Тримата американски президенти, които не присъстват на инаугурацията на своя наследник
Президентските избори през 2020 година ще останат в историята. След дълга акция на фона на световна пандемия, някогашният вицепрезидент Джо Байдън победи настоящия президент Доналд Тръмп след решаващо броене в Избирателната гилдия, оповестява CNN.
Съгласно 20-та корекция на конституцията на Съединени американски щати мандатът на излизащ президент изтича по обяд на 20 януари. Но Тръмп, който подлагаше на подозрение резултатите от изборите в продължение на два месеца, написа в Twitter, че
Историята има някои подмятания по какъв начин може да наподобява тази гала за промяна на ръководството през 2021 година В предишното трима излизащи президенти отхвърлят да участват на инаугурацията на своите наследници. Те са Джон Адамс през 1801 година, Джон Куинси Адамс през 1829 година и Андрю Джонсън през 1869 година Дори тогава, техните случаи дават подобаващ образец за това какво може да последва в днешния разграничен политически климат.
В мощно поляризирани времена, когато резултатите от изборите се слагат под въпрос, отводът на излизащ президент да участва на встъпването в служба на новия президент докара до изненадващо потребни резултати за страната. И в трите случая идващият водач ръководеше доста известни държавни управления и печели два мандата.
Всичко това може да вещае добре за политическото бъдеще на Байдън.
Ще ви разкажем за тримата изходящи президенти, които бойкотираха встъпването в служба на техния правоприемник:
Президент Джон Адамс
Изборите през 1800 година са едни от най-горчивите в историята на страната. Изпълняващият длъжността президент Джон Адамс търси втори мандат. Той обаче се сблъсква с мощно предизвикателство от личния си вицепрезидент Томас Джеферсън. Освен това, има още по-лош сюжет за Адамс: известното мнение е срещу него. Това се дължи на отбраната му на мощно разделящите закони за чужденци и безредици от 1798 година, които лимитират активността на непознати жители и лимитират свободата на словото и печата.
Самият развой на гласоподаване е също толкоз комплициран. Преди приемането на корекция 12 от 1803 година, която урежда процеса на асортимент, гласоподавателите гласоподават не за една формула, а два пъти за обособени лица. Така че председателството и заместник-председателството се вземат решение в интерес на тези, които са получили максимален брой гласове и втория максимален брой.
Резултатът през 1800 година? Равенство сред Джеферсън и неговия сътрудник Аарън Бър. Което значи, че решението за изборите по-късно се реалокира в Камарата на представителите. Междувременно, връзките сред Адамс и Джеферсън не престават да са задоволително сърдечни. През януари Джеферсън вечеря с Джон и Абигейл Адамс в Белия дом.
Би ли било допустимо помиряване? " Сър, предизборното събитие е по силите ви ", обръща се Джеферсън към Адамс при започване на февруари. Но Адамс отхвърли да се намесва в гласуването на Парламента. След повече от 30 гласа, Камарата на представителите в последна сметка взема решение конкуренцията в интерес на Джеферсън.
![Байдън: Хубаво е, че Тръмп няма да участва на встъпването ми в служба]( "Байдън: Хубаво е, че Тръмп няма да участва на встъпването ми в служба")
Байдън: Хубаво е, че Тръмп няма да участва на встъпването ми в служба
Джо Байдън съобщи, че решението на президента Доналд Тръмп да не участва на инагурацията му е едно от дребното неща, за които двамата с...
Президентът Адамс взема решение да не участва на инаугурацията на неговия правоприемник. В този смисъл той напуща град Вашингтон в 4 часа сутринта. 4 март 1801 година Решавайки да не участва на инаугурацията на Джеферсън, Адамс може би е стимулиран от желанието да намали политическата температура в столицата.
Полученото в следствие спокойно предаване на властта от Адамс към Джеферсън е иронично наречено „ Революция от 1800 година “. След изговаряне на помирителна тирада на инаугурацията, Джеферсън стартира почитаната към този момент традиция на поход от Капитолия до Белия дом. Предстоят му два мандата..
Следващият интервал се назовава „ Джеферсонова епоха “, а неговите почитатели - Джеферсоновите републиканци. Акцентът на тази група върху аграрния републиканизъм, лимитираното ръководство и правата на щатите резонира и до през днешния ден.
Президент Джон Куинси Адамс
Джон Куинси Адамс следва стъпките на татко си в доста връзки. Като държавен секретар на излизащия президент Джеймс Монро той се пробва да получи президентския пост самичък по себе си през 1824 година Но е изправен пред голям брой противници, най-много Андрю Джаксън и Хенри Клей.
![Тръмп готви изненада за встъпването в служба на Байдън]( "Тръмп готви изненада за встъпването в служба на Байдън")
Тръмп готви изненада за встъпването в служба на Байдън
Действащият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп възнамерява да отлети от Белия дом с хеликоптер на 20 януари, в деня на встъпването в служба на...
Джаксън съставлява най-сериозната опасност. В различен паралел на връзката на татко му с Джеферсън, Куинси Адамс в един миг е политически съдружник на Джаксън. Но връзките се охлаждат доста, когато двамата се оказват състезаващи се за една и съща позиция през 1824 година.
Джаксън печели известния и електорален избор, само че не реализира болшинство в нито една от камарите. С изборите на линия гласоподавателите на Клей насочиха поддръжката си към Адамс. И Камарата на представителите гласоподава да избере Адамс за идващ президент. По-късно Джаксън декларира, че е подписана „ корупционна договорка “ и дава обещание да се кандидатира още веднъж през 1828 година.
Изборите през 1828 година включват противоречив реванш сред двамата.. И Джаксън се обрисува като очевиден победител този път. Подобно на татко си преди него, Куинси Адамс се пробва да поддържа сърдечни връзки с идващия президент, въпреки и с дребен триумф. Куинси Адамс предлага да употребява Белия дом за тържествата по встъпването в служба, само че Джаксън отхвърли предлагането.
Така Куинси Адамс напуща Белия дом през нощта на 3 март, ден преди встъпването в служба на Джаксън. Отново, сходно на татко си, той съзнателно избира да не участва на клетвата на своя правоприемник.
Куинси Адамс, обаче не моеа да спре вълната на националната народна власт, последвала мандата му. През идващите години изборното право е разширено за съвсем всички бели мъже. Масовото присъединяване в политическата просвета от това време възражда втората двупартийна система на демократите и вигите. Джаксън изкарва два мандата и дава звук на демократите-президенти за едно потомство.
![104 млн. $ е коствала инаугурацията на Тръмп]( "104 млн. $ е коствала инаугурацията на Тръмп")
104 млн. $ е коствала инаугурацията на Тръмп
Комисията по встъпване в служба на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп е похарчила милиони долари за разточителни заплащания на другари и п...
„ Ерата на Джаксън “ към момента отеква в наше време. Дори когато най-отвратителните му характерности са лимитирали смисъла му.
Президент Андрю Джонсън
Вицепрезидентът Андрю Джонсън поема президентския пост след убийството на президента Ейбрахам Линкълн през 1865 година И новият президент дава обещание да попречва волята на Републиканския конгрес на всяка стъпка. Въпреки известния си апел обаче, той не съумява да обезпечи кандидатурата на Републиканската партия за президент през 1868 година и даже е отхвърлен с импийчмънт от Камарата на представителите.
През ноември 1868 година страната избира военачалник Улис С. Грант, съперника на Джонсън, за президент с необятен изборен марж. При всеобщото гласоподаване Грант дължи своето малко болшинство от 300 000 гласа на близо половин милион освободени в южните щати.
Въпреки успеха на Грант на изборите, Джонсън настойчиво отхвърля да участва на инаугурацията на 4 март. По-скоро той остава в Белия дом, с цел да подпише законодателство. А Грант отхвърли концепцията да се вози в същия файтон с Джонсън.
![Обама зае 12-о място в ранглиста на американските президенти]( "Обама зае 12-о място в ранглиста на американските президенти")
Обама зае 12-о място в ранглиста на американските президенти
Американските историци сложиха Барак Обама на 12-то място в класацията на американските президенти. В първата тройка са Ейбрахам Ли...
Спънката не направи нищо, с цел да провали администрацията на Грант и неговата политика на енергична поддръжка за възобновяване на юг. Той е избран отново елементарно през 1872 година за втори мандат. С изключение на двата мандата на Гроувър Кливланд, републиканците преобладават в Белия дом до 1913 година.
Самият Грант остава корав бранител на гражданските права на освободените хора на юг, даже когато корупцията тормози държавното управление му. Въпреки проблемите му, неотдавнашните биографии оправдаха осемте години на ръководство на Грант. Епохата на възобновяване също е преформулирана като огромен опит на Америка в демокрацията.
Ретроспективно, тези три образеца за дебелоглав от страна на седящите президенти би трябвало да се одобряват с известна доза подигравка. Всъщност, всички останали излизащи президенти са участвали на встъпването в служба на техния правоприемник. Но като се има поради държанието на Тръмп след изборния ден, е уместно той да последва образеца на своите прародители и да не участва на инаугурацията на Байдън.
Разбира се, по този метод той е изправен пред същата орис като предходните протести на президентските встъпвания в служба. Във всеки случай на тези предходни президенти, неговият правоприемник излиза отвън рамките на спънките и управлява нацията не един, а два мандата. Остава да забележим дали това ще изписва „ Ера на Байдън “.
Превод: БГНЕС
Съгласно 20-та корекция на конституцията на Съединени американски щати мандатът на излизащ президент изтича по обяд на 20 януари. Но Тръмп, който подлагаше на подозрение резултатите от изборите в продължение на два месеца, написа в Twitter, че
Историята има някои подмятания по какъв начин може да наподобява тази гала за промяна на ръководството през 2021 година В предишното трима излизащи президенти отхвърлят да участват на инаугурацията на своите наследници. Те са Джон Адамс през 1801 година, Джон Куинси Адамс през 1829 година и Андрю Джонсън през 1869 година Дори тогава, техните случаи дават подобаващ образец за това какво може да последва в днешния разграничен политически климат.
В мощно поляризирани времена, когато резултатите от изборите се слагат под въпрос, отводът на излизащ президент да участва на встъпването в служба на новия президент докара до изненадващо потребни резултати за страната. И в трите случая идващият водач ръководеше доста известни държавни управления и печели два мандата.
Всичко това може да вещае добре за политическото бъдеще на Байдън.
Ще ви разкажем за тримата изходящи президенти, които бойкотираха встъпването в служба на техния правоприемник:
Президент Джон Адамс
Изборите през 1800 година са едни от най-горчивите в историята на страната. Изпълняващият длъжността президент Джон Адамс търси втори мандат. Той обаче се сблъсква с мощно предизвикателство от личния си вицепрезидент Томас Джеферсън. Освен това, има още по-лош сюжет за Адамс: известното мнение е срещу него. Това се дължи на отбраната му на мощно разделящите закони за чужденци и безредици от 1798 година, които лимитират активността на непознати жители и лимитират свободата на словото и печата.
Самият развой на гласоподаване е също толкоз комплициран. Преди приемането на корекция 12 от 1803 година, която урежда процеса на асортимент, гласоподавателите гласоподават не за една формула, а два пъти за обособени лица. Така че председателството и заместник-председателството се вземат решение в интерес на тези, които са получили максимален брой гласове и втория максимален брой.
Резултатът през 1800 година? Равенство сред Джеферсън и неговия сътрудник Аарън Бър. Което значи, че решението за изборите по-късно се реалокира в Камарата на представителите. Междувременно, връзките сред Адамс и Джеферсън не престават да са задоволително сърдечни. През януари Джеферсън вечеря с Джон и Абигейл Адамс в Белия дом.
Би ли било допустимо помиряване? " Сър, предизборното събитие е по силите ви ", обръща се Джеферсън към Адамс при започване на февруари. Но Адамс отхвърли да се намесва в гласуването на Парламента. След повече от 30 гласа, Камарата на представителите в последна сметка взема решение конкуренцията в интерес на Джеферсън.
Джо Байдън съобщи, че решението на президента Доналд Тръмп да не участва на инагурацията му е едно от дребното неща, за които двамата с...
Президентът Адамс взема решение да не участва на инаугурацията на неговия правоприемник. В този смисъл той напуща град Вашингтон в 4 часа сутринта. 4 март 1801 година Решавайки да не участва на инаугурацията на Джеферсън, Адамс може би е стимулиран от желанието да намали политическата температура в столицата.
Полученото в следствие спокойно предаване на властта от Адамс към Джеферсън е иронично наречено „ Революция от 1800 година “. След изговаряне на помирителна тирада на инаугурацията, Джеферсън стартира почитаната към този момент традиция на поход от Капитолия до Белия дом. Предстоят му два мандата..
Следващият интервал се назовава „ Джеферсонова епоха “, а неговите почитатели - Джеферсоновите републиканци. Акцентът на тази група върху аграрния републиканизъм, лимитираното ръководство и правата на щатите резонира и до през днешния ден.
Президент Джон Куинси Адамс
Джон Куинси Адамс следва стъпките на татко си в доста връзки. Като държавен секретар на излизащия президент Джеймс Монро той се пробва да получи президентския пост самичък по себе си през 1824 година Но е изправен пред голям брой противници, най-много Андрю Джаксън и Хенри Клей.
Действащият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп възнамерява да отлети от Белия дом с хеликоптер на 20 януари, в деня на встъпването в служба на...
Джаксън съставлява най-сериозната опасност. В различен паралел на връзката на татко му с Джеферсън, Куинси Адамс в един миг е политически съдружник на Джаксън. Но връзките се охлаждат доста, когато двамата се оказват състезаващи се за една и съща позиция през 1824 година.
Джаксън печели известния и електорален избор, само че не реализира болшинство в нито една от камарите. С изборите на линия гласоподавателите на Клей насочиха поддръжката си към Адамс. И Камарата на представителите гласоподава да избере Адамс за идващ президент. По-късно Джаксън декларира, че е подписана „ корупционна договорка “ и дава обещание да се кандидатира още веднъж през 1828 година.
Изборите през 1828 година включват противоречив реванш сред двамата.. И Джаксън се обрисува като очевиден победител този път. Подобно на татко си преди него, Куинси Адамс се пробва да поддържа сърдечни връзки с идващия президент, въпреки и с дребен триумф. Куинси Адамс предлага да употребява Белия дом за тържествата по встъпването в служба, само че Джаксън отхвърли предлагането.
Така Куинси Адамс напуща Белия дом през нощта на 3 март, ден преди встъпването в служба на Джаксън. Отново, сходно на татко си, той съзнателно избира да не участва на клетвата на своя правоприемник.
Куинси Адамс, обаче не моеа да спре вълната на националната народна власт, последвала мандата му. През идващите години изборното право е разширено за съвсем всички бели мъже. Масовото присъединяване в политическата просвета от това време възражда втората двупартийна система на демократите и вигите. Джаксън изкарва два мандата и дава звук на демократите-президенти за едно потомство.
Комисията по встъпване в служба на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп е похарчила милиони долари за разточителни заплащания на другари и п...
„ Ерата на Джаксън “ към момента отеква в наше време. Дори когато най-отвратителните му характерности са лимитирали смисъла му.
Президент Андрю Джонсън
Вицепрезидентът Андрю Джонсън поема президентския пост след убийството на президента Ейбрахам Линкълн през 1865 година И новият президент дава обещание да попречва волята на Републиканския конгрес на всяка стъпка. Въпреки известния си апел обаче, той не съумява да обезпечи кандидатурата на Републиканската партия за президент през 1868 година и даже е отхвърлен с импийчмънт от Камарата на представителите.
През ноември 1868 година страната избира военачалник Улис С. Грант, съперника на Джонсън, за президент с необятен изборен марж. При всеобщото гласоподаване Грант дължи своето малко болшинство от 300 000 гласа на близо половин милион освободени в южните щати.
Въпреки успеха на Грант на изборите, Джонсън настойчиво отхвърля да участва на инаугурацията на 4 март. По-скоро той остава в Белия дом, с цел да подпише законодателство. А Грант отхвърли концепцията да се вози в същия файтон с Джонсън.
Американските историци сложиха Барак Обама на 12-то място в класацията на американските президенти. В първата тройка са Ейбрахам Ли...
Спънката не направи нищо, с цел да провали администрацията на Грант и неговата политика на енергична поддръжка за възобновяване на юг. Той е избран отново елементарно през 1872 година за втори мандат. С изключение на двата мандата на Гроувър Кливланд, републиканците преобладават в Белия дом до 1913 година.
Самият Грант остава корав бранител на гражданските права на освободените хора на юг, даже когато корупцията тормози държавното управление му. Въпреки проблемите му, неотдавнашните биографии оправдаха осемте години на ръководство на Грант. Епохата на възобновяване също е преформулирана като огромен опит на Америка в демокрацията.
Ретроспективно, тези три образеца за дебелоглав от страна на седящите президенти би трябвало да се одобряват с известна доза подигравка. Всъщност, всички останали излизащи президенти са участвали на встъпването в служба на техния правоприемник. Но като се има поради държанието на Тръмп след изборния ден, е уместно той да последва образеца на своите прародители и да не участва на инаугурацията на Байдън.
Разбира се, по този метод той е изправен пред същата орис като предходните протести на президентските встъпвания в служба. Във всеки случай на тези предходни президенти, неговият правоприемник излиза отвън рамките на спънките и управлява нацията не един, а два мандата. Остава да забележим дали това ще изписва „ Ера на Байдън “.
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ