България и Северна Македония: когато премиерът и президентът не мислят еднакво
Президентът Румен Радев издърпа пред целия клас ухото на премиера било преждевременно. Особено го ядоса обаче сътрудника му Стево Пендаровски, който се срещна с нерегистрираната в България " ОМО Илинден ".
Не, това не е изблик на несдържан генералски яд. Още на Консултативния съвет за национална сигурност за Северна Македония седмица преди скопската аудиенция, Радев и Петков бяха запретнали ръкави за двубой. Президентът надви и в седемте точки след съвещанието доминираше неговата позиция.
Отношенията сред София и Скопия - по две писти?
Но отличникът със зачервено ухо бързо се отскубна от довчерашния си наставник - визитата му в Скопие дори била закъсняла. Въпреки че личното му външно министерство, което в действителност се оглавява от президентския наместник Теодора Генчовска, към този момент бе гръмнало декларация против заверата на Пендаровски с омоилинденци. А Пендаровски се тросна, че ще си приказва с който си желае и че е срещу българите да бъдат вписани в конституцията на страната му като малцинство, както желае Радев. Самият Петков се натъжи, че към момента има доста сили, които пречат на доближаването сред двете страни.
Многогласието в кабинета на Петков продължи в идващ куплет.
Вицепремиерката Корнелия Нинова се отхвърли да предвожда българската делегация на първото съвещание на взаимната работна група по стопанска система, търговия и нововъведения. Начело на делегацията отпътува министърът на нововъведенията Даниел Лорер.
От Скопие отвърнаха със собствен сигнал за доближаване - предложиха човек за вакантния от две години пост на дипломат в София. При това сериозен претендент - ръководителката на задачата на Скопие в Европейски Съюз Агнеса Руси.
За фалцет на цялата балканска дисхармония на врагуване и благуване, от Скопие пристигна и разкритието, че Красимир Каракачанов в края на 1980-те бил сътрудник на тамошната държавна сигурност. И то в деня, в който той разгласи оставка и се отдръпна от председателския пост на Вътрешна македонска революционна организация. А зевзеците взеха да се чудят наш или техен двоен сътрудник е бил Балканският Щирлиц. Най-схватливите прозряха, че македонците ни крадат и сътрудниците.
Изглежда, че връзките сред България и Северна Македония ще се движат по две писти с разнообразни скорости . За съдействието ще дават отговор държавните управления, за идентичността - президентите . Конкретните форми на доближаване в стопанската система и евроинтеграцията са държавни въпроси, а президентите ще пазят историята и правата на самоопределяне на жителите.
Кирил Петков е прав, че външната политика на България и на Северна Македония зависи от двете държавни управления и че това е хубаво. Но дали това е правилно? Кабинетът на Ковачевски се крепи на напълно нежно парламентарно болшинство. А кабинетът на Петков има твърдата поддръжка за политиката към Скопие единствено на " Продължаваме промяната ", която даже още не е партия, и на " Демократична България ".
Президентите стоят по-стабилно - Пендаровски е в средата на първия си мандат, Радев е при започване на втория. Малко имат какво да губят, доста има какво да запазят и завоюват . И залагайки на идентичността, могат доста елементарно да активизират политическа сила зад себе си. Дори с цел да неодобряват нежните си държавни управления.
Накрая и двете може да изгубят
Радев към този момент предизвести ръководещите, че вървят по пътя на ГЕРБ с уволнението на шефа на " Булгаргаз " Николай Павлов. И при последващи сходни конфликти с кабинета той отново няма да може да е безусловно правият, тъй като по-експертните сфери са нееднозначни за публиката. Но по Северна Македония, където " всичко за всекиго е ясно ", той държи коза на болшинството, който му придава мощ и при останалите конфликти с кабинета. И в случай че се стигне някой ден до " Боянски ливади ", както вещае опозицията, " отстъпчивостта към Скопие " освен може да е зелената ливада на детронацията. А и да послужи за детонатор, като в подобаващото време точният самозванец изкара на улицата доста повече хора против " предателите ", в сравнение с против зеления документ.
Политиката на България към Северна Македония от ден на ден се трансформира във въпрос на вътрешнополитическата непоклатимост . Двете страни стават все по-скачени съдове с вероятност за по едно и също време строшаване . Играта " един печели, различен губи " става все по-невъзможна. Докато президентите и министър председателите в София и Скопие не тръгнат по една писта, шансът и двете страни да завоюват ще става все по-далечен, а заплахата и двете да изгубят ще е все по-близо.
Не, това не е изблик на несдържан генералски яд. Още на Консултативния съвет за национална сигурност за Северна Македония седмица преди скопската аудиенция, Радев и Петков бяха запретнали ръкави за двубой. Президентът надви и в седемте точки след съвещанието доминираше неговата позиция.
Отношенията сред София и Скопия - по две писти?
Но отличникът със зачервено ухо бързо се отскубна от довчерашния си наставник - визитата му в Скопие дори била закъсняла. Въпреки че личното му външно министерство, което в действителност се оглавява от президентския наместник Теодора Генчовска, към този момент бе гръмнало декларация против заверата на Пендаровски с омоилинденци. А Пендаровски се тросна, че ще си приказва с който си желае и че е срещу българите да бъдат вписани в конституцията на страната му като малцинство, както желае Радев. Самият Петков се натъжи, че към момента има доста сили, които пречат на доближаването сред двете страни.
Многогласието в кабинета на Петков продължи в идващ куплет.
Вицепремиерката Корнелия Нинова се отхвърли да предвожда българската делегация на първото съвещание на взаимната работна група по стопанска система, търговия и нововъведения. Начело на делегацията отпътува министърът на нововъведенията Даниел Лорер.
От Скопие отвърнаха със собствен сигнал за доближаване - предложиха човек за вакантния от две години пост на дипломат в София. При това сериозен претендент - ръководителката на задачата на Скопие в Европейски Съюз Агнеса Руси.
За фалцет на цялата балканска дисхармония на врагуване и благуване, от Скопие пристигна и разкритието, че Красимир Каракачанов в края на 1980-те бил сътрудник на тамошната държавна сигурност. И то в деня, в който той разгласи оставка и се отдръпна от председателския пост на Вътрешна македонска революционна организация. А зевзеците взеха да се чудят наш или техен двоен сътрудник е бил Балканският Щирлиц. Най-схватливите прозряха, че македонците ни крадат и сътрудниците.
Изглежда, че връзките сред България и Северна Македония ще се движат по две писти с разнообразни скорости . За съдействието ще дават отговор държавните управления, за идентичността - президентите . Конкретните форми на доближаване в стопанската система и евроинтеграцията са държавни въпроси, а президентите ще пазят историята и правата на самоопределяне на жителите.
Кирил Петков е прав, че външната политика на България и на Северна Македония зависи от двете държавни управления и че това е хубаво. Но дали това е правилно? Кабинетът на Ковачевски се крепи на напълно нежно парламентарно болшинство. А кабинетът на Петков има твърдата поддръжка за политиката към Скопие единствено на " Продължаваме промяната ", която даже още не е партия, и на " Демократична България ".
Президентите стоят по-стабилно - Пендаровски е в средата на първия си мандат, Радев е при започване на втория. Малко имат какво да губят, доста има какво да запазят и завоюват . И залагайки на идентичността, могат доста елементарно да активизират политическа сила зад себе си. Дори с цел да неодобряват нежните си държавни управления.
Накрая и двете може да изгубят
Радев към този момент предизвести ръководещите, че вървят по пътя на ГЕРБ с уволнението на шефа на " Булгаргаз " Николай Павлов. И при последващи сходни конфликти с кабинета той отново няма да може да е безусловно правият, тъй като по-експертните сфери са нееднозначни за публиката. Но по Северна Македония, където " всичко за всекиго е ясно ", той държи коза на болшинството, който му придава мощ и при останалите конфликти с кабинета. И в случай че се стигне някой ден до " Боянски ливади ", както вещае опозицията, " отстъпчивостта към Скопие " освен може да е зелената ливада на детронацията. А и да послужи за детонатор, като в подобаващото време точният самозванец изкара на улицата доста повече хора против " предателите ", в сравнение с против зеления документ.
Политиката на България към Северна Македония от ден на ден се трансформира във въпрос на вътрешнополитическата непоклатимост . Двете страни стават все по-скачени съдове с вероятност за по едно и също време строшаване . Играта " един печели, различен губи " става все по-невъзможна. Докато президентите и министър председателите в София и Скопие не тръгнат по една писта, шансът и двете страни да завоюват ще става все по-далечен, а заплахата и двете да изгубят ще е все по-близо.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ