Президентът Румен Радев наложи вето върху възстановяването на правомощията на

Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху възобновяване на пълномощията на пленума на Висшия правосъден съвет и на основния прокурор, съобщиха от президентството.

" Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе на практика анулирана за неустановен интервал от време с признатите на 1 февруари преходни и заключителни разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целеустремено занемаряване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ деяние ", заявява президентът Румен Радев във връзка наложеното от него несъгласие върху възобновяване на пълномощията на пленума на Висшия правосъден съвет и на основния прокурор.

В претекстовете си президентът напомня, че с последните промени и допълнения в главния закон Висшият правосъден съвет бе реорганизиран посредством разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а пълномощията на основния прокурор и на прокуратурата бяха мощно редуцирани.
 
Румен Радев възразява и против наложените ограничавания на правото на обвинените да се срещнат с доказателствата при установяване на мярка за неотклонение „ задържане под стража “. Президентът смята, че този метод не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане, която категорично постановява, че нищо от нейните разпореждания не може да се пояснява като оттегляне от процесуални гаранции, открити в правните системи на държавите-членки.
 
„ Преразглеждането на оспорените разпореждания е опция за Народното събрание точно да извърши първичната цел на законопроекта без да позволява тъпчене на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните условия на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни “, показва още в претекстовете си президентът. 
 
Вижте цялостната позиция на президента Румен Радев: 
 
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 1.02.2024 година
 
Уважаеми народни представители,
 
Приветствам напъните на законодателя за транспонирането на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане. Споделям нуждата от измененията, които водят до възстановяване на системата от процесуални права, каквато е и задачата на Директивата. Това обаче не може да става мотив за оттегляне от към този момент открити гаранции за обективен правосъден развой, а още по-малко за целеустремено занемаряване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ деяние.
 
1. По § 2 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК)

С § 2 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс се основава нова алинея 3 в член 64 от Наказателно-процесуален кодекс, регламентиращ процедурата по взимане на мярка за неотклонение „ задържане под стража “ в досъдебното произвеждане. Новата наредба постановява, че на обвинения и неговата отбрана ще се дават единствено „ доказателствата, въз основа на които се дефинира мярката за неотклонение задържане под стража “. Според процесуалната процедура в България обаче на този стадий обвиняването показва пред отбраната всички налични доказателства. В доктрината се акцентира, че „ както при направено искане от прокурора до съда за задържане под стража, по този начин и в производството по вземането на тази мярка и обжалването на същата, няма спънка обвиненият и неговият юрист да се срещат без ограничаване с всички приложени доказателствени материали по делото “ (Чинова, М. Досъдебното произвеждане по Наказателно-процесуален кодекс – Теория и процедура, 2013, с. 280).

Новото разискване на § 2 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс следва да регистрира задачата на Директива 2012/13/ЕС да откри „ минимални правила по повод информацията по отношение на правата на обвинените или обвинените. С нея не се визира информация, която би трябвало да бъде предоставена по отношение на други процесуални права, произлизащи от Хартата, Европейска конвенция за правата на човека, националното право и правото на Съюза, както се поясняват от съответните съдилища и трибунали “ (Съображение 20 от Преамбюла на Директивата). В случая с възпроизвеждането на член 7, пар. 1 от Директивата, каквото по съществото си съставлява § 2 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс, равнището на отбрана, което българското право  обезпечава, ще бъде лимитирано. Това опонира и на член 10 от самата Директива (запазване на нивото на защита), в който е планувано, че „ [н]ищо в актуалната инструкция не се пояснява като ограничаване или дерогация, от което и да е от правата или процесуалните гаранции, които са предоставени според [….] правото на която и да е държава-членка, което обезпечава по-високо равнище на отбрана. “
 
2. По § 10 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

Посредством § 10 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс са добавени два нови параграфа (§ 31 и § 32) към преходните и заключителните разпореждания на Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Те са несъвместими с § 23, алинея 2 от преходните и заключителни разпореждания към Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (посл. изм. и доп., обнародван в Дъждовни води, бр. 106 от 22.12.2023 г.) и по съществото си подценяват както непосредственото деяние на Основния закон (чл. 5, алинея 2 от Конституцията), по този начин и неговото господство в системата от нормативни актове (чл. 5, алинея 1 от Конституцията).

Новият § 32 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за съдебната власт планува, че „ актуалният Висш правосъден съвет продължава да упражнява пълномощията си според настоящото законодателство [….] посредством пленум, съдийска и прокурорска гилдия. “ Съгласно влезлите в действие промени и допълнения в Конституцията (Обн. в Дъждовни води, бр. 106 от 22.12.2023 г.) орган, наименуван „ пленум на Висшия правосъден съвет “, към този момент не съществува. В член 130б от Конституцията е планувано Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет да поемат всички пълномощия, реализирани до декември 2023 година от Пленума на Висшия правосъден съвет. Според § 23 от преходните и заключителните разпореждания на Основния закон „ [д]о избирането на Висш правосъден съвет и на Висш прокурорски съвет Съдийската гилдия и Прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет извършват функционалностите на Висш правосъден съвет, надлежно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция “. Това значи, че всички пълномощия на Висшия правосъден съвет до избирането на нов състав се реализират от Съдийската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет и че всички пълномощия на Висшия прокурорски съвет до неговото избиране се реализират от Прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет. Единствените пълномощия, които се изключват, са тези по член 130б, алинея 2, т. 2 и алинея 3, т. 2 от Конституцията, а точно правенето на предложение за назначение и освобождение на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор.

Освен това промените и допълненията на Конституцията от декември 2023 г.  редуцират пълномощията на основния прокурор и прокуратурата. Главният прокурор към този момент не упражнява контрол за правда и не реализира методическо управление върху активността на всички прокурори (чл. 126, алинея 2 от Конституцията). Правомощията му в тенденция управление на активността на прокуратурата са лимитирани до представляване на прокуратурата (чл. 126, алинея 2, прочие 1 от Конституцията), управление на Върховната прокуратура (чл. 126, алинея 2, прочие 2 от Конституцията) и одобряване на „ общи методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, избран в закон “ (чл. 126, алинея 3 от Конституцията). Правомощията на прокуратурата отвън наказателното произвеждане също са значително лимитирани. Без да се преценява с тези положения, новият § 31 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за съдебната власт ( признат с § 10, т. 2 от ЗИД на НПК) планува до смяна на настоящите закони основният прокурор и неговите заместници да упражняват същите тези анулирани към този момент пълномощия, включени в член 138 и член 139 от Закон за съдебната власт.

Последните промени и допълнения на Конституцията са влезнали в действие от 26.12.2023 година – три дни след обнародването на закона в Държавен вестник (чл. 5, алинея 5, изр. 2 от Конституцията). Конституцията има директно деяние и „ не е належащо да има опосредствуващ детайл или звено от правно-техническа позиция, с цел да се прояви това деяние “. Именно „ [н]епосредственото деяние прави от Конституцията живо, използвано право “  (Решение № 10 от 6.10.1994 година по к. д. № 4/94 г.), а Конституционният съд категорично отбелязва, че „ непосредственото деяние на конституционната норма [….] е основа на правовата страна “ (Решение №  12 от 20.07.1995 година по к.д. № 15/1995 г.). В практиката на съда се слага акцент и върху обстоятелството, че „ [н]епосредственото деяние на конституционните правила е главен белег, който характеризира Конституцията като висш нормативен акт и който поставя основите на системата на действуващото право в Република България “ (Решение № 10 от 6.10.1994 година по к. д. № 4/1994 г.).

Възстановявайки анулираните „ пленум на Висш съдебен съвет “, както и пълномощията на основния прокурор и на прокуратурата, оспорените разпореждания на § 10 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс слагат Закона за правосъдната власт в преди всичко състояние по отношение на Основния закон. Това опонира на член 5, алинея 1 от Конституцията, според който „ Конституцията е висш закон и другите закони не могат да ѝ опонират. “ В тази връзка Конституционният съд акцентира, че Конституцията „ е основа на настоящото право, което би трябвало да се построява като единна и непротиворечива система върху правилото на йерархията на нормативните актове “ (Решение № 13 от 22.07.1993 година по к. д. № 13/1993 г.).

Предвидените в § 10, т. 2 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс промени нарушават визираната подчиненост, а от там и действието на правовата страна. По смисъла и наличието си измененията, планувани в §10, т. 2 от заключителните разпореждания на ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс, реорганизират конституционно избрана конструкция, преразпределят пълномощия и възвръщат такива, анулирани с конституционна норма. По създание такава уредба е равносилна на смяна в Основния закон, без да се съблюдава специфичният ред за това, изведен в Глава девета от Конституцията.

Не е спазен даже общият ред за приемане на закон, доколкото член 80, алинея 1, изр. 3 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание постановява, че „ [п]редложения, които излизат отвън предметния обсег на признатия на първо гласоподаване законопроект, не се преглеждат и гласоподават всъщност. “ На 30.01.2024 година е импортирано предлагането за смяна на Закон за съдебната власт посредством заключителните разпореждания на ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс, като смяната е ориентирана към метаморфоза на структурата и пълномощията на органи на правосъдната власт. Това предложение внася текст, който е отвън обсега на разисквания на първо четене законопроект и гласуването му нарушава Правилника за организацията и активността на Народното събрание, както и правилата на аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация и непоклатимост, които законодателят е задължен да съблюдава по силата на член 26, ал.1 от Закона за нормативните актове. 
 
Уважаеми народни представители,
 
Преразглеждането на оспорените разпореждания е опция за Народното събрание точно да извърши първичната цел на законопроекта за транспониране на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане и да не допусне тъпчене на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните условия на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни.

Поради това и като се управлявам от изложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 2 и § 10, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, признат от 49-ото Народно заседание на 1 февруари 2024 година.