Президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип

Президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган откриха авиокосмическото ревю МАКС-2019 в Жуковски. То продължава до неделя и на него Русия показва достиженията си в авио промишлеността.

„ Радвам се да поздравявам участниците и гостите на Международното авио-космическо ревю. И на първо място, нашият безценен другар, президентът на Турската Република Реджеп Таийп Ердоган “, съобщи тогава съветският водач, представен от РИА " Новости " и " Фокус ".

Ердоган бе почерпен персонално от домакина с съветски сладолед.

Путин сподели на турския си сътрудник стелт изтребителя Су-57. Двамата разискаха възможната му покупка от страна на Анкара. Държавните глава се качиха в кабината на самолета и я огледаха.

Авиоизложението показва доста самолети, които могат да се видят от авиофеновете от целия свят.

Сред нововъведенията на МАКС-2019 са настоящите и перспективните разработки за безпилотни системи, за дребна и делова авиация, както и такива пробивни планове в областта на гражданската авиация, като магистралният аероплан МС-21 и вертолетите Ми-38 и Ка-62.Първи в небето над Жуковски Путин и Ердоган видяха група хеликоптери Ми-171А2, Ми-26Т2В, “Ансат ”, Ка-32А11БК, бойния щурмови хликоптер Ка-52, Ми-17В-5, Ми-24П, Ка-226.80. Вертолетите Ми-28НМ и Ми-38Т също участваха във въздушното шоу.

Според специалисти и от двете страни на океана Су-35 е най-маневреният изтребител в света.

Рязкото закъснение на скорост се прави извънредно безпроблемно. Су-35 има доста огромен ъгъл на офанзивата и с лекост извършва маневри, като " Кобрата на Пугачов ", наименувана на именития тестови водач, разяснява dir.bg.

Максималната скорост е 2400 км/ч, а с едно зареждане могат да се изминат оптимално 3600 км. С цялостно бойно снаряжение радиусът е 1500 км. Су-35 може да носи до 8000 кг оръжия - ракети въздух-въздух, въздух-земя, противокорабни ракети и бомби, които могат да се закачат на 12 външни пилона. Американските военни аналитици от RAND Corporation споделят, че Су-35 би победил F-35 в пердах. Като на всеки свален Су-35 ще има по 2.4 свалени F-35. Цената на една численост от Су-35 е към 60 милиона $, което прави изтребителят много преференциален - изключително по отношение на качествата му. Всичко това кара Русия да заложи на всеобщото произвеждане на Су-35, а не на по-модерния и незабележим за противниковите радари Су-57. Към Су-35 интерес демонстрира даже Турция.

Су - 34

Су-34 е един от най-новите съветски самолети, чиято разработка стартира през 80-те, първият му полет е през 1990 година, само че е признат на въоръжение чак през 2014 година Той е основан на Су-27, само че качествата му съществено се разграничават. Су-34 е ударен бомбардировач или щурмови изтребител, който може да носи до 12 000 кг въоръжение, закачени на общо 12-те му пилона. Заради спецификата на задачите му самолетът е брониран, а пилотската кабина е обгърната с защитна бронирана капсула с дебелина от 17 мм. Заради способния си радар Су-34 има опцията да стреля по цели във водата, във въздуха и на земята. Максималната скорост е 2000 км/ч, а бойният радиус - 1100 км. Освен Русия, Су-34 е на въоръжение в Алжир.

Миг - 35

МиГ - 35

МиГ-35 е обещаващ изтребител??от 4-то потомство, чиито характерности са покрай изтребителите от 5-о потомство. Той е предопределен да завоюва въздушно предимство и да удари с високо прецизни оръжия противников земни и надводни цели отвън зоната на въздушната защита на съперника. Въздухоплавателното средство е в положение да открива и наблюдава до 30 въздушни цели на разстояние до 160 километра и по едно и също време да удари шест въздушни и четири земни цели. В момента се организират тествания на новия аероплан. Според проектите те ще завършат година. Като минус е посочен дребния радиус на самолета.

Министерски съвет - 21

Пътнически аероплан МС-21

Това е бюджетният авиолайнер, който се създава от конструкторското бюро Яковлев. Основните му съперници са Airbus A220 и Airbus A320neo. Максималната скорост е към 900 км/ч, фюзелажът е направен от подсилени полимери и въглерод, а за задвижването дават отговор два реактивни мотора " Авиодвигател ПД-14 ". Самолетът може да транспортира към 120 души на разстояние от 6000 километра.

Един от главните консуматори на лайнера ще бъде съветската самолетна компания " Аерофлот " - превозвачът към този момент подписа контракт за доставката на 50 такива самолета, като се изготвя и контракт за още 35.

Сухой Суперджет 100

Пътнически аероплан Сухой Суперджет 100

Тази година бе тежка за съветския нискотарифен аероплан Сухой Суперджет 100, който претърпя няколко случая. Въпреки това Русия разполага са над 150 бройки от лайнера, а ползата към него е огромен. За задвижването дават отговор два реактивни мотора, които са взаимна разработка сред Франция и Русия.

След глобите против Москва, Сухой стартира да подменя огромна част от частите по самолета с напълно съветски други възможности, в това число и реактивните елементи. За главен съперник на Сухой Суперджет 100 се смята Embraer E190. Руският нискотарифен аероплан може да транспорти 87 души на оптимално разстояние от 4500 км.

Тренировъчния аероплан СР-10

Тренировъчният аероплан СР-10

Това е един от дребното съществуващи самолети с противоположна стреловидност на крилото. СР-10 е създаден единствено в една численост, като концепцията на разработчиците му от КБ САТ е да предложат неповторим артикул за подготовка на летците. Макар оптималната скорост да е едвам 900 км/ч, то самолетът е рисково маневрен.

Руските хеликоптери

Бойни хеликоптери

На МАКС 2019 дефилираха огромна гама от военни хеликоптери. Руснаците демонстрираха Ми-26 - най-големият и най-тежкият хеликоптер влезнал в миналото в серийно произвеждане. Вертолетът може да транспортира до 90 души или до 20 000 кг потребен товар. Максималната му скорост е 295 км/ч, а задвижването се обезпечава от два газотурбинни мотора с обща мощ от над 22 000 к.с.

Тестовият Су-47

Друга от видяните машини бе Ми-28НМ. Основната задача на този хеликоптер е да унищожава бронетанковата техника на съперника. Освен това Ми-28 може да се употребява за огнева поддръжка на Сухопътните войски, съпровождане на десантно-транспортни хеликоптери, заличаване на въздушни цели и редица други второстепенни задания. Като цяло габаритите му са по-малки от тези на Ми-24, само че е по-голям от американският си аналог - AH-64 " Апачи ". Максималната скорост е 324 км/ч, а бойният радиус е 200 километра.

На ревюто присъстваше и най-модерният боен хеликоптер на Русия - Ка-52 " Аллигатор ". Той е основан по съосната система и има оптималната скорост от 300 км/ч, а бойният радиус е 460 км. За задвижването дават отговор два газотурбинни мотори - всеки с мощ от по 2400 к.с. Ка-52 е въоръжен с 30-милиметрово автоматизирано оръдие, две 23-мм оръдия и огромен комплект от управляеми и неуправляеми ракети. Хеликоптерът може да носи и бомби. Русия разполага със 104 бройки от модерния въртолет, като част от тях вземат участие в задачи в Сирия.

Су-47

Су-47 е един от най-любопитните самолети на ревюто. Започнал развиването си като руския стелт отговор на новите американски изтребители, планът е преустановен през 1991 година, само че от Сухой не престават да го развиват на лични разходи. Така през 1997 година е осъществен и първият полет.

Част от характерностите му са нарасналата непоклатимост, доста ниска минимална скорост на полета, огромни ъгли за офанзива и неждата от доста малко място за политане. Използваните мотори били взети от свръхмощният Миг-31, въпреки оптималната скорост на Су-47 да била лимитирана на към 1700 км/ч, изтребителят най-вероятно можел двойно повече. Макар да било решено Су-47 в никакъв случай да не влезе в произвеждане точно тук били тествани доста от технологиите, нужни за основаването на Су-35 и първият съветски аероплан от пето потомство - Су-57. Експертите обаче са единомислещи, че в случай че Съюз на съветските социалистически републики не се бе разпаднал, Су-47 най-вероятно щеше да заеме ролята на руския тежък изтребител от пето потомство.

МиГ-1,44

МиГ-1,44

МиГ-1,44 е другият план за руски стелт аероплан. В началото на 80-те Съюз на съветските социалистически републики стартира теоретичните разработки за изтребител от ново потомство. Още оттогава руснаците вземат решение да заложат на постигането на свръхзвукова скорост без форсажен режим и свръхманевреността. МиГ-1,44 трябвало да може да нанася удари по въздух и земя, както и да има огромни ъгли за офанзива. Според специалистите при положение, че Съюз на съветските социалистически републики не се бе разпаднал, то към средата на 90-те МиГ 1.44 най евентуално би влезнал в всеобщо произвеждане приемайки означението МиГ-44, като най евентуално е щял да бъде допълнен от Су-47, за който ви разказахме по-рано. Общото сред двата самолета е, че въпреки и много маневрени, то те доста отстъпват по своите параметри на създадените в края на 80-те и началото на 90-те американски " невидими " самолети.



Ту-144

Ту-144 е първият свръхзвуков пътнически аероплан, изработен от Съветите за да покаже научно-техническото предимство на социализма. Той прави първия си полет 3 месеца преди " Конкорд ", само че не му е писано да се трансформира във феномен и познато име, както това прави западният му противник. Отчасти това се дължи на проблеми с дизайна, само че може би основната причина той в никакъв случай да не се трансформира в сериен модел, е нещастието на авиошоуто в Париж през 1973 година, отразена необятно в международните медии. Самолетът стартира да транспортира пасажери едвам в края на 70-те, освен това за много малко време. След рухването на Съюз на съветските социалистически републики през 90-те години на предишния век НАСА прави опит да употребява останалите консервирани в хангарите руски свръхзвукови лайнери. Тя наема единия от ветераните. Американецът тестови водач Ривърс е единственият човек на Земята, който е пилотирал както ТУ-144, по този начин и западния му съперник.



" Те просто бяха разнообразни. Ту-144, може да носи повече пасажери и може да лети по-бързо и по-нагоре. " Конкорд " беше като породист Кентъки - внимателен кон, само че доста бърз. А ТУ е като товарен кон - солиден и с невероятна мощност, само че не толкоз ефикасен ", изяснява последният водач и първият американец управлявал Ту-144.