Какви са мотивите на президента да върне данъка за цапащите коли
Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се покачват налозите за цапащите коли.
Промените бяха признати на второ четене на 7 ноември. Те плануват новата формула за транспортните средства до 3,5 тона да включва с изключение на веществен съставен елемент и екокомпонент. Така колите, които замърсяват околната среда, ще заплащат по-висок данък от останалите. Точният коефициент на еко добавката ще се дефинира от всеки общински съвет.
" Във връзка с прелюдия в налога върху транспортните средства екологичен съставен елемент се анулират съществуващи до момента данъчни облекчения. С отпадането на тези облекчения цялостната уредба на налога върху транспортните средства, която включва освен данъчната основа и данъчните ставки, а и плануваните облекчения, става небалансирана. Както в претекстовете, по този начин и в оценката на въздействието, е неизречен действителният % на нарастване на налога с оглед отпадането на тези облекчения. Така се прикрива фактът, че се засягат над 50 % от транспортните средства на възраст над 15 година, които по публични данни са над 70 % от всички регистрирани 4 130 195 транспортни средства. Реалното нарастване на налога включва както утежнението, планувано с прелюдия екологичен съставен елемент, по този начин и утежнението, провокирано от премахването на досегашните данъчни облекчения. Така на процедура нарастването на налога е доста по-голямо, в сравнение с се показва на обществеността. ". Това се показва в претекстовете на президента за връщане на текстовете.
Промените би трябвало да бъдат върнати за наново разглеждане в Народното събрание.
Следва цялостният текст на претекстовете:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 7 НОЕМВРИ 2018 Г.
Уважаеми народни представители,
Връщам за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО), защото с тях се препятства реализирането на конституционно приети цивилен права и вменени отговорности. Без тяхното реализиране обменът на витално значими богатства както за обществото, по този начин и за обособената персона, би бил неосъществим. Тези взаимоотношения засягат правила на конституционния ред, открити в интерес на обособения човек, само че и в полза на обществото. Тяхното нарушение провокира основателна паника.
1. Както и различен път съм подчертавал, опазването на околната среда е изключително значима функционалност на страната. Ето за какво поддържам включването на екологичен съставен елемент при образуването на налога върху транспортните средства. Същевременно смятам, че с признатата цялостна уредба на този налог няма да се реализиран целените резултати - стимулиране извеждането на по-стари коли от приложимост и замяната им с по-нови и по-екологични коли, както и понижаване замърсяването на въздуха от транспортните средства.
Уредбата на налога върху транспортните средства не организира поредно правилото „ замърсителят заплаща “, защото не регистрира нито честотата на потреблението на транспортните средства, нито съществуването на устройства за понижаване на нездравословните излъчвания, нито типа на употребяваното гориво. Принципът „ замърсителят заплаща “ няма по какъв начин да се вкара с екологичен съставен елемент в веществен налог. Замърсяването не се дължи на притежаването на пътното транспортно средство, а на неговото потребление. Постигането на екологичния резултат ще бъде затруднено и заради неналичието на гаранции в закона, че събраните средства от този налог ще се разходват за екологични цели.
Във връзка с прелюдия в налога върху транспортните средства екологичен съставен елемент се анулират съществуващи до момента данъчни облекчения. С отпадането на тези облекчения цялостната уредба на налога върху транспортните средства, която включва освен данъчната основа и данъчните ставки, а и плануваните облекчения, става небалансирана. Както в претекстовете, по този начин и в оценката на въздействието, е неизречен действителният % на нарастване на налога с оглед отпадането на тези облекчения. Така се прикрива фактът, че се засягат над 50 % от транспортните средства на възраст над 15 година, които по публични данни са над 70 % от всички регистрирани 4 130 195 транспортни средства. Реалното нарастване на налога включва както утежнението, планувано с прелюдия екологичен съставен елемент, по този начин и утежнението, провокирано от премахването на досегашните данъчни облекчения. Така на процедура нарастването на налога е доста по-голямо, в сравнение с се показва на обществеността.
Принципът на обществената правдивост на налозите има основа в член 60, алинея 1 от Конституцията. Що се отнася до данъчни облекчения и усложнения, те са възможни и тяхното установяване според член 60, алинея 2 от главния закон е оставено на законодателя. Законодателят обаче е стеснен от правилото на алинея 1, като е задължен да ги преценява с приходите и имуществото на платците. Състоянието на транспортните средства в една страна е проекция на стандарта на живот и индикатор за съществуващите обществени разслоения в нея. Едва ли има притежател, който не желае да употребява по-ново и по-екологично транспортно средство, а в действителност болшинството от жителите не може да си го разреши поради получаваните приходи. Ето за какво казусът е в намирането на подобаващия баланс, който да регистрира съществуващите действителности и да не накърнява правилото на данъчната правдивост.
Независимо от прелюдия екологичен съставен елемент, данъкът върху транспортните средства по правната си същина е веществен директен налог. Затова той следва да е привързан с имуществото на жителите, както повелява член 60, алинея 1 от Конституцията. На процедура с признатия закон за транспортно средство с по-малка стойност ще се дължи по-висок налог, което е резултат най-вече от отпадането на съществуващите до момента данъчни облекчения. Именно данъчните облекчения са конституционно планувана опция за диференциране на данъчната тежест, която може да смекчи утежнението от въвеждането на екологичния съставен елемент. Особено значима е данъчната правдивост (поносимост), която изисква пропорционалност с имуществото и приходите на задължените лица. С признатата уредба допустимата граница за самостоятелна преценка на законодателя е премината, защото данъчното задължение не е съобразено с нивото на приходите.
Въз основа на гореизложеното смятам, че признатата цялостна уредба на налога върху транспортните средства няма да реализира целения екологичен резултат, а ще породи неподходящи обществени последствия. Тези последствия ще обиден жителите с ниски и междинни приходи, както и дребния и междинния бизнес. Облагането с налог и неговото заплащане безспорно е предопределено да се посрещат финансовите потребности на страната, само че освен това. Конституцията вменява на актуалната българска страна да е обществена страна и дружно с жителите да взе участие в постигането на по-добър живот, да се осъществя съпричастност на страната към триумфа на самостоятелния труд, самостоятелното потребление на собствеността и самостоятелната покупателна дарба. Убеден съм, че може да бъде открито друго законодателно решение за по-плавно повишаване на налога върху транспортните средства, което да е съобразено в по-голяма степен с конституционните критерии за определяне на налозите.
2. С § 39, т. 23, б. „ а “ и б. „ б “ от ЗИД ЗКПО срокът, в който общините следва да се приготвят за използването на признатата през 2017 година промяна на таксата за битови боклуци, се удължава от 2 на 4 години – от януари 2020 година на януари 2022 година Не за първи път Народното събрание удължава в разнообразни закони периоди, свързани с задължения на страната. Намирам за незаслужено периодите за жителите и бизнеса постоянно да са наложителни, без значение от тяхната подготвеност, а периодите за страната нестимулирано да могат да се отсрочват. При приемането на § 39, т. 23, б. „ а “ и б. „ б “ от ЗИД ЗКПО за следващ път е нарушен член 83, алинея 1, изр. 1 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС), който изисква обоснованост на предложенията. Видно от интернет страницата на Народното събрание, към предлагането за удължаването на периода, направено от народни представители сред първо и второ гласоподаване, не са приложени никакви претекстове.
В съответния случай става въпрос за продължение до 2022 година начисляването на таксата за битови боклуци на база данъчната оценка на парцела. Така ще се удължи използването на една конституционно нетърпима уредба. В редица свои решения Конституционният съд е разглеждал същността на таксите и разграничаването им от налозите (напр. Решение № 3 от 1996 година, Решение № 9 от 1996 година, Решение № 6 от 1998 година, Решение № 9 от 2000 година, Решение № 10 от 2003 година, Решение № 4 от 2013 г.). Неговата константна процедура е, че такса се заплаща против осъществена услуга и размерът се дефинира предвид на разноските по осъществяване на услугата. В този смисъл, определянето на таксата за битови боклуци въз основа на данъчната оценка на парцела, а не въз основа на количеството боклуци, придава на тази такса темперамент на налог. Събираната понастоящем такса за битови боклуци въз основа на данъчната оценка на парцела е в очевидно несъгласие и с член 7, алинея 1 от самия Закон за локалните налози и такси (ЗМДТ), според който локалните такси се дефинират въз основа на нужните материално-технически и административни разноски по даване на услугата.
3. С признатия закон се вкарват по-високи данъчни ставки за жилищни парцели в обитаеми места или селищни формирания от Списъка на курортите в Република България (§ 39, т. 6 от ЗИД ЗКПО по отношение на член 22 от ЗМДТ). Тези по-високи ставки ще се ползват, когато парцелите не са главно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени чартърен и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
Това завишаване на данъчните ставки при образуването на налога върху недвижимите парцели е по предложение на народни представители, направено сред първо и второ гласоподаване. Основните причини на вносителите са, че по този начин се ликвидира съществуваща в този момент неравнопоставеност, защото притежателите, които отдават чартърен парцели в курорти, с изключение на налог върху недвижимите парцели, заплащат и туристически данък/патентен налог или респ. подоходен налог по Закона за облагане приходите на физическите лица за заявените доходи от наеми. Тези причини не могат да бъдат споделени. Става въпрос за разнообразни по тип налози – имуществени и подоходни, при които общата данъчна тежест зависи освен от цената на парцелите, само че и от метода, по който те се употребяват.
Конституцията дефинира две категории налози - съгласно това дали са въз основата на имуществото на данъчнозадължените субекти или на съображение на техните приходи (чл. 60, алинея 1). Данъкът върху недвижимите парцели е характерен веществен налог, до момента в който туристическият налог, патентният налог и данъкът върху приходите от наеми са подоходни налози. Както показва Конституционният съд в Решение № 9 от 1996 година, юридическият състав на налога върху недвижимите парцели обгръща правото на благосъстоятелност върху тях и подбуденото от него данъчно обвързване има еднакъв размер както когато постройката се употребява за жилищни потребности, по този начин и когато тя не се употребява за такива потребности. Поради това размерът на налога върху недвижимите парцели се обуславя от цената на обекта, която не се въздейства от това за какви потребности той се употребява (Решение № 9 от 1996 година, Решение № 11 от 2013 г.). В своята процедура Конституционният съд поредно застъпва разбирането, че „ Отделното изтъкване в член 60, алинея 1 от Конституцията на " приходи и имущество " би трябвало да се схваща като условие за разграниченост сред подоходните и имуществените налози, за недопускане на детайли, присъщи на едната категория налози в другата категория налози (Решение № 9 от 1996 година, Решение № 8 от 2002 година и Решение № 5 от 2012 г.). Затова като слага размера на данъчната ставка, а оттова и на налога, според от потреблението на недвижимия парцел, § 39, т. 6 от ЗИД ЗКПО не кореспондира с член 60, алинея 1 от Конституцията.
4. Не мога да се съглася с метода на Народното събрание при измененията в Закона за митниците, направени с § 50 и § 64. Тези параграфи са импортирани от народни представители сред първо и второ гласоподаване и на процедура са признати единствено на едно гласоподаване в нарушаване на член 88, алинея 1, изр. 1 от Конституцията.
По своята правна характерност Законът за митниците е организационен закон и няма връзка с измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане. Поради това липсва съображение осъществяването на промени, които засягат цялостната конструкция на Агенция „ Митници “, да се вършат с преходните и заключителни разпореждания на различен закон. В нарушаване на член 84, алинея 2, изр. 2 от ПОДНС тези разпореждания бяха гласувани в пленарна зала, макар че са отвън обсега на признатия на първо гласоподаване законопроект. Така за следващ път значими промени, които засягат една от най-многочислените администрации в изпълнителната власт, се вършат на мрачно, без публично разискване, без оценка на въздействието и в нарушаване на разпоредбите за активността на Народното събрание, които самото то е открило.
Съгласно § 64 ЗИД ЗКПО съществуващите митници се закриват със заповед на министъра на финансите. Немислимо е да се закрият всички митници, тъй като това би означавало, че страната остава без администрация, която да извършва нейните функционалности по отношение на провеждането на митническата политика. От наредбите на § 50, т. 1, б. „ в “ и т. 2 е видно, че не става въпрос за закриване на митниците, а за преобразуването им в териториални дирекции на Агенция „ Митници “. Затова е неприемливо плануваното в § 64, изр. 2 преустановяване на правните отношения на чиновниците заради закриване на администрацията/предприятието по член 106, алинея 1, т. 1 от Закона за държавния чиновник и по член 328, алинея 1, т. 1 от Кодекса на труда. Така се придава друго, неприсъщо правно значение на юридически обстоятелства, с цел да се приложат неотносими към тях правни последствия. Третирането на преобразуването на митниците като закриване заобикаля защитните разпореждания на член 87а от Закона за държавния чиновник и на член 123 от Кодекса на труда, предвиждащи опазване на правните отношения на чиновниците при превръщане.
С § 50, т. 3, б. „ а “ от ЗИД КПО в член 9 от Закона за митниците се основават нови алинея 4 и 5. Съгласно тях правните отношения с шефовете на териториални дирекции, с основните шефове на основни дирекции и с шефовете на дирекции в профилираната администрация в Централното митническо ръководство да могат да се приключват без предупреждение по преценка на шефа на Агенция „ Митници “, в съгласие с министъра на финансите. В претекстовете на внеслите предложенията народни представители липсват каквито и да е било причини за новата уредба, което не подхожда на условията на член 83, алинея 1, изр. 1 от ПОДНС. Необходимо е да се има поради, че заемащите тези длъжности са държавни чиновници според член 13, алинея 3 от Закона за администрацията и член 5, алинея 1 от Закона за държавния чиновник. Нещо повече, по силата на член 5, алинея 2 от Закона за държавния чиновник те са висши държавни чиновници.
Предвиденото преустановяване на правните отношения по преценка на шефа на Агенция „ Митници “ е флагрантно нарушаване на основополагащи правила на държавната работа. Статутът на държавния чиновник има конституционни измерения в член 116, алинея 1 от главния закон. Неговата значителност е обрисувана и от Конституционния съд в Решение № 11 от 1998 година, в което се акцентира, че “по смисъла на член 116, алинея 1 от Конституцията държавните чиновници са замислени като дълготраен, самостоятелен от политическите промени гръбнак на страната, а тази функционалност изисква стабилитет на служебното им състояние ". Принципът на стабилитета е носещата структура на държавната работа. Той е причина за професионалното, законосъобразно и независимо извършване на служебните функционалности, както и гаранция против упражняването на политически въздействия и напън. Този принцип е неразривно обвързван с основанията за преустановяване на служебното правно отношение и със отбраната против случайни уволнения. Затова освобождението „ по преценка “ е несъвместимо със статута на държавния чиновник. Лишен от стабилитет, държавният чиновник не може да съблюдава повелята на член 116, алинея 1 от Конституцията да бъде реализатор на волята и ползите на нацията.
Прекратяването на служебните правни отношения „ по преценка “ значи целенасоченост, която не предстои на правосъден надзор. Така освободените на това съображение ще бъдат лишени и от право на отбрана пред съд. Приетите разпореждания не държат сметка за това, че правото на отбрана по член 56 от Конституцията е главно, всеобщо и персонално право на жителите, което по силата на член 57, алинея 1 от главния закон е и неотменимо право (Решение № 11 от 1998 година на Конституционния съд). Неговото значение е още по-голямо в съответния случай, в който посредством правото на отбрана се брани друго конституционно открито право – правото на труд. Разпоредбите на § 50, т. 3 ЗИД КПО не подхождат и на интернационалните актове, по които България е страна - Всеобщата декларация за правата на индивида (чл. 8), Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 14, т. 1) и Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (чл. 6, алинея 1).
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 39, т. 6, т. 15, т. 17, т. 23, б. „ а “ и „ б “, § 40, § 50 и § 64 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, признат на 7 ноември 2018 г.
Промените бяха признати на второ четене на 7 ноември. Те плануват новата формула за транспортните средства до 3,5 тона да включва с изключение на веществен съставен елемент и екокомпонент. Така колите, които замърсяват околната среда, ще заплащат по-висок данък от останалите. Точният коефициент на еко добавката ще се дефинира от всеки общински съвет.
" Във връзка с прелюдия в налога върху транспортните средства екологичен съставен елемент се анулират съществуващи до момента данъчни облекчения. С отпадането на тези облекчения цялостната уредба на налога върху транспортните средства, която включва освен данъчната основа и данъчните ставки, а и плануваните облекчения, става небалансирана. Както в претекстовете, по този начин и в оценката на въздействието, е неизречен действителният % на нарастване на налога с оглед отпадането на тези облекчения. Така се прикрива фактът, че се засягат над 50 % от транспортните средства на възраст над 15 година, които по публични данни са над 70 % от всички регистрирани 4 130 195 транспортни средства. Реалното нарастване на налога включва както утежнението, планувано с прелюдия екологичен съставен елемент, по този начин и утежнението, провокирано от премахването на досегашните данъчни облекчения. Така на процедура нарастването на налога е доста по-голямо, в сравнение с се показва на обществеността. ". Това се показва в претекстовете на президента за връщане на текстовете.
Промените би трябвало да бъдат върнати за наново разглеждане в Народното събрание.
Следва цялостният текст на претекстовете:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 7 НОЕМВРИ 2018 Г.
Уважаеми народни представители,
Връщам за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО), защото с тях се препятства реализирането на конституционно приети цивилен права и вменени отговорности. Без тяхното реализиране обменът на витално значими богатства както за обществото, по този начин и за обособената персона, би бил неосъществим. Тези взаимоотношения засягат правила на конституционния ред, открити в интерес на обособения човек, само че и в полза на обществото. Тяхното нарушение провокира основателна паника.
1. Както и различен път съм подчертавал, опазването на околната среда е изключително значима функционалност на страната. Ето за какво поддържам включването на екологичен съставен елемент при образуването на налога върху транспортните средства. Същевременно смятам, че с признатата цялостна уредба на този налог няма да се реализиран целените резултати - стимулиране извеждането на по-стари коли от приложимост и замяната им с по-нови и по-екологични коли, както и понижаване замърсяването на въздуха от транспортните средства.
Уредбата на налога върху транспортните средства не организира поредно правилото „ замърсителят заплаща “, защото не регистрира нито честотата на потреблението на транспортните средства, нито съществуването на устройства за понижаване на нездравословните излъчвания, нито типа на употребяваното гориво. Принципът „ замърсителят заплаща “ няма по какъв начин да се вкара с екологичен съставен елемент в веществен налог. Замърсяването не се дължи на притежаването на пътното транспортно средство, а на неговото потребление. Постигането на екологичния резултат ще бъде затруднено и заради неналичието на гаранции в закона, че събраните средства от този налог ще се разходват за екологични цели.
Във връзка с прелюдия в налога върху транспортните средства екологичен съставен елемент се анулират съществуващи до момента данъчни облекчения. С отпадането на тези облекчения цялостната уредба на налога върху транспортните средства, която включва освен данъчната основа и данъчните ставки, а и плануваните облекчения, става небалансирана. Както в претекстовете, по този начин и в оценката на въздействието, е неизречен действителният % на нарастване на налога с оглед отпадането на тези облекчения. Така се прикрива фактът, че се засягат над 50 % от транспортните средства на възраст над 15 година, които по публични данни са над 70 % от всички регистрирани 4 130 195 транспортни средства. Реалното нарастване на налога включва както утежнението, планувано с прелюдия екологичен съставен елемент, по този начин и утежнението, провокирано от премахването на досегашните данъчни облекчения. Така на процедура нарастването на налога е доста по-голямо, в сравнение с се показва на обществеността.
Принципът на обществената правдивост на налозите има основа в член 60, алинея 1 от Конституцията. Що се отнася до данъчни облекчения и усложнения, те са възможни и тяхното установяване според член 60, алинея 2 от главния закон е оставено на законодателя. Законодателят обаче е стеснен от правилото на алинея 1, като е задължен да ги преценява с приходите и имуществото на платците. Състоянието на транспортните средства в една страна е проекция на стандарта на живот и индикатор за съществуващите обществени разслоения в нея. Едва ли има притежател, който не желае да употребява по-ново и по-екологично транспортно средство, а в действителност болшинството от жителите не може да си го разреши поради получаваните приходи. Ето за какво казусът е в намирането на подобаващия баланс, който да регистрира съществуващите действителности и да не накърнява правилото на данъчната правдивост.
Независимо от прелюдия екологичен съставен елемент, данъкът върху транспортните средства по правната си същина е веществен директен налог. Затова той следва да е привързан с имуществото на жителите, както повелява член 60, алинея 1 от Конституцията. На процедура с признатия закон за транспортно средство с по-малка стойност ще се дължи по-висок налог, което е резултат най-вече от отпадането на съществуващите до момента данъчни облекчения. Именно данъчните облекчения са конституционно планувана опция за диференциране на данъчната тежест, която може да смекчи утежнението от въвеждането на екологичния съставен елемент. Особено значима е данъчната правдивост (поносимост), която изисква пропорционалност с имуществото и приходите на задължените лица. С признатата уредба допустимата граница за самостоятелна преценка на законодателя е премината, защото данъчното задължение не е съобразено с нивото на приходите.
Въз основа на гореизложеното смятам, че признатата цялостна уредба на налога върху транспортните средства няма да реализира целения екологичен резултат, а ще породи неподходящи обществени последствия. Тези последствия ще обиден жителите с ниски и междинни приходи, както и дребния и междинния бизнес. Облагането с налог и неговото заплащане безспорно е предопределено да се посрещат финансовите потребности на страната, само че освен това. Конституцията вменява на актуалната българска страна да е обществена страна и дружно с жителите да взе участие в постигането на по-добър живот, да се осъществя съпричастност на страната към триумфа на самостоятелния труд, самостоятелното потребление на собствеността и самостоятелната покупателна дарба. Убеден съм, че може да бъде открито друго законодателно решение за по-плавно повишаване на налога върху транспортните средства, което да е съобразено в по-голяма степен с конституционните критерии за определяне на налозите.
2. С § 39, т. 23, б. „ а “ и б. „ б “ от ЗИД ЗКПО срокът, в който общините следва да се приготвят за използването на признатата през 2017 година промяна на таксата за битови боклуци, се удължава от 2 на 4 години – от януари 2020 година на януари 2022 година Не за първи път Народното събрание удължава в разнообразни закони периоди, свързани с задължения на страната. Намирам за незаслужено периодите за жителите и бизнеса постоянно да са наложителни, без значение от тяхната подготвеност, а периодите за страната нестимулирано да могат да се отсрочват. При приемането на § 39, т. 23, б. „ а “ и б. „ б “ от ЗИД ЗКПО за следващ път е нарушен член 83, алинея 1, изр. 1 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС), който изисква обоснованост на предложенията. Видно от интернет страницата на Народното събрание, към предлагането за удължаването на периода, направено от народни представители сред първо и второ гласоподаване, не са приложени никакви претекстове.
В съответния случай става въпрос за продължение до 2022 година начисляването на таксата за битови боклуци на база данъчната оценка на парцела. Така ще се удължи използването на една конституционно нетърпима уредба. В редица свои решения Конституционният съд е разглеждал същността на таксите и разграничаването им от налозите (напр. Решение № 3 от 1996 година, Решение № 9 от 1996 година, Решение № 6 от 1998 година, Решение № 9 от 2000 година, Решение № 10 от 2003 година, Решение № 4 от 2013 г.). Неговата константна процедура е, че такса се заплаща против осъществена услуга и размерът се дефинира предвид на разноските по осъществяване на услугата. В този смисъл, определянето на таксата за битови боклуци въз основа на данъчната оценка на парцела, а не въз основа на количеството боклуци, придава на тази такса темперамент на налог. Събираната понастоящем такса за битови боклуци въз основа на данъчната оценка на парцела е в очевидно несъгласие и с член 7, алинея 1 от самия Закон за локалните налози и такси (ЗМДТ), според който локалните такси се дефинират въз основа на нужните материално-технически и административни разноски по даване на услугата.
3. С признатия закон се вкарват по-високи данъчни ставки за жилищни парцели в обитаеми места или селищни формирания от Списъка на курортите в Република България (§ 39, т. 6 от ЗИД ЗКПО по отношение на член 22 от ЗМДТ). Тези по-високи ставки ще се ползват, когато парцелите не са главно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени чартърен и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
Това завишаване на данъчните ставки при образуването на налога върху недвижимите парцели е по предложение на народни представители, направено сред първо и второ гласоподаване. Основните причини на вносителите са, че по този начин се ликвидира съществуваща в този момент неравнопоставеност, защото притежателите, които отдават чартърен парцели в курорти, с изключение на налог върху недвижимите парцели, заплащат и туристически данък/патентен налог или респ. подоходен налог по Закона за облагане приходите на физическите лица за заявените доходи от наеми. Тези причини не могат да бъдат споделени. Става въпрос за разнообразни по тип налози – имуществени и подоходни, при които общата данъчна тежест зависи освен от цената на парцелите, само че и от метода, по който те се употребяват.
Конституцията дефинира две категории налози - съгласно това дали са въз основата на имуществото на данъчнозадължените субекти или на съображение на техните приходи (чл. 60, алинея 1). Данъкът върху недвижимите парцели е характерен веществен налог, до момента в който туристическият налог, патентният налог и данъкът върху приходите от наеми са подоходни налози. Както показва Конституционният съд в Решение № 9 от 1996 година, юридическият състав на налога върху недвижимите парцели обгръща правото на благосъстоятелност върху тях и подбуденото от него данъчно обвързване има еднакъв размер както когато постройката се употребява за жилищни потребности, по този начин и когато тя не се употребява за такива потребности. Поради това размерът на налога върху недвижимите парцели се обуславя от цената на обекта, която не се въздейства от това за какви потребности той се употребява (Решение № 9 от 1996 година, Решение № 11 от 2013 г.). В своята процедура Конституционният съд поредно застъпва разбирането, че „ Отделното изтъкване в член 60, алинея 1 от Конституцията на " приходи и имущество " би трябвало да се схваща като условие за разграниченост сред подоходните и имуществените налози, за недопускане на детайли, присъщи на едната категория налози в другата категория налози (Решение № 9 от 1996 година, Решение № 8 от 2002 година и Решение № 5 от 2012 г.). Затова като слага размера на данъчната ставка, а оттова и на налога, според от потреблението на недвижимия парцел, § 39, т. 6 от ЗИД ЗКПО не кореспондира с член 60, алинея 1 от Конституцията.
4. Не мога да се съглася с метода на Народното събрание при измененията в Закона за митниците, направени с § 50 и § 64. Тези параграфи са импортирани от народни представители сред първо и второ гласоподаване и на процедура са признати единствено на едно гласоподаване в нарушаване на член 88, алинея 1, изр. 1 от Конституцията.
По своята правна характерност Законът за митниците е организационен закон и няма връзка с измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане. Поради това липсва съображение осъществяването на промени, които засягат цялостната конструкция на Агенция „ Митници “, да се вършат с преходните и заключителни разпореждания на различен закон. В нарушаване на член 84, алинея 2, изр. 2 от ПОДНС тези разпореждания бяха гласувани в пленарна зала, макар че са отвън обсега на признатия на първо гласоподаване законопроект. Така за следващ път значими промени, които засягат една от най-многочислените администрации в изпълнителната власт, се вършат на мрачно, без публично разискване, без оценка на въздействието и в нарушаване на разпоредбите за активността на Народното събрание, които самото то е открило.
Съгласно § 64 ЗИД ЗКПО съществуващите митници се закриват със заповед на министъра на финансите. Немислимо е да се закрият всички митници, тъй като това би означавало, че страната остава без администрация, която да извършва нейните функционалности по отношение на провеждането на митническата политика. От наредбите на § 50, т. 1, б. „ в “ и т. 2 е видно, че не става въпрос за закриване на митниците, а за преобразуването им в териториални дирекции на Агенция „ Митници “. Затова е неприемливо плануваното в § 64, изр. 2 преустановяване на правните отношения на чиновниците заради закриване на администрацията/предприятието по член 106, алинея 1, т. 1 от Закона за държавния чиновник и по член 328, алинея 1, т. 1 от Кодекса на труда. Така се придава друго, неприсъщо правно значение на юридически обстоятелства, с цел да се приложат неотносими към тях правни последствия. Третирането на преобразуването на митниците като закриване заобикаля защитните разпореждания на член 87а от Закона за държавния чиновник и на член 123 от Кодекса на труда, предвиждащи опазване на правните отношения на чиновниците при превръщане.
С § 50, т. 3, б. „ а “ от ЗИД КПО в член 9 от Закона за митниците се основават нови алинея 4 и 5. Съгласно тях правните отношения с шефовете на териториални дирекции, с основните шефове на основни дирекции и с шефовете на дирекции в профилираната администрация в Централното митническо ръководство да могат да се приключват без предупреждение по преценка на шефа на Агенция „ Митници “, в съгласие с министъра на финансите. В претекстовете на внеслите предложенията народни представители липсват каквито и да е било причини за новата уредба, което не подхожда на условията на член 83, алинея 1, изр. 1 от ПОДНС. Необходимо е да се има поради, че заемащите тези длъжности са държавни чиновници според член 13, алинея 3 от Закона за администрацията и член 5, алинея 1 от Закона за държавния чиновник. Нещо повече, по силата на член 5, алинея 2 от Закона за държавния чиновник те са висши държавни чиновници.
Предвиденото преустановяване на правните отношения по преценка на шефа на Агенция „ Митници “ е флагрантно нарушаване на основополагащи правила на държавната работа. Статутът на държавния чиновник има конституционни измерения в член 116, алинея 1 от главния закон. Неговата значителност е обрисувана и от Конституционния съд в Решение № 11 от 1998 година, в което се акцентира, че “по смисъла на член 116, алинея 1 от Конституцията държавните чиновници са замислени като дълготраен, самостоятелен от политическите промени гръбнак на страната, а тази функционалност изисква стабилитет на служебното им състояние ". Принципът на стабилитета е носещата структура на държавната работа. Той е причина за професионалното, законосъобразно и независимо извършване на служебните функционалности, както и гаранция против упражняването на политически въздействия и напън. Този принцип е неразривно обвързван с основанията за преустановяване на служебното правно отношение и със отбраната против случайни уволнения. Затова освобождението „ по преценка “ е несъвместимо със статута на държавния чиновник. Лишен от стабилитет, държавният чиновник не може да съблюдава повелята на член 116, алинея 1 от Конституцията да бъде реализатор на волята и ползите на нацията.
Прекратяването на служебните правни отношения „ по преценка “ значи целенасоченост, която не предстои на правосъден надзор. Така освободените на това съображение ще бъдат лишени и от право на отбрана пред съд. Приетите разпореждания не държат сметка за това, че правото на отбрана по член 56 от Конституцията е главно, всеобщо и персонално право на жителите, което по силата на член 57, алинея 1 от главния закон е и неотменимо право (Решение № 11 от 1998 година на Конституционния съд). Неговото значение е още по-голямо в съответния случай, в който посредством правото на отбрана се брани друго конституционно открито право – правото на труд. Разпоредбите на § 50, т. 3 ЗИД КПО не подхождат и на интернационалните актове, по които България е страна - Всеобщата декларация за правата на индивида (чл. 8), Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 14, т. 1) и Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (чл. 6, алинея 1).
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 39, т. 6, т. 15, т. 17, т. 23, б. „ а “ и „ б “, § 40, § 50 и § 64 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, признат на 7 ноември 2018 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ