, които са в болница, ще се разкрият секции на място, като за работа в тях ще бъдат назначавани хора с имунитет.Специални ограничения предвиждаме и за работата на изчислителните пунктове към РИК и ЦИК, където се чака скупчване на хора.
- Какво ще се случи с гласовете на българите от чужбина?
- Българите в чужбина ще гласоподават по този начин, както и до момента. Там, където съгласно Изборния кодекс има разкрити изборни секции и при съблюдаване на здравните правила, въведени в съответните страни към 4 април. В момента тече развой на координиране и българската страна общо взето получава единодушие за производство на изборите в редица страни. Е, може би в леко сведен вид спрямо досегашната процедура поради пандемията. Гласуването в чужбина има значение за затвърждаване на връзките на нашите сънародници в чужбина с родината. Но то има на практика нулев електорален резултат. За 9 парламентарни избора от 1991 до 2017 година с гласовете от чужбина бяха определени 15 депутати, всичките от Движение за права и свободи, от общо 2160 депутати в 9 Народното събрание. На последните избори през 2017 година по този метод бяха определени тъкмо нула депутати.Също по този начин е добре да се знае, че българските гласоподаватели в чужбина са под един милион, по-скоро отиват като брой към 900 хиляди. Тяхното конституционно право на глас би трябвало абсолютно да бъде обезпечено. Във връзка с гласуването в чужбина в последно време доста се приказва за отдалеченото гласоподаване: по интернет и по пощата. Освен техническите проблеми, тук би трябвало да се има поради и това, че съгласно българската Конституция вотът е скришен. При отдалечено гласоподаване загадка на вота няма и не може да има. Защото не може да се управлява. При отдалечено гласоподаване от някои изборни региони доста от гласоподавателите ще бъдат безусловно улеснени, тъй като гласовете им ще бъдат пуснати без тяхно присъединяване.
- Има ли задоволително време за разяснителна акция по какъв начин се организира избор по време на пандемия? Според Вас кое е главното предизвикателство в тази ситуация?
- Проблеми пред акцията несъмнено ще има, изключително за новите политически субекти. Не виждам по какъв начин ще се вършат предизборни манифестации и други огромни събирания на хора. Надявам се обаче партиите сполучливо да пренесат предизборната си акция в мрежата. Но пък има и доста хора в България, за които общуването онлайн е проблем.
- Като математик бихте ли планували по какъв начин ще се развие обстановката с ковид-19?
- В началото на пандемията аз и синовете ми, както мнозина мои сътрудници, разработвахме математически модели за прогнозиране на пандемията. Някои от тях с доста положителни индикатори за времеви небосвод до два месеца. В момента обаче не мисля, че разбирам какво се случва с пандемията от ковид-19 и още повече, какво може да се случи. Съмнявам се и дали някой на този свят схваща.
- Как бихте коментирали кандидатурата на президента Радев за втори мандат?
- Всеки, който дава отговор на конституционните условия и на още някои условия, дефинирани в Изборния кодекс, може да се кандидатира за президент. Доколкото знам, сегашният президент дава отговор на тези условия.
- Очаквате ли основни промени и обрати на парламентарния избор?
- При трите систематични политически партии не чакам изненади и огромни разлики спрямо прогнозите на социолозите. По-интересно е какво ще стане с новите политически играчи. Желая триумф на всички българи и в частност на българските политици, на които предстоят сложни месеци и години.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ