Извънредно: Президентът Радев наложи вето върху промените в Закона за енергетиката
Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху промените и допълненията в Закона за енергетиката. Законът се е отдалечил от задачите на обществената страна, а неговото приемане не е съпроводено с пълноценна оценка на въздействието, макар че се вкарват положения, директно засягащи благосъстоянието на българските жители и устойчивостта на енергийната система, акцентира в претекстовете си президентът.
Румен Радев упражни правото си на несъгласие върху закона, който планува цялостна либерализация на пазара на електрическа сила за битовите консуматори до 2026 година, оповестиха от прессекретариата на президента.
„ Стандартът на живот на болшинството от българските жители остава най-ниският в Европейския съюз, а плануваните промени биха могли още повече да затруднят точно хората, които така и така мъчно посрещат базовите си житейски разноски “, написа президентът в претекстовете си.
Президентът отбелязва, че признатият закон се е отдалечил от задачите на обществената страна, а неговото приемане не е съпроводено с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени нужните модели и прогнози, макар че се вкарват положения, директно засягащи благосъстоянието на българските жители и устойчивостта на енергийната система.
В закона се предлага регламентирането на временен пазарен модел, който ще влезе в действие от м. юли 2024 година, посредством компенсиране на битовите консуматори и ще работи до въвеждането на цялостна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 година, което допуска отпадане на компенсирането за битовите консуматори към тази дата. Към момента обаче към момента има забележителна разлика в ценовите равнища на контролирания и свободния пазар на електрическа енергия на дребно.
Реално уравновесено изменение на контролираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар би трябвало да се случи в границите на къс интервал от 18 месеца, което рискува да докара до внезапен скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 година, написа още в позицията.
Въпреки че не оспорва нуждата от нормативни промени според поетите от страната ни задължения към Европейския съюз, президентът напомня, че точно европейското право разрешава и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено лимитираната формулировка за енергийна беднотия, неяснотата в обезщетителния механизъм и несигурността за съществуването на задоволително средства за подкрепяне на нуждаещите се, не подсигуряват в задоволителна степен постигането на тази цел.
Румен Радев предизвестява, че заличаването на фигурата на публичния снабдител и премахването на енергийния микс може да провокира прекъсване на произвеждане на електрическа сила от Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток 2 “ и ще заплаши действието на „ Мини Марица-Изток “ още в средата на идната година.
„ Ново разискване на признатия на 5 октомври 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е опция за народните представители наново да преценяват както параметрите на промяната, по този начин и механизмите за подкрепяне на засегнатите “, приканва народните представители президентът.
Публикуваме и цялостния текст на претекстовете:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 5 ОКТОМВРИ 2023 Г.
Уважаеми народни представители,
Споделям устрема на законодателя да извършва поетите задължения за промени на настоящата нормативна уредба в региона на енергетиката, включително окончателното въвеждане на наредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на ЕП и на Съвета от 5 юни 2019 година по отношение на общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Оценявам позитивно, че вносителите регистрираха компликациите, които ще сътвори новата уредба и отложиха влизането в действие на огромна част от наредбите към 01.07.2024 година, вместо в началото плануваната дата 01.01.2024 година
Същевременно смятам, че въведената със закона промяна не е съпроводена с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени нужните модели и прогнози, макар че се вкарват положения, директно засягащи благосъстоянието на българските жители и устойчивостта на енергийната система.
В закона се планува цялостна либерализация на пазара за битовите консуматори до 2026 година Предлага се регламентирането на временен пазарен модел, който ще влезе в действие от м. юли 2024 година, посредством компенсиране на битовите консуматори и ще работи до въвеждането на цялостна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 година, което допуска отпадане на компенсирането за битовите консуматори към тази дата. Към момента обаче към момента има забележителна разлика в ценовите равнища на контролирания и свободния пазар на електрическа енергия на дребно. Следва да се има поради и огромната възможност цените на електрическата сила да се усилят в допълнение в подтекста на цялостната непредвидимост на основни фактори като геополитическата конюнктура, търсенето на сила в международен мащаб, дейностите на главните централни банки и други Реално уравновесено изменение на контролираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар би трябвало да се случи в границите на къс интервал от 18 месеца, което рискува да докара до внезапен скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 година
За да бъдат избегнати посочените евентуални опасности и неподходящи последствия за всички участници на пазара на електрическа сила, е належащо във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ да се обезпечат спомагателни към 1,5 милиарда лева на годишна база, с които при сегашните пазарни цени би се компенсирала разликата сред борсовата цена на електрическата сила и одобрената такава на публичния снабдител за регулаторния интервал 1 юли 2023 година – 30 юни 2024 година В закона обаче не е очакван съответен механизъм за обезпечаването на тези средства. Ако те не бъдат обезпечени, това ще докара до извънредно отрицателни последици за енергийния пазар, за сигурността на доставяне на битовите консуматори и надлежно до съществени стопански и обществени разтърсвания за страната и нейните жители.
От друга страна, законът заличава фигурата на публичния снабдител, само че не урежда договорните връзки на Националната Електрическа Компания ЕАД (НЕК ЕАД) и централите за лигнитни въглища, които ще останат в действие. Това евентуално ще докара до сериозно утежняване на финансовото положение на НЕК ЕАД. Същевременно премахването на „ енергийния микс “ за контролирания пазар и отпадането на опцията със заповед министърът на енергетиката да дефинира годишни количества сила, които НЕК ЕАД изкупува от Топлоелектрическа централа Марица изток 2 ЕАД съществено ще заплаши действието на държавната Топлоелектрическа централа и Мини Марица-изток ЕАД още през средата на идната година.
Освен това, признатите разпореждания в този им тип не подсигуряват в задоволителна степен правата на най-уязвимите групи битови консуматори, които в последна сметка ще понесат най-трудно последствията от плануваната либерализация на пазара. Стандартът на живот на болшинството от българските жители е към момента най-ниският в Европейския съюз. Промените ще затруднят точно тези хора, които така и така мъчно посрещат базовите си житейски разноски.
Директива (ЕС) 2019/944 регистрира значимото място на потребителите за реализиране на гъвкавостта, нужна за адаптирането на електроенергийната система към изменчиво и разпределено произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници. Затова откритите в закона понятия (§ 49, т. 5 (относно определенията в т. 13в и 13г) и т. 32 (относно определението в т. 66в)), които обрисуват енергийно бедните и уязвимите клиенти, се явяват основни за обсега на отбраната, която страната може и би трябвало да подсигурява.
Съгласно признатата формулировка в § 49, т. 13г от голяма важност дали на семейството ще му бъде приет статут на „ енергийно оскъдно “ ще е комплекс от критерии – адресна регистрация на живеещите, съотношението сред настоящите цени на енергийните носители, разполагаемият приход на членовете на семейството за миналата година, както и разноските съгласно енергийните характерности на жилището. Не излиза наяве обаче кои са енергийните носители и към кой миг ще бъдат вземани поради техните цени. Липсва различен аршин за тези семейства, които не биха могли да бъдат обхванати от режима на настоящата адресна регистрация. В тази връзка смятам, че тези критерии няма да отразяват действителните потребности за разноски за отопление на огромен брой семейства. Както е систематизирано в Съображение 59 от Директива (ЕС) 2019/944 енергийната беднотия произтича от „ съчетанието от невисок приход, високи енергийни разноски и ниска енергийна резултатност на жилищата “. Въздействието от нестабилните цени на енергийния пазар и необятният набор от социално-икономически фактори, свързани с общата беднотия, би трябвало да бъдат съответно регистрирани от законодателя. Единствено подобен метод би бил в благозвучие с концепцията за обществената страна, залегнала в преамбюла на Конституцията и присъща на едно необятно схващане за демокрацията, включващо обществена правдивост и сигурност.
За страдание признатият закон се е отдалечил от задачите на обществената страна, като голословно е стеснил кръга на уязвимите клиенти единствено до битови клиенти, които са в „ сериозна взаимозависимост от електрическо съоръжение заради възраст и/или здравословно положение и/или получават месечни обществени помощи и/или целева помощ за отопление според Закона за общественото подкрепяне “ (§ 49 по отношение на основаването на т. 66в). Тези критерии ще намерят приложение и когато за различен член на семейството е налице някоя от посочените аргументи, само че без значение от това с тях не се покриват всички задължения, които страните – членки имат за отбрана на уязвимите клиенти. Според член 28, § 1 от Директива (ЕС) 2019/944 за уязвимостта на клиентите способстват и нивото на приходите, делът на разноските за сила в разполагаемия приход, енергийната успеваемост на жилищата, както и отдалечеността на регионите, в които са клиентите. Като не регистрира тези критерии, законът в признатия му тип се дезинтересира от справедливи фактори, които водят до накърнимост, като я свежда единствено до условия, свързани с персоналното състояние на клиента или различен член на неговото домакинство. От друга страна, отвън критериите остават редица условия като да вземем за пример съответните характерности на района, в който живеят битовите клиенти.
За да бъде интегриран методът към отбраната на клиентите належащо изискване е правилно да бъдат обрисувани факторите, които задълбочават неравенствата и биха довели до използването на непостижими условия. Предвид това, с още по-голяма угриженост законодателят следва да се отнесе и към очертаването на кръга на енергийно бедните, защото уязвимите консуматори надалеч не изчерпват засегнатите или тези, които се намират в риск от енергийна беднотия. В тази връзка може да се одобри, че не са изцяло регистрирани условията по член 29 от Директива (ЕС) 2019/944 и по член 3, § 3, б. „ г “ от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година по отношение на ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Те постановат да бъдат съобразени енергийните услуги, нужни за гарантиране на съществени стандарти на живот, като отопление, изстудяване, осветяване и обезпечаване на сила за домакинските уреди, както и съществуващата обществена политика, други относими политики и индикативните насоки на Европейската комисия по отношение на индикаторите на енергийна беднотия. В Препоръка (ЕС) 2020/1563 на Комисията от 14 октомври 2020 година по отношение на енергийната беднотия (OB, L 357/35 от 27 октомври 2020 г.) е обърнато категорично внимание, че подобаващото отопление, изстудяване, осветяване и силата за домакинските уреди са съществени услуги, които „ са нужни за допустим стандарт на живот и запазване на здравето “, както и за общественото приобщаване. Определението в закона за „ домакинство в състояние на енергийна беднотия “ (§ 49 по отношение на т. 13г) не обвързва преценката за адекватност на услугите по отопление, изстудяване, осветяване и обезпечаване на сила за домакинските уреди с тези полезности и заради това основава неизясненост по какви индикатори тя ще бъде преценявана. В Показателите за енергийна беднотия, съдържащи се в Приложение към Препоръка (ЕС) 2020/1563, са обхванати необятен кръг знаци, а освен индикатори, сравняващи разноските за сила с приходите. Включени са индикатори, учредени на самокритика, на директно премерване, само че също по този начин и непреки индикатори, като последните мерят енергийната беднотия посредством свързани фактори като просрочия по сметки за комунални услуги, брой на спиранията на снабдяването, които не са релевирани в дефиницията за енергийна беднотия. Като резултат може да се стигне до несъответстващото установяване на броя на семействата в състояние на енергийна беднотия, а оттова – на несъблюдение на отговорностите на страната да ползва политики и ограничения за понижаване на енергийната беднотия.
Критериите, изискванията и редът за определянето на статут на домакинство в състояние на енергийна беднотия и/или на уязвим клиент за доставяне с електрическа сила ще бъдат в допълнение развивани в разпоредба, призната от Министерския съвет в осъществяване на § 17 (чл. 38д, алинея 2). В член 38д, алинея 3 се открива неизчерпателен лист на способени органи за установяване и използване на ограничения за отбрана и за финансова поддръжка по стратегии за подкрепяне на домакинство в състояние на енергийна беднотия и уязвимите клиенти за доставяне с електрическа сила, като дава опция този лист да бъде допълван с акт на Министерския съвет. Удостоверяването на статут на домакинство в състояние на енергийна беднотия ще става от същите тези органи (чл. 38д, алинея 4). Законодателният метод в тази ситуация е укорим, тъй като трансферира към изпълнителната власт уреждането на съответните последствия от компенсационния механизъм по отношение на уязвимите групи консуматори. Това следва да бъде открито като цел в самия закон, а изпълнителната власт да планува реда за нейното реализиране. Самото издаване и създаване на подзаконовите нормативни актове по член 38д не е обезпечено с съответен период, както за съпоставяне законодателят е постъпил друго в § 50, с който е определил период за преразглеждане на към този момент съществуващите такива. Това основава непредвидимост за крайните консуматори, които в действителност би трябвало да бъдат предпазени.
Ново разискване на признатия на 5 октомври 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е опция за народните представители наново да преценяват както параметрите на промяната, по този начин и механизмите за подкрепяне на засегнатите.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, признат от 49-ото Народно заседание на 5 октомври 2023 г.
Румен Радев упражни правото си на несъгласие върху закона, който планува цялостна либерализация на пазара на електрическа сила за битовите консуматори до 2026 година, оповестиха от прессекретариата на президента.
„ Стандартът на живот на болшинството от българските жители остава най-ниският в Европейския съюз, а плануваните промени биха могли още повече да затруднят точно хората, които така и така мъчно посрещат базовите си житейски разноски “, написа президентът в претекстовете си.
Президентът отбелязва, че признатият закон се е отдалечил от задачите на обществената страна, а неговото приемане не е съпроводено с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени нужните модели и прогнози, макар че се вкарват положения, директно засягащи благосъстоянието на българските жители и устойчивостта на енергийната система.
В закона се предлага регламентирането на временен пазарен модел, който ще влезе в действие от м. юли 2024 година, посредством компенсиране на битовите консуматори и ще работи до въвеждането на цялостна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 година, което допуска отпадане на компенсирането за битовите консуматори към тази дата. Към момента обаче към момента има забележителна разлика в ценовите равнища на контролирания и свободния пазар на електрическа енергия на дребно.
Реално уравновесено изменение на контролираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар би трябвало да се случи в границите на къс интервал от 18 месеца, което рискува да докара до внезапен скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 година, написа още в позицията.
Въпреки че не оспорва нуждата от нормативни промени според поетите от страната ни задължения към Европейския съюз, президентът напомня, че точно европейското право разрешава и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено лимитираната формулировка за енергийна беднотия, неяснотата в обезщетителния механизъм и несигурността за съществуването на задоволително средства за подкрепяне на нуждаещите се, не подсигуряват в задоволителна степен постигането на тази цел.
Румен Радев предизвестява, че заличаването на фигурата на публичния снабдител и премахването на енергийния микс може да провокира прекъсване на произвеждане на електрическа сила от Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток 2 “ и ще заплаши действието на „ Мини Марица-Изток “ още в средата на идната година.
„ Ново разискване на признатия на 5 октомври 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е опция за народните представители наново да преценяват както параметрите на промяната, по този начин и механизмите за подкрепяне на засегнатите “, приканва народните представители президентът.
Публикуваме и цялостния текст на претекстовете:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 5 ОКТОМВРИ 2023 Г.
Уважаеми народни представители,
Споделям устрема на законодателя да извършва поетите задължения за промени на настоящата нормативна уредба в региона на енергетиката, включително окончателното въвеждане на наредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на ЕП и на Съвета от 5 юни 2019 година по отношение на общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Оценявам позитивно, че вносителите регистрираха компликациите, които ще сътвори новата уредба и отложиха влизането в действие на огромна част от наредбите към 01.07.2024 година, вместо в началото плануваната дата 01.01.2024 година
Същевременно смятам, че въведената със закона промяна не е съпроводена с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени нужните модели и прогнози, макар че се вкарват положения, директно засягащи благосъстоянието на българските жители и устойчивостта на енергийната система.
В закона се планува цялостна либерализация на пазара за битовите консуматори до 2026 година Предлага се регламентирането на временен пазарен модел, който ще влезе в действие от м. юли 2024 година, посредством компенсиране на битовите консуматори и ще работи до въвеждането на цялостна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 година, което допуска отпадане на компенсирането за битовите консуматори към тази дата. Към момента обаче към момента има забележителна разлика в ценовите равнища на контролирания и свободния пазар на електрическа енергия на дребно. Следва да се има поради и огромната възможност цените на електрическата сила да се усилят в допълнение в подтекста на цялостната непредвидимост на основни фактори като геополитическата конюнктура, търсенето на сила в международен мащаб, дейностите на главните централни банки и други Реално уравновесено изменение на контролираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар би трябвало да се случи в границите на къс интервал от 18 месеца, което рискува да докара до внезапен скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 година
За да бъдат избегнати посочените евентуални опасности и неподходящи последствия за всички участници на пазара на електрическа сила, е належащо във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ да се обезпечат спомагателни към 1,5 милиарда лева на годишна база, с които при сегашните пазарни цени би се компенсирала разликата сред борсовата цена на електрическата сила и одобрената такава на публичния снабдител за регулаторния интервал 1 юли 2023 година – 30 юни 2024 година В закона обаче не е очакван съответен механизъм за обезпечаването на тези средства. Ако те не бъдат обезпечени, това ще докара до извънредно отрицателни последици за енергийния пазар, за сигурността на доставяне на битовите консуматори и надлежно до съществени стопански и обществени разтърсвания за страната и нейните жители.
От друга страна, законът заличава фигурата на публичния снабдител, само че не урежда договорните връзки на Националната Електрическа Компания ЕАД (НЕК ЕАД) и централите за лигнитни въглища, които ще останат в действие. Това евентуално ще докара до сериозно утежняване на финансовото положение на НЕК ЕАД. Същевременно премахването на „ енергийния микс “ за контролирания пазар и отпадането на опцията със заповед министърът на енергетиката да дефинира годишни количества сила, които НЕК ЕАД изкупува от Топлоелектрическа централа Марица изток 2 ЕАД съществено ще заплаши действието на държавната Топлоелектрическа централа и Мини Марица-изток ЕАД още през средата на идната година.
Освен това, признатите разпореждания в този им тип не подсигуряват в задоволителна степен правата на най-уязвимите групи битови консуматори, които в последна сметка ще понесат най-трудно последствията от плануваната либерализация на пазара. Стандартът на живот на болшинството от българските жители е към момента най-ниският в Европейския съюз. Промените ще затруднят точно тези хора, които така и така мъчно посрещат базовите си житейски разноски.
Директива (ЕС) 2019/944 регистрира значимото място на потребителите за реализиране на гъвкавостта, нужна за адаптирането на електроенергийната система към изменчиво и разпределено произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници. Затова откритите в закона понятия (§ 49, т. 5 (относно определенията в т. 13в и 13г) и т. 32 (относно определението в т. 66в)), които обрисуват енергийно бедните и уязвимите клиенти, се явяват основни за обсега на отбраната, която страната може и би трябвало да подсигурява.
Съгласно признатата формулировка в § 49, т. 13г от голяма важност дали на семейството ще му бъде приет статут на „ енергийно оскъдно “ ще е комплекс от критерии – адресна регистрация на живеещите, съотношението сред настоящите цени на енергийните носители, разполагаемият приход на членовете на семейството за миналата година, както и разноските съгласно енергийните характерности на жилището. Не излиза наяве обаче кои са енергийните носители и към кой миг ще бъдат вземани поради техните цени. Липсва различен аршин за тези семейства, които не биха могли да бъдат обхванати от режима на настоящата адресна регистрация. В тази връзка смятам, че тези критерии няма да отразяват действителните потребности за разноски за отопление на огромен брой семейства. Както е систематизирано в Съображение 59 от Директива (ЕС) 2019/944 енергийната беднотия произтича от „ съчетанието от невисок приход, високи енергийни разноски и ниска енергийна резултатност на жилищата “. Въздействието от нестабилните цени на енергийния пазар и необятният набор от социално-икономически фактори, свързани с общата беднотия, би трябвало да бъдат съответно регистрирани от законодателя. Единствено подобен метод би бил в благозвучие с концепцията за обществената страна, залегнала в преамбюла на Конституцията и присъща на едно необятно схващане за демокрацията, включващо обществена правдивост и сигурност.
За страдание признатият закон се е отдалечил от задачите на обществената страна, като голословно е стеснил кръга на уязвимите клиенти единствено до битови клиенти, които са в „ сериозна взаимозависимост от електрическо съоръжение заради възраст и/или здравословно положение и/или получават месечни обществени помощи и/или целева помощ за отопление според Закона за общественото подкрепяне “ (§ 49 по отношение на основаването на т. 66в). Тези критерии ще намерят приложение и когато за различен член на семейството е налице някоя от посочените аргументи, само че без значение от това с тях не се покриват всички задължения, които страните – членки имат за отбрана на уязвимите клиенти. Според член 28, § 1 от Директива (ЕС) 2019/944 за уязвимостта на клиентите способстват и нивото на приходите, делът на разноските за сила в разполагаемия приход, енергийната успеваемост на жилищата, както и отдалечеността на регионите, в които са клиентите. Като не регистрира тези критерии, законът в признатия му тип се дезинтересира от справедливи фактори, които водят до накърнимост, като я свежда единствено до условия, свързани с персоналното състояние на клиента или различен член на неговото домакинство. От друга страна, отвън критериите остават редица условия като да вземем за пример съответните характерности на района, в който живеят битовите клиенти.
За да бъде интегриран методът към отбраната на клиентите належащо изискване е правилно да бъдат обрисувани факторите, които задълбочават неравенствата и биха довели до използването на непостижими условия. Предвид това, с още по-голяма угриженост законодателят следва да се отнесе и към очертаването на кръга на енергийно бедните, защото уязвимите консуматори надалеч не изчерпват засегнатите или тези, които се намират в риск от енергийна беднотия. В тази връзка може да се одобри, че не са изцяло регистрирани условията по член 29 от Директива (ЕС) 2019/944 и по член 3, § 3, б. „ г “ от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година по отношение на ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Те постановат да бъдат съобразени енергийните услуги, нужни за гарантиране на съществени стандарти на живот, като отопление, изстудяване, осветяване и обезпечаване на сила за домакинските уреди, както и съществуващата обществена политика, други относими политики и индикативните насоки на Европейската комисия по отношение на индикаторите на енергийна беднотия. В Препоръка (ЕС) 2020/1563 на Комисията от 14 октомври 2020 година по отношение на енергийната беднотия (OB, L 357/35 от 27 октомври 2020 г.) е обърнато категорично внимание, че подобаващото отопление, изстудяване, осветяване и силата за домакинските уреди са съществени услуги, които „ са нужни за допустим стандарт на живот и запазване на здравето “, както и за общественото приобщаване. Определението в закона за „ домакинство в състояние на енергийна беднотия “ (§ 49 по отношение на т. 13г) не обвързва преценката за адекватност на услугите по отопление, изстудяване, осветяване и обезпечаване на сила за домакинските уреди с тези полезности и заради това основава неизясненост по какви индикатори тя ще бъде преценявана. В Показателите за енергийна беднотия, съдържащи се в Приложение към Препоръка (ЕС) 2020/1563, са обхванати необятен кръг знаци, а освен индикатори, сравняващи разноските за сила с приходите. Включени са индикатори, учредени на самокритика, на директно премерване, само че също по този начин и непреки индикатори, като последните мерят енергийната беднотия посредством свързани фактори като просрочия по сметки за комунални услуги, брой на спиранията на снабдяването, които не са релевирани в дефиницията за енергийна беднотия. Като резултат може да се стигне до несъответстващото установяване на броя на семействата в състояние на енергийна беднотия, а оттова – на несъблюдение на отговорностите на страната да ползва политики и ограничения за понижаване на енергийната беднотия.
Критериите, изискванията и редът за определянето на статут на домакинство в състояние на енергийна беднотия и/или на уязвим клиент за доставяне с електрическа сила ще бъдат в допълнение развивани в разпоредба, призната от Министерския съвет в осъществяване на § 17 (чл. 38д, алинея 2). В член 38д, алинея 3 се открива неизчерпателен лист на способени органи за установяване и използване на ограничения за отбрана и за финансова поддръжка по стратегии за подкрепяне на домакинство в състояние на енергийна беднотия и уязвимите клиенти за доставяне с електрическа сила, като дава опция този лист да бъде допълван с акт на Министерския съвет. Удостоверяването на статут на домакинство в състояние на енергийна беднотия ще става от същите тези органи (чл. 38д, алинея 4). Законодателният метод в тази ситуация е укорим, тъй като трансферира към изпълнителната власт уреждането на съответните последствия от компенсационния механизъм по отношение на уязвимите групи консуматори. Това следва да бъде открито като цел в самия закон, а изпълнителната власт да планува реда за нейното реализиране. Самото издаване и създаване на подзаконовите нормативни актове по член 38д не е обезпечено с съответен период, както за съпоставяне законодателят е постъпил друго в § 50, с който е определил период за преразглеждане на към този момент съществуващите такива. Това основава непредвидимост за крайните консуматори, които в действителност би трябвало да бъдат предпазени.
Ново разискване на признатия на 5 октомври 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е опция за народните представители наново да преценяват както параметрите на промяната, по този начин и механизмите за подкрепяне на засегнатите.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, признат от 49-ото Народно заседание на 5 октомври 2023 г.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ