Президентът даде на КС парламентарната комисия за промени в Конституцията |
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъде оповестено за противоконституционно решението за основаване на Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България, което беше признато от Народното събрание на 2 октомври 2020 година
Според президента промени във към този момент импортиран план за нова конституция може да прави единствено Велико национално заседание.
Действащият парламент има право да разисква единствено дали по плана следва да се свика Велико национално заседание или не. Великото национално заседание е единственият орган, който е оправомощен да одобри нова конституция. С признатото решение се надвишава конституционната подготвеност на Народното събрание и се нарушава правилото на правовата страна, е позицията на президента Радев.
Следва цялостен текст на настояването на президента за определяне на противоконституционност на решението на Народното събрание от 2.10.2020г.:
И С К А Н Е
от
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на Решение за основаване на Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България, признато от 44-то Народно заседание на 2 октомври 2020 година и обнародвано в Дъждовни води, бр. 86/2020 година
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционно Решение за основаване на Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България, признато от 44-то Народно заседание на 2 октомври 2020 година и обнародвано в Дъждовни води, бр. 86, 6.10.2020 година, като посрамвам следните претекстове:
1. Нарушение на член 158, т. 1, член 159, алинея 1 и член 161 от Конституция на Република България
Според т. 1 от Решението се основава Временна комисия за разглеждане на „ план на Конституцията на Република България “. В т. 2 задачата на краткотрайната комисия е дефинирана по този начин: „ …обсъжда и проучва плана на Конституцията на Република България и предлага съответни оферти за промени в него “ (т.е. в „ плана на Конституцията на Република България “). Точки 3 и 4 уреждат състава на краткотрайната комисия и дефинират нейните членове, а т. 5 планува, че срокът на деяние на комисията е два месеца.
Формулираната съществена задача на краткотрайната комисия „ да предлага съответни оферти за промени “ в плана за нова конституция е в нарушаване на настоящата конституция. Внасянето на промени в план за нормативен акт съставлява част от процеса на неговото приемане. По член 158, т. 1 от Конституция на Република България Великото Народно заседание (ВНС) е единственият орган, който е способен да приема нова Конституция на Република България, затова и да разисква промени в план за такава.
Проектът на Решение за основаване на краткотрайна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България няма претекстове, а за неговите цели може да се заключи от изявленията на народните представители по време на разискване на плана за решение в съвещанието на Народното събрание от 1 октомври 2020 година. От тези изявления излиза наяве, че съгласно разбирането на депутати, които са подписали плана за нова конституция, той не е финален и занапред предстои на преправка (вж. Стенограма от съвещание на Народното събрание от 1.10.2020 г.).
Законодателният развой, регламентиран в Конституцията, в Закона за нормативните актове и в Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС), съставлява цялост от дейности и условия в логическа поредност – всяко деяние обуславя идващото. Чрез регламентирането на правото на законодателна самодейност (чл. 87, алинея 1-2; член 154; член 159, алинея 1) Конституцията разпорежда на тъкмо избрани субекти в тъкмо избрани моменти опцията да вършат оферти за основаване, изменение или анулация на правни правила, в това число конституционни. Доколкото са конституционно открити, тези правила не подлежат на смяна с оглед волята на елементарното парламентарно болшинство (РКС № 2 от 2000 година, по к. д. № 2 от 2000 г.). Без подозрение, това важи и за предоставеното в член 159, алинея 1 право на самодейност за конституционни промени от компетентността на Велико народно събрание. Конституционният ред за иницииране на предложение за промени по член 158, т. 1-5 е откритият в член 159, алинея 1. Оправомощаването на краткотрайна комисия на Народното събрание да предлага съответни оферти за промени във към този момент импортиран план за нова конституция на процедура заобикаля този ред. По този метод Народното събрание планува да се произнася по въпроси, по които няма подготвеност, защото то може да взема решение дали да се произведат избори за Велико народно събрание, само че не и да приема решение по импортирания план, което е в пълномощията на Велико народно събрание според чл.158, т. 1 и член 161 от Конституцията.
Всяко конституционно изменение допуска извънпарламентарен етап за разискване на кардиналната нужда от конституционните промени. Логиката на законодателния развой изисква това разискване да предхожда съответно завършената самодейност по член 159, алинея 1 от Конституция на Република България. След този миг възможните оферти за конституционни промени могат да постъпват във формата и по реда на нова самодейност по смисъла на член 159, алинея 1 или в границите на Велико народно събрание, което е само способен по приемането на нова конституция орган.
Предпарламентарната фаза дава необятен набор от благоприятни условия да бъдат откривани конституционни решения с политически средства. Същото се толерира от Конституция на Република България и е непроменяемо следвана традиция във всички осъществени конституционни промени от 1990 година до момента. Напротив, вменяването на пълномощия на Народното събрание да прави оферти за промени във импортиран план, завършен като нова конституция, е образец за решение на политически рецесии посредством корист с конституционна самодейност.
В претекстовете към РКС № 6 от 11.04.2012 година, по к.д. № 3 от 2012 година Конституционният съд ясно е показал, че Народното събрание може да прави краткотрайни комисии за изследване единствено на въпроси, които са от неговата подготвеност: „ … в духа на правилото за разделяне на управляващите Конституцията изчерпателно дефинира компетентността на Народното събрание, което идва също да покаже, че не му разрешава да се вмесва или завладява всеки аспект на ръководството. Според нея главните пълномощия на Народното събрание са да реализира законодателната власт и да упражнява парламентарен надзор (чл. 62, алинея 1 от Конституцията), както и други категорично посочени пълномощия, които влизат в тези две функционалности. Въобще Конституцията отхвърля визията за парламент, който има обща подготвеност и може да се намесва в която и да е сфера на ръководството. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който Народното събрание не може да реши, не намира конституционна опора. “ Виждането за ролята на Народното събрание е прогласено още в РКС № 20 от 1992 година, по к. д. № 30 от 1992 година: “… Народното събрание не ръководи, а оставя това да прави държавното управление. “
По член 159, алинея 2 от Конституция на Република България Народното събрание има право да разисква план за нова конституция, само че не и да прави промени в него. Правомощието на Народното събрание да „ разисква “ плана би трябвало да се пояснява по отношение на член 160 от Конституция на Република България. Единственият въпрос, който Народното събрание може да разисква по отношение на импортиран план за нова конституция, е - дали следва да се вземе решение за привикване на Велико народно събрание, или не. Промени във импортирания план за нова конституция Народното събрание не може да прави, нито може да третира към този момент импортиран план като недовършен, временен и занапред да привиква конгреси за разискване на това какви проблеми и какви решения би трябвало да съдържа планът за нова конституция. Ако допуснем противоположното, поражда въпросът какво ще произлезе от работата на краткотрайна комисия, която разисква промени в плана за нова конституция. Би било неуместно да се допусне, че тя ще приготви втори, поправен план за нова конституция, тъй като той ще би трябвало още веднъж да бъде внасян в Народното събрание и още веднъж обсъждан.
2. Нарушение на член 79, алинея 3 от Конституция на Република България
Според Конституция на Република България (чл. 79, алинея 3 от КРБ) краткотрайните комисии се избират от Народното събрание за изследвания и анкети. Те би трябвало да имат явен предмет и да изследват съответен въпрос, който попада в приложното поле на пълномощията на Народното събрание. Според РКС № 6 от 11.04.2012 година, по к.д. № 3 от 2012 година „ Спецификата на краткотрайната парламентарна комисия е обвързвана с обстоятелството, че тя се занимава постоянно с съответен въпрос и по тази причина работи в границите на избран интервал от време “. Същият принцип е общопризнат и в настоящия ПОДНС, който в член 37, алинея 1 сочи, че краткотрайните комисии се избират по съответен мотив, за изследване на обособени въпроси и за осъществяване на анкети. В цитираното нагоре Решение на Конституционния съд от 2012 година дефинирането на задачата на краткотрайната комисия като общо „ рационализиране на законодателството “ в избрана област не съставлява задоволително съответен въпрос, който да оправдае основаването на краткотрайна комисия.
Вярно е, че при всички досегашни промени и допълнения на Конституция на Република България е била създавана краткотрайна комисия, която е поемала водещата роля при разискване на предложенията и е предложила промени във импортираните планове. Но при всички досегашни случаи Народното събрание е следвало процедурата за изменение и допълнение на настоящата конституция, а не процедурата за приемане на напълно нова конституция: това са две разнообразни процедури, при които Народното събрание има разнообразни пълномощия. От текста на Решението на Народното събрание от 2.10.2020 година и от дебатите по отношение на неговото приемане не излиза наяве какъв ще бъде предметът на проучване на основаната краткотрайна комисия и по отношение на кое тъкмо пълномощие на Народното събрание тя е основана. От тази позиция признатото решение е в нарушаване на член 79, алинея 3 от Конституция на Република България.
3. Нарушение на правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ)
Решението на Народното събрание е признато на съображение член 79, алинея 1 от Конституция на Република България, член 37 от ПОДНС и § 2 от Допълнителните разпореждания от ПОДНС, т.е. това са основанията за основаване на краткотрайни комисии в границите на настоящата парламентарна активност. В текста на решението не се съдържа изтъкване, че основанието е някое от пълномощията на Народното събрание по член 159, алинея 2 от Конституция на Република България, т.е. в границите на процедура за приемане на нова конституция. Това значително затруднява да се разбере смисълът на основаната с решението правна уредба.
Според т. 1 от обсъжданото решение, „ Народното събрание … реши …създава Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България “. Текстът е неразбираем, може да бъде тълкуван по няколко разнообразни метода и не съставлява годна основа за юридически права и отговорности.
От разискването на плана за решение в пленарна зала на 1 октомври 2020 година излиза наяве, че предметът на краткотрайната комисия е план на Конституция на Република България, импортиран в Народното събрание на 2 септември 2020 година. Той не съдържа в заглавието си думата „ нова “; озаглавен е „ Проект на Конституция на Република България “, само че доколкото съгласно съпровождащото писмо на вносителите правното съображение за неговото внасяне е член 159 от Конституция на Република България по отношение на член 158, т. 1 от Конституция на Република България, може да се одобри, че става дума за нова Конституция на Република България. Същото може да се заключи и от текста на претекстовете към плана.
От позиция на синтактичния разбор на т. 1 от Решението потреблението на думата „ конституция “ в нейната членувана форма показва яснота. Република България има една конституция и това е признатата през 1991 година и настояща с промените като такава единствена Конституция на Република България. Когато се каже „ план на Конституцията “, това значи план на настоящата конституция.
Според трайно откритата процедура на Конституционния съд „ … условието за яснота, изясненост и недвусмислие е главно за правовата страна: в случай че правната норма е дефинирана неразбираемо и несигурно, тя не може да реализира задачата си “. (РКС № 1 от 27.01.2005 година по к.д. № 8 от 2004 г.). Същото е доказано по-късно и в претекстовете на РКС № 3 от 21.03.2012 година по к.д. № 12 от 2011 година, където се споделя: „ Правовата страна изисква ясна и вътрешно обвързвана и безпротиворечива уредба “; както и в претекстовете към РКС № 4 от 13.3.2018 година по к.д. № 14 от 2017 година, съгласно които член 4, алинея 1 от Конституция на Република България съдържа условие за правна сигурност, непротиворечивост и изясненост на правните наставления “.
От текста на Решението на Народното събрание, признато на 2 октомври 2020 година, не може да се изключи опцията Народното събрание да приготвя и план за изменение и допълнение на настоящата конституция. Решението на Народното събрание е неразбираемо, съдържа двусмислие и опонира на правилото за правовата страна, който е открит в член 4, алинея 1 от Конституция на Република България.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на Решение на Народното събрание за основаване на Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 79, алинея 3, член 158, т. 1, член 159, алинея 1 и член 161 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувана институция Народното събрание.
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Според президента промени във към този момент импортиран план за нова конституция може да прави единствено Велико национално заседание.
Действащият парламент има право да разисква единствено дали по плана следва да се свика Велико национално заседание или не. Великото национално заседание е единственият орган, който е оправомощен да одобри нова конституция. С признатото решение се надвишава конституционната подготвеност на Народното събрание и се нарушава правилото на правовата страна, е позицията на президента Радев.
Следва цялостен текст на настояването на президента за определяне на противоконституционност на решението на Народното събрание от 2.10.2020г.:
И С К А Н Е
от
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на Решение за основаване на Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България, признато от 44-то Народно заседание на 2 октомври 2020 година и обнародвано в Дъждовни води, бр. 86/2020 година
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционно Решение за основаване на Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България, признато от 44-то Народно заседание на 2 октомври 2020 година и обнародвано в Дъждовни води, бр. 86, 6.10.2020 година, като посрамвам следните претекстове:
1. Нарушение на член 158, т. 1, член 159, алинея 1 и член 161 от Конституция на Република България
Според т. 1 от Решението се основава Временна комисия за разглеждане на „ план на Конституцията на Република България “. В т. 2 задачата на краткотрайната комисия е дефинирана по този начин: „ …обсъжда и проучва плана на Конституцията на Република България и предлага съответни оферти за промени в него “ (т.е. в „ плана на Конституцията на Република България “). Точки 3 и 4 уреждат състава на краткотрайната комисия и дефинират нейните членове, а т. 5 планува, че срокът на деяние на комисията е два месеца.
Формулираната съществена задача на краткотрайната комисия „ да предлага съответни оферти за промени “ в плана за нова конституция е в нарушаване на настоящата конституция. Внасянето на промени в план за нормативен акт съставлява част от процеса на неговото приемане. По член 158, т. 1 от Конституция на Република България Великото Народно заседание (ВНС) е единственият орган, който е способен да приема нова Конституция на Република България, затова и да разисква промени в план за такава.
Проектът на Решение за основаване на краткотрайна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България няма претекстове, а за неговите цели може да се заключи от изявленията на народните представители по време на разискване на плана за решение в съвещанието на Народното събрание от 1 октомври 2020 година. От тези изявления излиза наяве, че съгласно разбирането на депутати, които са подписали плана за нова конституция, той не е финален и занапред предстои на преправка (вж. Стенограма от съвещание на Народното събрание от 1.10.2020 г.).
Законодателният развой, регламентиран в Конституцията, в Закона за нормативните актове и в Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС), съставлява цялост от дейности и условия в логическа поредност – всяко деяние обуславя идващото. Чрез регламентирането на правото на законодателна самодейност (чл. 87, алинея 1-2; член 154; член 159, алинея 1) Конституцията разпорежда на тъкмо избрани субекти в тъкмо избрани моменти опцията да вършат оферти за основаване, изменение или анулация на правни правила, в това число конституционни. Доколкото са конституционно открити, тези правила не подлежат на смяна с оглед волята на елементарното парламентарно болшинство (РКС № 2 от 2000 година, по к. д. № 2 от 2000 г.). Без подозрение, това важи и за предоставеното в член 159, алинея 1 право на самодейност за конституционни промени от компетентността на Велико народно събрание. Конституционният ред за иницииране на предложение за промени по член 158, т. 1-5 е откритият в член 159, алинея 1. Оправомощаването на краткотрайна комисия на Народното събрание да предлага съответни оферти за промени във към този момент импортиран план за нова конституция на процедура заобикаля този ред. По този метод Народното събрание планува да се произнася по въпроси, по които няма подготвеност, защото то може да взема решение дали да се произведат избори за Велико народно събрание, само че не и да приема решение по импортирания план, което е в пълномощията на Велико народно събрание според чл.158, т. 1 и член 161 от Конституцията.
Всяко конституционно изменение допуска извънпарламентарен етап за разискване на кардиналната нужда от конституционните промени. Логиката на законодателния развой изисква това разискване да предхожда съответно завършената самодейност по член 159, алинея 1 от Конституция на Република България. След този миг възможните оферти за конституционни промени могат да постъпват във формата и по реда на нова самодейност по смисъла на член 159, алинея 1 или в границите на Велико народно събрание, което е само способен по приемането на нова конституция орган.
Предпарламентарната фаза дава необятен набор от благоприятни условия да бъдат откривани конституционни решения с политически средства. Същото се толерира от Конституция на Република България и е непроменяемо следвана традиция във всички осъществени конституционни промени от 1990 година до момента. Напротив, вменяването на пълномощия на Народното събрание да прави оферти за промени във импортиран план, завършен като нова конституция, е образец за решение на политически рецесии посредством корист с конституционна самодейност.
В претекстовете към РКС № 6 от 11.04.2012 година, по к.д. № 3 от 2012 година Конституционният съд ясно е показал, че Народното събрание може да прави краткотрайни комисии за изследване единствено на въпроси, които са от неговата подготвеност: „ … в духа на правилото за разделяне на управляващите Конституцията изчерпателно дефинира компетентността на Народното събрание, което идва също да покаже, че не му разрешава да се вмесва или завладява всеки аспект на ръководството. Според нея главните пълномощия на Народното събрание са да реализира законодателната власт и да упражнява парламентарен надзор (чл. 62, алинея 1 от Конституцията), както и други категорично посочени пълномощия, които влизат в тези две функционалности. Въобще Конституцията отхвърля визията за парламент, който има обща подготвеност и може да се намесва в която и да е сфера на ръководството. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който Народното събрание не може да реши, не намира конституционна опора. “ Виждането за ролята на Народното събрание е прогласено още в РКС № 20 от 1992 година, по к. д. № 30 от 1992 година: “… Народното събрание не ръководи, а оставя това да прави държавното управление. “
По член 159, алинея 2 от Конституция на Република България Народното събрание има право да разисква план за нова конституция, само че не и да прави промени в него. Правомощието на Народното събрание да „ разисква “ плана би трябвало да се пояснява по отношение на член 160 от Конституция на Република България. Единственият въпрос, който Народното събрание може да разисква по отношение на импортиран план за нова конституция, е - дали следва да се вземе решение за привикване на Велико народно събрание, или не. Промени във импортирания план за нова конституция Народното събрание не може да прави, нито може да третира към този момент импортиран план като недовършен, временен и занапред да привиква конгреси за разискване на това какви проблеми и какви решения би трябвало да съдържа планът за нова конституция. Ако допуснем противоположното, поражда въпросът какво ще произлезе от работата на краткотрайна комисия, която разисква промени в плана за нова конституция. Би било неуместно да се допусне, че тя ще приготви втори, поправен план за нова конституция, тъй като той ще би трябвало още веднъж да бъде внасян в Народното събрание и още веднъж обсъждан.
2. Нарушение на член 79, алинея 3 от Конституция на Република България
Според Конституция на Република България (чл. 79, алинея 3 от КРБ) краткотрайните комисии се избират от Народното събрание за изследвания и анкети. Те би трябвало да имат явен предмет и да изследват съответен въпрос, който попада в приложното поле на пълномощията на Народното събрание. Според РКС № 6 от 11.04.2012 година, по к.д. № 3 от 2012 година „ Спецификата на краткотрайната парламентарна комисия е обвързвана с обстоятелството, че тя се занимава постоянно с съответен въпрос и по тази причина работи в границите на избран интервал от време “. Същият принцип е общопризнат и в настоящия ПОДНС, който в член 37, алинея 1 сочи, че краткотрайните комисии се избират по съответен мотив, за изследване на обособени въпроси и за осъществяване на анкети. В цитираното нагоре Решение на Конституционния съд от 2012 година дефинирането на задачата на краткотрайната комисия като общо „ рационализиране на законодателството “ в избрана област не съставлява задоволително съответен въпрос, който да оправдае основаването на краткотрайна комисия.
Вярно е, че при всички досегашни промени и допълнения на Конституция на Република България е била създавана краткотрайна комисия, която е поемала водещата роля при разискване на предложенията и е предложила промени във импортираните планове. Но при всички досегашни случаи Народното събрание е следвало процедурата за изменение и допълнение на настоящата конституция, а не процедурата за приемане на напълно нова конституция: това са две разнообразни процедури, при които Народното събрание има разнообразни пълномощия. От текста на Решението на Народното събрание от 2.10.2020 година и от дебатите по отношение на неговото приемане не излиза наяве какъв ще бъде предметът на проучване на основаната краткотрайна комисия и по отношение на кое тъкмо пълномощие на Народното събрание тя е основана. От тази позиция признатото решение е в нарушаване на член 79, алинея 3 от Конституция на Република България.
3. Нарушение на правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ)
Решението на Народното събрание е признато на съображение член 79, алинея 1 от Конституция на Република България, член 37 от ПОДНС и § 2 от Допълнителните разпореждания от ПОДНС, т.е. това са основанията за основаване на краткотрайни комисии в границите на настоящата парламентарна активност. В текста на решението не се съдържа изтъкване, че основанието е някое от пълномощията на Народното събрание по член 159, алинея 2 от Конституция на Република България, т.е. в границите на процедура за приемане на нова конституция. Това значително затруднява да се разбере смисълът на основаната с решението правна уредба.
Според т. 1 от обсъжданото решение, „ Народното събрание … реши …създава Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България “. Текстът е неразбираем, може да бъде тълкуван по няколко разнообразни метода и не съставлява годна основа за юридически права и отговорности.
От разискването на плана за решение в пленарна зала на 1 октомври 2020 година излиза наяве, че предметът на краткотрайната комисия е план на Конституция на Република България, импортиран в Народното събрание на 2 септември 2020 година. Той не съдържа в заглавието си думата „ нова “; озаглавен е „ Проект на Конституция на Република България “, само че доколкото съгласно съпровождащото писмо на вносителите правното съображение за неговото внасяне е член 159 от Конституция на Република България по отношение на член 158, т. 1 от Конституция на Република България, може да се одобри, че става дума за нова Конституция на Република България. Същото може да се заключи и от текста на претекстовете към плана.
От позиция на синтактичния разбор на т. 1 от Решението потреблението на думата „ конституция “ в нейната членувана форма показва яснота. Република България има една конституция и това е признатата през 1991 година и настояща с промените като такава единствена Конституция на Република България. Когато се каже „ план на Конституцията “, това значи план на настоящата конституция.
Според трайно откритата процедура на Конституционния съд „ … условието за яснота, изясненост и недвусмислие е главно за правовата страна: в случай че правната норма е дефинирана неразбираемо и несигурно, тя не може да реализира задачата си “. (РКС № 1 от 27.01.2005 година по к.д. № 8 от 2004 г.). Същото е доказано по-късно и в претекстовете на РКС № 3 от 21.03.2012 година по к.д. № 12 от 2011 година, където се споделя: „ Правовата страна изисква ясна и вътрешно обвързвана и безпротиворечива уредба “; както и в претекстовете към РКС № 4 от 13.3.2018 година по к.д. № 14 от 2017 година, съгласно които член 4, алинея 1 от Конституция на Република България съдържа условие за правна сигурност, непротиворечивост и изясненост на правните наставления “.
От текста на Решението на Народното събрание, признато на 2 октомври 2020 година, не може да се изключи опцията Народното събрание да приготвя и план за изменение и допълнение на настоящата конституция. Решението на Народното събрание е неразбираемо, съдържа двусмислие и опонира на правилото за правовата страна, който е открит в член 4, алинея 1 от Конституция на Република България.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на Решение на Народното събрание за основаване на Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 79, алинея 3, член 158, т. 1, член 159, алинея 1 и член 161 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувана институция Народното събрание.
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ