Президентът сезира Конституционния съд с искане да бъде обявена за

Президентът сезира Конституционния съд с искане да бъде оповестена за противоконституционна част от решение на Народното събрание от 7 юли, с което се дефинира изпълняващ пълномощията на ръководител на Сметната палата. Президентът смята, че с това решение освен не се преодоляват следствията от решението на Конституционния съд от 22 юни 2023 година, а в противен случай, то съставлява несъблюдение на същото решение, оповестиха от прессекретариата на президента.

Президентът намира в дейностите на народните представители нарушаване на правилото за правда и на правилото за самостоятелност на Сметната палата.

Според президента като слага под опасност самостоятелния статут на Сметната палата, парламентарното болшинство уронва правилото за правовата страна и също по този начин подкопава и демократичния темперамент на ръководството, тъй като препятства налагането на отговорност и отчетност над актовете на държавното управление.

***

Следва цялостен текст на настояването на президента за определяне на противоконституционност на т. 2 от решението на Народното събрание от 7 юли 2023 година:

В Искането на Радев се упорства да бъде открита противоконституционност на т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претенденти за ръководител на Сметната палата, показване и обществено обявяване на документите и чуването на претендентите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., Дъждовни води, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за споразумяване на последствията от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 година по конституционно дело № 5 от 2023 година, признато от 49-ото Народно заседание на 7 юли 2023 година и обнародвано в Дъждовни води, бр. 59 от 11 юли 2023 година

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционна т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претенденти за ръководител на Сметната палата, показване и обществено обявяване на документите и чуването на претендентите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., Дъждовни води, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за споразумяване на последствията от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 година по конституционно дело № 5 от 2023 година, признато от 49-ото Народно заседание на 7 юли 2023 година и обнародвано в Дъждовни води, бр. 59 от 11 юли 2023 година, като посрамвам следните съображения в поддръжка на настояването:

1. Обстоятелствата по случая

Сметната палата е конституционно открит орган, който се избира от Народното събрание и реализира надзор за осъществяването на бюджета (чл. 91 от Конституцията). Законът за Сметната палата (ЗСмП, обнародван, Дъждовни води, бр. 12 от 13.02.2015 г.) урежда състава на органа, мандата на ръководителя, заместниците му и членовете на Сметната палата и основанията за тяхното предварително освобождение. Правна уредба на процедурата по желание на ръководителя и членовете на Сметната палата се съдържа и в Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС, обнародван, Дъждовни води, бр. 39 от 2 май 2023 г.). По-специално член 90 от ПОДНС изисква провеждането на обществена процедура за попълването на състава на органи, които се избират напълно или отчасти от Народното събрание и дава право на всеки депутат да предлага претенденти.

По силата на член 12, алинея 2 от ЗСмП ръководителят на Сметната палата, неговите заместници и членовете на палатата имат мандат от 7 години. На 26 март 2015 година Народното събрание е избрало за ръководител на Сметната палата Цветан Цветков, а на 9 април същата година е избрало за негови заместници Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров. Мандатите им са изтекли през 2022 година

Според член 17, алинея 1 от ЗСмП Народното събрание е длъжно да избере ръководител на Сметната палата три месеца преди приключване на мандата на настоящия ръководител. През 2022 година това не е направено. Вместо това на 20 януари 2023 година 48-ото Народно заседание е взело решение (Обн., Дъждовни води, бр. 8 от 2023 г.) за освобождението на Цветан Цветков като ръководител на Сметната палата и е определило заместник-председателя Горица Николова Грънчарова-Кожарева за „ ръководител на Сметната палата до избора на нов ръководител. " И двамата са с изминал мандат.

Конституционосъобразността на това решение на Народното събрание е оспорена пред Конституционния съд от група народни представители и по тяхното искане е формирано конституционно дело № 5 от 2023 година

На 22 юни 2023 година Конституционният съд се е произнесъл с решение по делото и е оповестил решението на Народното събрание от 20 януари 2023 година за противоконституционно в неговата целокупност, като по-специално е открил нарушаване на член 4, алинея 1 от Конституцията, тъй като мандатът на ръководителя на Сметната палата е преустановен „ отвън законовоустановените учредения ". Конституционният съд дефинира дейностите на Народното събрание като очевидно нарушаване на правилото на правовата страна и ги приравнява на „ произвол при реализиране на власт " (Решение на Конституционен съд № 5 от 22 юни 2023 година по к. д. № 5 от 2023 година, обнародван Дъждовни води, бр. 58 от 7 юли 2023 г.). Юридическият резултат от цитираното решение на Конституционния съд се показва в това, че актът за освобождение на Цветан Цветков от поста ръководител на Сметната палата е недействителен от момента на приемането му (Решение на Конституционния съд № 3 от 28.04.2020 година по к.д. № 5/2019 г.).

На 23 юни 2023 година Народното събрание е взело Решение за приемане на процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претенденти за ръководител на Сметната палата, показване и обществено обявяване на документите и чуването на претендентите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., Дъждовни води, бр. 55 от 2023 г.), с което публично е сложило началото на нова процедура за избор на членове на Сметната палата по реда на член 17 от ЗСмП, в това число за ръководител и заместник-председатели.

На 29 юни 2023 година това решение на Народното събрание е изменено (обн., Дъждовни води, бр. 56 от 2023 г.), като срокът за подаване на документи за претендентите е продължен от 7 на 14 дни.

На 7 юли т.г. решението на Народното събрание от 23 юни т.г. е наново изменено чрез Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претенденти за ръководител на Сметната палата, показване и обществено обявяване на документите и чуването на претендентите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., Дъждовни води, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за споразумяване на последствията от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 година по конституционно дело № 5 от 2023 година (по-нататък в текста ще бъде посочено като „ Решението от 7 юли " ).

В първа точка от Решението от 7 юли срокът за подаване на документи се удължава още веднъж, а във втора точка Народното събрание дефинира, че Горица Николова Грънчарова-Кожарева „ извършва пълномощията на ръководител на Сметната палата до избора на нов ръководител ".

Именно тази втора точка е обект на оборване в актуалното искане.

2. Нарушение на правилото за правда в дейностите на народните представители (чл. 4, алинея 1 и член 67, алинея 2 от Конституцията)

Законността е съставка от правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията), а съгласно член 67, алинея 2 от Конституцията народните представители работят въз основа на Конституцията и законите на страната. Това значи, че при взимане на решение за смяна в персоналния състав на Сметната палата, Народното събрание би трябвало да работи въз основа на законовата уредба, която регламентира този развой, а точно – Закона за Сметната палата и ПОДНС.

Втората точка от Решението на Народното събрание от 7 юли т.г. е призната без годно правно съображение. Депутатите са се позовали на член 19, алинея 2 от ЗСмП, който им разрешава да дефинират един от заместник-председателите на Сметната палата за краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител до избирането на нов ръководител. Този текст обаче се отнася единствено до хипотезата, уредена в член 19 от ЗСмП, а точно – при предварително преустановяване на мандата на ръководителя. В решението си от 7 юли т.г. Народното събрание не приключва предварително мандата на ръководителя на Сметната палата и затова няма и съображение да дефинира заместник-председател за краткотрайно изпълняващ длъжността на ръководител. Нещо повече, Народното събрание към този момент е почнало процедура за избор на нов ръководител на Сметната палата по реда на член 17 от ЗСмП, т.е. заради приключване на мандата на ръководителя. Конституцията не позволява в границите на процедурата по член 17 от ЗСмП Народното събрание да упражнява пълномощия, които са обусловени от процедурата по член 19 от ЗСмП. Това са две обособени процедури и тяхното разбъркване нарушава конституционното условие за правда в дейностите на Народното събрание и визира правилото на правовата страна.

3. Неизпълнение на решение на Конституционния съд (нарушение на член 151, алинея 2 от Конституцията на Република България)

От заглавието на оспореното тук Решение на Народното събрание от 7 юли т.г. се схваща, че то урежда последствията от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 година

На първо място, тези последствия не биха могли да бъдат уредени преди да са зародили. Според член 151, алинея 2 от Конституцията решенията на Конституционния съд влизат в действие три дни след обнародването им в Държавен вестник, т.е. Решение № 5 на Конституционния съд е влезнало в действие на 11 юли 2023 година или четири дни след приемане на оспорваното тук решение на Народното събрание.

Освен това обаче Народното събрание е приело т. 2 от Решението от 7 юли т.г. в нарушаване на Решение № 5 на Конституционния съд, с което Конституционният съд е оповестил за противоконституционно Решението на Народното събрание от 20 януари 2023 година за освобождение от служба на Цветан Цветков като ръководител на Сметната палата. Обявените за противоконституционни ненормативни актове, в това число и решенията на Народното събрание, са невалидни от момента на тяхното приемане или издаване (Решение на Конституционния съд № 3 от 28.04.2020 година по к. д. № 5/2019 г.).

Пряка правна последица от оповестеното за противоконституционно решение на 48-ото Народно заседание от 20 януари 2023 година е освобождението на Цветан Цветков от поста ръководител на Сметната палата. Действието на решението на Конституционния съд № 5 от 2023 година е по отношение на тази директна последица и тя отпада с противоположна мощ. Мандатът на Цветан Цветков като ръководител на Сметната палата е изминал, само че той не е освободен от служба на годно правно съображение и затова остава да извършва поста до настъпването на една от двете планувани в Закона за Сметната палата хипотези: или до избирането на нов ръководител по реда на член 17 от ЗСмП, или при настъпване на някои от събитията, които стимулират предварително преустановяване на мандата му по член 19 от ЗСмП.

Така от Решение № 5 на Конституционния съд следва, че постът на ръководител на Сметната палата не е бил незает все още на постановяване на Решението на Народното събрание от 7 юли 2023 година

Като дефинира краткотрайно изпълняващ длъжността „ ръководител на Сметната палата " при съществуването на титуляр на поста, който не е отхвърлен на годно правно съображение, Народното събрание освен че не урежда последствията от Решение № 5 на Конституционния съд, само че въобще не се преценява с тях. В правовата страна неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им осъществяване или заобикаляне е нарушаване на Конституцията (Решение на Конституционен съд № 1 от 12 март 2013 година по к. д. № 5 от 2012 г.).

4. Нарушение на правилото за самостоятелност на Сметната палата (чл. 91, ал.1 от Конституцията)

Както към този момент беше изтъкнато в мнението на президента по к. д. № 5 от 2023 година, Сметната палата е уредена в обособен текст на Конституцията (чл. 91) и е натоварена със задачата „ да реализира надзор за осъществяването на бюджета ". Самостоятелността в конституционната уредба на Сметната палата и естеството на предоставената й от Конституцията функционалност очевидно навеждат на извода, че органите на Сметната палата би трябвало да се употребяват с самостоятелност по отношение на образуваното в Народното събрание политическо болшинство, колкото и доста да е то по своя размер. Без да бъде самостоятелна по отношение на ръководещото политическо болшинство, Сметната палата не би била в положение да извършва своята конституционна функционалност.

Във връзка със статута на ръководителя на Сметната палата единствено през тази година Народното събрание към този момент одобри едно противоконституционно решение, а чрез оспореното тук търси да заобиколи по неприемлив метод решение на Конституционния съд. Като слага под опасност самостоятелния статут на Сметната палата, парламентарното болшинство уронва правилото за правовата страна, само че също по този начин подкопава и демократичния темперамент на ръководството, тъй като препятства налагането на отговорност и отчетност над актовете на държавното управление.

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за изискванията и реда за предложение на претенденти за ръководител на Сметната палата, показване и обществено обявяване на документите и чуването на претендентите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., Дъждовни води, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за споразумяване на последствията от Решение № 5 на Конституционния съд от 2023 година по конституционно дело № 5 от 2023 година, признато от 49-ото Народно заседание на 7 юли 2023 година и обнародвано в Дъждовни води, бр. 59 от 11 юли 2023 година, заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 67, алинея 2, член 91, ал.1 и член 151, алинея 2 от Конституцията на Република България.

Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет и Сметната палата, оповестява още президента./БГНЕС